Решение по дело №85/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. С. К. с [ЕГН] от [населено място] срещу Решение № 60/30.12.2024г., постановено по АНД № 175/24г. по описа на Районен съд- [населено място], с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0323-000307/30.05.2024г., издадено от Началника на РУ [населено място] при ОД МВР-Шумен, с което на касатора било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушението, за което е санкциониран, защото е притежавал валидно издадено свидетелство за правоуправление на МПС от друга държава- Украйна и същото е било представено пред органите по контрол. Оспорва писмото от властите в Украйна, според което свидетелството за управление е неистинско, понеже същото не представлявало официален документ с оглед липсата на издател и подпис. Освен това, законодателят е дал възможност да се управлява МПС в страната с чуждестранно свидетелство в срок до 3 месеца, от влизането на територията ѝ. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е молба, в която се поддържа жалбата.

Ответникът по касация- ОД на МВР-[населено място] не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, като изразява становище по неоснователността на жалбата в молба от 11.03.2025г. Претендира деловодни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №24-0323-000307/30.05.2024г., издадено от Началника на РУ [населено място] при ОД МВР-Шумен, с което на касатора било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.05.2024г. в 09.20 часа в Община В. П., област Шумен, по път първи клас № 7 км 136+700 в посока от [населено място] към [населено място], жалбоподателя управлявал товарен автомобил [Марка] модел „Дейли“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, който автомобил не бил преминал годишен технически преглед. При проверката водачът представил свидетелство № BXI 612190 от Република Украйна с дата на издаване 01.02.2023г. и валидност до 01.02.2053г. За констатираното нарушение във връзка с техническия преглед бил съставен фиш.

След справка в базата данни на МВР, било установено, че водачът е неправоспособен, понеже СУМПС било отнето по административен ред, поради изчерпване на броя на контролни точки, на осн. чл.57 ал.4 от ЗДвП. В резултат на изискана информация чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР- София относно процесното свидетелство, предадено с Протокол за доброволно предаване от жалбоподателя, било получено писмо с рег. № В- 7570/26.03.2024г. по описа на ДМОС, от което се установило, че свидетелство с горепосочения номер е издадено от компетентните органи на Украйна, но на друго лице и с други дати на издаване и валидност. Въз основа на установеното, в присъствието на жалбоподателя, за констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1105925/09.05.2024г. Актът бил подписан без възражение, като впоследствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт е издадено оспореното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение на чл.150 от ЗДвП, а именно управление на ППС без жалбоподателят да е правоспособен водач, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00лв.

Материалите за деянието били изпратени в Районна прокуратура Шумен, за което било образувано Д.П. № 136/2024г. по описа на РУ Велики Преслав във връзка с осъществено престъпление по чл.316, във връзка с чл.308 ал.2, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, изразяващо се в ползване на неистински официален документ- СУМПС привидно издадено от Република Украйна.

Въззивният съд е установил, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. В хода на съдебно следствие в първа инстанция са приобщени доказателства събрани по линия на международно сътрудничество на МВР, от които съдът е приел за безспорно доказано, че въпросното СУМПС не удостоверява правоспособност за управление на МПС на водача на автомобила. В тази връзка съдът подробно е анализирал и представения от жалбоподателя документ за преминати 72 часа теоретична подготовка по управление на превозно средство в рамките на 10 години, като е приел, че същият не опровергава отразените в писмото на украинските власти, обстоятелства. Констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен материал. В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационна инстанция намира изложените възражения в жалбата, че водачът е притежавал валидно СУМПС, с което е можел да управлява в страната автомобил 3 месеца от влизането му на територията на Република България за недоказани, а посочената правна възможност с три месечен срок на чл.162 ал.1 от ЗДвП за ирелевантна. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е притежавал СУМПС, което му е било отнето и след като е загубил своята правоспособност, на осн. чл.157 ал.4 от ЗДвП, е управлявал автомобил, с оглед на което е осъществил нарушение, подлежащо на административно наказание на осн.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Наложената санкция е в максималния размер, правилно определена от административнонаказващия орган, съобразно тежестта на нарушението и приложената Справка за нарушител.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- [населено място] за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 30.12.2024г., постановено по АНД № 175/2024г. по описа на Районен съд- [населено място].

ОСЪЖДА А. С. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.