№ 1060
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501698 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 19.03.2024г по гр.д. № 1930/2023г Софийски градски съд е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Ц. Г. сумата от 9 500лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ,
ведно с лихва за забава в размер на 1999.56лв и законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба. СГС е отхвърлил предявените искове за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 90 000лв и лихва за забава за
сумата до 18 800лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора и съобразявайки разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът- ищец Г. Г. , представляван от адв. А. от САК, обжалва решението в
отхвърлителната му част като поддържа, че решението е незаконосъобразно.
Въззивникът сочи, че СГС правилно е установил фактическата обстановка по делото,
но изводите му за размера на присъденото обезщетение са необосновани и
незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон-
чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени
1
вреди. Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с
което да уважи предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в пълен размер.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната
част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва, че
следва да носи отговорност за част от претендираните вреди. Оспорва, че дължи
заплащане на лихва за забава. Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално присъдените
суми да бъдат намалени по размер.
Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът – ищец Г. Г. се представлява от адв. А., който поддържа жалбата на
ищеца и моли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
да бъде уважен в пълен размер, както и претендираното обезщетение за забава.
Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прок. П. от САП,
която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена по съображенията,
изложени в нея. Моли жалбата на ищеца да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по
съображения, изложени във въззивната жалба на ищеца.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
2
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. В исковата молба ищецът е
навел твърдения, че 2016година му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, че против него е била взета мярка за неотклонение ”задържане под
стража”, че е бил оправдан с постановена първоинстанционната присъда, която е била
потвърдена с решение от 27.01.2021г. Поддържа, че по време на висящност на процеса
в продължение на пет години е имал тежки изживявания, преживял е стрес и
напрежение с голям иннетзитет. Твърди, че са се обтегнали отношенията в
семейството му, че е изпитвал страх , че ще бъде отделен от децата си, че престижът
му в техните очи ще бъде накърнен. Поддържа, че здравословното му състояние се е
влошило, че е изпитвал уплаха и чувството му за справедливост е било накърнено.
Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на ответника
по предявените осъдителни искове.
Фактическата обстановка по делото е правилно и подробно установена от
първоинстанционния съд.
Няма спор, че с постановление за привличане на обвиняем от 09.04.2016 г по по
ДП № 3383, ЗМК 512/2016 г по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 8751/2016 г. по
описа на СРП ищецът Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
198, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 20, чл. 2, вр. ал. 1 НК.
С постановление от същата дата на прокурор при СРП ищецът е задържан за срок
от 72 часа, считано от предявяването на постановлението за повдигане на
обвинението.
С протоколно определение от 19.04.2016 г. по ВХЧД № 1796/2016 г на СГС
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която
изтърпява до 09.06.2016 г.
Установява се, че с присъда от 12.09.2019 г , постановена по НОХД № 21719/2017
г по описа на СРС ищецът е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата на СГС е била потвърдена решение № 260048/27.01.2021 г. постановено по
ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, което е окончателно.
3
Установява се по делото, че пред първата съдебна инстанция ищецът се е явил и
е участвал при провеждане на 16 открити с.з. и едно – пред СГС.
В о.с.з. на 22.02.2024г са изслушани свидетелите Ц. И. и Г. Г..
Свидетелката Г., съпруга на ищеца установява, че л.04.2016г в дома им е бил
извършен обиск, след което Г. е бил задържан. Свидетелката установява, че Г. е добър
човек с обострено чувство за справедливост. Установява, че след освобождаването на
ищеца той се прибрал вкъщи различен човек. Бил изключително затворен в себе си,
асоциален, мълчалив, вечно умислен, с един поглед не казващ нищо. Установява,че
докато липсвал ищецът детето им много страдало, но след завръшането му вкъщи
ищецът загубил комуникация със семйството си. Не можел да се отпусне, да спи.
Според свидетелката и досега ищецът не се е възстановил . Установява,че ищецът не
върнал на работа, но не веднага. Станал резервиран, въздържан, страдащ. Според
свидетелката ищецът трудно възстановил отношенията си с голямата им дъщеря.
Установява , че февруари 2020 г се родила втората им дъщеря, докато той все още бил
обвиняем, като вместо това да ги успокои, засилило техните притеснения, че ако Г.
бъде осъден свидетелката ще остане сама с двете деца.
От разпита на свидетеля И. се установява, че с ищеца са колеги, че ищецът е
добър човек и свидетелят бил изненадан когато пролетта на 2016г го задържали.
Преди това ищецът бил добър, контактен, лъчезарен. Установява, че ищецът се върнал
на работа 6 месеца след случката. Не бил същият човек, не бил контактен, бил
затворен в себе си. Установява, че колегите им говорили за случилото се. Свидетелят
установява,че ищецът е получил подкрепа от фирмата, в която работели, като
управителят и собственикът на фирмата се интересували от неговото състояние,
изпратили на почивка семейството му, шест месеца не го допускали на работа с цел
възстановяване психологичното и здравословното му състояние. Свидетелят
установява,че е гледал случая на Г. по националните телевизии, че е чел по вестници и
случая е бил широко разгласен.
Съдът намира, че свидетелските показания са житейски логични в частта,
описваща емоционалните и психически преживявания на ищеца след повдигането на
обвинение против него, повърхностни, но правдоподобни. Свидетелските показания са
взаимно подкрепящи се и не се опровергават от доказателства по делото. Свидетелите
установяват факти, които лично са възприели поради което показанията могат да се
кредитират като доказателствен материал по делото.
С оглед изложените факт съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3 от
ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, което обвинение е било незаконно и по същото е постановена оправдателна
присъда. Не се спори, че отговорността за незаконното обвинение следва да носи
Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за
4
повдигането на обвинението против ищеца.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищеца има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. №
3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за
вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищцата ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
5
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 40г. Наложена му е
била мярка за неотклонение ”задържане под стража” е била с продължителност от
месец и три седмици. Обвинението, повдигнато на ищеца по чл.198, ал.4 вр. ал.1 от НК
е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
Няма твърдения и доказателства по делото ищецът да е бил осъждана за
престъпления или други правонарушения .
Периодът на висящност на наказателното производство в неговата досъдебна и
съдебна фаза е 5 години и 7 месец, който период не се твърди да е бил неразумно
дълъг и не са формулирани искания за присъждане на обезщетение за неразумен срок
на производството . Продължителонстта от над 5 години на наказателното
производстно следва да бъде съобразен като период на търпене на
незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него. През този период
ищецът е участвал в 17 открити съдебни заседания, както и на процесуално
следствени действия преди започване на съдебното производство.
През този период, през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с
повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, описани от
изслушаните по делото свидетели. Изложеното от свидетелите описва претърпените от
ищеца неимуществени вреди вследствие провдигнатото му обвинение и настъпилата
промяна в неговия живот в личен план, емоционално, в семейството. Установяват се
изпитваните от ищеца притеснения във връзка с повдигнатото му обвинение,
притесненията от и за близки, промяната в неговото поведение, изпитваните срам и
неудобства, страх, унижение. Така описаните неимуществени вреди са по интензитет и
вид сравними с обичайните за хора в сходно положение.
Това, което мотивира съдът да приеме, че на ищецът се дължи обезщетение в
завишен размер е изтърпяната мярка за неотклоненен” задържане под стража”.
Изтърпяната мярка за неотклонение в продължение на почти два месеца е причинило
на ищеца, като на един нормален човек, без съдебно минало и без предишни
задържания под стража неминуем стрес, интензивен и продължителен, който е дал
дълготрайно отражение в неговия живот. Задържането под стража е засилило
чувството за безпомощност и срам пред близките и пред обществото. Лишаването на
ищеца от нормалния му живот, контакта с близките, възможността да избира
ежедневието си е тежко ограничение, което е нормално да засили страха на
потърпевшия от евентуалното му осъждане.
От друга страна по делото не се установява наказателното производство против Г.
да е било медийно разгласено. В този смисъл са единствено показанията на свид. И..
Въз основа на тези показания може да се приеме, че за делото е имало публикации, но
липсват доказателства делото да е било медийно интересно или от тези публикации
ищецът да е изтърпял в завишен обем неимуществени вреди.
6
Не се установява по делото ищецът да е претърпял увреждане на здравето,
вследствие на незаконното обвинение, което му е било повдигнато. Установява се от
разпита на свид. Г. , че ищецът е изпитвал стрес, безпокойство, липса на сън, но не и
да е претърпял нарушения на здравословното състояние извън нормално
преживявания в тази ситуация стрес.
Не се установява също ищецът да е загубил подкрепата на своето семейство.
Установява се от разпита на свид. Г., че ищецът е би притеснен как децата му ще
възприемат обстоятелството, че баща им е обвиняем и подсъдим, как ще се справи
съпругата му, ако той бъде осъден.Тези притеснения, изпитвани от ищеца са относими
към неимуществените вреди, които следва да бъдат обезщетени, но не се установява
действително повдигнатото обвинение да се е отразило в отношенията в семейството.
Ищецът се е ползвал с подкрепата на своята съпруга, като се установява, че тя през
цялото време на висящност на наказателното производство е била съпричастна към
неговото положение . Установява се също, че ищецът не е загубил и доверието на своя
работодател, независимо от възприетия факт, че негови колеги са имали съмнения в
неговата невиновност по повдигнатото му обвинение .
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид установените при съвкупното
тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание чл.52 ЗЗД
съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по
чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 12 000.00лв. При определяне на този размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав следва да посочи, че е
съобразил както обичайните при сходни случаи вреди претърпени от ищеца, така и
тези обосноваващи по-висок размер на обезщетението- а именно задържането му под
стража. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е
съобразил и стандарта на живот в страната към момента на постановяване на
оправдателната присъда, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване на ищцата. При съобразяване на всички гореизложени
факти съдът приема, че посочената сума репарира в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на
ответника, като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Върху определеното обезщетение ответникът дължи лихва за забава от влизане в
сила на оправдателната присъда- 27.01.2021г до окончателното изплащане на сумите.
При деликтите , съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД увреждащото лице дължи лихва за забава
7
от момента на увреждането, като не е процесуално недопустимо дължимата се лихва
да бъде разделена на сума до предявяването на исковата молба и дължима се законна
лихва от момента на предявяването на иска до окончателното изплащане на
главницата.
За периода от 27.01.2021г до 16.02.2023г дължимата се лихва за забава върху
главницата е 2525.57лв,изчислена по реда на чл.162 от ГПК посредством лихвен
калкулатор, до която сума исковата претеция за законна лихва се явява доказана и
основателна.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 9 500лв до
12 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде уважен. Решението на СГС
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за
забава за сумата от 1999.56лв до 2525.57лв и така предявеният иск следва да бъде
уважен до посочената сума. В останалата си част решението на СГС следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
При този изход от спора ответникът дължи на ищеца разноски заплатени за
адвокатско възнаграждение , направени пред първата съдебна инстанция в размер на
още 252.65лв.
Ответникът дължи на ищеца и сумата от 5.00лв- разноски за държавна такса ,
заплатена по сметка на САС , на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Въззивникът ищец
претендира е разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950лв.
така заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на спора. С оглед изхода от спора върху ответника следва да бъде
възложена сумата от 126.83лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1567 от 19.03.2024г, постановено по гр.д. № 1930/2023г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 12-ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Г. Ц. Г. против Прокуратурата на Република България за заплащане
8
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 9 500лв до 12 000лв, както и в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава за сумата от
1999.56лв до 2525.57лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Ц. Г. с ЕГН
********** сумата от още 2 500лв, представляващи разликата между присъдените 9
500лв и дължимите се 12 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, претърпени поради незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.198, ал.4, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК, по което е оправдан с
присъда по НОХД № 21719/2017г по описа на СРС , ведно със законната лихва върху
сумата считано от 17.02.2023г до окончателното й изплащане, както и да заплати
сумата от още 526.01лв- представляващи разликата между присъдените 1999.56лв и
дължимите се 2525.57лв- лихва за забава върху главницата за периода от 27.01.2021г
до 16.02.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1567 от 19.03.2024г, постановено по гр.д. №
1930/2023г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 12-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Ц. Г. с ЕГН
********** сумата от 384.48лв- разноски по делото, направени пред двете съдебни
инстанция , на осн. чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9