Решение по дело №10224/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20227060710224
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
210

гр. Велико Търново, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                           ЙОРДАНКА МАТЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:                                                МАРИЯ ДАНАИЛОВА

                                                                                       ИВЕЛИНА ЯНЕВА

при секретаря С.А.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10224/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 355 от 25.08.2022г. по НАХД № 420/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който на „СНАБИ ТРАНС“ ЕООД, с. Долни Богров, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „СНАБИ ТРАНС“ ЕООД, с. Долни Богров, чрез управителя М.П., с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество касаторът излага доводи за неправилност на приетото от РС относно квалификацията на нарушението и неприемането на доводите му. Дружеството имало сключен договор с „Ай Джи Инженеринг“ ООД, който е преминал оперативна съвместимост и е напълно интегриран със системата за автоматично плащане на ТОЛ такси с GPS тракери.  Конкретният превоз бил извършен по отсечка с множество камери и не ставало ясно как само участъка в община Велико Търново не се отчита.  Камерите на ТОЛ системата давали проблем и трябвало да се вземе предвид дестинацията на целия курс. Нарушено било правото му да разбере в какво е обвинено дружеството, защото трябвало да заплати сума, която вече е фактурирана. Освен това, тъй като предаването на информация от камерите към контролния орган е в реално време, в установения срок дружеството не било уведомено, че част от дестинацията на по CMR не е заплатена. GPS доставчикът бил фактурирал цялата дестинация на МПС и дружеството е превело същата по надлежния ред. Съставял се ЕФ срещу ЮЛ само защото е собственик на товарния автомобил – вменява му се глоба, а не имуществена санкция и не следвало съставяне на АУАН от контролния орган, което намира за груба нарушение на законодателството. Позовава се на практика на РС Казанлък. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което електронният фиш да се отмени.

 

Ответникът по касация Агенция пътна инфраструктура, гр. София, чрез ***Д.М. заема становище за неоснователност на касационната жалба по мотивите изложени в писмения отговор. Решението е постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Моли да се вземе предвид решение на Административен съд Плевен със същия предмет. Претендира юрисконсултско възнагарждание.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно по изложените в него съображения. Предлага същото да бъде оставено в сила.

 

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 05.02.2021 година, в 16:04 часа, ППС товарен автомобил МАН ТГА,  с  регистрационен № ***, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5,  без ремарке, собственост на „СНАБИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, се е движило в Община Велико Търново, в обхвата на платената пътна мрежа ПП  |-4, км 133+194, с посока намаляващ километър без за него да е заплатена изцяло дължимата тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като посоченото ППС няма валидна маршрутна  карта  или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40292, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Прието е, че е налице нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 във вр. ал. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил електронния фиш, тъй като съдържа реквизитите по утвърден образец. ЕФ е издаден от материално компетентен орган.Пълно и ясно са описани всички признаци на нарушението и доказателствата, въз основа на които се правят изводите. Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. В процесния случай, предвид събраните по делото писмени доказателства, за датата на нарушението 05.02.2021г., 16.04 ч. няма получени ТОЛ декларации; няма получени маршрутни карти; няма получена и платена ТОЛ декларация на рамката, когато е отчетено нарушението. Установено е, че към момента на нарушението не са подавани ТОЛ декларации (процесният автомобил е бил оборудван с JPS устройство) и не е заплатена ТОЛ такса за съответния участък, без да се докаже и наличие на техническа неизправност в системата на АПИ.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Въз основа на събраните, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посочените правни основания. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, изразяват недоволство от издадения ЕФ и претенция за незаконосъобразност, настоящият касационен състав счита за израз на правото на защита, а не базирани на релевантен към случая факт.

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Доказателства за заплащане на дължимата пътна такса не са представени, като приложената към КЖ товарителница касае друго дружество, без по делото да са ангажирани писмени доказателства, с които да се докаже заплатена изцяло дължимата тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП; валидна маршрутна  карта или валидна тол декларация за преминаването. Като неоснователно е отхвърлено възражението, че АНО не е представил доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено нарушението.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба, че касаторът има сключен договор с „Ай Джи Инжинеринг“ ООД, което е напълно интегрирано със ситемата на автоматично отчитане на тол  такси GPS тракери и неотчитането на данни от бордовото устройство и неподаване на декларации от бордовото устройство се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси" и на доставчика на ЕУЕСТ, който носи отговорност за дейността по предоставяне на услугата.

С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя.

В случая към 05.02.2021 година, датата на извършване на нарушението не се доказа, че за процесното ППС е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата. От представените справки по дата на пътуване от ТОЛ системата на България по делото пред РС Велико Търново се установява, че за час на движение 16:04 ч. на 05.02.2021 година   за ППС  няма  валидна маршрутна карта или валидно подадена тол декларация за  преминаването в района на Община Велико Търново Правилни са и изводите на съда, че не е доказано неподаването да се дължи на техническа неизправност в системата на АПИ, тъй като такива доказателства  по делото не са представени.

В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Касаторът не се е възползвал от възможността за анулиране на фиша при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 189ж, ал. 3 или 187а, ал. 4 от ЗДвП. Контролният орган е нямал задължение предварително да уведомява дружеството, че за част от дестинацията по СMR не е заплатена. Не се доказа твърдението, че GPS доставчикът е фактурирал цялата дестинация на МПС и дружеството е превело същата по надлежния ред.

Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция. Противно на приетото в касационната жалба за вменяване на глоба, на дружеството собственик е наложена имуществена санкция.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото, искане на пълномощник на касатора за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва „СНАБИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355 от 25.08.2022г. по НАХД № 420/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА „СНАБИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

 

 

2.