№ 11141
гр. Варна , 08.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20203110110008 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по предявен от Т. М. Д., ЕГН **********, срещу Т. Д. П., ЕГН
********** и А. Х. П., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в общ
размер от 15 646.00 лева, представляваща двойния размер на задатъка, платен от ищеца по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.01.2020 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, са депозирали общ отговор на исковата молба, в който са инвокирали
възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд. Възражението е
обосновано с твърдения, че в подписания между страните предварителен договор се
съдържа арбитражна клауза - чл. 24 от договора, която предвижда възникналите между
страните спорове да се решават от Арбитражен съд – Варна при сдружение “Правна помощ
и медиация“, съобразно неговия Правилник. Ответниците са обективирали искане спорът да
бъде отнесен за разрешаване пред сочения арбитражен съд. По изложените съображения
молят за прекратяване на производството по делото като недопустимо и за присъждането на
сторените разноски по делото.
За да се произнесе по възражението, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби /ДР/
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Арбитражно споразумение е съгласието на
страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да
възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно
споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че
споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна
на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения – арг. от чл. 7 от Закона за
международния търговски арбитраж /ЗМТА/. В конкретния случай арбитражното
1
споразумение е обективирано в чл. 24 от предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 20.01.2020 г. между ищеца като купувач, от една страна, и
ответниците като обещатели, от друга страна.
Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е
длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата
молба по арг. от чл. 8 от ЗМТА, както е в настоящия случай. Ако съдът намери, че
арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено,
делото не се прекратява.
Съдът в конкретния казус приема, че не са налице предпоставките, изключващи
арбитражното споразумение, тъй като спорът няма за предмет нито вещни права, нито
владение върху недвижим имот, нито издръжка, нито трудови права, а субективно
материално облигационно право на парично вземане в размер от 8000.00 евро – двойният
размер на платения задатък. Гражданското притезание произтича от неизпълнение на
договорното задължение на обещателите по предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот, получили задатъка в размер от 4000.00 евро, да сключат окончателен
договор при уговорените вече съществени условия. Ищецът макар да е физическо лице не
притежава и качеството потребител по смисъла на легалната дефиниция, залегнала в § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, доколкото нито е получил стока, нито е ползвал услуга по предварителния
договор. Процесната правна сделка поражда облигационни права и задължения за страните
по нея. Всяка страна има призната и гарантирана от закона възможност да иска от
насрещната страна сключване на окончателен договор, а при липса на насрещно изпълнение
се поражда потестативно право в полза на изправната страна да поиска от съда да обяви
предварителния договор за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че възражението на ответниците за
неподведомственост на спора е основателно и производството по делото следва да бъде
прекратено, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК във вр. чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на
разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение, но не са представени никакви
доказателства за реалното заплащане на такова възнаграждение, поради което разноски не
следва му бъдат присъждани. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10008 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, поради неподведомственост на спора на граждански съд, на
основание чл. 15, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Варна в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
2
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3