О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.04.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ състав, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИН БОРИСОВ
разгледа докладваното от съдия Борисов административно дело № 716/2023г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Н.А.Н., ЕГН **********, на основание чл.204, ал.2 от АПК, депозирана по адм. дело № 205/2023г. по описа на Адм. съд – Варна. По Разпореждане № 4137/29.03.2023г. депозираната искова молба, ведно с молбата за обезпечаване на доказателства, били докладвани за образуване на ново дело, предвид характера на производството, като било образувано настоящото адм.д № 716/2023г. по описа на съда.
В молбата ищецът формулирал искане за присъждане на 1200 лева за алтернативни разходи за имплант, и 2000 лева неимуществени вреди, тъй като бил останал без зъб. Уточнява, че в резултат на непровеждане на дентално лечение, поради неотпускането му на заявената от него еднократна помощ от ДСП – Варна, се е стигнало до абцес и изваждане на зъб, което е довело до претърпени от него имуществени и неимуществени вреди – болки, страдания и психичен дискомфорт.
Претенцията си ищецът обосновава с произтекли за него имуществени и неимуществени вреди. Счита, че ако ДСП – Варна му била отпуснала еднократна помощ, той би могъл да си излекува зъба и нямало да се наложи ваденето. Тъй като нямал пари, не започнал необходимото лечение на зъба. През периода 15.02.2023г. – 28.03.2023г. изпитвал болка в скулата, край гърлото и лимфните възли.
С исковата претенция е депозирана и молба вх. рег. № 4829/29.30.2023г. от Н.А.Н., ЕГН **********, обективираща искане по чл.207 – 208 ГПК за предварително обезпечаване на доказателства чрез назначаване и изготвяне на съдебно – медицинска експертиза от дентален лекар, който да прегледа зъбите на молителя и да отговори имало ли е зъбна инфекция между 15.02.2023г. и настоящия момент.
С Разпореждане № 4330/31.03.2023г. съдът е оставил без движение исковата молба като нередовна – не отговаряща на изискванията на чл. 129, във вр. с чл. 127, т.2, т.3, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 и т. 3 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК) вр. чл.204, ал.5 АПК. Било констатирано, че са посочени на няколко места претендирани суми по исковата претенция, но следвало да бъде конкретизирана сумата, за която се предявява иск, като ищецът уточни претенциите за имуществени и неимуществени вреди, респективно – периода на исковата претенция, и срещу кого е предявена същата /кой е ответник, като изрично било указано, че такъв следва да е юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/. Наред с това, следвало да бъде уточнено конкретно за всяка вреда каква е претенцията, в резултат на какво са настъпили вредите, и в какво се изразяват. Било указано на ищеца да уточни от незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, кой е органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, ако се твърди незаконосъобразен административен акт, то същият отменен ли е, както и периода на исковата претенция с начална и крайна дата.
Съдът констатирал, и че искът не отговарял на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като с него не са представени доказателства за платена държавна такса, съгласно чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С посоченото разпореждане била дадена възможност на ищеца в 7 - дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането, да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба. Съдът е указал и негативните последици при неотстраняване на нередовностите на исковата молба.
Разпореждането на съда е получено от ищеца, на 03.04.2023г., т.е. определеният от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите изтича на 10.04.2023г. (понеделник, присъствен ден), включително.
Въпреки дадената на ищеца възможност, същият не е отстранил нередовностите на исковата молба в дадения срок, а и към момента.
Исковата молба предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуалното правоотношение, определя спорния предмет, страните по делото, вида на търсената защита и тази, която получава ответникът, както и предмета на решението. Изясняването на твърденията и исканията на ищеца е гаранция за яснота на съдебния спор, обезпечаваща адекватен съдебен акт и незасягане на правото на защита на ответника. Законодателят е определил редица условия за надлежното упражняване на правото на иск, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на иск. Една от тези предпоставки е съобразяване на исковата молба с изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК. Произнасянето от съда при липса на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск би довело до постановяване на решение, което е недопустимо. Непредприемането от ищеца на надлежни процесуални действия за поправяне на недостатъците на исковата молба, включително невнасянето на дължимата ДТ, независимо от дадената от съда възможност, представлява пречка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.
Предвид гореизложеното, депозираната наред с исковата претенция молба по чл.207 – 208 ГПК за предварително обезпечаване на доказателства следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Същата представлява способ за предварителното събиране на доказателства, до започване на същинския исков процес, като цели да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори, доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Този предварителен способ има акцесорен характер, обслужва същинския исков процес и е негова функция, т.е. допустимостта му при подаване на молбата за обезпечаване на доказателства, наред с исковата молба, е предпоставена от надлежно и редовно упражнено право на иск, при който спорните правоотношения по бъдещия иск са индивидуализирани и уточнени в достатъчна степен.
Предвид гореизложеното, и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба от Н.А.Н., ЕГН **********, подадена на основание чл.204, ал.2 от АПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. рег. № 4829/29.30.2023г.
от Н.А.Н., ЕГН **********, с искане по чл.207 – 208 ГПК за предварително
обезпечаване на доказателства.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 716/2023г. по описа на Административен съд - Варна.
Определението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :