ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
С., 30.03.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.Г., разгледа търговско дело № 1310 по
описа за 2009г. и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ.
С
молба на синдика на „М.” EООД /в несъстоятелност/
от 22.11.2016г. е представен допълнителен
списък № 3 по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на приетите от синдика вземания на кредитори
на дружеството.
Списъкът
е обявен по партидата на дружеството на 29.11.2016г. с вписване №
20161129132622.
В
срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение от кредитора „И.” ЕАД срещу
включването в списъка на публични вземания на Държавата чрез НАП за данъци,
лихви върху тях и държавна такса.
Възражението
е мотивирано със следните доводи:
По
отношение на вземане, предявено с молба вх. № 138019/31.10.2016г., с която се
предявява вземане, чието възникване се твърди да е настъпило след датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, възразилият
кредитор твърди, че не са представени доказателства за съществуването на
вземане в полза на държавата, произтичащо от ревизионен акт и изпълнителен лист.
По
отношение на вземане предявено с молба вх. № 145931/14.11.2016г. – излагат се
възражения, че не се установява в какъв период са възникнали твърдяните
публични вземания, липсва индивидуализация на конкретни дати на настъпване на
изискуемостта на всяко вземане, не се сочи и крайната дата за плащане, нито
началната дата на забава и липсват писмени доказателства за установяване на
тези обстоятелства. Направено е и възражение за недължимост на вземанията
поради погасяването им по давност съгласно чл. 171 от ДОПК.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ
синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението на кредитора
„И.” ЕАД по подробно изложени
съображения, касаещи недопустимост на предявеното възражение за погасяване на
вземането по давност. Сочи се още, че вземането, установено с влязъл в сила
ревизионен акт следва да бъде включено незабавно в списъка на приетите вземани
по изричната норма на чл. 164, ал. 4 от ДОПК. Същите съображения са отнесени и във връзка с
вземането за държавна такса, предмет на издаден изпълнителен лист срещу
длъжника. По отношение на вземанията за данъци, включени в т. 3 от списъка на
приетите вземания счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 107
от ДОПК, доколкото същите публични вземания за данъци по ЗМДТ са установени по
данни от подадени от длъжника декларации.
Съдът,
след като разгледа възражението, изложените доводи и събраните писмени
доказателства, намира следното:
С
решение № 767/27.07.2010 г. е обявена неплатежоспособността на "М." ЕООД,
с ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***; определена е начална дата
на неплатежоспособността – 02.02.2009г.; открито е производство по
несъстоятелност. С решение от 29.02.2012г., постановено по реда на чл. 710, вр.
чл. 711 от ТЗ, дружеството е обявено в несъстоятелност; прекратена е дейността
му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на "М."
ЕООД; прекратени са правомощията на органите на дружеството и е постановено да
започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелност.
Възражението
е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от процесуално
легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид
следното:
Съдът
одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На
изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на
служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ -
"Списък на приетите вземания" и ал. 1 на тази норма, според която съдът
одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на
производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно
тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали
едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на
приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства.
Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по
отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът
изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на останалите
вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези
вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.
Производството
по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на
пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното им
съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от
външна страна може да обоснове извод, че вземанията са валидно възникнали и
няма данни да са погасени. В това производство на кредитора не могат да се
противопоставят и да се доказват оспорвания и възражения, типични за исковото
производство (по отношение истинността на представените писмени доказателства,
липсата или опорочаването волята на договарящите, привидност в съглашенията и
др.), освен ако същите не могат да бъдат установени въз основа на външна оценка
на събраните доказателства. Целта на този междинен етап е да се установят онези
вземания, които са или безспорни, или за чието съществуване има убедителни
писмени доказателства, като не са налице основателни съмнения относно
възникването или погасяването им. Ако такива са налице, то съдът следва да
отхвърли възражението, като спорът се пренася в исковото производство по чл.
694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, при
използване всички доказателствени и защитни средства по ГПК, допустими във
всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на производството
по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за
предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на
вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на
обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за
основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.
В
настоящото производство съдът не следва да установява окончателно и категорично
съществуването на предявените вземания, а само да формира извод за верността на
изводите на синдика въз основа на събраните писмени доказателства (включително
представени в открито съдебно заседание - така Определение № 1085/30.12.2011 г.
по ч.т.д. № 735/2011 г. на ВКС, II т.о.), като основание за изключване на вземания
от списъка на приетите вземания следва да бъдат обстоятелства, установени с
писмените доказателства, които изключат възникването или съществуването на
вземането, или пък пълната липса на доказателства за възникване на вземането.
По
отношение на вземането, предмет на молба за предявяване на вземане с вх. №
138019/31.10.2016г., с което са предявени вземания на Държавата чрез НАП за
публични вземания за данъци в общ размер на 572 015, 70 лева, от които
главници – 329 264, 62 лева и лихви в размер на 242 751, 08 лева и
основание – влязъл в сила ревизионен акт № **********/12.03.2014г., издаден от
ТД на НАП С. и публично вземане за държавна такса в размер на 55, 03 лева, от
които главница 53 лева и 2, 03 лева лихва, предмет на издаден изпълнителен лист
по т.д. № 2444/2010г. по описа на СГС:
Оспорените вземания са такива
за неплатени корпоративен данък за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. и данък върху добавената стойност за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г., предмет на ревизионен акт № **********/12.03.2014г.,
издаден от ТД на НАП, в общ размер на 329 264, 62 лева главница и общ
размер на дължимите лихви за забава до датата на откриване на производството по
несъстоятелност – 27.07.2010г. и от 28.07.2010г. до 24.10.2016г. от
242 751, 08 лева, ведно със законната лихва от 25.10.2016г. до
окончателното изплащане. Неоснователно е възражението, че липсват
доказателства за основанието, размера, изискуемостта и ликвидността на всяко едно вземане. Към молбата за предявяване на вземанията НАП е
приложила извлечения от информационната си система, които удостоверяват размера
и основанието на неплатените от търговското
дружество публични задължения, възникнали до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
Отделно от това, както вече бе посочено по-горе, при разглеждане на депозирано
възражение съдът формира извод за верността на изводите на синдика въз основа
на събраните писмени доказателства, включително представени в открито съдебно
заседание - така определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на
ВКС, II т.о., като основание за изключване на вземания от списъка на приетите
вземания следва да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства,
които изключат възникването или съществуването на вземането, или пък пълната
липса на доказателства за възникване на вземането. Ето защо при преценка
основателността на възражението на кредитора „И.” ЕАД следва да бъде съобразен
и представения и приет в производството по делото ревизионен акт № **********/12.03.2014г.,
издаден от ТД на НАП С.. От същият безспорно се установява основанието, размера, изискуемостта и ликвидността на всяко едно вземане. В този смисъл възраженията на кредитора „И.”
ЕАД са неоснователни. Публично правните задължения за данъци и лихви върху тях
следва да бъдат включени в списъка на приетите от синдика вземания в
поредността на удовлетворяване, посочена в същия – за главници и лихви
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност – с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ
и за вземания за законна лихва върху необезпечено вземане, дължими след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Вземанията на НАП за държавна такса по изпълнителен лист от
09.06.2016г., издаден по т.д. № 2444/2010г. на СГС, са установени по основание
и размер въз основа на представения в настоящото производство препис от
изпълнителен лист, който следва да бъде ценен съобразно мотивите, изложени от
съда по-горе. От съдържанието на представения изпълнителен лист се установява, че вземането в размер на 53
лева е
такова за държавна такса, дължима на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ. Тази
такса е дължима въз основа на влязлото в сила съдебно решение по посоченото
търговско дело, с което е отхвърлен предявен отменителен иск. Заплащането на
държавни такси, които се събират от съдилищата по образувани пред тях
граждански дела по искови производства, е задължение, което е установено в
тежест на страните със закон - чл. 71 и сл. ГПК. Ето защо и вземането за такива
такси представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. В тази насока се е произнесъл и ВКС - Решение № 64 от 03.04.2014 г. по
гр.д. № 3283/2013 г. по описа на ВКС, IV гр.о. Публично държавно е и вземането
за лихви за забавено плащане на вземанията за такси съгласно чл. 162, ал. 2, т.
9 ДОПК.
Следователно
предявените от НАП вземания, по отношение на които е подадено възражение,
представлява публично вземане на държавата. Те са възникнали с влизане в сила
на съдебното решение, с което длъжникът е осъден да го заплати, което е станало
най-късно на 09.06.2016 г., когато въз основа на него е издаден изпълнителен
лист, което е след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на "М." ЕООД. С оглед на това и тези вземания
подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главницата от 53 лева и по реда на чл.
722, ал. 1, т. 9 от ТЗ – по отношение на лихвата за забава след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
По
изложените съображения се налага извод, че депозираното възражение от „И.” ЕАД
в тази част е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По
отношение на вземането, предмет на молба за предявяване на вземане с вх. №
145931/14.11.2016г., с което са предявени следните вземания на Държавата чрез
НАП - за главница в размер на 5 202, 46 лева, представляваща публични вземания
за данъци по подадени от длъжника 9 броя декларации по чл. 54 от ЗМДТ от
01.01.1998г., от 01.08.2002г. и от 31.07.2002г., /подробно индивидуализирани в
молбата за предявяване на вземане/ и лихви в размер на 3 767, 88 лева, за данък върху
превозните средства, на основание декларации, подадени от длъжника по реда на
ЗМДТ:
Към
молбата за предявяване на вземания са представени заверени преписи от девет
броя декларации по чл. 54 от ЗМДТ, писмо с изх. №
СФД16-ДИ05-187/51/28.10.2016г., ведно със справка за задължения към
27.10.2016г., издадена от Столична община, район Триадица и справка за публични
задължения по отделни основания. С приложената справка за публичните задължения
на „М.” ЕООД, вземането, предмет на всяка отделна декларация по чл. 54 от ЗМДТ,
е посочено поотделно – както за главница, така и за начислени лихви към
27.10.2016г. В справката, издадена от Столична община, район Триадица, отдел
Финанси, по ЕИК и име на данъчния субект, са посочени данни за данъчния обект
/в случая МПС, индивидуализирани с посочване на регистрационен номер и партида на
данъчния обект/, размер на дължимата главница и лихва за всеки един обект и
данъчен период, за който са начислени. Приложена е и справка за подадените от „М.”
ЕООД декларации по чл. 54 от ЗМДТ за притежавани леки автомобили, изготвена от
Столична община, район Триадица, отдел Финанси, съдържаща индивидуализиращи
данни за обектите - регистрационен номер, номер на двигател и номер на шаси за
всеки автомобил.
Макар
и предпоставките за приемане на вземане на кредитор да не са изрично посочени в
чл. 686, ал. 1 ТЗ, систематичното тълкуване на разпоредбата с разпоредбата на
чл. 685, ал. 2 ТЗ обуславя единствения извод, че тези предпоставки (необходими
и достатъчни за включване на вземането в списъка на приетите вземания) са
предявяване на вземането в срока, индивидуализиране на основанието и размера на
вземането с молбата за предявяването му и представяне на писмени доказателства
за вземането с противопоставима на длъжника доказателствена сила, а тъкмо такива
писмени доказателства са представените с молбата на НАП декларации (подадени от
представители на длъжника, поради което и с противопоставима по отношение на
него доказателствена сила за основанието и размера на публичните задължения,
определени въз основа на данните в декларациите). Тези писмени доказателства
поначало нямат противопоставима по отношение на останалите кредитори
доказателствена сила, но от друга страна оспорването им от кредитор не е
допустим предмет на разглеждане от синдика (който при съставяне на списъка по
чл. 688 от ТЗ няма правомощия да разрешава правен спор по съществуването на
предявено вземане), съответно и от съда в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ за съдебен контрол върху
законосъобразното съставяне на списъците на приетите и неприетите вземания.
Независимо
от това, че молбата по чл. 685 ТЗ за предявяване на вземане на кредитор в
производството по несъстоятелност няма характер на искова молба, то несъмнено
е, че тази молба следва да съдържа индивидуализация на вземането по основание
(правопораждащ го факт) и размер, съответно период на дължимост за вземанията с
периодичен характер. В случая, както вече бе посочено по-горе, в приложените
към молбата за предявяване на вземанията доказателства, приетите вземания са
индивидуализирани от гледна точка на основание, период на начисляване и размер. С оглед изложеното,
публичноправните вземания за местни данъци и такси, са достатъчно
конкретизирани въз основа на данъчните декларации, писмата и справките за
неплатени задължения на "М.." ЕООД, затова следва да бъдат включени в
списъка с приети вземания, като изискуемостта на тези задължения е настъпила с
изтичане на установения в ЗМДТ срок за заплащането им - 01 януари на
съответната година, за която се дължат. Претендираното обезщетение за забава след
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност -
21.07.2010 г. до 27.10.2016 г. в общ размер от 3 767, 88 лева, и дължимата
законна лихва върху главниците, считано от 28.10.2016г. до окончателното
изплащане, също следва да бъде включено в списъка с приети вземания с посочената
в списъка поредност на удовлетворяване.
Настоящият състав приема, че възражението за
изтекла погасителна давност е недопустимо да се релевира от лица, извън
длъжника, освен в изрично предвидените случаи. А специалната правна уредба на
несъстоятелността не съдържа разпоредба, която да овластява кредиторите да
упражнят правото на длъжника да се позове на изтекла погасителна давност.
Давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД) и фактическият й състав включва:
изтичане на период от време, през който кредиторът бездейства и позоваване -
волеизявление на длъжника, че правото на иск на кредитора е преклудирано.
Простото изтичане на определен период от време не води до настъпване
последиците на давността, съответно волеизявленията на трети лица, включително
и кредитори на длъжника не могат да заместят неговото волеизявление. Какви
права на длъжника могат да бъдат упражнени от кредиторите в производството по
несъстоятелност е изрично предвидено в ТЗ. Като изключение е допустимо от
кредитор да бъдат предявявани отменителните искове по чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл.
647 ТЗ, но само при доказано бездействие на синдика - арг. от чл. 649, ал. 1 ТЗ. Тази разпоредба е специална и императивна, поради което следва да се
тълкува стеснително. Ето защо тя е неприложима като основание за предявяване от
кредитори по несъстоятелността на осъдителни искове за събиране вземания на
длъжника или за други действия за попълване масата на несъстоятелността - така
РЕШЕНИЕ № 93 от 03.06.2010 г. по т. д. № 831/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Ако предявяването на иск, основан на погасителна давност от кредитор, е
недопустимо, то недопустимо е и упражняване на същото право по пътя на
възражението, включително и в процедурата по чл. 690 ТЗ.
Ето защо, съдът не следва да
преценява дали вземанията са погасени по давност, а след като други доводи
срещу възникване на вземанията и тяхното съществуване, кредиторът "И." АД не излага, то тези вземания следва да
останат включени в списъка с приети вземания.
По
изложените съображения и при липсата на други възражения срещу списъка по чл.
688, ал. 3 от ТЗ съдът на основание чл.
692, ал. 2 ТЗ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „И.” ЕАД с вх. № 157800/06.12.2016г. срещу публични
вземания на Държавата чрез НАП, включени в допълнителен списък
№ 3 по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите на „М.”
ЕООД, както следва: по
т. 2 от списъка за сумата в общ размер на 572 070, 73 лева и по т. 3 от списъка
за сумата в общ размер на 8 970, 34 лева.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ допълнителен
списък № 3 на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите на „М.”
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ********, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с вписване № 20161129132622.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяването
му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС.
СЪДИЯ: