№ 23308
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110164568 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод осъдителен иск с правно основание
чл.286, ал.1 във вр. чл. 288 ТЗ във вр. чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата 2040 лева с ДДС, предявени от „Германиа“ ООД срещу „Микс Маркт
България“ ООД.
Производството по делото е приключило с решение № 5658 от 29.03.2024г., с което
предявения иск е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса. С решението
в тежест на ответника са възложени разноски в общ размер на 1390.00 лева, от които
867.60 лева разноски в настоящото производство и 522.40 лева – разноски по ч.гр.д. №
62177/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
По делото е постъпила молба от ответника с искане да се измени посоченото по-
горе решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на ищеца в
обезпечителното производство. Искането е обосновано с довод, че в настоящото
производство се присъждат само разноските, сторени по обезпечителното
производство.
В срок е постъпило становище от ищеца, в което моли искането да се остави без
уважение. Твърди, че молбата на ответника а неясна, а присъдените от съда разноски
се дължат.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /страната
иска изменение на разноските на другата страна, в който случай не се изисква списък
по чл. 80 ГПК/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск въпреки отхвърлянето му, тъй като е от значение мотива за това –
отхвърляне поради плащане на задължението след като вземането е било вече
изискуемо преди подаване на исковата молба, а плащането е сторено след тази дата.
1
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски в
общ размер на 867.60 лева, от които 81.60 лева държавна такса и 786.00 лева с ДДС
адвокатски хонорар, срещу който размер няма релевирано възражение за
прекомерност, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Доказателства за плащането на тези разноски са налични, поради което и с оглед
изхода на делото, то разноски в този размер са поставени в тежест на ответника и
промяна на крайния извод и мотивите на съда в тази част не се налага.
По отношение на разноските, търсени и направени от ищеца в рамките на
обезпечителното производство на бъдещ иск по чл. 390ГПк по ч.гр.д. № 62177/2023г.
на СРС, 27 състав:
Присъждане на разноските, сторени по ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27 състав, е
своевременно направено и се съдържат доказателства за тяхното плащане /л.43/. Както
е посочено в мотивите на решението, ищецът има право на разноските, направени в
обезпечителното производство на бъдещ иск по ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27
състав. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски
при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход,
тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението. Както бе вече посочено, дължимата сума
е заплатена в деня на изпращане на исковата молба, а не преди това, и не може да се
приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, а и няма признание на иска,
заради което разноските да останат в тежест на ищеца. Следва да се отбележи и че
плащането е направено и след издаването на обезпечителната заповед, като ищецът
има право да бъде възмезден за разноските в обезпечителното производство
независимо от последващата отмяна на обезпечението на основание чл. 402, ал.2 ГПК.
В случая ищецът е доказал разноски в размер на 40.00 лева държавна такса и 630.00
лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Срещу размера на адвокатското
възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност, което е основателно.
Съгласно чл. 7, ал. 7 НМРАВ за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Съобразявайки ½ от материалния интерес по делото и на основание чл. 7, ал. 7 вр. ал.
2, т. 1 НМРАВ, дължимото адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство на бъдещ иск е в размер на 402.00 лева без ДДС, или 482.40 лева с ДДС,
която сума следва да се присъди. Възнаграждение в минимален размер се явява
съотносимо към правната и фактическата сложност на обезпечителното производство
и оказаната в рамките му защита. Изложеното не дава основание за промяна на
мотивите и крайният извод на съда, изведени в решението, чието изменение в частта на
разноските се иска.
Крайния извод на съда по присъждането на разноските не се променя и по
отношение на търсените от ищеца разноски от 59,12 лева. Тези разноски не са
присъдени на ищеца, т.е. ответникът не е осъден да ги заплати, тъй като не се явяват
такива, които подлежат на присъждане в това производство.
Ето защо, ответникът е осъден да заплати на ищеца само разноските за адвокатско
възнаграждение и държавна такса по настоящото искове дело – гр.д. № 64568/2023г. на
СРС, 55 състав, в размер на 867.60 лева /81.60 лева държавна такса и 786.00 лева с ДДС
адвокатски хонорар/ и разноските в обезпечителното производство на бъдещ иск по
2
ч.гр.д. № 62177/2023г. на СРС, 27 състав, в размер на 522.40 лева /адвокатско
възнаграждение от 482.40 лева с ДДС и 40.00 лева държавна такса/ или разноски в общ
размер на 1390.00 лева.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Микс Маркт България“ ООД с правно
основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 5658 от 29.03.2024г., постановено
по настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. №
131068/19.04.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3