Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16
състав в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна
Цветкова, като разгледа търговско дело № 1216 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е по реда на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба
на "Л.Г." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, предявена срещу „Д.К." ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***
и „Ф.Г.“ ЕООД, за признаване
за установено, че вземането на
„Д.К." ЕООД в размер на
333588,24 лева, с което участва в разпределение, изготвено по изпълнително
дело № 20187810400381 на
ЧСИ Г.Д., с длъжник „Ф.Г.“
ЕООД, не съществува.
Ищецът
твърди, че бил взискател по изп.
дело № 20188410403190 по описа на ЧСИ Н.М.за събиране на парични вземания от
длъжника „Ф.Г.“ ЕООД. Присъединен взискател в
изпълнителното производство било и ответното „Д.К." ЕООД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по търг. дело № 2595/2018 г. на СГС, VІ-2 състав за
сумата 156952,37 лева – стойност на извършени подобрения върху недвижим имот,
заедно със сумата 4960 лева арбитражни такси и 354 лева – съдебни такива, както
и въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2018 г., издаден по гр. дело №
61572/2018 г. на 140 състав, за сумата 149830,56 лева – дължима по споразумение
с нотариално удостоверени подписи, ведно със законната лихва и разноските от
2996,61 лева. В производството по изп. дело №
20187810400381 по описа на ЧСИ Г.Д. била извършена публична продан на недвижим
имот, като получената сума била предмет на разпределение, изготвено на
08.05.2019 г., в което ответникът „Д.К." ЕООД участвало с вземане от
333588,24 лева, което принципно се ползвало с привилегия, която съдебният
изпълнител не съобразил при разпределението. Ищецът оспорва „Д.К." ЕООД да
е носител на предявените за принудително удовлетворяване вземания, като твърди,
че предварителен договор между ответниците на 17.08.2017 г. не бил сключен, а
ако бил сключен то бил нищожен като абсолютно симулативен.
Твърденията сделката да е относително недействителна спрямо ищеца не следва да
бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като същото има за предмет властническото
установяване на несъществуване на вземанията на присъединен взискател
(„Д.К." ЕООД), а относителната недействителност предполага валидно
съществуващо правоотношение, правните последици на което по отношение на
определен кръг правни субекти (чиито права са неблагоприятно засегнати) да се
считат ненастъпили, което се постига с успешно проведен конститутивен
иск.
Твърди
се също така ответникът „Д.К." ЕООД да не било извършило никакви
подобрения в имота на длъжника, нито да било получило фактическата власт върху
същия. В този смисъл абсолютно симулативно и поради
това нищожно било споразумението от 08.05.2018 г. за признаване на задължение и
право на задържане, тъй като със същото ответниците, които били свързани лица целяли единствено създаване на привилегировано право на
вземане. Нищожно ищецът твърди да е и споразумението от 04.09.2018 г. с
нотариално удостоверени подписи, съставляващо основание за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист.
Ответникът
„Ф.Г.“ ЕООД и длъжник в производството по изп. дело №
20187810400381 по описа на ЧСИ Г.Д. оспорва иска, като твърди, че вземанията
били съществуващи. Не представя доказателства.
В
отговор на исковата молба присъединеният взискател „Д.К."
ЕООД оспорва предявения иск, като твърди, че е кредитор на „Ф.Г.“ ЕООД, като за
вземанията си разполагал с издадени изпълнителни листове.
В
допълнителна искова молба ищецът единствено счита, че фактът на упражнявана
върху имота фактическа власт не би могъл да се установи от заплащани разходи за
електрическа енергия от „Д.К." ЕООД.
Ответникът
„Д.К." ЕООД е депозирало
допълнителен отговор на исковата молба, в който твърди, че ползва
недвижимия имот за офис. Този факт е изведен и в допълнителния отговор на „Ф.Г.“
ЕООД, което твърди, че е прекратило дейност и нямало необходимост от офис,
затова недвижимият имот се ползвал от взискателя „Д.К."
ЕООД.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представения изпълнителен
лист, издаден на 14.08.2018 г. по гр. д. № 48650/2018 г. на СРС, 113 състав, „Ф.Г.“
ЕООД е осъдено да заплати на "Л.Г." ЕООД сумата 134105,74 лева,
съгласно спогодба от 05.07.2018 г. с нотариално удостоверени подписи, ведно със
законната лихва за периода от 24.07.2018 г. до плащане на вземането, мораторна неустойка в размер на 5894,26 лева, както и разноски
в размер на 8130 лева. Произтичащото от издадения изпълнителен лист кредиторово качество на "Л.Г." ЕООД не се оспорва
в производството, породи което и съдът не обсъжда документа, представляващ
основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, нито
представените и описани в споразумението от 05.07.2018 г. фактури.
Въз основа на изпълнителния лист
кредиторът образувал изпълнително производство - изпълнително дело № 20188410403190 на ЧСИ Н.М.,
в което ответникът „Д.К." ЕООД депозирало молба да бъде присъединено с
вземания за сума в общ размер 314739,54 лева (без изтеклите мораторни
лихви), от която сумата 161912,37 лева – с право на задържане, тъй като
представлявала подобрения, извършени в недвижим имот, представляващ магазин №
3, съгласно издаден въз основа на арбитражно решение от 26.11.2018 г. изпълнителен
лист и сумата 152827,17 лева, съгласно изпълнителен лист от 02.10.2018 г. по
частно гр. дело № 61572/2018 г. на СРС, 140 състав. Няма спор в производството,
че молбата е уважена.
В производството по изпълнително дело
№ 20187810400381 на ЧСИ Г.Д. в резултат на извършена публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника „Ф.Г.“ ЕООД, представляващ именно магазин № 3, находящ се в гр. София, жк
„Младост 1“, бл*******, е изготвено разпределение, в
което ответникът „Д.К." ЕООД, въз основа на издадено от ЧСИ Н.М.по изпълнително дело № 20188410403190
удостоверение е включено като взискател с вземане в
размер на общо 333588,24 лева, което е удовлетворено до размера от 98330,53
лева, без да е отчетено наличието на някаква привилегия (твърдяното от взискателя „Д.К." ЕООД право на задържане).
Така изготвеното разпределение се
основава на липсата на издаден изпълнителен лист за правото на задържане – в
постановеното арбитражно решение от 26.11.2018 г. такова право изрично е
признато, но в издадения въз основа на решението изпълнителен лист по търг.
дело № 2595/2018 г. по описа на СГС, VІ-2 състав, правото на задържане не
фигурира, като в настоящото производство не са установени причините за това –
отхвърляне на искането в тази част, допусната очевидна фактическа грешка, липса
на искане за издаване на изпълнителен лист по отношение на правото на задържане.
В производството по принудително изпълнение значение за съдебния изпълнител има
само и единствено изпълнителния лист като процесуална ценна книга, а след като
в изпълнителния лист за присъждане на разноските за подобрения липсва признато
право на задържане, то за съдебния изпълнител такова право обективно не
съществува, съответно не се налага установяване на несъществуването на привилегия
в настоящото производство, след като за същата „Д.К." ЕООД не разполага с
изпълнителен лист и не е присъединен взискател с
привилегировано вземане.
В протокола за опис на процесния недвижим имот по изпълнително дело №
20187810400381 на ЧСИ Г.Д., съставен на 01.08.2018 г., е отразено, че достъп до
имота е осигурен от управителя на длъжника „Ф.Г.“ ЕООД, като помощник-съдебния
изпълнител при описа е констатирал, че магазинът е преустроен на офис, подът е с настилка от теракот, стени – латекс, баня и тоалетна – фаянс и теракот, навсякъде ПВЦ-дограма, отопление – централно парно
с радиатори.
В протокол за опис на недвижим имот,
но съставен на 07.03.2019 г. по изп. дело №
20188410403190 по описа на ЧСИ Н.М., е отразено, че в имота се намирал
управителят на „Д.К." ЕООД, който представил 2 броя изпълнителни листове.
В описанието на имота е посочено, че в същия са обособени седем отделни работни
помещения, фоайе, санитарен възел и домакинско помещение.
В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна
и оценителна експертиза, което съдът кредитира като незаинтересувано и
компетентно и въз основа на същото приема, че „Ф.Г.“ ЕООД e завело в дневниците си по ЗДДС
фактурите, обхванати от споразумението от 04.09.2018 г. с нотариално удостоверени
подписи и е ползвало право на пълен данъчен кредит в размер на 23305,11 лева.
Начислените задължения по счетоводна сметка „Доставчици“ с аналитичност „Д4
Къмпани“ били в размер на 139830,65 лева. „Д.К.“
ЕООД завело в дневниците си по ЗДДС фактурите и начислило дължим ДДС в размер
на размер на 23305,11 лева. Начислените вземания по счетоводна сметка „Клиенти“
с аналитичност „Ф С.Г.ЕООД“ били в размер на 139830,65 лева.
Вещото
лице, след анализ на счетоводните книги на ответното дружеството „Д.К.“ ЕООД,
обосновава извод, че същото е разполагало с работници и служители и дълготрайни
материални активи, необходими за извършване на дейността на предприятието, включително
и за изпълнение на съответните строително ремонтни дейности в процесния магазин № 3, преустроен в офис.
Считано
от 23.05.2018 г. консумативните разходи за обекта са заплащани от „Д.К.“ ЕООД,
като извършените счетоводни записвания са свързани с намаляване на наличността
на паричните средства по разплащателната сметка на дружеството и начисляване на
вземане по счетоводна сметка „Други дебитори“.
Вещото
лице заключава, че по документи към 15.05.2018 г. подобренията (строително-ремонтни работи), извършени в обекта били на стойност 130793,64 лева без
ДДС, съгласно споразумение от 08.05.2018 г.,
сключено между „Ф.Г.” ЕООД и „Д.К.” ЕООД, включително съгласно наличната строителна документация подобренията в имота, били
извършени от „Д.К.” ЕООД.
С направената инвестиция била променена визията на имота от
магазин в офис помещение,
което довело до увеличаване на пазарната стойност на обекта, защото
оценяваният имот, като магазин с оглед месторазположението и конкуренцията от магазини за хранителни
стоки, битова техника и други потребителски стоки, не би намерил
бърза и на сравнително съпоставими пазарни нива на
наем/продажба реализация като магазин. Обектът би увеличил, при
допусканията за пазарна стойност, атрактивността си за продажба и за
отдаване под наем, при сделка с трети
лица като офис. След промяна
на предназначението му, както и в резултат на извършените подобрения и строителни работи, пазарната стойност на имота се повишила между
35000 евро и 40000 евро или с левова равностойност между
68000 лева и 78000 лева.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л.Н.Н.и М.А.А., показанията на които
съдът няма основание да не кредитира, но счита за малко информативни. Процесният недвижим имот се ползвал по договор за наем от „Д.К."
ЕООД, което извършило ремонт, с подмяна на дограма, премахване на стени,
оформени били отделни работни помещения. Ремонтът се извършвал от „Д.К."
ЕООД чрез негови служители, били съставяни актове за приемане на работите. През
май 2018 г. свидетелят А.при посещение в офиса не констатирала да текат
ремонтни дейности, но помещенията били неподдържани – мръсни прозорци, паянтово
обзавеждане. Тези показания на А.противоречат на изготвената в рамките на
изпълнително дело № 20187810400381 на ЧСИ Г.Д. оценка, след оглед на имота,
извършен на 01.08.2018 г., в която състоянието на имота е описано като много
добро, но противоречието е възможно да се дължи на извършени ремонтни дейности
след посещенията на свидетеля.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани, включително в настоящото производство не са представени
споразуменията, сключени между ответниците, предварителен договор или такъв за
наем, въз основа на който да е предоставено ползването на магазин № 3,
преустроен в офис, нито документи, отразяващи извършването на
строително-ремонтни дейности, макар и от вещото лице, и от свидетеля Н.да се
твърди такива документи да са съставени.
По отношение на установителния
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 464 ГПК.
Предмет на предявения
отрицателен установителен иск, е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между ответниците не съществуват правоотношения, елемент от съдържанието на които
да са задълженията на „Ф.Г.“
ЕООД да заплати на „Д.К." ЕООД сумите по изпълнителен лист от 02.10.2018
г., издаден по гр. дело № 61572/2018 г. на 140 състав и по изпълнителен лист,
издаден по търг. дело № 2595/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, в общ размер от
333588,24 лева, с които вземания „Д.К." ЕООД участва като присъединен взискател в производството по изпълнително дело №
20188410403190 на ЧСИ Н.М., в което производство качеството взискател
има и ищецът.
По въпросите за
правния интерес от предявяване на иск по реда на чл. 464 ГПК и момента, в който
възниква този интерес, е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определение № 756/22.12.2011 г. по ч. гр. д. № 641/2011 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 159/31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 1930/2008 г. на ВКС, І г. о. и
определение № 556 от 02.10.2014 г. по т. д. № 4610/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС, в която е прието, че предвидената в чл. 464, ал. 1 ГПК защита на взискателя по изпълнителното дело възниква от момента на
присъединяването на друг взискател, от които момент
се поражда и правният интерес за взискателя да
предяви отрицателния установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК срещу длъжника и
присъединения взискател, с когото конкурира. С
присъединяването на нов взискател всеки един от
първоначалните взискатели, какъвто именно е "Л.Г." ЕООД, има интерес да оспори с иск по чл. 464, ал. 1 ГПК
вземането му, тъй като с присъединяването възниква задължение за съдебния
изпълнител да извърши разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда
на чл. 460 ГПК, като реализирането на защитата извън визирания в чл. 464, ал. 1 ГПК едномесечен срок от разпределението не рефлектира върху допустимостта на
иска.
В случая ищецът "Л.Г." ЕООД е взискател в
производството по изпълнително дело № 20188410403190 на ЧСИ Н.М., с
длъжник по изпълнението „Ф.Г.“ ЕООД, в
което производство по принудително изпълнение ответникът „Д.К." ЕООД е присъединен
взискател в резултат на депозирана молба и
представени два изпълнителни листа. Това сочи, че предмет на производството е установяване
несъществуването на всяко от вземанията, за които „Д.К." ЕООД е снабдено с
изпълнителен лист.
Съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК
изпълнителен лист се издава въз основа на актовете, посочени в чл. 404 ГПК,
като ал. 1 на разпоредбата сочи за такива актове (изпълнителни основания)
заповедите за изпълнение, по които е допуснато незабавно изпълнение и решенията
на арбитражните съдилища. Тези актове са резултат на проведени производства, в
които взискателят "Л.Г." ЕООД не е
участвало, съответно те не пораждат обвързващи го правни последици. Това
означава, че въпреки снабдяването на „Д.К." ЕООД с изпълнителни листове,
при предявен иск по чл. 464 ГПК, този взискател
следва да проведе пълно и главно доказване на вземанията си, което предполага
да докаже правопораждащите ги факти.
По отношение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 02.10.2018 г., издаден
по гр. дело № 61572/2018 г. на 140 състав, документът, основание за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК – споразумение от 04.09.2018 г.,
сключено между „Ф.Г.“ ЕООД и „Д.К." ЕООД, с нотариално удостоверени
подписи, не е представен в производството, поради което настоящият състав не
може да прецени характера му (извънсъдебно признание на възникнали задължения, новация, частично опрощаване и т. н.), съответно породените
от споразумението правни последици.
С оглед обаче на приетото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което вещото лице е изготвило след извършена
проверка в счетоводните записвания на всяко от дружествата ответници и е
констатирало, че споразумението от 04.09.2018 г. има за предмет задължения на „Ф.Г.“
ЕООД по издадени му 12 броя фактури за изпълнени от „Д.К." ЕООД СМР на
стойност 139830,65 лева без ДДС или 163135,76 лева с включен ДДС, то следва да
се приеме, че вземането по изпълнителен лист от 02.10.2018 г., издаден по гр.
дело № 61572/2018 г. на 140 състав, съществува и представлява дължимо
възнаграждение по договори за изработка.
С оглед обстоятелството, че за
дължимото на изпълнителя „Д.К." ЕООД възнаграждение са издадени данъчни
фактури, които са отразени в счетоводството на „Ф.Г.“ ЕООД, то е налице
признание на извършената от изпълнителя материална престация
и съответствието й с възложеното. В този смисъл неоснователи са доводите на
ищеца, че фактурите не установяват породени задължения след като не са
представени в производството. Това не е и необходимо. Същественото е тяхното
отразяване в търговските книги на възложителя, който дължи заплащане на
извършените и приети СМР.
Съгласно уеднаквената практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма
задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в решение
№ 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка
между страните, тъй като отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника „Ф.Г.“ ЕООД, включването й в дневника за покупките по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че издадените
на „Д.К." ЕООД фактури са осчетоводени, този ответник е признал
получаването на изработеното и дължимостта на отразеното в тях възнаграждение, съответно
включването им в подавани справки декларации по ЗДДС, което е осъществено много
преди образуване на настоящото производство, обуславя извод, че няма основание да
се счита, че задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК не съществува, респ. че сключеното на 04.09.2018 г. споразумение има симулативен характер. Всъщност самият ищец основава
вземанията си, събирани в изпълнителното производство на сключено с длъжника „Ф.Г.“
ЕООД на 05.07.2018 г. споразумение с нотариално удостоверени подписи, основано
на издадени фактури за доставка на строителни материали, което сочи на типично
за търговеца длъжник пазарно поведение предвид изпадането му в затруднено
финансово положение.
В този смисъл вземанията по
изпълнителен лист от 02.10.2018 г., издаден по гр. дело № 61572/2018 г. на 140
състав, съдът приема да са възникнали и реално съществуващи, поради което и „Д.К."
ЕООД е материалноправно легитимиран взискател (носител на принудително събираните вземания). Ето
защо, по отношение на сумата 149830,56 лева – главница по този изпълнителен
лист, заедно със законна лихва за забава от 19.09.2018 г. до погасяването на
главницата и разноските от 2996,61 лева, предявения иск е неоснователен.
Такъв извод не може да бъде направен
по отношение на вземанията, обективирани в
изпълнителен лист, издаден по търг. дело № 2595/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, въз
основа на постановено арбитражно решение.
Вземането представлява разноски за
извършени в недвижим имот подобрения, които съгласно съдържанието на представеното
арбитражно решение са извършени най-късно към 08.05.2018 г., тъй като са
признати в сключено на посочената дата споразумение между „Ф.Г.“ ЕООД и „Д.К."
ЕООД (неангажирано като доказателство по делото).
В подкрепа на твърденията за
възникнало право на вземане за извършени подобрения взискателят
„Д.К." ЕООД не е представило нито едно доказателство, което да установява
осъществявана от дружеството върху недвижимия имот фактическа власт и
извършването на конкретни строително-ремонтни работи, които да могат да се
квалифицират като подобрения. Доказаното погасяване на консумативни разноски в
имота от този взискател, съгласно заключението на
вещото лице датира от 23.05.2018 г., т.е. следва във времето твърдяното извършване
на подобренията и дори да се приеме, че индицира
упражнявана фактическа власт, то тя следва във времето претендираното
подобряване на имота.
Действително вещото лице е установило,
че ответникът „Д.К." ЕООД разполага с наети лица и дълготрайни материални
активи за извършване на строителна дейност, но това само по себе си не
означава, че такава дейност е осъществена в магазин № 3 и то към 08.05.2018 г..
Констатацията на вещото лице, че по документи подобрения в имота са извършени
не може да се приеме за доказателство за реалното им осъществяване. Не са
посочени документите, които установяват подобренията. Не се установява в
търговските книги на подобрителя върху чужд имот („Д.К."
ЕООД) какви стопански операции са намерили отражение във връзка с твърдението
да е осъществен ремонт.
Събраните гласни доказателствени
средства също не установяват извършването на ремонт към м. май 2018 г.. Свидетелят
Н.твърди, че е служител в „Д.К." ЕООД от 2019 г., като дотогава е работила
за длъжника „Ф.Г.“ ЕООД и недвижимият имот бил офис на последното дружество.
Същата твърди между ответниците да е бил сключен договор за наем, докато в арбитражното
решение е прието подобренията са извършени след сключен предварителен договор
за продажба. От друга страна свидетелят Н.и вещото лице твърдят, че за
извършените подобрения били налице съответните актове, изготвени и приети от
страните, което сочи, че извършваните СМР не съставляват подобрения в чужд
имот, а представляват ремонтни дейности, извършвани по възлагане на собственика
на недвижимия имот „Ф.Г.“ ЕООД, в противен случай няма да е необходимо приемане
на изпълнението и съставянето на съответните актове, за наличието на които и
свидетелят, и вещото лице са категорични, че са съставени.
В настоящото производство
претендиращото да е подобрител дружество не е доказало извършването на разноски
за подобряване на чужд имот, поради което не може да се приеме, че е носител на
вземанията, за които „Д.К." ЕООД е снабдено с изпълнителен лист, издаден
по търг. дело № 2595/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, за сумата 156952,37 лева –
стойност на извършени подобрения върху недвижим имот, със законната лихва върху
главницата, считано от 11.10.2018 г. до погасяване на задължението и разноските
в размер на общо 5314 лева, което следва да бъде признато със сила на пресъдено
нещо.
При този изход на спора, право на
разноски за производството се поражда за всяка от страните, пропорционално на
уважената, респ. отхвърлената част от иска. Ищецът доказва извършени разноски в
общ размер от 29263,53 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 15840 лева, за което ответникът „Д.К." ЕООД основателно възразява
да е прекомерно.
Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА.
В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл.
7, ал. 2, т. 5 от същата (действаща към сключването на договора за правна помощ
редакция) е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство при интерес от 100000 лева до 1000000 лева (какъвто е в
настоящото производство) да е в размер на 3530 лева плюс 2 % за горницата над
100000 лева. Така за предявения иск с цена в размер на 333588,24 лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата 8201,76 лева без ДДС и 9842,12 лева с включен ДДС, поради
което заплатено възнаграждение от ищеца "Л.Г." ЕООД лева е прекомерно
и се налага да бъде намалено до посочения размер, при съобразяване на
обстоятелството, че ищецът в настоящото производство не носи доказателствена тежест. Така релевантните разноски за
производството на ищеца възлизат на сумата 23185,65 лева, от която в полза на
"Л.Г." ЕООД следва да се присъдят 11911,44 лева, съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК.
Ответникът „Д.К." ЕООД претендира
присъждане на разноски в размер на 7360 лева, от които има право на 3578,86
лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът "Ф.Г.“ ЕООД не претендира и
доказва извършени разноски. Разноските, присъдени на ищеца са дължими и от
двете дружества-ответници, поради което не са налице предпоставките за присъждането
им по компенсация, каквото изрично искане прави „Д.К." ЕООД.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения
от "Л.Г." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, иск с правна
квалификация чл. 464 ГПК, че присъединеният в производството по изпълнително
дело № 20188410403190 по описа на ЧСИ Н.М.взискател „Д.К."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, не е носител на вземане от „Ф.Г.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***, по изпълнителен лист, издаден по търг. дело №
2595/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, за сумата 156952,37 лева – стойност на
извършени подобрения върху недвижим имот, със законната лихва върху главницата,
считано от 11.10.2018 г. до погасяване на задължението и разноските в размер на
общо 5314 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на вземанията на „Д.К."
ЕООД, ЕИК *******, обективирани в изпълнителен лист
от 02.10.2018 г., издаден по гр. дело № 61572/2018 г. на 140 състав, за сумата
149830,56 лева, дължима по споразумение с нотариално удостоверени подписи от
04.09.2018 г., заедно със законната лихва от 19.09.2018 г. до изплащане на
вземането и сумата 2996,61 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Д.К."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище
*** и „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, да заплатят
на "Л.Г." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 11911,44 лева
(единадесет хиляди деветстотин и единадесет лева и
четиридесет и четири стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА "Л.Г."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище
***, да заплати на „Д.К." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3578,86 лева (три хиляди петстотин
седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: