Решение по дело №796/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 792
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20217050700796
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                            СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 796/2021 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - Варна, против Решение № 260364/15.03.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 2101/20г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 23-0000292/06.04.2020 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „Джи Ти Ес Травъл“ ООД, с ******, със седалище и адрес на управление: ---------за нарушение на чл. 32, пар. 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева).

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Конкретно сочи, че според хипотезата на нарушената правна норма се касае за вменена отговорност, както на водачите, управляващи превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент № 561/2006г. така и на предприятията, които не са осигурили необходимите условия за правилното ползване на тахографите и тахографските листи. Счита, че неправилно ВРС е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 165/2014, доколкото всяко едно неизпълнение на задължение по правилно използване на аналогов тахограф и тахографски листи от страна на водач, означава, че от страна на превозвача не са предприети необходимите мерки за контрол и въздействие спрямо водача, с оглед осигуряване правилното им използване. В случая предмет на комплексната проверка от 23.01.2020г. са били документи на дружеството по повод цялостната му работа и дейност, а нарушението е извършено на 07.09.2019г., поради което няма как също при констатирано нарушение в хода на проверката на превозвача, без присъствието на водача, да бъде констатирано нарушение на последния. Налице е бездействие от страна на превозвача, който въпреки, че е имал достатъчно време да извърши проверка за установяване на грешката на водача не е сторил това. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна - „Джи Ти Ес Травъл“ ООД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 282970/12.04.2021г. Сочи, че ВРС е стигнал до правилен извод за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които са ограничили правото му на защита. Налага тезата, че дружеството-превозвач не е субект на задължението по чл. 32 чл. 32, §. 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент № 165/2014 за вмененото от АНО нарушение. В тази връзка сочи, че липсват доказателства, които да установяват, че именно превозвача, а не водача следва да понесе административнонаказателната отговорност. Намира, че наведените с депозираната касационна жалба доводи за липса на проявена от страна на превозвача грижа по осигуряване на мерки по правилното използване на тахографа е следвало да бъдат изложени в мотивите на самото НП. Поради това счита, за правилни изводите на въззивния съд за липса на мотиви относно начина по който е определен субекта на нарушението. Сочат се доводите изложени във въззивната жалба, че в хода на оспорването АНО е установил едно нарушение, а е наказал дружеството за друго. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, т.к. наказателното постановление е издадено в нарушение на закона.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 23.01.2020г. служители на ОО „АА“ - Варна извършили комплексна проверка на транспортната документация на превозвача „Джи Ти Ес Травъл“ ООД, притежаващо лиценз за извършване на международен превоз на товари. В хода на проверката било установено, че на: 07.09.2019 г. около 21:31 ч. в ---------транспортното предприятие не е осигурило от страна на водача Б.А.Б.правилното използване на тахографския апарат на 07.09.2019г. използван при извършване на обществен превоз на товари, поставен на аналогов тахогаф марка "Stonerige Electronics", тип 2416 КТА, № 24794480, монтиран в автобус марка "***", от кат. M3, с per. № ****, попадащ в обхвата на Регламент № 561/2006г. - след приключване на работната смяна в 21:30 ч., водача не е превключил превключващия механизъм от режим "друга работа" на режим "почивка". Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл. 32, § 1, изр. 2, пр. 1 от Регламент на ЕС № 165/2014, за което му бил съставен АУАН № 274540/23.01.2020г., а въз основа на него било издадено НП № 23-00002 92/06.04.2020г., с което за нарушение на чл. 32, § 1, изр. 2, пр. 1 от Регламент на ЕС № 165/2014, на основание чл. 104, ал. 3 ЗАвП спрямо дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в обстоятелствената част на АУАН и НП изобщо липсват мотиви в които да са изложени съображенията на АНО, въз основа на които е постановил, че за конкретното нарушение отговорност следва да понесе транспортното предприятие, а не водачът на автобуса – Й.А.Б.. Само е посочено, че на определена дата превозвачът не е осигурил правилното използване от водача Бончев на тахографски апарат, какво обаче е следвало да направи дружеството, как и по какъв начин е следвало то да осигури правилното функциониране на тахографския апарат от водача, не става ясно от АУАН и НП. Подобни аргументи от страна на административно – наказващия орган е било необходимо да бъдат изложени, при условие, че е налице алтернативност на субектите, които могат да понесат отговорност за извършеното нарушение. Според въззивния съд необоснован е останал извода на актосъставителя и респ. на административно – наказващия орган, че нарушението е било извършено в 21:31 часа на 07.09.2019 г. При наличие на признание от самия актосъставител в О.С.З., че няма обективна възможност в 21:31 часа на 07.09.2019 г. дружеството да е знаело за извършването на нарушението, поради което и според същия съд в случая неправилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за процесното нарушение. Обстоятелството, че дружеството не е взело мерки подобни нарушения на транспортното законодателство да бъдат отстранени не е възприето от ВРС с мотива, че предмет на НАХД № 2101/2020 г. на ВРС е едно конкретно нарушение, а не по принцип цялата транспортна дейност на конкретното предприятие, дори и в нея да са установени редица нарушения.

   В заключение ВРС е изложил и мотиви за това, че в случая по-скоро поведението на дружеството е осъществило състава на нарушение на разпоредбата на чл. 33, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014, която предвижда да се потърси отговорност на транспортните предприятия, в случай, че те не осъществяват ефективен контрол върху дейността на своите водачи, които боравят с тахографите, монтирани в превозните средства, независимо дали те са от дигитален или аналогов тип, но в случая подобно „обвинение“ не е било повдигано на въззивното дружество.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените в същото съображения.

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Съгласно чл. 2, пар. 2, буква ж) от Регламент № 165/2014 „аналогов тахограф“, означава тахограф, който използва тахографски лист в съответствие с настоящия регламент. Правилното функциониране и използване на тахографите е регламентирано в чл. 32 от Регламент №165/2014г. Според § 1, изр. второ от същия,  транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на аналоговите тахографи и на тахографските листове.

Разпоредбата на чл. 33 от Регламент № 165/2014, озаглавена „Отговорност на транспортните предприятия“, регламентира задълженията на транспортните предприятия във връзка с правилното функциониране и използване на тахографите и тахографските листове. В този контекст, правилно ВРС е приел, че в обобщение на регламентираните задължения, отговорността на превозвача се изразява в осъществяване на ефективен контрол върху дейността на своите водачи, които боравят с тахографите, монтирани в превозните средства, независимо дали те са от дигитален или аналогов тип.

В съдържанието на АУАН и на НП липсва посочване конкретно кое от така вменените на превозвачите задължения не е изпълнено от страна на санкционираното дружество. Само е посочено, че не е осигурено правилното функциониране на аналоговия тахограф и че водачът Б.А.Б.не е превключил превключващия механизъм от режим "друга работа" на режим "почивка" и че това е станало на 07.09.2019 г. около 21:31 ч. в гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 41. Посоченото в НП обаче единствено навежда до извод за наличие на неправомерно поведение на водача, но не е достатъчно за да се приеме, че предприятието не е изпълнило някое от вменените му от регламента задължения.

От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че АНО е ангажирал отговорността на превозвача за нарушение на предвиденото в чл. 32, § 1, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕО № 165/2014) задължение за осигуряване на правилно функциониране на тахографа. Като изпълнително деяние в НП е посочено, че превозвачът не е осигурил правилното функциониране на монтирания в автомобила аналогов тахограф, въз основа на което АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 3 ЗАвП. Към датата на която е посочено, че е извършено нарушението - 07.09.2019 същата е действала в редакцията си от ДВ, бр. 17 от 2011 г. предвиждайки имуществена санкция от 3000 лв. за превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното функциониране на тахографа. 

При анализ на предписаните в чл. 32 § 1 от Регламент № 165/2014 г. задължения става ясно, че законодателят е предвидил две основни изисквания за транспортните предприятия и водачите. Първото е да осигурят правилното функциониране на тахографа, а второто е да осигурят правилното му използване. Изискванията за правилно функциониране на тахографите са посочени в § 2-5 на чл. 32 на същия регламент. От друга страна изискването за осигуряване правилното задействане на превключвателните механизми съобразно режимите за работа и престой на превозното средство, е изведено в чл. 34, § 5, б. "б" от Регламента. Същото е вменено, като задължение на водачите, а не на превозвачите и се отнася до правилното използване на тахографа, а не до неговото правилно функциониране, поради което касационната инстанция споделя възраженията в отговора на ответника, че транспортното предприятие не може да бъде субект на вмененото нарушение.

В тази връзка настоящият състав, като касационна инстанция счита, че обжалваното решение се явява постановено в съответствие с материалния закон и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл. 80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІ-ми касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

 

РЕШИ :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260364/15.03.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 2101/2020г. по описа на същия съд.

         ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ДА ЗАПЛАТИ на „Джи Ти Ес Травъл“ ООД, с ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *********сумата в размер на 300,00 лева  (триста лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                   Членове:    1.                        

 

2.