№ 249
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на В. С. Х., чрез повереника му адв.Р.М., срещу
определение № 63/19.05.2022г. на Окръжен съд гр.Смолян, постановено по
ЧНД № 68/2022г. по описа на същия съд.
Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован.
Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото на Окръжна
прокуратура гр.Смолян със задължителни указания за точното прилагане на
закона.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото и с изложеното от страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е основателна.
Досъдебно производство № 119/2019г. по описа на РУ на МВР гр.* е
водено за престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от
НК с пострадали Б. В. Х., М. В. К. и О. А. С.. В хода на разследването като
обвиняем е привлечен Г. С. С. за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“
вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
С постановление от 21.04.2022г., постановено по преписка №
1
1237/2019г., Окръжна прокуратура гр.Смолян е прекратила наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, т.е. поради недоказаност
на обвинението на обвиняемия С., както и поради настъпилата смърт на дееца
- виновния водач Б. Х..
По повод жалба на В. С. Х., чрез повереника му адв.Р.М., преценейки
прокурорския акт, Окръжен съд гр.Смолян е приел, че той е законосъобразен
и обоснован. Стигнал е до извода, че действията на обвиняемия С., като
водач на МПС, са били правилни и своевременни. Пътнотранспортното
произшествие е настъпило в резултат на нарушаване на правилата за
движение от другия водач Б. Х., който е починал.
Пловдивският апелативен съд не споделя изводите на
първоинстанционния съд.
На първо място намира за необходимо да посочи, че в хода на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, по смисъла на чл.249, ал.4, т.2 от НПК, изразяващо се
в неустановяване в пълнота на кръга на пострадалите лица и неразясняване на
правата им като такива.
Видно от приложените по делото уведомителни писма /л.45-50 от
досъдебното производство/ само на част от лицата, които имат качеството на
пострадали, са разяснени правата - тези свързани с починалите М. В. К. и О.
А. С.. Обстоятелството, че близките на починалия Б. В. Х. са упълномощили
повереник, че на част от тях е предявено разследването, не води до извод, че
органите на досъдебното производство са изпълнили задълженията си да
разяснят на пострадалите техните права по чл.75 от НПК.
Не е изследван и въпросът налице ли са и други лица, които имат
качеството на пострадали. Не е установено починалите в ПТП имат ли живи
възходящи от втора степен, т.е. баба и дядо. Това е сторено само относно А.
И. Ч., явно баба на Б. Х., която е призована за предявяване на разследването,
но няма данни да са й разяснени правата на пострадала.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на Общото
събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС,
постановено по тълк.дело № 1/2016г., възходящите /и низходящите/ до втора
степен също могат да претендират претърпени неимуществени вреди от
2
престъплението.
За саниране на горния порок следва да се установят всички лица, които
притежават материална легитимация да са конституират като акцесорни
страни в процеса съгласно практиката на ВКС - тези, изброени в
Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на
Пленума на Върховния съд, както и братята и сестрите на починалия, и
неговите възходящи и низходящи от втора степен.
Въззивният съд споделя оплакването в жалбата, че атакуваният съдебен
акт се явява необоснован.
В контролираното определение Окръжен съд гр.Смолян е спрял
вниманието си върху събрания доказателствен материал и установената въз
основа на него фактическа обстановка. Позовавайки се на заключението на
тройната автотехническа експертиза е стигнал до извода, че леталният изход
се дължи единствено и само на действията на пострадалия водач Б. Х. и
липсват доказателства обвиняемият С. да е нарушил правилата за движение.
Подобна теза се явява необоснована.
Първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса скоростта на движение
на последния от 83 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч, преди да
задейства спирачната система, дали е в причинна връзка с настъпилото
произшествие и какви биха били последиците при движение с разрешената
скорост, както и че би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел
със скорост по-малка от 67 км/ч.
Първостепенният съд не се е спрял и на изводите на автоекспертите, че
при плавно спиране от 90 км/ч преди знака до скорост 50 км/ч след
подминавана на знака, скоростта на движение на управлявания от обвиняемия
товарен автомобил „*” в момента на удара би била по-малка от 59 км/ч, а при
екстрено спиране превозното средство би спряло преди мястото на удара.
Подминал е без коментар и факта дали извършената от обвиняемия С.
маневра отклонение наляво и навлизане в насрещната лента се явява
спасителна, както и имал ли е техническа възможност да се отклони надясно.
Окръжен съд гр.Смолян е приел, че не е имало друг знак, предхождащ
този „В-26” /50 км/ч/, ограничаващ скоростта от 90 до 50 км/ч, който би
3
позволил на обвиняемия да намали плавно и безопасно скоростта си до
указаната от 50 км/ч. Явно този извод се основава на протокола за
допълнителен оглед на местопроизшествие, извършен на 08.07.2020г.
С оглед изминалото време, т.е. повече от година след инцидента,
настъпил на 12.06.2019г., въззивният състав намира, че за уточняване на
подобна находка следва да се изиска информация от Областно пътно
управление гр.* каква е била организацията на движение на пътния участък
гр.*- с.*, област гр.*, към инкриминираната дата.
Произнасяйки се без да са извършени всички необходими процесуално-
следствени действия за разкриване на обективната истина, както и за
гарантиране правата на всички пострадали, наблюдаващият прокурор е
постановил незаконосъобразен прокурорски акт. Поради горните пороци на
прокурорското постановление, потвърждавайки го, определението на
първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно и необосновано.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на Окръжен съд гр.Смолян е незаконосъобразно и
необосновано и като такова следва да се отмени, както и постановлението на
Окръжна прокуратура гр.Смолян, а жалбата, като основателна, да се уважи.
Поради горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 63/19.05.2022г. на Окръжен съд гр.Смолян,
постановено по ЧНД № 68/2022г. по описа на същия съд, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура гр.Смолян от
21.04.2022г., постановено по нейна преписка № 1237/2019г., за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 119/2019г. по
описа на РУ на МВР гр.*.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр.Смолян за изпълнение на
дадените указания.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5