№ 2870
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500314 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. Д., в лично качество и като майка и законен
представител на В.Д. Ч., родена на ******* г., срещу Решение № 20213144/17.11.2021 г. по
гр. дело № 57634/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 86-ти състав. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, поради
допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане да се отмени
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или постановяване от въззивния съд на друго решение, с което да
се уважи молбата за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
срещу М. В. Ч..
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна М. В. Ч. е оспорила въззивната
жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. А. Д., в лично качество
1
и като майка и законен представител на В.Д. Ч., за защита спрямо нея и дъщеря й от
домашно насилие, извършено от М. В. Ч. на 21.10.2020 г., подробно описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.
С Решение № 20213144/17.11.2021 г. по гр. дело № 57634/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 86-ти състав е оставена без уважение молбата на А. А. Д.,
действаща в лично качество и като майка и законен представител на детето В. за издаване на
заповед за съдебна защита по ЗЗДН срещу М. В. Ч. като неоснователна.
Не е спорно в производството и от представените пред първоинстанционния съд два
броя удостоверения за раждане и препис от решение от 06.11.2012 г. по гр.д. № 13163/2012
г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав се доказва, че въззиваемата е лице, с което въззивникът
Д. се е намирала в родство по сватовство от първа степен и попада в обхвата на чл.3, т.7
ЗЗДН, а Ч. е възходящ роднина на детето В. т.е. лице по чл.3, т.4 ЗЗДН.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН) и като процесуален
субституент (чл.8, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на СРС от
процесуално легитимирана страна.
Част от доводите в жалбата касаят допуснати нарушения при изготвяне на доклада по
делото.
Непълнотата на първоинстанционния доклад е станала основание въззивният съд, в
съответствие със задължителните разяснения в т.2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, да предостави възможност на страните да предприемат
процесуални действия по посочване на доказателства, чието представяне е допустимо на
основание чл.266, ал.3 ГПК и да уважи направените от въззивника доказателствени искания.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира
първоинстанционното решение за правилно, а наведени във въззивната жалба доводи в
обратната насока - за неоснователни.
Действително по делото е представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са
индивидуализирани актовете на домашно насилие по начина, по който същите са описани в
сезиралата СРС молба за защита, но нейната доказателствена сила следва да бъде ценена при
съпоставка с останалата доказателствена маса по делото и не би могло единствено въз
основа на нея по силата на чл.13, ал.3 ЗЗДН да се издаде заповед за защита, доколкото по
делото се установява наличие на записи от охранителни камери и очевидци (виж
показанията на свидетеля Е.Г.А. и отразеното в представената по делото тъжба на Д. и в
сигнала до СРП).
От друга страна, декларация за извършено насилие спрямо малолетно дете, подадена
от неговия законен представител, е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3
2
вр. чл.8, т.1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил възможността за прилагане на декларация
чл.9, ал.3 ЗЗДН единствено по отношение на лицата по чл.8, т.1 ЗЗДН - пострадалото лице,
ако е навършило четиринадесетгодишна възраст или е поставено под ограничено
запрещение. В случая детето В. не попадал в този кръг лица към момента на сезиране на
съда и липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН
посредством своята майка, въпреки представителството по закон (чл.28, ал.4 ГПК).
Наказателната отговорност е лична, а като малолетно лице, В. не е носела наказателна
отговорност, респективно не разполагала с възможността да декларира извършеното
насилие под страх от отговорност по реда на чл.313 НК за невярно деклариране,
включително чрез законен представител.
По делото липсват доказателства, извън представената декларация, за отправяне на
обиди от Ч. към Д.. Такива не се съобщават и от вече непълнолетната В. при изслушването й
от въззивния съд, а споделеното от детето при изслушването му не е идентично с
посоченото от него в сведение от 22.12.2020 г., снето в хода на извършена предварителна
проверка по пр.пр. № 42926/2020 г. по описа на СРП. Наред с това следва да бъде отчетено,
че детето няма процесуално качество на свидетел по делото, а е страна в производството.
При изслушването си по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет В. демонстрира желание да се
разграничи от родствената връзка с въззиваемата като я нарича по малко име и посочва, че
не я възприема като своя баба, не я чувства близка, не е в добри отношения с нея.
Прекъснатата връзка на детето с бащата и роднините му по бащина линия се
установява от представените пред първоинстанбционния съд протокол за кризисна
интервенция от 21.10.2020 г. и последвалия доклад на Сдружение „Дете и пространство“.
От приетия от въззивния съд социален доклад от 05.05.2022 г., изготвен от АСП, Д
„СП“ – Красно село се установяват затруднения във връзката на детето В. с неговия баща,
прекъсната връзка помежду им от 2018 г. и нежелание на същото да контактува с този
родител и роднините си по бащина линия, обяснено от непълнолетната с обстоятелството,
че е ставала свидетел на грубо им отношение към майка й. Социалното проучване е
установило силна привързаност на детето към неговата майка и нейния настоящ партньор, с
които детето живее, констатирани са силно влошени отношения между родителите на В. и
между нейната майка и баба й по бащина линия.
При изслушването си детето твърди да е видяло въззиваемата да удря майка й,
защото след удара очилата на Д. паднали. Съобщеното от детето сочи, че същото прави
заключение за удара поради обстоятелството, че е възприело падането на очилата. Този
извод се налага от анализа на съобщеното от детето, съпоставен с установеното отношение
на същото към баба му по бащина линия и заключението на приетата по делото съдебна
техническа експертиза (СТЕ).
Заключението на експертизата, което съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено, установява, че на записите от една от камерите, насочена към двора на ливанско
училище „Д.Х. Д.“ на посочената в сезиралата първоинстанционния съд молба за защита, в
14:23:51 часа се наблюдава лице от женски пол, което хваща косата от към тила на друго
3
лице от същия пол, а в 14:23:52 часа ръката на първото от тях преминала пред лицето на
второто, без да може да се установи съприкосновение. При преценка на заключението на
СТЕ съдът отчете отсъствието на проведено лицево – идентификационно изследване, което
по категоричен начин да посочи дали лицата от приобщените по делото записи от
охранителни камери са идентични със страните по делото. Независимо от това, дори при
възприемане, че на изследвания дигитален носител са вкопирани видеозаписи на
поведението на Д. и въззиваемата от 21.10.2020 г., то въз основа на тях се установява
единствено твърдяното в молбата и признато с отговора на същата действие на Ч. по
дърпане на вързаната на опашка на тила коса на Д..
В молбата за защита и представената към нея декларация изрично е посочено, че
ударът е бил насочен към лицето на Д., но се сочи да е попаднал отзад в ляво, в областта на
ухото (доколкото е описана последвала удара травма на ляво ухо), което е в унисон с
отразената в лист за преглед на пациент от 21.10.2020 г. Същевременно в приложеното по
делото съдебномедицинско удостоверение №394.10/2020 г. от 22.10.2020 г. се установява, че
при Д. е констатирана възпаление на лява тъпанчева мембрана, което може да бъде резултат
от съобщен от нея удар, но на записите от охранителните камери (при възприемане, че
същите отразяват действията на страните) се наблюдава преминаване на ръката на едната
жена пред лицето на другата, а не попадение от удар в областта на лявото ухо на едната от
тях. По делото не се доказва и наличие на причинно – следствена връзка на констатираното
в съдебномедицинсктото удостоверение възпаление на лява тъпанчева мембрана на А. Д. и
описания в декларацията удар в областта на главата посредством съдебномедицинска
експертиза.
Сведенията от Н.М.Г., М.Н.Г. и Ф.Н.Х., снети в хода на проверката по пр.пр. №
42926/2020 г. по описа на СРП не следва да се ползват с доказателствена сила в настоящото,
тъй като това би нарушило принципа за непосредственост в производството. Независимо от
това и с оглед вързаженията във въззивната жалба следва да се посочи, че горепосочените
три лица не са очевидци на описаното в молбата за защита. М.Н.Г. твърди в сведението си,
че е възприел червенина по една от бузите на Д., но съдебномедицинското удостоверение не
сочи на увреждания, отоци или болезненост в областта на бузите на този въззивник, а
единствено болезненост в областта на ухото.
Свидетелят Б. не е очевидец на описаните в молбата актове на домашно насилие,
пресъздава съобщеното му от въззивника Д. и показанията му съдът възприема с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК.
Въззивният съд приема, че енергичното приближаване на въззиваемата към детето В.
и докосването на същото е провокирано от желанието на Ч. за контакт с нейната внучка,
довело до депозиране и на искова молба по чл.128 СК, а дърпането на Д. за косата е реакция
на намесата на този въззивник, с което е прекратен контактът между бабата и внучката.
Действително дърпането на косата на Д. е морално укоримо, а подходът й към детето –
несъобразен с емоционалното му състояние и неговите желания, но същите не разкриват
интензивност, която засяга двете въззивници по начин, оправдаващ дефинирането на това
4
поведение като насилие и оправдаващ санкционирането му по реда на ЗЗДН.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 ЗЗДН).
Въззивникът А. А. Д. дължи такса в размер на 12,50 лева за въззивната жалба, такава
не се дължи за детето В. (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
На въззивааемата не се следват разноски пред въззивната съдебна инстанция, тъй
като такива са поискани едва с писмените бележки.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20213144/17.11.2021 г. по гр. дело № 57634/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, III ГО, 86-ти състав.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, от гр. София, ул. ******* да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавни такси в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5