№ 5987
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501247 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20102272 от 06.09.2023 г., постановено по гр. д. № 72994/2019 г. по
описа на СРС, 52- ри с- в, е отхвърлен предявеният от „ОТП Л.“ ЕООД /предишно
наименование „С. – България“ ЕООД/ против „Л.П.“ ЕООД и И. С. Д. иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от
6 646,63 евро, обективирана в запис на заповед, издаден на 20.03.2017 г. и по отношение на
който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 17257/2019 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „ОТП Л.“ ЕООД с
излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решението поради
допуснато нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в доклада
по делото съдът не е разпределил доказателствената тежест в съответствие с процесуалните
правила във връзка с възражението на ответницата Д., касаещо истинността на положения от
нея подпис под процесния запис на заповед. Въпреки това, съдът в мотивите на решението е
приел, че ищецът не е доказал, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна,
а именно, че носи подписа под „издател“, респективно под „авалист“ на ответницата И. Д..
Сочи се, че поради горното съдът неправилно е приел, че процесният запис на заповед е
нищожен поради липса на съгласие. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да
1
постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Л.П.“ ЕООД.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата
И. С. Д. чрез назначения особен представител адв. ММ. К., в който е изразено становище за
нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК частични
искове с правно основание чл. 535 ТЗ за признаване съществуването на вземане на ищеца
„ОТП Л.“ ЕООД към ответниците „Л.П.“ ЕООД – в качеството на издател, и И. С. Д. – в
качеството на авалист, произтичащо от запис на заповед от 20.03.2017 г., в размер на
6 646,63 евро – част от общо дължимата главница 10 638,98 евро, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г., до окончателното й
заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане въз
основа на документ по чл. 417 ГПК на 08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 17257/2019 г. по описа на
СРС, 52- ри с- в.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правата на
поемател по запис на заповед от 20.03.2017 г., по който ответниците са издател, респ.
авалист, като към момента на устните състезания е настъпила изискуемостта на вземането
по ценната книга.
Видно от представения запис на заповед от 20.03.2017 г., „Л.П.“ ЕООД се е
задължило да заплати в полза на „ОТП Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С. –
България“ ЕООД/ сумата в размер на 10 638,98 евро на предявяване, в срок до 54 месеца от
датата на издаване на записа на заповед. Видно от процесния запис на заповед, същият е
авалиран от И. С. Д..
В текста на документа се съдържа: наименованието „запис на заповед“, безусловно
обещание за плащане на паричната сума в размер на 10 638,98 евро, посочен е падеж – на
2
предявяване, в срок до 54 месеца от датата на издаване, името на лицето, на което следва да
се плати – „С. – България“ ЕООД /с актуално наименование „ОТП Л.“ ЕООД/, дата и място
на издаване – 20.03.2017 г., гр. София, бул. „*******, офиса на „С. – България“ ЕООД, както
и подпис на представителя на издателя. В текста на документа е посочено още, че И. С. Д.
авалира процесния запис на заповед в полза на „С. – България“ ЕООД при същите условия,
като в документа се съдържа и подпис на авалиста.
Ответникът е оспорил автентичността на записа на заповед, но съгласно приетото по
делото пред настоящата инстанция заключение на съдебно- почеркова експертиза се
установява, че менителничният ефект е подписан от И. С. Д. в качеството й на представител
на издателя „Л.П.“ ЕООД и в лично качество като авалист по ценната книга.
Във връзка с изложеното се налага извод, че е налице валиден запис на заповед –
издаден в изискуемите по чл. 535 ТЗ форма и съдържание.
За да възникне изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед, е
необходимо същият да бъде предявен за плащане. Предявяването на записа на заповед може
да бъде извършено и установено по различни начини: лично чрез представяне на записа на
заповед на издателя; издателят може да приеме записа на заповед за плащане, като напише
върху него, че е приет или друга равнозначна дума; издателят може да плати веднага при
предявяване и да поиска от поемателя или джиратаря да му предаде записа на заповед и да
отбележи върху него, че е платен; отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед
му е предявен и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия могат да
бъдат удостоверени чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед „без
протест“, „без разноски“ или друг равнозначен израз, какъвто е процесният случай, тези
обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
С нотариална покана издателят може да бъде поканен да се яви в определен ден и час
пред конкретен нотариус, за да му бъде предявен записът на заповед и да бъде извършено
плащане. При предявяването на записа на заповед и плащане на определената сума
издателят има право да получи издадения от него запис на заповед и да поиска отбелязване
на извършеното плащане. При залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
адресирано до издателя на записа на заповед с падеж „на предявяване“, в което е посочено,
че нотариалната покана се намира в конкретна нотариална кантора при определен нотариус
на посочен адрес и че същата може да бъде получена в двуседмичен срок, същата се смята за
връчена с изтичане на срока за получаване, ако издателят не се яви да я получи. С
неявяването си при нотариуса да получи нотариалната покана за предявяване на записа на
заповед пред определен нотариус на определена дата и в посочен час издателят се поставя
сам в невъзможност да му бъде предявен записът на заповед.
Във връзка с горното налице е извършено предявяване на запис на заповед с падеж
„на предявяване” и е настъпила изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани
длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на
определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по
него и същите не са се явили, без да са установени обективни причини /така решение № 163
3
от 25.02.2016 г. по т. д. № 2335/2014 г. на ВКС, II т. о./
Видно от представените по делото нотариални покани /л. 7 – 10/, същите не са
връчени лично на представител на издателя „Л.П.“ ЕООД, респ. лично на авалиста И. Д..
Извършено е нотариално удостоверяване, че поканите са връчени съответно на 15.05.2018 г.
по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на „Л.П.“ ЕООД и на 16.08.2018 г. по реда на чл. 47, ал. 5 вр. чл.
47, ал. 1 и 3 ГПК на И. С. Д.. Нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната
покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК и липсата на достъп до
канцеларията на адресат – юридическо лице, и жилището на адресат – физическо лице, има
характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява
конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ
документ нотариалното удостоверяване се ползва с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила за удостоверените с него факти на основание чл. 179 ГПК.
Отделно от това, по делото се съдържа и писмено доказателство /л. 65/, от което е
видно, че призовкарят, който е следвало да връчи въпросните нотариални покани, е
удостоверил посещенията си на адреса на издателя и авалиста, датите на посещенията,
извършените от него действия – залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и поставяне
на екземпляр от същото в пощенската кутия, както и данни, че на адреса /който е идентичен
за издателя и за авалиста/ няма лице, което за получи нотариалните покани.
Следва да се отбележи и че съгласно чл. 487 ТЗ менителницата на предявяване е
платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от
издаването й. Издателят може да определи по- къс или по- дълъг срок. Тази разпоредба се
прилага и за записа на заповед. В процесния случай издателят е определил по- дълъг от
посочения в цитираната разпоредба срок от една година, а именно 54 месеца от датата на
издаване. Видно от съдържанието на представения по делото запис на заповед, същият е
издадена на 20.03.2017 г., като 54 месеца изтичат на 20.09.2021 г. Както вече беше посочено,
записът на заповед е бил предявен на издателя „Л.П.“ ЕООД на 15.05.2018 г., а на авалиста
И. С. Д. на 16.08.2018 г., т. е. преди изтичане на посочения 54- месечен срок.
Предвид всичко изложено дотук, записът на заповед е бил надлежно предявен както
на издателя му, така и на авалиста. Следователно вземането по ценната книга е изискуемо.
Ето защо, съдът приема, че представеният менителничен ефект установява годно за
изпълнение вземане на „ОТП Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С. – България“ ЕООД/
– в качеството на поемател на ценната книга, срещу ответниците „Л.П.“ ЕООД – в
качеството на издател, и И. С. Д. – в качеството на авалист, чиято изискуемост е настъпила.
Следователно предявените по реда на чл. 422 ГПК частични искове с правно основание чл.
535 ТЗ за признаване съществуването на вземане по ценната книга са основателни.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени и предявените искове
да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника ищец следва да се присъдят сторените в хода
4
както на първоинстанционното, така и на заповедното производство разноски в размер на
2 543,98 лв. Доколкото ответниците са двама, то отговорността за разноските следва да бъде
разпределена помежду им, както следва: двамата ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовото дружество сума в размер на 1 623,98 лв., представляваща заплатените
от ищеца държавни такси в заповедното и в исковото производство и адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, а ответницата И. С. Д. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сума в размер на 920 лв., представляваща депозит за възнаграждение на
особен представител, тъй като в случая заплащането на посочения депозит е предприето
именно в нейна полза с оглед осигуряване на защита на правата й.
Пред настоящата инстанция предвид изхода на спора на въззвника ищец разноски се
дължат в размер на 3 713,95 лв. Доколкото ответниците въззиваеми в настоящото
производство са двама, то отговорността за разноските следва да бъде разпределена
помежду им, както следва: двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сума в размер на 2 143,95 лв., представляваща заплатените от
въззивника държавна такса и адвокатско възнаграждение, а въззиваемата И. С. Д. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1 570 лв., представляваща депозит за
възнаграждение на особен представител, тъй като в случая заплащането на посочения
депозит е предприето именно в нейна полза с оглед осигуряване на защита на правата й.
Предвид изхода на спора ответницата И. С. Д. следва да бъде осъдена на основание
чл. 77 ГПК да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 400 лв.,
представляваща депозит за изготвяне на съдебно- почеркова експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20102272 от 06.09.2023 г., постановено по гр. д. № 72994/2019
г. по описа на СРС, 52- ри с- в, с което е отхвърлен предявеният от „ОТП Л.“ ЕООД
/предишно наименование „С. – България“ ЕООД / против „Л.П.“ ЕООД и И. С. Д. иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно
сумата от 6 646,63 евро, обективирана в запис на заповед, издаден на 20.03.2017 г., и по
отношение на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 17257/2019 г., както и в частта за
разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „ОТП Л.“ ЕООД /с
предишно наименование „С. – България“ ЕООД/, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управлание: гр. София, бул. ******* по реда на чл. 422 ГПК частични искове с правно
основание чл. 535 ТЗ, че ответниците „Л.П.“ ЕООД – в качеството на издател, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „*******“, ******* и И. С. Д.
– в качеството на авалист, ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
дължат на ищеца солидарно сумата в размер на 6 646,63 евро – част от общо дължимата
5
главница 10 638,98 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 20.03.2017 г.,
издаден от ответника „Л.П.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „*******“, ******* и авалиран от ответницата И. С. Д., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******* в гр. София, с падеж на плащане – на предявяване, в
срок до 54 месеца от датата на издаване, ведно със законна лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението – 25.03.2019 г., до окончателното й заплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК
на 08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 17257/2019 г. по описа на СРС, 52- ри с- в.
ОСЪЖДА „Л.П.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „*******“, *******, и И. С. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* да заплатят на „ОТП Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С. – България“
ЕООД/, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управлание: гр. София, бул. ******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3 767,93 лв., представляваща разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на „ОТП Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С. – България“ ЕООД/, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управлание: гр. София, бул. ******* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 2 490 лв., представляваща разноски за депозит за
възнаграждение на особен представител пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата в размер на 400
лв., представляваща депозит за изготвяне на съдебно- почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6