Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 02.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1551 по описа за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът М.Д. *** твърди, че „Латит“ ООД гр.Банкя издава на 13.05.2015г. фактура на ответника
„Устра Бетон“ ООД гр.Кърджали за извършени дейности-демонтаж на съоръжения от желязо, извозване на строителни
съоръжения от желязо, в която фактура е приспаднат платен аванс по фактура N 02/30.03.2015г.,
като ответникът не изпълнява задължението си към „Латит“ ООД, което на 15.05.2018г., с писмо от 10.05.2015г., уведомява
ответника за прехвърляне на вземането си по фактурата на М.Д.Д. с цесионен
договор от 10.05.2018г. и към предявяване на искa задължението не е изпълнено от ответника.Ищецът претендира
ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 20 743.57 лв. и
обезщетение в размер на 6 900 лв. като мораторна лихва, считано от 13.05.2013г. до датата на предявяване на
иска.Допълнително, в изпълнение на указанията на съда, ищецът уточнява, че
исковата претенция е за непозволено увреждане по ЗЗД и доказано неплащане от
ответника на фактура за извършени дейности.В съдебно заседание ищецът лично поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът „Устра-Бетон“ ООД гр.Кърджали в срока за отговор по чл.131 от ГПК чрез управителя си оспорва иска като
недопустим при липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по иска,
както и оспорва основателността на иска като възразява ищецът да има вземане на
посоченото основание и размер така както е посочено в исковата молба, и съответно
ответникът да има просрочено задължение към него, т.к. процесната фактурата не е
осчетоводена от ответника и по счетоводните му записвания не съществува
вземане, съответно задължение по такава фактура, не е получил надлежно
уведомление за посочената в исковата молба цесия и искът е погасен по давност. В
съдебно заседание ответникът чрез адвокат
пълномощник моли за отхвърляне на исковете при възражение да не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по претендирано от ищеца
непозволено увреждане.
Районният съд като прецени доводите на страните и събраните по делото и неоспорени доказателства, приема за установено
следното:
С оглед изложените в исковата
молба твърдения съдът прие, че претенцията на ищеца е
за парично вземане по издадена фактура N **********/13.05.2015г.
за извършени от „Латит“ ООД дейности в полза на ответника „Устра Бетон“ ООД
гр.Кърджали, което вземане е цедирано на ищеца, за което ответникът е уведомен
с изпратено писмо от цедента „Латит“ ООД на 10.05.2018г., получено от ответника
на 15.05.2018г., и квалифицира исковете като такива по чл.327 и сл. от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.Възражения по доклада на делото не са правени от страните, при което
възражението на ответника, че се претендира отговорността му по твърдяно от
ищеца непозволено увреждане, не е възприето от съда, тъй като твърденията на
ищеца са за извършени услуги от праводателя му цедент в полза на ответника,
цената на които не е платена и вземането за същата е прехвърлено от доставчика
им на ищеца с договор за цесия, което обуславя иск за договорна отговорност за
неизпълнение на парично задължение.Договорната и деликтната отговорност са проява
на единно правно явление-гражданската отговорност и терминът вреди очертава
обективните предели както на първата/чл.82 от ЗЗД/, така и на втората/чл.51 от ЗЗД/.Всяко облигационно задължение може да не бъде изпълнено независимо от
неговия източник-сделка, неоснователно обогатяване, непозволено увреждане,
водене на чужда работа без пълномощие, и в широк смисъл терминът неизпълнение е
всяка възможна форма на неосъществяване на дължимия резултат, която води до
неблагоприятни последици за кредитора, в т.ч. имуществена вреда от
неизпълнението, за което той има иск за реално изпълнение и за обезщетение за
забавата съгласно чл.79, ал.1 предл.1-во от ЗЗД, щом не твърди изпълнението да
е невъзможно и да няма интерес от изпълнението, като отговорността за неизпълнение
на парично задължение е винаги виновна/чл.81, ал.2 от ЗЗД/.
Твърденията на ищеца за правоотношение между
„Латит“ ООД гр.Банкя и ответника „Устра Бетон“ ООД гр.Кърджали за извършени от
първото на второто услуги, за които е издадена Фактура N **********/13.05.2015г., са установени по
делото.Посочената фактура е за дължима сума 20 743.57 лв., от която
18 089.75 лв. демонтаж на съоръжения от желязо, 4 196.56 лв.
извозване на строителни съоръжения от желязо и 5 000 лв. приспаднат аванс
по фактура 2/30.03.2015г., с данъчна основа 17 286.31 лв., и ДДС 20 %
3 457.26 лв..Фактурата е едностранно подписана за „Латит“ ООД, но съгласно
неоспореното от страните при условията на чл.200, ал.3 от ГПК заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е осчетоводена от страните по нея, като осчетоводена
е и посочената в нея фактура N 2/30.03.2015г.-при ответника със стойност
24 000 лв. и с основание „аванс по договор“, при издателя „Латит“ ООД е
включена в Дневник за продажби с данъчна основа 20 000 лв. и ДДС
4 000 лв., която информация вещото лице установява от наличния по делото
дневник на „Латит“ ООД за м.март 2015г., както и при проверка в ТД на НАП
Пловдив, офис Кърджали.Процесната фактура е осчетоводена от ответника като
покупки с право на данъчен кредит със счетоводно отразяване на задължение от
20 743.57 лв., от която 17 286.31 лв. счетоводен разход за извършена
услуга и 3 457.26 лв. ДДС с право на пълен данъчен кредит, включена е в
дневника за покупки и в Справки-декларации за ДДС за данъчен период м.май
2015г., с подадени в ТД на НАП-Пловдив данни на 15.06.2015г., с упражнено право
на приспадане на пълен данъчен кредит, без отразени плащания по
фактурата.Осчетоводена от ответника е и фактура N 2/30.03.2015г. на стойност 24 000 лв.,
включена е в дневника за покупки и Справки –декларации за ДДС, с подадени данни
за данъчен период м.март 2015г. в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали на
14.04.2015г., с упражнено право на приспадане на пълен данъчен кредит, като не
е установено от „Латит“ ООД да е издадено кредитно известие към фактурата за
намаляване на данъчната основа.
На 10.05.2018г. „Латит“ ООД
гр.Банкя като цедент сключва с ищеца М.Д.Д. като цесионер възмезден цесионен
договор под условие, с който първият прехвърля на втория вземането си към
„Устра Бетон“ ООД по фактура N 0019/13.05.2015г. за извършени дейности на
стойност 20 743.57 лв., от които демонтаж на съоръжения от желязо,
извозване на строителни съоръжения от желязо, за сумите съответно
18 089.75 лв. и 4 196.56 лв.
без ДДС като се приспада платен аванс по фактура N 2/30.03.2015г. за сумата 5 000 лв., при
поето от цедента задължение да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането.
На 15.05.2018г. ответникът
получава от „Латит“ ООД обозначена в известието за доставяне пратка като Телепоща N 6/14.05.2018г.Представен е като приложение
на исковата молба документ Телепоща, но без номер и дата, представляващ
уведомително писмо, с което „Латит“ ООД чрез управителя си Атанас Арабаджиев,
уведомява „Устра Бетон“ ООД, че на дата 10.05.2018г. е прехвърлено на М.Д.Д. с
цесионен договор вземането по фактура N 0019/13.05.2015г.
Съдът приема, че ищецът претендира плащане на закупено от него с договор за цесия от 10.05.2018г. парично вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на
чл.286, ал.1 от ТЗ между цедента по договора „Латит“ ООД и ответника,
материализирана в осчетоводена от ответника Фактура N **********/13.05.2015г. като получател на услугите,
посочени в нея, както и осчетоводена от цедента като доставчик на услугите, по
която фактура плащане не е осчетоводено от последния както в полза на цедента,
така и в полза на ищеца, който придобива вземането по нея с договора за
продажбата му, при липса на доказателства прехвърлянето да е съобщено от
цедента, доставчик на услугите, на длъжника, получател на услугите, в
съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД.Възражението на ответника, че цесията не му е
съобщена е съответно на недоказаният факт уведомяване за същата да е налице, но
до връчване на исковата молба и приложенията към нея.За да породи цесията действие, съобщението за същата трябва да бъде
извършено от цедента-чл.99, ал.3 от ЗЗД, но тъй като не се касае до лично и
незаместимо действие и съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е
от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.Така съдът като
съобрази Определение N 987/18.07.2011г. по гр.д. N 867/2011г.
на ВКС, IV г.о., Решение N 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N 3/16.04.2014г. на
ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК, и Решение N 78/09.07.2014г. на
ВКС по т.д. N 2352/2013г., II т.о., ТК., приема, че ответникът е уведомен за цесията с
връчването на книжата по делото, което поражда правните последици на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на цесията, при което от значение е достигането до длъжника на
уведомлението и дали същото изхожда от легитимирано лице, както в случая
уведомлението към исковата молба изхожда от цедента, което обстоятелство не е
оспорено от ищеца.Доказана е легитимацията на ищеца като кредитор на ответника,
длъжник на процесното парично вземане, при установено осчетоводяване от
последния на фактурата, която го материализира.В съдебната практика е прието,
че при липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, фактурата като частен свидетелстващ документ не
представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване
и приемане на стоките/респ. услугите, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски
продажби.Когато фактурата не е подписана за получател, но е отразена в
счетоводството на получателя, включена е в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и е ползван данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС, е налице недвусмислено
признание на задължението за плащане на получените стоки/респ. услуги и
съответно е доказано неговото съществуване.Така задължението по процесната
фактура в размер на 20 743.57 лв. подлежи на изпълнение от ответника на
ищеца по силата на договора за цесия от 10.05.2015г., което обуславя правомощие
на съда да уважи изцяло главния иск, при неоснователност на възражението да е
погасен по давност, тъй като към предявяване на иска не е изтекъл предвидения в
чл.110 от ЗЗД срок от пет години от възникването на 13.05.2015г. на претендираното с иска вземане-чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго, и изпада в забава от следващия ден съгласно чл.84,
ал.1 изр.1-во от ЗЗД. В случая получателят дължи да плати цената на
фактурираните услуги от получаването им и е в забава от деня, следващ
издаването на фактурата, при липса на посочена в нея друга дата на плащане,
т.е. от 14.05.2015г., при което искът за мораторна лихва за период предшестващ
възникване на вземането до датата на възникването му е неоснователен, в случая
от 13.05.2013г. до 13.05.2015г. включ.
Съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност и лихви могат да се
претендират до три години преди предявяване на иска.Възражението за погасяване
по давност на акцесорния иск е частично основателно за периода от 14.05.2015г.
до 19.10.2015г. включ., предвид, че искът е предявен с постъпване на исковата
молба в съда на 23.10.2018г., но исковата молба е изпратена по пощата на 20.10.2018г.,
от когато по арг. от чл.62, ал.2 от ГПК се прекъсва давността по смисъла на
чл.116 б „б“ предл.1-во от ЗЗД/Решение N 182/17.11.2010г. по т.д. N 76/2010г., ТК, II о., ВКС/.Законната лихва върху сумата 20 743.57 лв. за периода от
20.10.2015г. до 19.10.2018г. включ. съгласно калкулатор НАП възлиза на 6 317.66
лв., за който период и размер акцесорният иск подлежи на уважаване, в т.ч. със
законна лихва върху главницата от 20.10.2018г. до окончателното й изплащане, и
подлежи на отхвърляне за разликата над сумата 6 317.66 лв. до пълния му
предявен размер от 6 900 лв., както и за периода от 13.05.2013г. до
19.10.2015г. включ.Сумите по уважените осъдителни искове ответникът следва да
се осъди да заплати на ищеца по посочената в хода на делото от ищеца банкова
сметка.
***ие чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски, но не доказва и не
претендира такива. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска, в частност на акцесорния иск.Ответникът прави разноски от 360 лв.
за адвокатско възнаграждение и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице, от които има право на 9.69 лв., които се възложат в
тежест на ищеца.На основание чл.78, ал.6 от ГПК държавните такси по делото по
уважените искове, които възлизат на 829.74 лв. по главния иск и на 252.71 лв.
по акцесорния иск са в тежест на ответника, който се осъди да ги заплати по
сметка на Районен съд-Кърджали.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА “Устра-Бетон” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано заедно или
поотделно от управителите Ж.С.Х. и С.В.Х., да заплати на М.Д.Д. с ЕГН **********,*** ***, сумата 20 743.57
лв. неплатена цена на услуги демонтаж на съоръжения от желязо
и извозване на строителни съоръжения от желязо по Фактура N
0000000019/13.05.2015г. и договор за цесия от 10.05.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 20.10.2018г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 6 317.66 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 20 743.57 лв. за периода от 20.10.2015г. до 19.10.2018г.
включ., по следната банкова сметка ***: ***, Райфайзенбанк България, титуляр Goldman management, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над сумата
6 317.66 лв. до пълния му предявен размер от 6 900 лв. и за периода
от 13.05.2013г. до 19.10.2015г. включ.
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН **********,*** ***, да заплати на “Устра-Бетон” ООД с
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно или поотделно от управителите Ж.С.Х. и С.В.Х., сумата 9.69 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА “Устра-Бетон” ООД с
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно или поотделно от управителите Ж.С.Х. и С.В.Х., да заплати по сметка на РС-Кърджали
сумата 1 082.45 лв., представляваща държавни такси по делото по
уважените искове, от която 829.74 лв. по главния иск и 252.71 лв. по акцесорния
иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: