Решение по дело №4151/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 29.06.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4151 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20225583 от 14.10.2020г., постановено по гр.дело №40706/2019г. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, поправено по отношение името на ищеца с решение №20047106 от 04,02,2021г., ответникът З.„Б.и."АД с ЕИК***** е осъден да заплати на ищеца Ц.К.С. с ЕГН**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД сумата от 1000лв.- обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 060.6.2017г. между лек автомобил с рег.№*****и лек автомобил с peг.№*****, причинено по вина на водача на първия автомобил, рискът за което е застрахован по действащ към този момент договор за застраховка между ответника и собственика на автомобила, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба 16.07.2019г. до изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 250лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 2000лв. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв 300лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, а последният- да заплати на ответника 175 лева- разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.  

Срещу така постановеното решение в частта му с която искът е отхвърлен за сумата над 1000 лева до сумата от 2000 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца К.Ц.С.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като не е оценил правилно интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания. Не били съобразени лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди към датата на настъпване на процесното ПТП. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът за обезщетяване на неимуществени вреди– уважен за разликата над 1000 лева до пълния размер от 2000 лева. Претендира разноски за държавна такса, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38 от ЗАдв.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение.  Претендира юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Основният спорен между страните въпрос е за вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно- размерът на дължимото от ответника обезщетение.

В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинската експертиза и показанията на свидетеля Г.М.е заключението на първоинстанционния съд относно вида и характера на уврежданията. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, която не е неоспорена от ищеца, той е получил при процесното ПТП контузия на долната част на гърба и таза, контузия на главата с три повърхностни контузни рани вдусно, от които една челно и две теменно, болки в лявото бедро.  На ищеца са предписани болкоуспокояващи при нужда и Репарил гел. Болките са отшумели за период не повече от 2-3 седмици. Предвид категоричността на вещото лице по СМЕ относно периода на възстановяване, не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката относно този период, тъй като е налице драстично разминаване от няколко месеца. Въз основа на тези събрани в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 1000 лева е справедливо и изцяло съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемият ответник претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 50 лева предвид обжалваемия интерес, както и ниската фактическа и правна сложност на спора.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20225583 от 14.10.2020г., постановено по гр.дело №40706/2019г. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, поправено по отношение името на ищеца с решение №20047106 от 04,02,2021г. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Ц.К.С. с ЕГН********** да заплати на З.„Б.и."АД с ЕИК***** сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/