РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Бранимир В. Василев
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502665 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба с вх. № 57435/16.08.2021г. на
длъжника М. П. Д. с ЕГН ********** против действията на ЧСИ Константин
Павлов с рег.№ 824 при КЧСИ, район на действие – ОС – Пловдив, по
изпълнително дело № 20158240400035, а именно разпореждане изх. №
58871/26.07.2021 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че
обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като
в рамките на изпълнителното производство по изп.дело в продължение на
повече от две години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни
действия. Моли се за отмяна на обжалваното действие.
Взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Л. Н. е взел
писмено становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на
жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе
предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното
дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против
обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и
1
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за
цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил
интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство и кога ще стане това.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата
като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Същите
юридически факти се отнасят и за прекъсване изтичането на двугодишния
процесуален срок като предпоставка за перемиране на делото по силата на
Закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така съобразно цитираното
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Видно от копието на изп.дело № 20158240400035, изпълнителното
производство е било образувано на 06.01.2015 г. по молба на „БНП Париба
2
Пърсънъл Фейненс“ ЕАД срещу длъжника въз основа на изпълнителен лист
от 29.10.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№ 9089/2014 г. на ПРС, а предмет на изпълнението са парични
вземания. С молбата взискателят е поискал ЧСИ да предприеме необходимите
изпълнителни действия и е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18, ал.1
ЗЧСИ.
По изпълнителното дело с молба от 19.02.2018 г. е бил представен
договор за цесия от 20.12.2017г. и на основание чл. 429 от ГПК, с
разпореждане на ЧСИ Константин Павлов като нов взискател на мястото на
„БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ ЕАД е конституиран частният му
правоприемник - “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София.
Видно от хронологията на изпълнителното дело, по същото са
извършвани следните действия, прекъсващи давността съгласно посочените
по-горе разяснения в т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС:
Със Запорно съобщение с изх. № 5105 от 27.01.2015 г. до „КАСТ
ФУТУРА – БГ“ ЕООД е наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника;
Със запорно съобщение с изх. № 70239 от 03.11.2016 г. до „СОЛИС“
ЕООД е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника;
С Разпореждане на ЧСИ К. Павлов с изх. № 83133/19.12.2016 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника;
С молба с вх. № 25426 от 27.04.2017 г. от взискателя е
поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Изпратени са
запорно съобщение с изх. № 76366 от 09.08.2017 г. до „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, запорно съобщение с изх. № 76370 от 09.08.2017
г. до „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и запорно съобщение с изх. № 76371
от 09.08.2017 г. до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и на длъжника са наложени
запори на банкови сметки;
С подадената от новия взискател „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с вх. № 12784 от 19.02.2018 г. молба е поискано да
се извърши опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и е
възложено на ЧСИ да извършва всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
С разпореждане от 02.10.2018 г. на ЧСИ е насрочен опис на движими
вещи в дома на длъжника.
С молба от взискателя вх. № 11372/08.02.2019 г. е поискано налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Със Запорно съобщение с
изх.№ 14055/12.02.2019 г. до „ФЕНИКС МЕБЕЛ ГРУП“ ЕООД е наложен
запор на трудовото възнаграждение на М.Д..
C Разпореждане на ЧСИ Константин Павлов с изх. № 84317/от
27.11.2020 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на домашния
3
адрес на длъжника.
Със Запорно съобщение с изх.№ 90874/21.12.2020 г. до „ЕВГЕНИЙ
ОЙЛ“ ЕООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.Д..
С молба на взискателя с вх. № 31675/12.05.2021 г. е поискано налагане
на запор на банковите сметки на длъжника. Със запорно съобщение с изх. №
41360/01.06.2021 г. до „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД е
наложен запор на банкови сметки на М.Д..
От посочените по-горе факти е видно, че взискателят по
изпълнителното дело не се е дезинтересирал от него в посочения от закона
двугодишен срок, а напротив, същият активно е посочвал различни способи
за изпълнение. Такива са налагани по негов почин или по възлагане от ЧСИ –
налагани са на запори на вземания и на трудово възнаграждение, насрочван е
опис на движими вещи.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че при възлагане по чл.
18 от 3ЧСИ изпълнител няма задължение служебно да извършва същински
изпълнителни действия и не освобождава взискателя от задължението му да
бъде страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен способ
за събиране на вземането си. За формиране на този извод съдът взема предвид
разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
последния съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Съдът приема за неоснователни и оплакванията в жалбата, че
представеният в изпълнителното производство договор за цесия не е произвел
действие по отношение на длъжника, тъй като цедентът не го е уведомил за
това надлежно.
Съдът приема, че изложените доводи относно това новият взискател
да не се легитимира като носител на придобито чрез договор за цесия вземане
не могат да се обсъждат в настоящето производство, доколкото касаят спор
материално право, който следва да се разреши по исков ред. В хода на
изпълнителния процес длъжникът не извършва доброволно плащане, а е
длъжен да изтърпи принудително изпълнение върху имуществото си, като
изпълни в изпълнителното производство, той се освобождава от дълга.
Поради това установяването на надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия е без значение за валидността на изпълнителните
действия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането
– то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че
обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е
законосъобразен. Жалбата на длъжника е неоснователна и следва да бъде
4
оставена без уважение.
По посочените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 57435/16.08.2021г. на
длъжника М. П. Д. с ЕГН ********** против действията на ЧСИ Константин
Павлов с рег.№ 824 при КЧСИ, район на действие – ОС – Пловдив, по
изпълнително дело № 20158240400035, а именно разпореждане изх. №
58871/26.07.2021 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5