Р Е Ш Е Н И Е
№ 708/21.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести август, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 334 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Делото е
образувано по жалбата на Фондация „Гринберг“, ЕИК ********* с адрес гр.
Пловдив, ул. „****“ № **, ет. **, офис *, подадена чрез пълномощника адв. Й. ***
против Наредбата за организацията и дейността на клубовете на пенсионерите и
инвалидите в Община Лесичово, приета с Решение № 335 по Протокол № 29 от 28.02.2013
г. на Общински съвет – Лесичово.
В жалбата се поддържа, че фондацията има правен
интерес от обжалване на нормативния административен акт, признат по силата на §
1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, с оглед
на факта, че дейността ѝ се изразява в предоставяне на правна помощ на и
за хора с увреждания и защита на правата и интересите на последните с всички
допустими от закона средства, в цялата страна, като овластяването за
изпълнението на тази „застъпническа роля”, е по силата на закона. По същество
се поддържа, че Наредбата за организацията и дейността на клубовете на
пенсионерите и инвалидите в Община Лесичово е нормативен акт, свързан с хората
с увреждания, поради което, съобразно изискването чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания, проектът на същата е следвало задължително
да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява
изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в
случая е следвало да даде задължително становище по проекта на Наредбата. Това
според жалбоподателя, в случая не е сторено. Моли се да бъде отменена
оспорената Наредба, като се присъдят сторените разноски по производството.
Ответникът – Общински съвет с. Лесичово, редовно призован, не се представлява.
По делото е постъпила молба от общинския съвет, с която се предоставят писмени
доказателства за изпълнението на чл. 26 от Закона за нормативните актове.
За контролиращата страна – Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, се явява
прокурор Стоян Пешев, който счита
жалбата за основателна, поради което моли оспорената наредба да бъде отменена.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Наредбата за организацията и дейността на
клубовете на пенсионерите и инвалидите в Община Лесичово, приета с Решение №
335 по Протокол № 29 от 28.02.2013 г. на Общински съвет – Лесичово. Наредбата е
приета с Решение № 335, взето с Протокол № 29 от 28.02.2013 г., на заседание
проведено на 28.02.2013 г. на Общински съвет гр. Лесичово по предложение на
кмета на Община Лесичово. Наредбата е приета с изискуемото по закон мнозинство
– от общ брой общински съветници – 13, на заседанието са присъствали 12, от
които гласували са – “за” - 12, “против” – 0 и “въздържали се” – 0.
По делото са представени доказателства за
изпълнение на задължението по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, а именно дали преди
внасянето на проекта на нормативния акт за приемане от компетентния орган
същият е публикуван на интернет страницата на съответната институция за
предложения и становища от заинтересованите страни, както и дали е спазена
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, която регламентира задължителните
реквизити, които следва да съдържат мотивите или доклада, придружаващи проекта
на нормативния акт. Проект на наредбата е публикуван на 14.02.2013 г., тоест 14
дни преди приемането й от Общинския съвет.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице
имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК и в законоустановения срок.
Според данните в публичния
търговски регистър, Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Пловдив 4000, Район „Централен“, ул. ** № **, ет. *, офис *, е
регистриран правен субект като „Организация за хора с увреждания“ по смисъла на
§ 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, като заявената цел е да
предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа
роля от тяхно име в защита на правата им. Според
заявените и регистрирани средства за постигане на заявената цел са: мониторинг
върху действащата нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и
застъпничество за правата на хората с увреждания пред всички лица и
административни органи и служби; съдебно оспорване на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с
увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт;
образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати
права на хора с увреждания.
Описаното до тук, налага да се
съобрази и указанието дадено в Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС
по т. д. № 4/2009 г., според което, съсловните (браншовите) организации и
другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови
нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на
дейност и целите, за които са създадени.
Очевидно крайният извод, който
следва е че по отношение на Фондация „Гринберг“ е налице правен интерес с оглед
предмета, естеството и целите които преследва при осъществяване на дейността си,
да оспорва изцяло процесния нормативен административен акт.
Според правилото на чл. 187, ал.
1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
С оглед на това, съдът намира, че
жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Според чл. 26, ал. 3 от Закона за
нормативните актове (действащата редакция) е възведено изискването, преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния
орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на
съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната
оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на
изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени
консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет
страницата на съответната община и/или общински съвет.
Според чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в сила
към момента на приемане на наредбата), срокът за предложения и становища по проектите,
публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 14 дни.
При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно
в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък
от 14 дни.
С оглед документите, описани в
предходната част на настоящото решение, тези изисквания на закона, явно са били
спазени.
Според чл. 6, ал. 3 от Закона за
хората с увреждания (отм.), Националният съвет за интеграция на хората с увреждания
дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове,
които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.
Съгласно чл. 7 Закона за хората с
увреждания (отм.) за изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с
увреждания се създава Агенция за хората с увреждания, която според чл. 8 от
същия закон осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората
с увреждания.
Съобразно чл. 7, ал. 2 от Закона за
хората с увреждания (отм.), Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната
политика.
В чл. 51, ал. 3 от Конституцията
е установен принципа, според който, старите хора, които нямат близки и не могат
да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически
увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото. Въз
основа на възведеното в Основния закон правило, отмененият Закона за интеграция
на хората с увреждания урежда като основна функция на Агенция за хората с увреждания
- изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
В рамките на така установената в
закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с
увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания,
установяват конкретно правомощие (тоест право и задължение) за Агенцията, да
участва и да участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на
нормативни актове, свързани с хората с увреждания.
Несъмнено е, че и двете норми,
както на отменения, така и на действащия закон са императивни, което ще рече,
че становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен акт е
задължително, независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то не е
изрично определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на чл.
26, ал. 1 от ЗНА, в който „съгласуваността“ е възведена, като принцип в процеса
на изработването на проект на нормативен акт.
В този смисъл, националното
законодателство е съответно на изискванията на чл. 4, § 1, б. „а“ от
Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със закон, приет от
41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), според който,
държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с
оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и
основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по
признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да:
приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за
прилагането на правата, признати по настоящата конвенция.
Изпълнението на държавната
политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и
гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на
хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания
и техните семейства. В контекста на това разбиране, невземането на становище от
Агенцията за хората с увреждания по проекта за Наредбата за организацията и дейността
на клубовете на пенсионерите и инвалидите в Община Лесичово, следва да бъде
квалифицирано като съществено нарушение на административно производствените
правила, защото всички норми в оспорената наредба имат за адресат хората с
увреждания. Впрочем, в случая не се твърди и не се установява, Община Лесичово
или Общински съвет Лесичово дори да са уведомили Агенцията за хората с
увреждания за намерението си да бъде приета процесната Наредба.
Ето защо съдът намира, че Наредбата за организацията и дейността на
клубовете на пенсионерите и инвалидите в Община Лесичово, приета с Решение №
335 по Протокол № 29 от 28.02.2013 г. на Общински съвет – Лесичово е незаконосъобразна
и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното искане, ответникът ще следва да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 630 лева, от които 10
лева – държавна такса, 20 лева за обнародване в Държавен вестник и 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наредбата за организацията и дейността на клубовете на пенсионерите и
инвалидите в Община Лесичово, приета с Решение № 335 по Протокол № 29 от 28.02.2013
г. на Общински съвет – Лесичово.
ОСЪЖДА Общински съвет с. Лесичово да
заплати на Фондация „Гринберг“, ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, ул. „***“ № **,
ет. *, офис *, подадена чрез пълномощника адв. Й. направените по делото
разноски в размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК след влизането му в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/