№ 6546
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. С.ЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. С.ЕНОВ Гражданско дело №
20211110131634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба вх. № 237223/03.11.2022 г. /с дата на пощенско клеймо
31.10.2022 г./, подадена от името на С. К. С., чрез адвокат А. Е. срещу решение №
10787/06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, е обективирано искане за изменение на посоченото решение в частта за
разноските, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
Насрещната страна в производството, /.../ ЕООД, ЕИК /.../, изразява
становище по направеното от името на С. К. С., чрез адвокат А. Е., искане, като
счита същото за неоснователно. Становището е изразено в отговор на въззивна
жалба /виж л. 26 от делото на СГС, респективно л. 7 от отговора на въззивната
жалба.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато
те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
31634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, настоящият съдебен състав намира, че
1
е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е направено в законоустановения срок /доколкото искането е
инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 237223/03.11.2022 г. с дата на пощенско
клеймо 31.10.2022 г., подадена от името на С. К. С., чрез адвокат А. Е. срещу
решение № 10787/06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 с-в/, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 10787/06.10.2022 г., постановено по гр.д. №
31634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения относно
разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно
изхода на спора.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в производството по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в,
а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, без да са
представени доказателства, че такива действително са извършени. В представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. /л. 11 от делото/
е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 1500 лева, без в
договора да е посочен начин на плащане, респективно без в същия да е налице
отбелязване в графата „платена сума“, от каквото отбелязване да може да се
направи извод, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено от клиента
на адвоката, респективно, че разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
действително са платени от ищеца. Следователно се налага извод, че по делото не
са представени доказателства, че така договореното възнаграждение е заплатено
от ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени
в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо и доколкото по делото не са представени доказателства, че
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство са действително извършени, то такива не следва да му бъдат
присъждани.
Решаващият първоинстанционен състав не е коментирал в решението си
съществувала разлика между размера на договореното адвокатско възнаграждение
в представения от ищеца договор за правна защита и съдействие и представения
от същата страна списък с разноски по чл. 80 ГПК, нито тази разлика е послужила
за формиране на извод за недоказаност на претенцията за разноски, направена от
името на ищеца.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
17.05.2021 г., сключен между С. К. С. и адвокат А. Е., договореното между
страните възнаграждение е било в размер на 1500 лева, като липсват уговорки по
отношение на начина на плащане на възнаграждението.
Действително в мотивите на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема,
че при наличие на отбелязване в самия договор за правна защита и съдействие, че
2
плащането на договореното възнаграждение е извършено в брой, то същият
договор за правна защита и съдействие има характер на разписка. В процесния
случай, обаче, такова отбелязване липса, респективно същият договор за правна
защита и съдействие от 17.05.2021 г., сключен между С. К. С. и адвокат А. Е., не
може да служи за разписка за извършеното плащане. Не са представени и други
доказателства за извършване на плащане на претендираното възнаграждение,
било то в размер на 1500 лева или на посочените в списък с разноски по чл. 80
ГПК /от името на ищеца/ 1800 лева /за разликата над 1500 до 1800 лева не само
няма доказателства за извършването на разноските, но и за уговарянето на такова
възнаграждение между страните по договор за правна защита и съдействие от
17.05.2021 г., сключен между С. К. С. и адвокат А. Е./. По делото не са ангажирани
доказателства, че възнаграждението действително е било платено, т.е., че ищецът
действително е извършил претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с правно
основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
237223/03.11.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 31.10.2022 г./, подадена от името
на С. К. С., чрез адвокат А. Е. срещу решение № 10787/06.10.2022 г., постановено
по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, се явява неоснователно и
следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
10787/06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
237223/03.11.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 31.10.2022 г./, подадена от името
на С. К. С., чрез адвокат А. Е. срещу решение № 10787/06.10.2022 г., постановено
по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение № 10787/06.10.2022
г., постановено по гр.д. № 31634/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3