Р
Е Ш Е
Н И Е № …...
гр. София, 02.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, ВК, ІІ А с - в
в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Виолета Йовчева
Мл.
съдия : Неделина Симова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 1982
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247
и чл. 250 ГПК.
С решение №
4326/29.06.2018 г. на СГС, по настоящото дело е потвърдено изцяло решение от
14.09.2017 г. на СРС, 50 с - в, по гр. д. № 67964/2015 г.
В срока за обжалване на решението е
постъпила е молба вх. № 98200/17.07.2018 г. от въззивниците - ответници Т.М.И., М.Т.И. и Л.Т.И., чрез
представителя им, в която се прави искане за допълване на решението, като се
поддържа, че съдът не се е произнесъл по релевираното в жалбата оплакване
относно солидарната отговорност на ответниците за установените в производството
суми. Смятат, че в тази част решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно
и следва да се отмени, като се приеме, че всеки от ответниците дължи сумата
съобразно наследствената си квота, а съобразно отхвърлената част от иска следва
да се присъдят и разноски в производството.
Ответната страна по молбата „Т.С.“ ЕАД не
взема становище по молбата.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД
също не взема становище по молбата.
Като обсъди доводите на молителите, съдът
намира следното :
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал.
1 ГПК. Съдът намира, че не се налага разглеждане на делото в открито съдебно
заседание.
По същество искането за допълване на
решението е неоснователно и не следва да бъде уважено. Това е така, доколкото
основание за уважаване на искането по
чл. 250 ГПК е налице само когато
съдът не се е произнесъл по някой от заявените искове. В случая въззивният
съд се е произнесъл по всички заявени искове, в рамките на проверката по реда
на чл. 269 ГПК, а именно - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по повод оспорване решението на СРС от
тримата ответници, като е изложил в мотивите си, че споделя правилността на
изводите на СРС относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на
ответниците за ползвана ТЕ в процесния период, в качеството на наследници на З.И.,
която е притежавала запазено право на ползване върху имота. Такова право
притежава и ответника Т.М.И.. В мотивите си съставът е приел, че няма основание
„голият собственик“ - ответникът Л.Т.И. да отговаря за задълженията за ТЕ при
наличие на запазено вещно право на ползване върху имота от страна на
прехвърлителите - първоначалните ищци Т.М.И. и З.Ж.И.(починала в хода на
процеса, като на нейно място са конституирани наследниците й по закон Т.М.И., Л.Т.И.
и М.Т.И.).
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че е налице произнасяне по всички искове, предмет на производството. Съдът
не е пропуснал да се произнесе по някои от тях. Мотивите, които съдът е изложил
за да приеме, че исковете са основателни в установените размери, не подлежат на
допълване по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. По същество
молителите искат изменение на поставеното решение, което е недопустимо.
Предвид изложеното, молбата за
допълване на решението се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 98200/17.07.2018 г., подадена от въззивниците
- ответници Т.М.И., М.Т.И. и Л.Т.И. за
допълване по чл. 250, ал. 1 ГПК на решение № 4326/29.06.2018 г. на СГС, ІІ А с-в, по гр. д. №
1982/2018 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.