О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260004, 30.06.2020 година, град Т. ,
Т. РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На тридесети юни две
хиляди и двадесета година:
В закрито заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1678 по описа за 2020 г. на РС-Т. ,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Н.Д.С.
***, с предявен иск за отмяна на дарение на недвижим имот – Земеделска земя, находяща се в гр.Т. , местност „К. “, трета категория,
трайни насаждения с площ от 1.583 дка, представляваща имот № 178398 по плана за
земеразделяне, обективирано в нотар.акт
№ 106, том ІІІ, рег.№ 4314, дело № 326/2002г. на Нотариус № 317 в НК, вписан в
СП с вх.рег.№ 9636/17.09.2002г., акт № 170, том ХІІ, дело № 2548/2002г., против
Църковно настоятелство при Храм „Св.Успение Богородично“ гр.Т. , с правно
основание чл.227, б.“а“ и „б.“в“ от ЗЗД.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Считат иска по чл.227,
б.“а“ от ЗЗД за недопустим, а вторият иск за недопустим и неоснователен.
След извършена служебна проверка, съдът счита че предявеният с исковата молба иск по чл.227, б.“а“ от ЗЗД е недопустим по следните съображения: Съгласно чл.227, ал.1, б.“а“ от ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. Съгласно чл.227, ал.3 от ЗЗД искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението, който срок е изтекъл много преди предявяване на исковата молба, доколкото деянието което се описва е станало на 16.09.2016г.
На следващо място следва да се има предвид и че договорът за дарение, чиято отмяна се иска, е сключен между ищцата-Н.Д.С. и ответника- Църковното настоятелство при Храм „Свето Успение Богородично”, БУЛСТАТ *********, а от друга страна в исковата молба са налице твърдения на ищцата, че било извършено посегателство върху нея от председателя на дареното църковно настоятелство- Б.Х.. Т.е. липсва идентичност между дарения и лицето, което се твърди, че е извършило деяние по чл.227, ал.1, б“а“ ЗЗД.
Дареният, ответник в настоящото
производство - ЦЪРКВА ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, БУЛСТАТ ********* е
юридическо лице (съгласно чл. 140, ал.2 от Устава на Българската православна
църква- Българска патриаршия) и съдът счита, че хипотезата на чл.227. ал.1. б. „а“ от ЗЗД изключва възможността страни
по делото да са юридически липа, защото такива нито могат да бъдат обект на
престъпление като убийството, или опит за такова, нито да извършат престъпление
от този вид.
В тази връзка съдът приема, че не е налице пасивна
процесуална лигитимация на ЦЪРКВА ПРИ ХРАМ „СВЕТО
УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” (ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО при ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ
БОГОРОДИЧНО”), БУЛСТАТ *********, по предявения иск с основание чл.227, б.“а“
от ГПК и делото в тази част, следва да бъде прекратено.
Искът по чл.227, б.“в“ от ГПК е
допустим, предвид уточняващата молба на особения представител на ищцата, че
разваляне на договора се иска на основание отказ на надарения да даде на
надарения издръжката от която се нуждае и му е била отказана.
Следва
да бъдат допуснати приложените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, които съдът счита за допустими, относими и необходими към
предмета на делото. Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните. По искането за назначаване на ССчЕ съдът ще се
произнесе в съдебно заседание. Следва да бъде уважено искането на ответника да му се издадат съдебни
удостоверения за снабдяване с доказателства, както и искането да се задължи
ищцата да представи писмени доказателства относно имущественото си състояние от
2015г. до настоящия момент.
На страните следва да се съобщи
проект за доклад по делото и същите да бъдат приканени да постигнат спогодба по
делото, както и да бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Въз
основа на горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта относно предявения иск по чл.227, б.“а“ от ЗЗД, поради
недопустимост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Т. .
ПОДАДЕНАТА молба с предявен иск по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, за
отмяна на извършено дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том III, per. № 4314, д. № 326 от 2002 г. на Нотариус с per. № 317 на НК, който
нотариален акт е вписан в Службата по вписванията вх. per. №3636 от 17.09.2002
г., акт №170, том XII, д.2548/2002 г.,
поради отказ да се даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае, с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е редовна и допустима.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА
публично съдебно заседание за 31.07.2020
година, от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ответника съдебни удостоверения, след внасяне на д.т. в размер
на по 5лв. за всяко.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи
извлечения от притежаваните от нея банкови сметки за периода от 2015 до
настоящия момент.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи всички подадени от нея данъчни декларации в периода от 2015г. до настоящия момент.
СЪОБЩАВА ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права – Ищцата твърди в исковата си молба, че е дарила на ответника описания в
молбата имот. Дарението
е извършено с тежест върху площта на подарения имот да бъде изграден православен
храм- параклис. която е
реализирана.
В исковата молба са изложени
подробни доводи за искането с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД- отказ на
надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, както следва:
Такъв е изграден, видно от Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж № РВЕ- 01- 51/10.10.2013г.
След 2013г. цялостното
здравословно състояние на ищцата се влошава сериозно и това я мотивира да потърси
издръжка от ответника като два пъти отправя устни молби и два пъти отправя
писмени молби до ответника с искане същият да й заплаща месечна издръжка в
размер на 300.00лв. всеки месец. Здравословното й състояние се влошава
чувствително за продължителен период от време от м.октомври 2015г. Това я
принуждава да се обърне към ответника с молба за месечна издръжка. В молбата
подробно е описано както здравословното, така и финансовото й положение. Тя е
инвалид, получава месечна
инвалидна пенсия в размер на 270.00лв. и т.н. интеграционна сума в размер
на 19лв. В Заявление от 01.11.2016г. до Църковно настоятелство, „Св. Успение
Богородично“- гр.Т. доверителката ми
подробно описва влошеното си здравословно състояние- увредени дясна ръка и
десен крак, гръбначен стълб, счупени зъби, два микроинсулта,
три мозъчни сътресения,кома, операция от перитонит. След инцидент пред
параклиса, изграден върху подарения от нея имот, е представител на надарения-
16.09.2016г., здравословното състояние на доверителката ми се влошава
изключително много, а по време на самия инцидент е съществувала реална опасност
да се стигне до летален край, тъй като тя има капсулиран хемангеом
на черния си дроб. За здравословното състояние на доверителката ми немалка вина
според нея има самото църковно настоятелство с трайното си поведение от 2003
година насетне, както и отношението си към условието, с което е дарен имотът й,
а именно изграждане на храм- параклис.
На следващо място, видно от
описване на ситуацията и перипетиите около изграждане на параклиса в молбите на
ищцата, тя е била принудена да похарчи немалка част от личните си спестявания,
което е и довело до траен недостиг от средства за месечната й издръжка.
Твърди, че се нуждае от издръжка,
за да може да си закупува лекарства, да посещава специалисти лекари, освен
останалите средства за заплащане на ток, вода, лекарства, прехрана, да
задоволява дори и елементарни свои ежедневни нужди. В исковата молба са изложени подробни доводи за искането с правно основание
чл.227, б.“в“ от ЗЗД- отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае, както следва:
Видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №106, том III, рег.№4314, дело №326 от 2002г.,
приложен по делото, доверителката ми дарява собствен недвижим имот на Църковно
настоятелство, „Св. Успение Богородично“- гр.Т. . Дарението е извършено с
тежест върху площта на подарения имот да бъде изграден православен храм-
параклис. Такъв е изграден, видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строеж № РВЕ- 01- 51/10.10.2013г.
След 2013г. цялостното
здравословно състояние на ищцата се влошава сериозно и това я мотивира да
потърси издръжка от ответника като два пъти отправя устни молби и два пъти
отправя писмени молби до ответника с искане същият да й заплаща месечна
издръжка в размер на 300.00лв. всеки месец. Здравословното й състояние се
влошава чувствително за продължителен период от време от м.октомври 2015г. Това
я принуждава да се обърне към ответника с молба за месечна издръжка. В молбата
подробно е описано както здравословното, така и финансовото й положение. Тя е
инвалид, получава месечна инвалидна пенсия в размер на 270.00лв. и т.н.
интеграционна сума в размер на 19лв. В Заявление от 01.11.2016г. до Църковно
настоятелство, „Св. Успение Богородично“- гр.Т. доверителката ми подробно описва влошеното си
здравословно състояние- увредени дясна ръка и десен крак, гръбначен стълб,
счупени зъби, два микроинсулта, три мозъчни
сътресения,кома, операция от перитонит. След инцидент пред параклиса, изграден
върху подарения от нея имот, е представител на надарения- 16.09.2016г.,
здравословното състояние на доверителката ми се влошава изключително много, а
по време на самия инцидент е съществувала реална опасност да се стигне до
летален край, тъй като тя има капсулиран хемангеом на
черния си дроб. За здравословното състояние на доверителката ми немалка вина
според нея има самото църковно настоятелство с трайното си поведение от 2003
година насетне, както и отношението си към условието, с което е дарен имотът й,
а именно изграждане на храм- параклис.
На следващо място, видно от
описване на ситуацията и перипетиите около изграждане на параклиса в молбите на
доверителката ми, тя е била принудена да похарчи немалка част от личните си
спестявания, което е и довело до траен недостиг от средства за месечната й
издръжка.
Видно от изложеното,
доверителката ми се нуждае от издръжка, за да може да си закупува лекарства, да
посещава специалисти лекари, освен останалите средства за заплащане на ток,
вода, лекарства, прехрана, да задоволява дори и елементарни свои ежедневни
нужди.
Касателно правното основание на исковата
претенция по чд.227, б.“а“ от ЗЗД излага следните
обстоятелства:
След инцидент от 16.09.2016г. с
представител на надарения- отец Б.Х., подробно описан в исковата молба, по
повод който инцидент е водено и наказателно дело- Н.Ч.Х.Д. №25/2017г. по описа
на PC- Т. , се влошава изключително много здравословно състояние на ищцата.
Посегателството се изразява в
следното- на 16.09.2016г. доверителката ми с двама доброволци отива до
параклиса, изграден върху мястото, което е дарила, да довършат подготовката за
предстоящия на другия ден православен празник- Вяра, Н.,***. Между 18,30 часа и
19.00 часа на мястото се появяват отец Бисер с още трима мъже и две жени,
започва спор между двете групи, който прераства в скандал. В разразилия се
скандал отецът обижда ищцата, изтръгва чантата от ръката й, казва й, че няма
право да влиза в храма, насила взема ключа й, а накрая и я удря силно, от който
удар я поваля на плочника пред храма. От удара тя удря много лошо главата,
кръста, цялата си дясна страна- дясна ръка и десен крак. След удара я оставят
сама на земята, не й оказват помощ, оставят я да лежи безпомощна в настъпващата
нощ.
Ищцата е с латентен диабет,
започва да й се гади, тя се уплашва изключително много, тъй като до момента на
инцидента е преживяла вече два микроинсулта, три
мозъчни сътресения, кома, операция от перитонит. След този инцидент здравословното
състояние на ищцата се влошава изключително много, а по време на самия инцидент
е съществувала реална опасност да се стигне до летален край, тъй като тя има капсолован хемангеом на черния си
дроб и едно спукване би довело до летален край. От друга страна след инцидента
тя търпи продължителен период от време непосилни болки в главата, кръста, дясна
ръка и десен край, счупен зъб, който е носещ на частична долна протеза, и се
увреждат венци, език, небце, не може да дъвче, получава и до момента периодично
припадъци.
Всички тези болки и страдания не
са отшумели и до настоящия етап. Това са обстоятелствата, с които обосновава
наличие на основния за разваляне на дарението и на основание чл.227, б.“а“ от ЗЗД- в качеството си на представител на дарителя отец Бисер съзнателно е
посегнал на здравето и живота на доверителката ми, като е била налице реална
опасност да се стегне и до летален край за нея. Моли съда да отмени извършеното
дарение на посочените основания.
С отговора ответниците оспорват иска като неоснователен.
Оспорват
посоченото в исковата молба, че Храмът „Св. Мъченици
София, Вяра, Н. и Любов“ е „съграден“ от ищцата и че „не се стопанства от т.н. „ собственици“, че е била принудена
да поеме грижата за него и пр. Оспорват твърдението, че ищцата четири пъти е
молила за финансова помощ, както и че е с влошено здравословно
състояние, както и че за влошеното й здравословно състояние „немалка
вина според нея има самото църковно настоятелство с трайното си поведение от
2003 г. насетне, както и отношението си към условието, с което е дарен имотът
й, а именно изграждане на храм- параклис“,
както и че „След инцидент пред параклиса, изграден върху подарения от
нея имот, с представител на надарения- 16.09.2016 г. здравословното състояние
на доверителната ми се влошава изключително много.
Оспорват, че ищцата има нужда от
издръжка, в това число от издръжка, „за да
може да си закупува лекарства, да посещава специалисти лекари, освен останалите
средства за заплащане на ток, вода, лекарства, прехрана, да задоволява дори и
елементарни свои нужди“.
Оспорват посоченото
от ищцата, че е била принудена да похарчи немалка част от личните си
спестявания, което е довело и до траен недостиг от средства за месечната й
издръжка.
Не оспорват следните обстоятелства, а именно: Че е сключен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
106, том III, per. № 4314, д. №
326 от 2002 г. на Нотариус с per. № 317 на НК, който нотариален акт е вписан в Службата по
вписванията вх. per. №3636 от 17.09.2002 г., акт №170, том XII, д.2548/2002 г.;
че дарението е било извършено с тежест- по решение на
Епархийския съвет към Варненска и Великопреславка
Света Митрополия и по одобрен от същия съвет проект на подарения имот да бъде
изграден православен храм- параклис.
че върху имотът е изграден Храм- параклис, въведен в
експлоатация видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № РВЕ-01-51 от
10.10.2013 г., издадено от Гл. архитект на Община Т. .
Възраженията и
аргументите им срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава са
следните: По своята правна същност договорът за дарение е
едностранна и безвъзмездна сделка, която не създава никакви задължения за
надарения, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за
направеното дарение.Дарението на имотът е било с определена цел, а именно да
бъде изграден върху него Храм - Параклис.
Дарителят е изпълнил волята на
ищцата- върху въпросния недвижим имот, който към момента на дарението е бил
земеделска земя, да бъде изграден Параклис, като същият е въведен в
експлоатация през 2013 г. Била е дарена земеделска земя, но впоследствие тя е
била урегулирана и върху нея е изграден Храм-параклис, който е въведен в
експлоатация, т.е. имотът вече не е във вида, в който е бил дарен.
С оглед на
горното, имайки предвид, качеството на ответника и целта на дарението, да бъде
изграден в него Храм- параклис, което е осъществено от ответника, считам, че
предявеният иск е неоснователен.
Неоснователно е посоченото в исковата молба, че Храмът
„Св. Мчци София, Вяра, Н. и Любов“ е „съграден“
от ищцата и че „не се стопанства от т.н. „ собственици“,
че е била принудена да поеме грижата за него и пр.
В исковата молби и допълнителните уточнения и приложения
ищцата навежда твърдения за влошени отношения с ответника, именно поради което
желае отмяна на направеното от нея дарение, като посочените от нея основания-
по чл.227, ал.1, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД са само формални. Обстоятелството за
влошени отношения между страните по договор за дарение не е основание за
неговата отмяна. Молят за решение в този смисъл. Претендират разноски.
2. Правната квалификация на претендираните от ищцата права - чл.227,ал.1,
б.“в“ от ЗЗД.
3. Няма
права и обстоятелства които да се признават от ответниците.
4.
Обстоятелства които не се нуждаят от доказване – няма такива.
5. Ищцата следва да установи по пътя на пълно главно доказване наличие
на основания за разваляне да дарението, нуждата си от издръжка, както и че е
поканил надарения да му я дава и той е отказал.
Ответникът
следва да докаже правоизключващите си възражения, за
недължимост на издръжка.
НАПЪТВА страните към медиация
като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от отговора на ответника да
се изпрати на ищцата, чрез назначеният й особен представител.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните заедно с призовките за първото по
делото заседание, на основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: