Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
14.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова разгледа т.д. № 1240 по описа за 2018 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Изпълнителна
агенция Главна инспекция на труда твърди, че за периода 12.2014 г. – 28.09.2015
г. ответникът Ф.И.Е. ЕАД не изплатил дължимото на служителя Д.Д.трудово възнаграждение в размер на 10 924,65 лв.,
което било присъдено със съдебно решение. Тъй като Д.била единственият служител
на дружеството, то според молителя е налице хипотезата на чл. 625, пр. посл. ТЗ – наличие на изискуеми и непогасени задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците, които не са
изпълнени в период, по-голям от два месеца. Ето защо молителят моли съда да обяви
неплатежоспособността на ответника и да открие за него производство по
несъстоятелност. Претендира разноски.
Присъединеният кредитор Уникредит
Булбанк АД поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
като се легитимира като кредитор по силата на договори за банков кредит. Твърди,
че считано от 30.04.2016 г. ответникът е преустановил плащанията по кредитите,
като по два от тях вземанията са установени с влезли в сила заповеди за
изпълнение. Въпреки това в продължение на повече от шест месеца от образуване
на изпълнително производство за събиране на присъдените вземания последните не
са удовлетворени. Ето защо моли съда да открие производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособността на длъжника. Не претендира разноски.
Ответникът Ф.И.Е. ЕАД твърди, че има активи, формирани от
вземания към трети лица.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
От постъпилото удостоверение от НАП (л. 294)
се установява, че в периода 20.03.2014 г. – 28.09.2015 г. ответното дружество е
имало един служител по трудово правоотношение – Д.С.Д.. Видно от
издадения изпълнителен лист по гр.д. № 74738/2015 г. на СРС, 69 състав, трудовият
договор на Д.е прекратен от нея, като неплатено е останало трудовото
възнаграждение за периода 01.12.2014 г. – 30.09.2015 г. в размер на
10 924,65 лв. В настоящото производство ответникът не доказа погасяване на
дълга.
Ето защо е налице активна легитимация на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да поиска откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника – доказа се
осъществяването на посочения в чл. 625, изр. посл. ТЗ
фактически състав, а именно – наличие на непогасени изискуеми задължения за
трудово възнаграждение към най-малко една трета от служителите (в случая – към
всички).
Относно
активната легитимация на присъединения кредитор:
От приетите писмени доказателства се
установява, че между Уникредит Булбанк АД и ответника
са съществували облигационни отношения по три договора за банков кредит от
21.02.2014 г., от 25.02.2016 г. и от 03.02.2015 г. Ответникът не
оспорва, че и по трите договора са налице непогасени задължения за главница,
възнаградителна лихва и неустойка за забава, като молителят е представил
доказателства, че за принудителното им събиране са образувани изпълнителни
производства въз основа на издадени заповеди за незабавно изпълнение. Не се
доказа погасяване на паричните задължения съгласно представените удостоверения
от ЧСИ към момента на устните състезания по настоящото дело.
Тъй като договорите за банков кредит са
търговски сделки, то и в полза на присъединения кредитор е налице активна
легитимация съгласно изискването на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно (арг.
чл. 631 ТЗ). Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения по търговска сделка е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не
е оборена нито от представени от длъжника доказателства, нито от заключенията
на приетите съдебно-икономически експертизи. Напротив, установява се, че счетоводството
на ответника е водено нередовно по отношение на отразената касова
наличност и наличност по банкови сметки – съгласно първото заключение на СИЕ
(л. 105), изготвено въз основа на данните в годишните финансови отчети,
ответното дружество притежава „достатъчно бързоликвидни активи, вкл. 132 хил.
лв. парични средства ….“ От служебно изисканите справки от търговските банки,
при които са открити банкови сметки на ответника, обаче е видно, че сумата на
паричните средства в банки е незначителна (под 250 лв.), а същевременно не се
установява реална касова наличност. Наред с това, от заключенията на повторната
СИЕ и допълненията към нея, изготвени от вещото лице Г., е видно, че
дружеството е вписвало в ГФО като краткосрочни вземания, които всъщност са
трудно събираеми и не следва да се включват в стойността на краткотрайните
активи: така например сумата от 330 277,14 лв. представлява вземане с
настъпил на 31.12.2014 г. падеж от свързаното лице Ф.И.АД, което не е
извършвало дейност за 2017 г., за 2016 г. не е обявило отчет, а за 2015 г. е
отчело загуба; сумата от 130 000 лв. представлява вземане по договор за
заем от 30.06.2011 г., придобито чрез цесия от друго свързано лице и е към
длъжник, който считано от 2010 г. няма публикувани отчети в Търговския регистър.
Поради изложеното вещото лице Г. заключава, че „високите коефициенти за
ликвидност и автономност съгласно данните в годишните финансови отчети се
дължат на вземания от свързани лица. Анализът на тези вземания показва, че
същите са възникнали преди 31.12.2014 г. и могат
да се квалифицират като трудно събираеми“ (л. 339).
Именно поради установеното несъответствие
между данните, обявени в ГФО, и действителното финансово състояние съгласно
счетоводния анализ, изготвен от вещото лице Г., съдът кредитира повторното
заключение на СИЕ и неговите две допълнения. След корекция на
стойността на краткотрайните активи вещото лице Г. е установила спад в
коефициентите за ликвидност, вкл. за обща ликвидност, и то под референтните стойности (вж. Таблица 5 на допълнителната СИЕ от
06.08.2019 г., в която е посочено, че за 2018 г. коефициентът на обща
ликвидност е 0,2185). Тъй като този коефициент показва съотношението между
краткотрайни активи и краткосрочни задължения и е показателен относно
способността на дружеството да погаси изискуемите си парични задължения, следва
да се заключи, че при нереферентни стойности е налице неплатежоспособност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Този извод не
се променя от представения от ответника договор за цесия от 11.07.2016 г.,
с който той придобива вземане срещу ТЕЦ Хасково в размер на
11 751 247,35 лв. Видно от последното допълнително заключение на СИЕ,
допуснато за изследване влиянието на този актив върху платежоспособността, ТЕЦ
Хасково е в открито производство по несъстоятелност, в което са приети и други
вземания със значителен размер, като основното имущество на длъжника е
ипотекирано в полза на един от тях (КТБ АД (н.)). Ето защо вещото лице е
заключило, че това вземане не следва да намери отражение при изчисляване на
коефициентите за ликвидност.
В обобщение съдът, позовавайки се на
повторното заключение на СИЕ и неговите допълнения, намира, че ответното
дружество е в състояние на неплатежоспособност като икономическо и като
юридическо понятие. Това състояние има траен характер, тъй като не се
установява ответникът да осъществява търговска дейност, от която да реализира
приходи. Ето защо молбата по чл. 625 ТЗ на молителя и на присъединения кредитор
е основателна.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Обикновено критерий за определяне на датата на
неплатежоспособността е коефициентът на обща ликвидност, който съгласно
повторното заключение на СИЕ се явява нереферентен, считано от 31.12.2017 г.
(л. 368). В настоящия случай обаче този показател не се явява единствено
достатъчен, тъй като следва да се отчетат и доказателствата, сочещи на трайно
неизпълнение на парични задължения към различни кредитори, датиращо отпреди тази дата.
Видно е, че за значителен период от време (декември 2014 г. – септември 2015
г.) ответникът не е заплащал трудово възнаграждение, както и не е заплатил
дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение с
единствения си служител; налице са непогасени публични задължения, датиращи от
2015 г., за чието събиране е образувано изпълнително дело № 22150044917/2015
г.; налице са непогасени задължения по няколко договора за банков кредит, считано
от 30.05.2016 г. съгласно присъдените по изпълнителните листове суми (л. 183,
л. 240).
Наличието на
множество неудовлетворени кредитори, чиито вземания не се оспорват в настоящото производство, сочи, че неизпълнението се
дължи на финансова невъзможност, т.е. на неплатежоспособност, за което е
установена презумпцията на чл. 608, ал. 3, изр. 1 ТЗ. Отделните погашения,
извършвани към част от кредиторите и за част от задълженията, не оборват
презумпцията (чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ) и поради това съдът счита, че за начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме тази дата, преди
която е налице относително дълъг период на неизпълнение и след която погашенията
към кредиторите придобиват спорадичен характер. Това е датата 30.05.2016
г., тъй като считано от тази дата са налице забавени и непогасени задължения по
два от договорите за банков кредит (съгласно издадените изпълнителни листове),
а към нейното настъпване, както беше посочено, ответникът вече е имал натрупани задължения към частно-правни субекти и към
държавата.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От изисканите справки относно наличностите по банкови
сметки е видно, че дружеството няма достатъчно налични парични средства. Вещите
лица, изготвили СИЕ, не са установили и касова наличност. Ето защо съдът
приема, че не е налице достатъчно имущество за покриване на началните разноски
за развитие на производството по несъстоятелност. В указания с определение от 25.09.2019
г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Ф.И.Е. ЕАД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.05.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Ф.И.Е. ЕАД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Ф.И.Е. ЕАД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Ф.И.Е. ЕАД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1240/2018 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: