№ 453
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530100189 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Ищците К.Г. и Т.Г. твърдят, че са собственици на недвижим имот: Земя
за ****, придобита съгласно параграф 4 а на ПЗР на ЗСПЗЗ, от ***/ кв. м.,
находяща се в м. „****** община, съставляваща имот планоснимачен № ****
/, при съседи: имоти пл. № *** и *** и от две страни път ведно с полумасивна
постройка със застроена площ от 20 /двадесет/ кв. м. и трайни насаждения -
лозе и овощни дървета. Още с Удостоверение № 18/14.XII.1978 г. Общински
Народен Съвет село **** предоставил право на ползване на земя на Д. К. Г.,
починал на **** г., в размер на 1 /един дка/, находящо се в землището на село
****, в местността „****“, при граници: Ползватели север - празно място;
изток - път; юг - канал; запад - И. В. К.. По-късно със Строително разрешение
№ *** г. се позволявало построяване на сезонна постройка по типов проект,
която била построена, а със Строително разрешение № **** г. на ОНС Стара
Загора се разрешавало да се построи пристройка към сезонната постройка
върху 15 кв.м., което също било построено.
В качеството си на правоимащ и на основание пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
наследодателят депозирал молба до община Стара Загора за изкупуване на
имота. Комисия, назначена със заповед на кмета изготвила оценителен
1
протокол на част от предоставения за ползване имот /***/ в размер на 19080
лв., която сума била заплатена. След заплащане на така определената цена Д.
К. Г. предоставил необходимите документи пред нотариус и бил съставен НА
№ ***** на старозагорски нотариус - за собственост на недвижим имот
придобит по ЗСПЗЗ, придобит съгласно параграф 4“а“ от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Имотът представлява земя за **** от ***
/ кв.м., в местността „****“ от землището на с. ****, съставлява имот пл. №
****/ при съседи : имот пл. № *** и *** и от двете страни път, в едно с
полумасивна постройка със застроена площ от 20 кв. м. и трайни насаждения
- лозе и овощни дървета. Цената на имота била заплатена по време на брака
му с Т. АТ. Г.. След смъртта на Д. К. Г., същият е оставил за наследници
ищците К. Д. Г. и Т. АТ. Г.. От датата на предоставяне на ползване на имота
до смъртта на наследодателя, имотът се е ползвал единствено от
наследодателя и съпругата му - обработвали го, поддържали го, стопанисвали
го. След смъртта на наследодателя до настоящия момент имотът се владеел и
ползвал от ищците. От придобиването на собствеността имотът бил
деклариран в МДТ при общината и за него ежегодно били плащани данъци и
такси. През 2007 година, наследодателят като вадел скица на имота разбрал,
че в КК и КР на гр. Стара Загора, водени от СГКК Стара Загора за собственик
на имота били записани наследниците на П. С. Т.. По този начин било
нарушено правото на собственост на ищците, а самото заснемане в
кадастралната карта на собствения им имот като имот на ответниците и
вписан по този начин, създавал привидност, че този имот действително е
собственост на ответниците.
През 2008 г. наследодателят подал молба до областен управител на
област Стара Загора, въз основа на която му била издадена заповед № **** г. ,
влязла в сила на **** г., въз основа на която да се измени регистъра към
плана за новообразуваните имоти, като поземлен имот № ***, кад. район ****
се запише на Д. К. Г., на основание издадения нотариален акт. Община Стара
Загора отказала с мотива, че това е спор за материално право на имота и
следвало ищците да предявят правата си по съдебен ред.
Обобщено ищците твърдят, че са владели имота повече от 40 години.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния
недвижим имот на основание наследяване, а при условията на евентуалност -
по силата на давностно владение с начална дата *** г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответниците, които признават иска.
Сочат, че причина, за да се стигне до това дело е, че след като се е
снабдил с Нотариален акт наследодателят на ищците не го е предоставил да
се впише в строителния отдел на общината, за да могат да го впишат в
разписния списък към неодобрения план за конкретната местност. Това
„вписване“ е било важно в случая, тъй като ако е било направено, сега, при
2
одобряването на плана на новообразуваните имоти щяло да се вземе предвид
и след наслагването на имотите - на старите собственици, какъвто е бил
наследодателя на ответниците, защото и той е поискал да му бъде възстановен
имот в същата местност, както и на ползвателя - наследодател на ищците,
като преобразувано право на ползване в право на собственост, той щял да
бъде с предимство пред стария собственик за тези *** В тази връзка сочат, че
нито наследодателя на ответниците, нито от тях е бил даден повод и/или
причина и то с техни конкретни действия за завеждане на делото. Напротив,
те в нито един момент не са владели този имот, не са се опитвали да го
завладяват, както и по никакъв начин не са оспорвали правото на собственост
върху него към наследодателя на ищците или към самите ищци.
Не оспорват факта, че на наследодателя на ищците е било предоставено
право на ползване върху конкретен имот с удостоверение № 18/*** г. на
ОбНС с. ****. Ползването е било за 1 /един/ декар. Не оспорват факта, че
същият този наследодател на ищците е преобразувал правото си на ползване в
право на собственост, като се е снабдил с Нотариален акт №**** г. на
нотариуса при Районен съд Стара Загора по силата на § 4а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като е подал своевременно и в срок заявление до ОбНС Стара
Загора за това, както и след като междувременно е бил построил полумасивна
постройка със ЗП от 20 /двадесет/ квадратни метра. Именно и затова в
Оценителният протокол при заплащането на земята била редуцирана земята
от 1 /един/ декар по предоставеното с удостоверението право на ползване на
**** квадратни метра/ - по силата на закона, след построяване на постройка в
имота. Не оспорват факта, че е била заплатена сумата от 19080 лв. по
оценителния протокол по време на брака на Д. К. Г. с Т. АТ. Г.. Не оспорват и
факта, че те са го владяли и ползвали, обработвали и др., вкл. и към днешна
дата.
Едва през 2007 г. самите реални собственици са установили при искане
да им се извади скица, че имотът им по нотариален акт не се води на тяхно
име в плана на новообразуваните имоти - одобрен през 2006 г. от областния
управител, но това е станало поради изложената по-горе причина, че от
страна на общината не са знаели за съществуването му, след снабдяването на
ползвателя с тази НА през 1994 г., тъй като не е бил предоставен, за да се
впише.
Молят за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено правото на собственост на ищците без присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата са наследници на Д. К. Г. като негови съпруга и син /така
удостоверение за наследници изх. № 7044/10.11.2021 г., л. 6 от делото/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
3
безспорно между страните по делото, че на наследодателя на ищците е било
предоставено право на ползване върху конкретен имот с удостоверение №
18/*** г. на ОбНС с. **** за 1 /един/ декар, че същият този наследодател на
ищците е преобразувал правото си на ползване в право на собственост, като
се е снабдил с Нотариален акт № **** г. на нотариуса при Районен съд Стара
Загора по силата на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е подал
своевременно и в срок заявление до ОбНС Стара Загора за това, както и след
като междувременно е бил построил полумасивна постройка със ЗП от 20
/двадесет/ квадратни метра, че е била заплатена сумата от 19080 лв. по
оценителния протокол по време на брака на Д. К. Г. с Т. АТ. Г. и че ищците са
владяли и ползвали, обработвали и др. имота, вкл. и към днешна дата.
Същото се установява и от представените писмени доказателства - с
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
ЗСПЗЗ № **** г. на нотариуса при Районен съд Стара Загора, наследодателят
на ищците Димитър Г. бил признат за собственик на процесния недвижим
имот съгласно пар. 4 „а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. на полумасивна постройка /л.
10 от делото/.
По делото са представени и удостоверение № 18/*** г. на ОбНС Стара
Загора, строително разрешение № 8 и строително разрешение № 219 за
сезонни постройки /л. 7-9 от делото/.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
С отговора на исковата молба ответниците признаха не само иска, но и
фактите, че наследодателят на ищците валидно е придобил правото на
собственост върху процесния имот, като ищците винаги са били във владение
на имота /първоначално техният наследодател/. Също не оспориха
твърдението, че техният праводател не е владял никога процесния имот.
Действително по искове за собственост не е допустимо постановяване
на решение при признание на иска /така решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС
по гр.д. № 1918/2013 г., I г.о., определение № 594/18.12.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 1083/2017 г., I г.о. /, но от друга страна преценката на съда по чл. 175
ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на
диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени
от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет.
Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване
на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите
твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения,
различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или
отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./.
Следва да се посочи, че ответниците в подадения от тях отговор на
исковата молба са направили съдебно признание не само на иска, но и на
4
фактите заявени от ищците, т.е. ответниците не са заели позиция, не са
посочили и не са се позовали на обстоятелства, касаещи основателността на
иска, не са представили доказателства, различни от представените от ищците.
Поради това направеното съдебно признание ще бъде ценено с оглед
разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото
/така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./.
Още повече, че ответниците не установят притежанието на правото на
собственост върху процесния имот и не ангажират нито едно доказателство в
тази връзка освен представените от ищците. Ответниците по делото не са
навели твърдения и не са представили доказателства, че са придобили имот и
на друго правно основание.
При преценка принадлежността правото на собственост следва да се
посочи още, че производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед искането на
Димитър Г. пред нотариуса през 1994 г., за да се трансформира правото му на
ползване в право на собственост по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е било
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има сграда, построена преди
01.03.1991г. при съобразяване на изключенията, регламентирани в § 1в, ал. 3
от ДР на ППЗСПЗЗ; 3. Да е подадено заявление в определените от закона
срокове. Тези предпоставки са били установени в нотариалното производство
/признават се и от ответниците в отговора на исковата молба/, вкл. и
реализиране на последния етап от процедурата, а именно заплащане на цената
от 19 080,00 лв. на недвижимия имот съгласно оценката на административния
орган – Община Стара Загора.
За изчерпателност следва да се посочи, че дори да се приеме, че
установеното по-горе придобивно основание не се е осъществило, то ищците
установиха, че са придобили процесния имот на основание придобивна
давност поради следното - придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредба на чл. 79,
ал. 1 ЗС. Установяването на този способ за придобиване на право на
собственост предполага наличието на следните кумулативни предпоставки:
владение върху един имот, което да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя /чл. 2 от Закона за
давността-отм./. За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост върху един недвижим имот, разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗС предвижда, че претендиращият собствеността следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическа власт по отношение
на конкретна вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго
5
от 6 месеца. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е
нужно владението да е несъмнително /осъществявано по начин, който да
разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно - т.е.
намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на
собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето
трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на
вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. Позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС /Тълкувателно решение №
4/17.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГК /. В случая няма спор
между страните, че първоначално наследодателят на ответниците, а
впоследствие самите те са владели, ползвали, обработвали процесния имот,
никой не е оспорвал това владение, същият е бил застроен с постройки,
наследодателят на ищците се е сдобил с констативен нотариален акт още през
1994 г.
С оглед на изложените съображения положителният установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.
Поради изявленията на страните, че не претендират разноски, а същите
следва да останат така както са направени от всяка страна /вж. протокол от
о.с.з. от 10.05.2022 г./, то няма да е налице произнасяне по разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, по отношение на К. Т. К., ЕГН: **** и адрес: с. ****, общ. ***** и П.
Т. Г., ЕГН: ********** и адрес: ****, че ищците Т. АТ. Г., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ****, и К. Д. Г.а, ЕГН: ********** и адрес: гр. **** са носители на
правото на собственост по отношение на следния недвижим имот: поземлен
имот № ***.***, с площ от 532,00 кв.м., местност „****”, землище на село
**** по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № **** г. на
Областния управител, при граници и съседи: № ***.*** /лозе/, № ***.***
/лозе/, № ***.*** /овощна градина/ и землищна граница /скица № **** г., л.
29 от делото/ и номер по предходен план *** /скица от **** г., л. 11 от
делото/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7