РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав,
в публичното заседание на единадесети юни двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1403 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 13.09.2017г.,
постановено по гр. дело № 25118/2016г. на СРС, 142 състав, с което са уважени изцяло
предявените от Й.С.Н. срещу „Т.С. ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване установено спрямо дружеството - жалбоподател, че ищецът не дължи
сумата 10 438. 88 лв. - главница
за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2010г. – м.03.2016г. за
топлоснабден имот, представляващ ап. 1, находящ се в гр. София, жк ********бл********аб.
№ 249601 и сумата 3350. 25 лв. –
лихва за забава върху главницата за периода м.05.2010г. – м.03.2016г. с
решението „Т.С. ЕАД е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер на
сумата 1482. 16 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се поддържат
оплаквания за частична недопустимост на решението. Сочи се, че за процесния
период ищецът се легитимира като собственик на ½ ид. част от имота,
поради което е налице липса на процесуална легитимация за останалата част и
производството по делото следва да бъде частично прекратено. По същество
жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Твърди, че ищецът в
исковата молба не е заявил, че не е собственик на процесния топлоснабден имот,
а само е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните.
Поради изложеното сочи, че не му е указано, че не сочи доказателства за правото
на собственост на ищеца върху процесния имот. Отделно поддържа, че с
представените във въззивното производство доказателства е установено правото на
собственост, респ. качеството потребител на ищеца за процесния имот, поради
което СРС неправилно е приел, че не е налице доказано облигационно
правоотношение между страните. Твърди, че съгласно нотариален акт № 104, том І,
дело № 70/2017г. на нотариус В., за който въззивникът е узнал след
постановяване на обжалваното решение, ищецът и съпругата му С.А.Н.са продали
процесния топлоснабден имот на трето по делото лице. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, с присъждане на
направените разноски по делото.
Въззиваемият – ищец Й.С.Н. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че възражението за частична
липса на процесуална легитимация касае материалноправната легитимация на
страните и съществото на спора и е неоснователно. Твърди, че с проекта за
доклад на въззивника е указано да установи наличието на облигационно
правоотношение между страните, в единственото съдебно заседание не се е явил
негов представител, поради което първоинстанционният съд правилно е приел този
факт за недоказан. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
По същество въззивният
съд намира следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимост на вземания
за незаплатена топлинна енергия ап. 1,
находящ се в гр. София, ж.к. ********бл********аб. № 249601 в размер на сумата 10 438. 88 лв. - главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2010г. – м.03.2016г. и сумата 3350. 25 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода м.05.2010г. – м.03.2016г. В исковата молба се твърди, че
ищецът не дължи процесните суми, тъй като между страните не е налице
облигационна връзка, а при условията на евентуалност - поради изтекла давност
на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.С.“
ЕАД е заявил, че признава погасяването по давност на вземанията за периода до
м.04.2013г., но е оспорил като неоснователни исковете за периода м.05.2013г. –
м.04.2016г. с доводи, че за посочения период ищецът има качеството потребител
на топлинна енергия и дължи заплащане на потребената топлинна енергия.
С проекта за доклад СРС е указал на
въззивника – ответник, че следва да докаже възникването на облигационна връзка
между страните.
По делото са приети заключения на СТЕ и
на ССчЕ, както и са представени доказателства от трето по делото лице – Б.ООД
за отчитаната топлинна енергия за процесния имот – индивидуални справки,
издадени на името на ищеца Й. Н., формуляри за отчет и констативен протокол.
С молба от 21.03.2017г. ответникът е
поискал да се отдели за безспорно обстоятелството, че ищецът е потребител на
топлинна енергия за процесния период и сградата, в която се намира имота, е
топлоснабдена. Молбата с това съдържание не е докладвана в открито с.з.
СРС е уважил исковете,
като е приел, че по делото не е доказано облигационно правоотношение между
страните и не е разглеждал евентуално поддържаните доводи за изтекла
погасителна давност.
Във въззивното производство е приет на
основание чл. 266, ал.2, т. 2 ГПК нотариален акт № 104, том І, дело № 70/2017г.
на нотариус В., съгласно който процесният топлоснабден имот е бил в режим на
съпружеска имуществена общност между ищеца и съпругата му С.А.Н..
При така
изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че възражението за частична недопустимост на иска е неоснователно.
Налице е правен интерес от ищеца от предявения иск за установяване недължимост
на претендираните суми за главница и лихва, с оглед твърденията, че на негово
име е издадена фактура-съобщение № **********/31.03.2016г. и ответникът
претендира от него целите суми. Ето защо ищецът е процесуално легитимиран
изцяло по предявената искова молба, а фактът, че не е собственик на целия имот,
касае съществото на спора, респ. материалноправната легитимация по исковете.
Ето защо искането за частично прекратяване на производството е неоснователно.
По същество предявените искове са
частично неоснователни.
Основателни са доводите на въззивника –
ответник, че в хода на първоинстанционното производство не е оспорено
качеството собственик на ищеца на процесния топлоснабден имот, а оспорването на
липсата на облигационно правоотношение в исковата молба е бланкетно, без
конкретни твърдения, още повече с твърдения, че има издадена фактура и
изравнителни сметки на негово име.
С оглед представения във въззивното
производство нотариален акт № 104/2017г., приет с оглед доводите за
нововъзникнало и новоузнато обстоятелство, следва, че процесният имот е в режим на съпружеска
имуществена общност между ищеца и съпругата му, респ. ищецът има качеството потребител
на топлинна енергия. Договорното правоотношение между страните по делото е
възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г., при действие на Общите
условия на ищцовото дружество. Сградата, в която се намира процесният
апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период
ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна
енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. По делото не е
спорен начина на остойностяване на потребената топлинна енергия и
разпределението, респ. същите са извършени в съответствие с действащите към
този момент нормативни разпоредби. Предвид изложеното, ищецът е материалноправно
легитимиран по исковете, като с оглед нормата на чл. 36, ал. 2 СК, респ.
солидарната отговорност на съпрузите, съдът намира, че ответникът се легитимира
като потребител на целия процесен имот, в качеството му на собственик в режим
на съпружеска общност, респ. солидарен длъжник за пълните суми за начислена
топлинна енергия. Ето защо предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни на бланкетно посоченото основание липса на облигационна връзка
между страните.
По евентуалното
поддържаното основание за недължимост на сумите поради изтекла изтекла давност:
В случая е безспорно по
делото и признато от ответника, че за периода преди м. май 2013г. претендираните вземания за главница и лихва са
погасени с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като исковата молба е
подадена на 11.05.2016г.
Задълженията за плащане на цената на
доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия,
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество –
задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния
имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
Съгласно заключението
на приетата ССчЕ, за непогасения по давност период, считано от м. май 2013г.,
размерът на главницата възлиза на сумата 3564. 24 лв. , представляваща
начислена ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ, а размерът на дължимата
лихва за забава за същия период – на сумата 511. 31 лв. Ето защо предявените отрицателни установителни искове
са неоснователни до посочените размери, за които не е налице изтекла
погасителна давност.
Предвид частичното несъвпадение на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде частично отменено и вместо него постановено ново за отхвърляне
на предявените отрицателни установителни искове – за разликата над 3564. 24 лв.
досежно главницата и за разликата над сумата 511. 31 лв. – досежно иска за
мораторна лихва, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, въззивникът –
ответник има право на претендираните и доказани разноски за двете инстанции.
Съобразно доказателствата за изразходването им, за СРС разноските възлизат на
сумата 133 лв. общо – юрисконсултско възнаграждение и депозиити за вещи лица, а
за въззивната инстанция – 111. 06 лв. – държавна такса и юросконсултско
възнаграждение.
На въззиваемия – ищец следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 633. 99 лв. за
настоящата инстанция , съобразно отхвърлената част на жалбата.
С оглед изхода на спора, обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски в полза на
ищеца за разликата над 1044. 09 лв. до пълния присъден размер от 1482. 16 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.09.2017г., постановено по гр. дело № 25118/2016г.
на СРС, 142 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените
от Й.С.Н. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 3564. 24 лв. – главница за консумирана
топлинна енергия за периода м. май 2013г. – м. март 2016г. и до размера на сумата
511. 31 лв.- лихва за забава за периода м. май 2013г. – м. март 2016г., както и
в ЧАСТТА, с която е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на Й.С.Н. разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разликата над сумата 1044. 09 лв. до пълния
присъден размер от 1482. 16 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.Н. срещу „Т.С. ЕАД искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 3 564. 24 лв. – главница за
консумирана топлинна енергия за периода м. май 2013г. – м. март 2016г. за
топлоснабден имот, представляващ ап. 1, находящ се в гр. София, жк ********бл********аб.
№ 249601 и сумата 511. 31 лв. - лихва за
забава за периода м. май 2013г. – м. март 2016г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.09.2017г., постановено по гр. дело № 25118/2016г.
на СРС, 142 състав в останалата част -
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите за
разликата над 3564. 24 лв. до пълния предявен размер 10438. 88 лв. – главница
за консумирана топлинна енергия за периода м. май 2010г. – м. април 2013г. и за
разликата над сумата 511. 31 лв. до пълния размер от 3350. 25 лв. - лихва за
забава за периода м. май 2010г. – м. април 2013г.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК*********да заплати на Й.С.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 633. 99 лв. –разноски за адвокатско
възнаграждение за СГС.
ОСЪЖДА Й.С.Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 133 лв. – разноски за СРС и сумата 111.
06 лв. – разноски за въззивната инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1 – месечен срок от
съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 2 и 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОТМЕНЯ решение от
13.09.2017г., постановено по гр. дело № 25118/2016г. на СРС, 142 състав, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от Й.С.Н. срещу „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника
сумата 3564. 24 лв. – главница за
консумирана топлинна енергия за периода м. май 2013г. – м. март 2016г. и до
размера на сумата 511. 31 лв.- лихва за забава за периода м. май 2013г. – м.
март 2016г., както и в ЧАСТТА, с която е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на Й.С.Н.
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разликата над сумата 1044. 09 лв. до
пълния присъден размер от 1482. 16 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.Н. срещу „Т.С. ЕАД искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 3 564. 24 лв. – главница за
консумирана топлинна енергия за периода м. май 2013г. – м. март 2016г. за
топлоснабден имот, представляващ ап. 1, находящ се в гр. София, жк ********бл********аб.
№ 249601 и сумата 511. 31 лв. - лихва за
забава за периода м. май 2013г. – м. март 2016г., като неоснователни. ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.09.2017г.,
постановено по гр. дело № 25118/2016г. на СРС, 142 състав в останалата част
- за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумите за разликата над 3564. 24 лв. до пълния предявен
размер 10438. 88 лв. – главница за консумирана топлинна енергия за периода м.
май 2010г. – м. април 2013г. и за разликата над сумата 511. 31 лв. до пълния
размер от 3350. 25 лв. - лихва за забава за периода м. май 2010г. – м. април
2013г. ОСЪЖДА „Т.С.
ЕАД, да заплати на Й.С.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 633. 99 лв.
–разноски за адвокатско възнаграждение за СГС. ОСЪЖДА Й.С.Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 133 лв.
– разноски за СРС и сумата 111. 06 лв. – разноски за въззивната инстанция .