№ 4340
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503307 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 765 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 56226/2023 г. по описа на
СРС, 174- ти състав, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България /ПРБ/ е осъдена е осъдена да заплати на С. Б. Д. сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с продължило
извън разумен срок досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП, ведно със
законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният
от С. Б. Д. срещу Прокуратурата на Република България /ПРБ/ осъдителен иск за сумата над
4 000 лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с продължило извън разумен срок досъдебно производство
№ 913/2011 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата
на Република България с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в осъдителната му част. Твърди се, че районният съд не е изложил съображенията,
въз основа на които е приел, че Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца присъденото обезщетение. Навежда се, че Прокуратурата на
Република България своевременно е образувала процесното досъдебно производство.
1
Посочва се, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Моли се съдът да отмени
решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. В
условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
С. Б. Д..
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. Д. срещу Прокуратурата
на Република България /ПРБ/ осъдителен иск за сумата над 4 000 лв. до пълния предявен
размер, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с
продължило извън разумен срок досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП,
ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане, като необжалвано от
ищеца е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съобразно указанията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в исковата молба ищецът
следва да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво
се състои искането. Именно въз основа на тях се определя от съда и правната квалификация
на иска, който е предмет на спора. Според решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585
от 2013 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на
ВКС, ІІ г. о. правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в
исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато
първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти,
но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не
недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши
спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. В този смисъл са и
изложените мотиви по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай в исковата молба са наведени твърдения за претърпени
неимуществени вреди от ищеца вследствие на извършено от страна на ответника нарушение
2
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, поради което следва да се приеме, че правилната правна квалификация на
предявения иск е по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Следователно фактическият състав на
отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ изисква установяването на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което да е довело до
настъпване на неимуществени вреди за ищеца. При доказване на посочените обстоятелства
и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства /ДП № 913/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г.
по описа на СРП и справка от СРП с вх. № 206628/24.06.2024 г./ се установява, че на
18.03.2011 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК – със съставянето на протокол за разпит на
свидетел, е образувано досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.
пр. 13587/2011 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, за това, че за
времето от 14:30 ч. до 16:00 ч. на 18.03.2011 г. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – нарушаване целостта на
стъкло на предната дясна врата на л. а. „Рено Меган“, ДК № СА *********, паркиран пред
магазин „Техномаркет“, отнел чужди движими вещи: един брой чанта, съдържаща две
връзки ключове, парична сума в размер на 450 лева, флаш- памет 4 GB и документи
/собственост на С. Б. Д./ и един брой чанта, съдържаща слънчеви очила „Калвин Клайн“,
печат и един брой парфюм „Армани“ от владението на С. Б. Д., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл.
194, ал. 1 НК.
Не е спорно по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства /ДП №
913/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г. по описа на СРП/ се
установява, че в хода на така образуваното досъдебно производство, освен провеждането на
разпит на ищеца в качеството му на свидетел на 18.03.2011 г., бил проведен и разпит на
същата дата на лицето С. Ивов Георгиев също в качеството му на свидетел, след което с
постановление от 19.03.2011 г. на разследващ полицай при 07 РУП – СДВР е възложено
извършването на оперативно- издирвателни мероприятия /ОИМ/ от оперативен работник
при 07 РУП – СДВР, определен от началника на 07 РУП – СДВР, за установяване на
неизвестния извършител и противозаконно отнетите вещи. Впоследствие с постановление от
29.03.2011 г. на разследващ полицай при 07 РУП – СДВР е възложено на служител от 07
РУП при СДВР, определен от съответния началник, да извърши допълнителен разпит в
качеството на свидетел на лицето С. Б. Д., като в изпълнение на така дадените указания на
31.03.2011 г. е проведен втори разпит на ищеца в качеството му на свидетел. На 07.04.2011 г.
по досъдебното производство е депозирана докладна записка, от която е видно, че въпреки
3
проведените ОИМ, извършителят на деянието не е установен. С постановление от
17.05.2011 г. на прокурор при СРП досъдебното производство е спряно поради неразкриване
на извършителя, като на началника на 07 РУП – СДВР е възложено установяването и
издирването на извършителя, а на органите на 07 РУП – СДВР е указано да изпращат
ежемесечно справка в СРП за резултатите от издирването и да изготвят мотивирано
предложение за възобновяване при отпадане на основанието за спиране.
Спорен пред настоящата инстанция, на първо място, е въпросът дали са налице
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, а именно
– нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което да е
довело до настъпване на неимуществени вреди за ищеца.
В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа
на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение на правото на процес в
разумен срок. При съобразяване на тези обстоятелства съдът дължи съпоставката между
продължителността на воденото производство и разумния срок, в рамките на който лицето
следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния срок
следва да се съобрази балансът между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство. При преценката си за разумността на периода на разглеждане на
наказателното производство съдът дължи съобразяване на сложността на делото,
поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи, като за да прецени
сложността на делото, съдът преценява естеството на фактите, които следва да бъдат
установени, броя на участниците в производството и на свидетелите, нуждата да се получат
документи по делото /включително и от чужбина/, естественото на необходимите
доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса /в
този смисъл решения № 66 от 02.04.2015 г., постановено по гр. д. № 5813/2014 г. на ВКС, III
г. о./.
В разглеждания случай производството в досъдебната му фаза е образувано с първото
действие по разследването, извършено на 18.03.2011 г. /разпит на ищеца в качеството му на
свидетел/, а на 17.05.2011 г. е спряно. Така общата му продължителност до момента на
предявяване на исковата молба /12.10.2023 г./ е 12 години, 4 месеца и 25 дни, като към
момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция не са представени
доказателства наказателното производство да е приключило с влязъл в сила акт, т. е. към
посочения момент същото продължава да бъде висящо.
В началния етап на досъдебното производство действията са се концентрирали около
разпита на пострадалите лица, сред които и ищецът, като впоследствие са прегледани
записите от външните охранителни камери на магазин „Техномаркет“ и са проверени
местата в обслужвания район, където евентуално може да бъдат продадени
инкриминираните вещи. След това досъдебното производство е спряно с даване на изрични
указания към органите на 07 РУ – СДВР. От този момент насетне по делото не са
извършвани никакви действия по установяването и издирването на извършителя нито пък са
4
изпращани посочените в постановлението на прокурора при СРП, с което досъдебното
производство е спряно, ежемесечни справки за резултатите от издирването. Следователно
продължителността на производството не е свързана с неговата правна и фактическа
сложност, а с констатираното бездействие, изразяващо се в липса на активност у
разследващите, както и ефективно наблюдение от страна на прокурор от СРП с даване на
указания за извършване на действия, които биха довели до разкриване на извършителите на
кражбата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице накърнено
право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, като пасивната материалноправна
легитимация в производството е на ответника с оглед нормата на чл. 52, ал. 3 НПК.
На следващо място, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ, съгласно която е налице
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до
неимуществени вреди /решение на ЕСПЧ от 20.03.2006 г. по делото Скордино срещу
Италия/, както и при анализа на събраните по делото гласни доказателства, настоящата
инстанция намира, че по делото се установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили вследствие на допуснатото нарушение на правото му на разглеждане и решаване
на наказателното дело в разумен срок. От показанията на св. Е.Е.С. се установява, че ищецът
е проявявал активност и заинтересованост досежно развитието на процеса, като е изпитвал
напрежение и разочарование от обстоятелството, че по образуваното досъдебно
производство не се извършват процесуално- следствени действия и не е пропускал повод да
изрази възмущението си от изминалия период от време и липсата на развитие. От
обсъжданите гласни доказателства се установява още, че продължителността на
наказателното производство е повлияла негативно на ищеца както в емоционален и
психически план, тъй като ищецът е бил напрегнат, не е можел да дискутира спокойно
темата за образувания процес, имал е проблеми със съня, така и в професионален план, тъй
като липсата на развитие и продължителността на наказателното производство са създали
съмнения доколко ищецът, макар и адвокат, може да представлява професионално и
компетентно други лица. С оглед на всичко изложено дотук, противно на наведените във
въззивната жалба доводи, по делото се установяват настъпили в причинна връзка с
противоправното деяние на ответника неимуществени вреди за ищеца.
Доколкото по делото се установява, че ищецът е търпял неимуществени вреди
вследствие на противоправното поведение на ответника, то последният следва да го
обезщети за тях. В тази връзка спорен пред настоящата инстанция е и въпросът относно
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на претендираното обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване на
процесното дело в разумен срок съдът взе предвид характера и продължителността на
конкретното досъдебно производство, качеството на ищеца на пострадал от престъпление,
поведението на компетентните органи, изживените от ищеца негативни преживявания в
емоционален, психически и професионален аспект. При съвкупна преценка на тези
обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че
5
присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева
се явява справедливо.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна. Доколкото обаче въззиваемият не претендира разноски пред въззивната
инстанция, такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 765 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 56226/2023
г. по описа на СРС, 174- ти състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България
/ПРБ/ е осъдена при неправилна правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вместо
правилна правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на С. Б. Д., ЕГН
********** сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с продължило извън разумен срок досъдебно производство № 913/2011 г.
по описа на СРП, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6