Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. Русе, 08.01.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, II – ри
състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Димитринка
КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 507 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1
ЗДСл.
Образувано е по искова молба
на В.И.К. ***, чрез адв.П.И. и адв.С.Ц., против Управителя на Националния
осигурителен институт – София, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 104, ал. 1 във вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл и чл.86,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 3 571.19 лв., представляващо
неплатена част от дължимото й обезщетение за времето, през което не е била на
служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение по
Заповед № 3530/06.06.2018 г. на Управителя на НОИ, за 6 месеца, считано от
12.06.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ищцата
претендира заплащане и на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата
на признаване на уволнението за незаконно (03.07.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумата. В съдебно заседание на 12.11.2020 г. процесуалният
представител на ищцата прави уточнение относно размера на мораторната лихва –
50 лева, както и относно периода - да се счита предявена за периода от
03.07.2019 г. до 04.09.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба. В
последното съдебно заседание, преди даване ход на устните състезания, ищцата е
направила изменение на иска за главница – от 3 571.19 лв. на 3646.23 лв. и
на иска за лихви за забава – от 50 лв. на 435 лв. Претендира се и присъждане на
деловодни разноски, з акоито представя списък.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на ищцата е отменена с влязъл в сила съдебен акт като
незаконосъобразна. Поддържа, че за периода от уволнението не е заемала длъжност
по трудово или служебно правоотношение, не е получавал възнаграждение и
съгласно нормата на закона му се дължи обезщетение за 6 месеца. В тази връзка
счита, че неправилно и незаконосъобразно ответникът е определил размера на
основната заплата, въз основа на която следва да се изчисли полагащото й се
обезщетение, както и е намалил полагащото й се обезщетение с размера на
полученото от нея възнаграждение като Председател на сдружение с нестопанска
цел „УН на ОУ“Хр.Ботев“ с.Щръклево.
В производството пред настоящата инстанция се
поддържа, че исковете са доказани по своето основание и размер въз основа на
събраните по делото доказателства, като се излагат подробни съображения,
включително и в писмени бележки, и се иска да бъдат уважени изцяло.
Ответникът – Националния
осигурителен институт – София, действащ чрез управител, е представляван от
процесуален представител – юрисконсулт, който в представения писмен отговор на
исковата молба и в съдебно заседание, включително и с писмени бележки, оспорва
предявените искове по основание и размер. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят, че със
Заповед 3530/06.06.2018 г. на Управителя на Националния
осигурителен институт – София, издадена на основание чл. 107, ал. 2, във вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение с ищцата, която е заемала длъжността "Главен юрисконсулт"
в отдел „Административен“, ТП на НОИ - Русе.
С влязло в сила решение по
адм. дело № 314/2018 г. на Административен съд-Русе, потвърдено с решение № 10303/03.07.2019
г. по адм. дело № 2460/2019 г. на ВАС, V отделение, заповедта е отменена като
незаконосъобразна.
Със Заповед № 5656/15.07.2019
г. на Управителя на Националния осигурителен институт – София ищцата е
възстановена на заеманата длъжност преди уволнението с основна месечна заплата
от 1 351.00 лв.
Представени са писмени
доказателства, от които е видно, че в периода от уволнението до признаването му
за незаконосъобразно ищцата не е била назначавана на друга държавна служба
(л.51), получавала е обезщетение за безработица (л.59 – л.60), като
същевременно е имала сключен граждански договор с Училищното настоятелство при
ОУ“Хр.Ботев“ с.Щръклево, по който е получавала месечно възнаграждение в размер
по-нисък от минималната работна заплата за страната (л.61 – л-84).
Със Заповед №
1015-17-142/24.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е наредено да се
изплати на ищцата парично обезщетение за периода от 12.06.2018 г. до 11.12.2018
г. в размер на 4 534.81 лева, на
основание чл. 104 ал. 1, във вр. с чл. 122 ал. 1 ЗДСл и влязло в сила решение №
10303 от 30.07.2019 г. по адм.д. № 2460/2019 г. на ВАС, с което е оставено в
сила решение № 50 от 09.01.2019 г. по адм.д. № 314/2018 г. на АдмС – Русе
(л.7). Сумата е начислена по разчетно-платежна дедомост на ТП на НОИ – Русе
(л.45) и е преведена по банкова сметка *** В.К. на 30.07.2019 г. след направените
законови удръжки (л.46). В заповедта е посочено, че при изготвянето й е взета
предвид декларация на В.К. с вх.№ 1004-17-60/16.07.2019 г. (л.51) и изготвено
становище № 1056-17-40#2
от 23.07.2019 г. от юрисконсулт в отдел „Административен“, ТП на НОИ – Русе.
По искане на ищцата по
делото е назначена съдебно - икономически експертизи с цел установяване на
релевантни за спора факти. Заявеното оспорване на експертното заключение от
страна на ответника не е свързано с непълнота или необоснованост на същото, а
доколко направените констатации от вещото лице са относими към спора. В тази
връзка, доколкото установените в експертизата обстоятелства и направените въз
основа на тях изводи се базират на извършена от вещото лице проверка в
счетоводството на ТП на НОИ – Русе и представени по делото документи, които не
са оспорени от страните, съдът кредитира представеното заключение като изготвено
безпристрастно и от компетентно в съответната област лице.
От заключението на
експертизата (л.103 – л-105 и л.115) се установява, че към момента на влизане в
сила на съдебното решение, с което е признато за незаконно уволнението на
ищцата – 03.07.2019 г., в щатното разписание на ТП на НОИ – Русе, утвърдено от
управителя на НОИ – София, не фигурира длъжност „Главен юрисконсулт“ в отдел
„Административен“. Поради тази причина със Заповед № 1016-40-956/12.07.2019 г.
на управителя на НОИ, считано от 15.07.2019 се трансформира една щатна бройка
на длъжност „Главен експерт“ в отдел „Административен“ в една щатна бройка на
длъжност „Главен юрисконсулт“ в същия отдел. С възстановяване на ищцата на
работа й е определена и индивидуална месечна заплата в размер на 1 351.00
лева, считано от 16.07.2019 г. Именно на тази база вещото лице е изчислило
размера на дължимото обезщетение – 8 181.04 лева, като е посочило и
сумите, които ищцата е получила като председател на училищното настоятелство.
Въз основа на така установеното съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат
да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след влизане в сила на
съдебното решение, с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е
отменен, т. е. може да бъде предявен при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая, искът е предявен при
изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на
03.07.2019 г. Решение № 50/09.01.2019 г. по АД № 314/2019 г. по описа на АдмС -
Русе, потвърдено с Решение №10303/03.07.2019 на ВАС по адм.д. №2460/2019 г.,
Заповед № 3530/06.06.2018 г., издадена от управителя на НОИ – София, с която е
прекратено служебното правоотношение с ищцата В.К., е отменена.
Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, държавният служител има право да
иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради
прекратяването на служебното правоотношение. От своя страна чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя материалноправните
предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение,
началния момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и
базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По
аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно
уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на
уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата
или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право
на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Не се спори между
страните, че със Заповед
№ 1015-17-142/24.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе на ищцата е
определено обезщетение за периода от 12.06.2018 г. до 11.12.2018 г. в размер
на 4 534.81 лева, което й е
изплатено с преводно нареждане от 30.07.2019 г.
Спорът в настоящото
производство се свежда до два въпроса: първият е относно размера на
определеното обезщетение и по-точно относно основата, върху която същото е
определено, а вторият е налице ли са обстоятелствата, предвидени в хипотезата
на чл. 104 ал.1 изр. 2 ЗДСл и съответно следва ли да бъдат приспаднати от
обезщетението сумите, които ищцата е получила по гражданския договор с
училищното настоятелство. В предявената искова молба, както и в становището по
съществото на спора, ищцата сочи, че към датата на възстановяването й на
заеманата от нея длъжността преди уволнението, размерът на месечното й
възнаграждение е определен на 1351.00 лв., поради което именно на тази основа
следва да бъде определен и размера на обезщетението й. По този начин ще бъде
съобразено обстоятелството, че към момента на признаване на уволнението за
незаконно – 03.07.2019 г., е налице изменение на Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, извършено с ПМС № 6/14.04.2019 г.
Ответникът, още в
отговора по исковата молба, а впоследствие и в становището по съществото на
спора, възразява, че обезщетението следва да се определи на база размера на индивидуалната
основна месечна заплата на ищцата към 03.07.2019 г., определена със Заповед №
1403 от 16.03.2017 на управителя на НОИ – 1258. 00 лв., доколкото посоченият в
исковата молба размер 1351.00 лева е определен със заповед от 16.07.2019 г.,
т.е. след възстановяването й на работа.
Настоящият съдебен състав
не споделя това възражение на ответната страна. Законодателят изрично е
определил в разпоредбата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл релевантния момент за определяне
на размера на основната заплата и това е момента
на признаването на уволнението за незаконно. Действително в случая се установи,
че към момента на влизане в сила на Решение № 50/09.01.2019 г. по АД № 314/2019
г. по описа на АдмС - Русе, потвърдено с Решение №10303/03.07.2019 на ВАС по
адм.д. №2460/2019 г. длъжността, която е заемала ищцата преди незаконното
уволнение не е съществувала в щатното разписание и такава е разкрита със
заповед на управителя на НОИ, считано от 15.07.2019 г., като индивидуалната
основна месечна заплата в размер на 1351.00 лева е определена с последваща
заповед, считано от 16.07.2019 г. Това обстоятелство обаче не трябва да се
тълкува в ущърб на ищцата, тъй като липсата на длъжността в щатното разписание
на ответника е ирелевентен факт при определяне на размера на основната заплата.
В случая към момента на момента на признаването на уволнението за незаконно –
03.07.2019 г., на основание ПМС № 6/2019 г., в сила от 01.01.2019 г. и в
изпълнение на изискванията на ЗДСл и Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, заплатите на служителите в ТП на НОИ – Русе са
увеличени. Съгласно чл. 67 от ЗДСл, органът по назначаването определя
индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител като отчита
нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, като
съгласно чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСЛ индивидуалната основна заплата на
служителя може да бъде увеличена въз основа на годишната оценка за изпълнението
на длъжността, както и по т. 4, предл. трето при възстановяване на уволнен
служител. За 2018 г. ищцата няма годишна оценка за изпълнение на длъжността
именно поради незаконното си уволнение, като при отмяната му по силата на
конститутивното съдебно решение, правоотношението се възстановява в пълния му
обем, с всички последици, в това число и да се счита непрекъснато, тъй като се
заличават последиците на уволнението, както в хипотезата на сбъдване на
условието по чл. 122, ал. 1 и явяване на работа в двуседмичния
срок, посочен в нормата и възстановяване на служителя, така и при неявяване за
заемане на длъжността.
Следователно, за да се определи
размера на основната заплата на ищцата към момента на признаването на
уволнението за незаконно, следва да се вземе предвид определената й оценка,
както и увеличението на основните заплати, съобразно оценката за изпълнение на
дейността и по длъжности, което всъщност е сторено от ответника със заповед №
5669/16.07.2019 г., като основната заплата се приеме, че е в размер на 1351.00
лева, както е посочено и в заповедта (В този смисъл са Решение № 12629 от
13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2020 г., V о. Решение № 3916 от 29.03.2017
г. на ВАС по адм. д. № 13768/2015 г., V о.). Този извод се следва и от
съдържанието на разпоредбата на чл.104 ал. 1 ЗДСл, която цели да обезщети
служителя за причинените му вреди в резултат на незаконно уволнение, като
посочва към кой момент следва да се определи размера на основната заплата,
която служи за основа за определяне на размера на обезщетението. Безспорно е,
че към момента на уволнението й със Заповед № 3530/06.06.2018 г. – 12.06.2018
г., ищцата е била с индивидуална основна месечна заплата в размер на 1258.00
лева, но предвид местоработата и длъжността, която е заемала В.К., както и с
оглед на настъпилите законодателни промени, касаещи размера на заплатите на
служителите в държавната администрация, този размер на основната й заплата не
може да се приеме като такъв и към момента на признаването на уволнението за
незаконно. Ако законодателят е имал предвид обезщетението за незаконно
уволнение да се определя на база основна заплата на служителя към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, това щеше да бъде изрично посочено в
закона. Очевидно обаче законът държи сметка за измененията, които биха
настъпили в размера на основната заплата на служителя в хода на евентуално
обжалване на незаконосъобразна заповед за уволнение и с оглед целта на
обезщетението – да възмезди причинени вреди, е предвидил обезщетението да се
определя именно въз основа на заплатата, определена към момента на признаването
на уволнението за незаконно. Ясно е, че преди да бъде признато уволнението за
незаконно няма как на служителя да му бъде определена основна заплата, още
повече, че е възможно съответната длъжност да не фигурира в щатното разписание
на работодателя, както е в настоящия случай. Законът обаче задължава
работодателя да определи размера на основната заплата именно към момента на
признаването на уволнението за незаконно, още повече, че както вече беше
посочено по силата на съдебното решение правоотношението се възстановява в
пълния му обем, с всички последици, в това число и увеличението на основната
заплата, като се съобразят и настъпилите нормативни промени. В случая
ответникът е сторил това със заповед № 5669/16.07.2019 г., след като е
възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Действително това е
станало след 03.07.2019 г., но моментът
на възстановяване на служба е по-близък към момента на признаване на
уволнението за незаконно, поради което не е налице правен проблем при
определяне на обезщетението на възстановен на служба служител с определена от
органа по назначаване конкретна заплата.
По отношение на втория
спорен въпрос - налице ли са обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.
104 ал.1 изр. 2 ЗДСл и съответно следва ли да бъдат приспаднати от
обезщетението сумите, които ищцата е получила по гражданския договор с училищното
настоятелство, следва да се отбележи следното: Разпоредбата на чл. 104 ал. 1
изр. 2 ЗДСл предвижда, че когато служителят е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение. Страните не спорят, а и по делото са
представени писмени доказателства, относно обстоятелството, че ищцата не е била назначавана на друга държавна длъжност,
нито е била в трудови правоотношения през периода от уволнението й до
обявяването му за незаконосъобразно – 12.06.2018 г- 03.07.2019 г. (справка от
НОИ за изплатено обезщетение за безработица – л.59). Не се спори и по отношение
на факта, че през този период В.К. е имала сключен граждански договор като
председател на Училищно настоятелство при ОУ“Хр.Ботев“ с.Щръклево (юридическо
лице с нестопанска цел), за което е получавала месечно възнаграждение в
размери, посочени в заключението по съдебно-икономическата експертиза. Спорният
въпрос е дали тази дейност следва да се характеризира като „друга работа“ по
смисъла на чл. 104 ал. 1 изр.2 ЗДСл и съответно дали възнаграждението, което е
получено за нея, следва да се приспадне от дължимото обезщетение. Съдът счита,
че от правна страна този вид възнаграждения не попадат в хипотезата на чл. 104
ал. 1, изр. 2 ЗДСл, където законодателят изрично е посочил израза
„възнаграждение за друг вид работа“, т.е. възнаграждение за положен труд, което
се дължи по служебно или трудово правоотношение, а не за всякакъв вид
престация, дължима по гражданско правоотношение. В случая възнаграждението, което е получавала
ищцата като председател на училищно настоятелство се следва в друго качество,
различно от възнаграждението по служебно, трудово или друго правоотношение и се
получава паралелно и независимо от него. Обезщетяването по реда и при условията
на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл
цели репарирането на имуществената вреда от оставането без работа на лицето за
определен период по вина на администрацията, поради което ирелевантен е фактът
дали служителят е бил председател на настоятелство по силата на сключен
граждански договор и каква сума е получил от тази си трудова дейност след
прекратяване на правоотношението му с НОИ. Тази дейност тя е изпълнявал и по
време на заемането на държавната служба, т. е. съвместявал е качествата на
държавен служител и председател на училищно настоятелство, при липса на
несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗДСл. В този смисъл са Решение №3839 от
26.03.2018 г. на ВАС по адм.д. №14383/2016 г., V о. Решение № 131 от 05.01.2012
г. на ВАС по адм. д. № 9676/2011 г., V о.
Въз основа на установената
фактическа обстановка по делото и направените правни изводи настоящият съдебен
състав намира, че искът за обезщетение, предявен от ищцата е доказан по своето
основание и размер. За исковия период от 12.06.2018 г. до 11.12.2018 г.
ответникът е определил обезщетението на базата на размер на основната заплата
от 1258 лева, като е начислил 4 534.81 лева и е превел сумата от 4081.33,
като е удържал дължимия данък общ доход. С оглед на обстоятелството, че
дължимото обезщетение следва да се определи на база на размера на основната
заплата от 1351 лева, то в този случай размера на обезщетението следва да се
приеме, че е именно този, посочен в заключението на вещото лице – 8 181.04
лева. От него следва да се приспадне преведената от ответника сума в размер на
4 531.81 лева по сметка на ищцата, поради което исковата претенция се
явява основателна и доказана до размера на претендираните 3 646.23 лева (8 181.04 - 4 531.81 = 3 646.23). Върху тази сума се дължи и законна
лихва от датата на предявяване на иска – 04.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед основателността
на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната
лихва. При решаване на въпроса за началния момент, от който се дължи тя, съдът
съобрази задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, според които при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с
което унищожаемият административен акт е отменен (в този смисъл вж. решение №
2514 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2012 г., V о., решение № 12783
от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 528/2018 г., III о. и мн. др.). По
изложените съображения лихвата следва да бъде присъдена, считано от 03.07.2019
г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2020 г., както е
поискано. Съдът, с помощта на общодостъпен програмен продукт, извърши
изчисления на дължимата лихва и установи, че за посочения период тя е в претендирания
размер от 435.53 лева.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ищцата, на
основание чл. 143, ал. 1 АПК, в нейна полза следва да се присъдят направените в
съдебното производство разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение в общ размер
на 669 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт, код
по БУЛСТАТ – BG*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, 1303, бул.“Александър Стамболийски“
№ 62-64, представляван от И. Ц. И. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН**********,***
сумата от 3 646.23 (три хиляди шестстотин четиридесет и шест лв. и 23ст.)
лева, представляващо неплатена част от дължимото й обезщетение по чл. 104
ал. 1 ЗДСл за шест месеца, считано от 12.06.2018 г., както и сумата от 435.53 (четиристотин тридесет и пет лв. и
53ст.) лева – мораторна лихва върху обезщетението за периода от датата на
признаването на уволнението за незаконно – 03.07.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт –
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН**********,*** сумата от 669.00 (шестстотин шестдесет и девет) лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия: