РЕШЕНИЕ
№ 1944
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110133329 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Д. Б. Б. (И. – след промяна във фамилното име)
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 2500 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за кредит „***“ от 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.06.2023 г. до окончателното
плащане, 375,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до
19.11.2022 г., 626,15 лева, представляваща такса „ангажимент“ за фиксиран лихвен процент
за целия срок на договора за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г.; 148,94 лева,
представляваща неустойка за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г. за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6
от договора; 148,94 лева, представляваща неустойка за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.
за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК, 592,19 лева, представляваща неустойка за предоставяне на съгласие за директен
дебит, начислена за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г.; 165 лева, представляваща
стойност на такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване на негативните последици при
просрочие, начислени за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., 92,90 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., начислена върху
общата стойност на просрочените текущи задължения и 143,75 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 19.11.2022 г. до 13.06.2023 г., начислена върху просрочената главница.
Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. между дружеството, в качеството му на заемодател
и ответницата Д. Б., в качеството й на заемател, бил сключен договор за кредит „***“ под
формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на
главницата до одобрения кредитен лимит от 2500 лева. Излага се, че по силата на договора
1
ответницата усвоила заемната сума чрез две тегления, съответно в размер от 2000 лева на
23.11.2021 г. и в размер от 500 лева – на 29.11.2021 г. Посочва се, че съгласно клаузите на
договора заемателят следва да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни, считано от
датата на първото частично усвояване. Изтъква се, че сключването на договора е
предшествано от предоставяне на заемателя на стандартен европейски формуляр, описващ
всички условия на договора. Ищцовото дружество излага твърдения, че при подписване на
договора ответната страна избрала и пакет от допълнителни услуги: „VIP обслужване“ , като
дължи и такси за действия по ограничаване на последиците при просрочие, съгласно
нарочна Тарифа. Поддържа се, че договорът бил сключен за срок от 1 година – арг. чл. 4, ал.
, т. 1, считано от подписването му. Излага се, че след усвояване на главницата и към момента
на сезиране на съда с процесната искова молба, от страна на ответницата не са налице
заплатени суми по договора, като са просрочени задълженията й като кредитополучател за
заплащане на текущите задължения по кредита. Последните освен усвоената главница,
включват още договорна лихва при фиксиран ГЛП от 15 % от стойността на главницата, или
в размер от 375,64 лева; такса „ангажимент“ за фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора в размер от 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница или на стойност
от 626,15 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6
от договора, в общ размер от 148,94 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; неустойка
за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК също в размер от 148,94 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; неустойка за
непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора в общ
размер от 592,19 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.; начислени такси в размер от
165 лева за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г. по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване
на негативните последици при просрочие. Ищецът [фирма] излага, че такса „ангажимент“
представлява такса за допълнителна доброволна услуга, с която кредитополучателят се е
съгласил при подписване на договора, изразяваща се в ангажимента на кредитора за целия
срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит при изрично фиксиран
лихвен процент от 15 % или цената, която ответницата дължи за осигуряване на
възможността за многократно усвояване на главницата при фиксирани условия. Посочва се,
че директния дебит представлява платежна операция, при която платецът предварително
депозира съгласието си пред търговска банка, при която има открита сметка за незабавно
извършване на плащане на задължения от неговата сметка по искане на кредитора – в
случая [фирма]. Именно непредставянето на такова съгласие в случая е санкционирано със
съответната договорна неустойка. Посочва се, че съгласно клаузите на процесния договор
кредитополучателят се задължава в срок до 5 дни от подписване на договора и 2 дни преди
изтичане на всеки следващ 30-дневен период на заплащане на текущото си pадължение, да
представя на кредитора удостоверение за настоящ адрес, в противен случай дължи
заплащането на неустойка в размер от 0,5 % от общия размер на усвоената главница.. В
исковата молба се сочи, че по силата на договорните клаузи Б. дължи представянето и на
удостоверение за липса на задължения в същите срокове, както удостоверението за настоящ
адрес, като при неизпълнението му същата следва да заплати на кредитора неустойка отново
в размер от 0,5 % от общия размер на усвоената главница. В случая от ответницата не били
предоставени такива удостоверения, поради което в полза на ищеца възникват процесните
вземания за неустойки. Ищецът излага, че на основание чл. 20, ал. 4 от договора в полза на
кредитора е възникнало и вземане за такса забава във връзка с разходите за действия по
събиране на задълженията, като изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори и др.п. Касае се за допълнителна услуга за реално
извършени действия, а не за неустойка при допуснато неизпълнение. [фирма] намира за
дължима и законната лихва върху неплатеното текущото задължение в размер на ОЛП + 10
%, начислена на основание чл. 20, ал. 3 от договора, която за периода 20.12.2021 г. –
2
19.11.2022 г. възлиза на сумата от 92,90 лева. Наред с товd, в полза на дружеството е
възникнало и вземане в размер от 143,75 лева – лихва за забава върху просрочената главница
от 2500 лева, начислена за периода от 19.11.2022 г. (изтичане на срока на договора) до
13.06.2023 г., както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С
тези съображения [фирма] отправя искане за уважаване на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответницата Д. Б. – адв. Н., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите
претенции с довод за липсата на надлежен документ, от който да се установи подписа на
ответната страна върху представения договор за кредит „***“. Оспорва дължимостта на
всички начислени и претендирани суми над главницата от 2500 лева до пълния предявен
размер от 4793,51 лева под формата на лихви, такси и неустойки, тъй като се касае за
санкции върху една и съща главница. Наред с това, същите водят до обогатяване на
кредитора, като чрез привидно законни действия се постига незаконен резултат. Посочва се,
че така начислените тежести нямат императивен характер, а подлежат на договаряне.
Дължимостта на неустойките е при условията на чл. 92 ЗЗД и само при настъпила вреда за
кредитора, каквото в случая не е налице. Счита, че в случая по отношение на таксите за
непредставяне на удостоверение за настоящ адрес и удостоверение за липса на задължения,
представляващи административни задължения по чл. 87 ДОПК, е приложима разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете, касаещи
вземанията за такси и неустойки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД, имащи за предмет парични вземания, произтичащи от договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, заедно с лихва, в случай,
че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит, в т.ч.под формата на заем, при което
потребителят заплаща стойността на услугата, чрез извършването на периодични вноски.
Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която
заемното/кредитно правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и
на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между
страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и
реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение – под
формата на заемни средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в
момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната
страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор
заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в
уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорените размер и
падеж на месечните вноски, представляващи текущо задължение, както и срока на договора;
3
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
възнаградителна лихва; 3). наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на неустойки при непредставяне в срок на удостоверения за настоящ адрес и за
данъчни задължения, респ. за непредоставяне на съгласие за „директен дебит“; 4). да
установи вземанията си и по размер; 5). наличие на основание за начисляване на такси при
допуснато просрочие, извършване на конкретните действия по извънсъдебно събиране на
вземанията.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи възражението си
за погасяване на паричното си задължение, респ. на част от същото.
Изясни се, че с отговора на исковата молба се провежда изрично оспорване относно
сключването на процесния договор именно от ответницата. В проведеното о.с.з. особеният
представител на ответната страна, поддържайки депозирания отговор, посочва, че
оспорването касае факта, че лицето, подписало договора, е именно ответницата. Изложеното
обуславя проверката на съда относно наличието на първата и основна предпоставка за
възникване на процесните вземания – наличието на облигационно правоотношение между
страните по силата на сключен между тях договор за кредит.
По делото не е спорно и при служебна справка в публично достъпния Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 11, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ) се
установява, че [фирма], с ЕИК: ********* е заличен търговец с правоприемник [фирма], с
ЕИК: [ЕИК] – ищцовото дружество.
По делото, като част от доказателствената съвкупност, е приет заверен препис от
договор за кредит „***“ № *** от 19.11.2021 г. със страни: [фирма], като кредитор и Д. Б. Б.,
като кредитополучател. От съдържанието му се установява, че същият е сключен въз основа
на предложение за сключване на договор ва паричен заем, направено от кредитополучателя,
чрез попълване на форма за кандидатстване – с обаждане по телефона или по електронен
път на следната уеб страница – www.***.bg, което предложение представлява електронен
документ по см. ЗЕДЕУУ – арг. чл. 1, т. 1 от договора. Съгласно клаузата на чл. 1.2 от
договора преди подписването му на кредитополучателя е предоставен Стандартен
европейски формуляр – при предоставяне на финансова услуга от раpстояние по см. на чл. 8
ЗПФУР, представляващ преддоговорна информация относно индивидуалните условия на
договора. Посочено е, че преди подписване на договора кредитополучателят е получил код
на телефонен номер, посочен от него в създадения му личен профил, с който код подписва
договора за кредит, както и, че съгласно уговореното между страните този код ще има
силата на обикновен електронен подпис по см. на ЗЕДЕУУ. Договорът се счита за сключен с
въвеждане на кода, съгласно начин на подписване от потребителя, регламентиран в Общи
условия за подписване от разстояние – арг. чл. 1, т. 3 от договора. В клаузите на раздел IV
„Процедура за сключване на договор от разстояние“ е установено, че след завършване на
телефонното кандидатстване, респ. попълване и изпращане на онлайн платформа за
кандидатстване, на кредитополучателя се създава личен профил (лична страница на сайта на
[фирма] – арг. чл. 33, т. 3 от договора), който потребителят достъпва с потребителско име и
парола. Предвидено е, че посочената от потребителя във формата за кандидатстване
електронна поща, го индивидуализира по отношение на кредитора. Съгласно установеното в
клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 2.4 – т. 2.7 от договора, след одобряване на заявката за кредит
кредиторът изпраща на потребителя, на посочения от последния телефонен номер, смс с
генериран от кредитора код, с който кредитополучателят да подписва всички документи,
изпратени от „Вива Кредит“ на електронния му адрес. При одобряване за сключване на
договор за ползване на финансова услуга, на потребителя се изпраща електронно
съобщение, съдържащо СЕФ, договора и съпътстващите го документи, които потребителят
подписва след влизане в профила си и след въвеждане на получения код, представляващ
негов електронен подпис. Съгласно клаузата на чл. 14, ал. 2, т. 2.6 именно с въвеждането на
4
кода потребителят изразява съгласието си за сключване на договора при посочените в него
условия.
Установено е в клаузата на чл. 1, ал. 2 ползването от кредитополучателя на
допълнителен пакет от услуги по вид и цена съгласно Приложение – Тарифа за
допълнителен пакет услуги – „Vip обслужване“ по продукт „***“ и такси за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие. Изяснява се, че съгласно клаузата на
чл. 2 от договора кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в
максимален размер от 2500 лева под формата на кредитен лимит, чрез еднократно или
многократно усвояване до размера на одобрения лимит (арг. чл. 4, т. 6) срещу задължението
на кредитополучателя да ползва и да върне кредита съгласно договорните условия. В чл. 3 е
предвидено, че за всяко усвояване на суми кредитополучателят отправя искане до кредитора
през профила си, чрез натискане на бутон „искам още пари“, посочване на желаната сума,
банкова сметка и номер на лична карта и натискане на бутон „изпрати“. Съгласно чл. 6 от
договора усвояването на заявената сума се осъществява по банков път, по посочена от
кредитополучателя банкова сметка. В клаузата на чл. 4 от договора е предвидено, че
последният се сключва за срок от 1 година, при фиксиран годишен лихвен процент от 15 % ,
дневен лихвен процент върху усвоения размер от кредита от 0,042 % и годишен процент на
разходите от 49,32 %. В чл. 4, т.2.3. е предвидено заплащане от кредитополучателя на такса
ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която такса се
начислява ежедневно. Съгласно клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора кредитополучателят се
задължава да върне на кредитора усвоения кредит, заедно с начислената договорна лихва,
законна лихва за забава, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора и разходи за събиране по чл. 20, ал. 4 от
договора, чрез заплащане на текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата –
арг. чл. 3, ал. 2. В клаузата на чл. 15, ал. 1 – ал. 3 от договора е предвидено задължение за
кредитополучателя в срок до 5 дни от подписване на договора да предостави съгласие за
директен дебит от банковата си сметка за целия срок на договора. Установява се, че при
непредоставяне на такова съгласие, както и при предоставено съгласие, но при липсата на
потвърждение за наличие на разполагаеми средства в банковата сметка, кредитополучателят
дължи неустойка в размер от 2 % от усвоената главница, която се начислява в края на всеки
30-дневен период. Съгласно клаузата на чл. 15, ал. 4 – ал. 6 кредитополучателят се задължава
в срок до 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки 30-дневен
период на заплащане на текущото си задължение, да предостави на кредитора
удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което да е видно, че няма
задължения и удостоверение за настоящ адрес, които удостоверения се представят
еднократно в рамките на всеки 30-дневен период, в който има усвоена сума. Предвидено е,
че при непредставяне на удостоверенията или когато според удостоверението по чл. 87
ДОПК са налице задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в
размер от по 0,5 % от общия размер на усвоената главница за всяко от непредставените
удостоверения, както и, че неустойката е част от текущото задължение на
кредитополучателя и се дължи в края на всеки 30-дневен период. Представеният и приет по
делото заверен препис от договор за заем не съдържа подписи на страните по договора.
Съдът, вземайки предвид клаузите на процесния договор, приема, че по своя характер
същият има за предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
5
физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил
съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ и електронния
подпис /в действащата редакция/. С оглед удостовереното в представения по делото препис
от неподписан договор, че кореспонденцията между заемодателя и заемателя е била
изключително по електронен път, приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.
В настоящи случай, от ответната страна се оспорва именно ответницата да е изразила
волята си за сключването на договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до
извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на така
създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен
документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството
на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на
документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само
подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.
Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т.
дело № 672/2017 г., І т.о. на ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, макар да не се ползва с формална доказателствена сила,
не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление.
Съобразявайки горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието „електронен
документ“, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в
електронна форма, т.е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с
оглед представения от ищцовата страна неподписан договор, съдът намира, че в настоящия
случай от страна на [фирма] не е доказано, че в качеството си на кредитор [фирма], е
получило съгласието на кредитополучателя Д. Б. за сключването на договора от 19.11.2017 г.
по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, чрез изразено именно от ответницата съгласие за
сключване на договор с конкретното съдържание.
За установяване на възникналото между дружеството – кредитор и ответницата
правоотношение, от страна ищеца са представени неподписан договор за кредит и преводно
нареждане за кредитен превод от 29.11.2021 г. на сумата от 500 лева. Съдът намира, че от
последните не може да се направи извод за възникнало между [фирма] и Д. Б. облигационно
правоотношение, породено именно от сключен между тези страни договор за кредит „***“ с
твърдяното съдържание относно основните му реквизити – размер на кредитния лимит,
срокът и начинът за връщането му, дължимата възнаградителна лихва, ГПР, ГЛП, други
6
допълнителни плащания.
В случая, въпреки разпределената доказателствена тежест и изричните указания с
проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 23.09.2024 г., че не сочи
доказателства за това обстоятелство, ищецът не ангажира такива, от които, пълно и главно
да се установи сключването на процесния договор за кредит от разстояние от 19.11.2021 г.
чрез насрещни волеизявления на двете страни – [фирма] и ответницата Д. Б. със
обективирано именно от последната съгласие в писмен вид или чрез електронни изявления
за сключване на договора и по съществените клаузи на тази сделка.
По делото не са представени заявка за отпускане на кредита или форма за
кандидатстване, попълнени от ответната страна и съдържащи индивидуализиращи данни за
потребителя и кредитополучател, водена между страните електронна кореспонденция, или
други доказателства, от които да се направи извод за сключването на договора именно от
ответната страна, съотв. за авторството на изявлението. Съгласно изводите на вещото лице
по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза процесната сума от 2500 лева е
преведена от кредитора посредством три банкови превода по посочени банкови сметки, като
по процесния договор не са извършвани плащания, които биха имали значението на
признание на ответната страна относно получаване на заемната сума и респ. основанието за
това. Наред с това, не се установява изходящ от ответницата документ, с който именно
същата да е предоставила тази банкова сметка съгласно клаузата на чл. 6 от договора, респ.
титулярството на последната, което косвено да обоснове извод относно автора на
волеизявлението.
Предвид изложеното дотук и с оглед изричното оспорване, проведено от ответната
страна, съдът намира за недоказано по делото обстоятелството относно сключването на
процесния договор за кредит от 19.11.2021 г. между [фирма], като кредитор и ответницата
Д. Б., като кредитополучател, с твърдяното съдържание, по силата на което ответницата да
се е задължила да върне на ищеца предоставената в кредит парична сума, заедно с договорна
лихва, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, лихва за забава, неустойки за
неизпълнени договорни задължения и разходи за събиране на просрочени задължения.
Ето защо, предявените искови претенции се явяват недоказани по своето основание и
подлежат на отхвърляне поради липсата на първата и основна материалноправна
предпоставка за възникване на вземанията – валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение, породено от сключен договор за кредит от 19.11.2021 г.,
обективиращ насрещните им волеизявления за договорна обвързаност, при съответните
условия. Предвид това, съдът не следва да обсъжда по същество останалите доводи,
изложени в отговора на исковата молба, относно недължимостта на претендираните
вземания по договора, извън главницата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало има само ответницата. Последната не е
претендирала и доказала извършването на такива (същата се представлява в производството
от особен представител), поради което и разноски не следва да се присъждат. Сторените от
ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Д. Б. И. (с предходно фамилно име Б.), с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес] кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
7
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 2500 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит „***“ от 19.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.06.2023 г. до
окончателното плащане, 375,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., 626,15 лева, представляваща такса „ангажимент“ за фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г.; 148,94
лева, представляваща неустойка за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г. за неизпълнение
на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и
6 от договора; 148,94 лева, представляваща неустойка за периода 20.12.2021 г. – 19.11.2022 г.
за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК, 592,19 лева, представляваща неустойка за предоставяне на съгласие за директен
дебит, начислена за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г.; 165 лева, представляваща
стойност на такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване на негативните последици при
просрочие, начислени за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., 92,90 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., начислена върху
общата стойност на просрочените текущи задължения и 143,75 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 19.11.2022 г. до 13.06.2023 г., начислена върху просрочената главница.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8