Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Царево,
11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 372/2019г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, предявена от И.Г.А. с ЕГН ********** *** чрез адв.К. –БАК, против:
„Национален институт по метеорология и хидрология“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №66, представлявано от Х.Б.,
с която са предявени искове с правно основание: чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр.
чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, като при условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ. От съда се иска да признае наложеното на
ищеца със ЗАПОВЕД № РД-11-117 от 26.06.2019 г. дисциплинарно наказание
„уволнение”, с което се прекратява трудовото му правоотношение с
ответника, за незаконно и да отмени
същото, да възстанови ищеца на предишната му работа, да отмени наложената на
ищеца на основание чл. 221 ал. 2 санкция - обезщетение за работодателя в размер
на брутното му трудово възнаграждение за един месец, и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. При
условията на евентуалност, ако не бъдат уважени горните искове, ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неползвания от него полагаем платен годишен отпуск в размер общо
от 141 дена. В исковата молба се излагат твърдения, че не е извършил
нарушенията, за които му е било наложено наказанието «дисциплинарно уволнение»,
наложеното наказание е неправомерно и не е съобразено с нормата на чл.189 ал.1
от КТ, не е спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ. Ангажира доказателства.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК в съда е постъпил
писмен отговор от ответника „Национален институт по метеорология и хидрология“
чрез адв.В., с който се взема становище за неоснователност на предявените искове
чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и чл.221 ал.2 от КТ, за което се излагат подробни
съображения, прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
евентуалния иск по чл.224 ал.1 от КТ. Твърди, че дисциплинарното наказание е
наложено от работодателя по реда и в сроковете, указани в КТ, а заповедта е
издадена и връчена в съответствие с изискванията на чл. 195 от КТ, за което
излага подробни доводи и съображения. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Ведно с писмения отговор е предявен на основание
чл.211 от ГПК насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата от 844.20 лева,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ с оглед наложеното
дисциплинарно наказание уволнение, като в случай, че съдът уважи насрещния иск, е направено искане, да се извърши съдебно прихващане
на основание чл.104 ал.1 от ЗЗД с претендираната сума, представляваща
обезщетение по чл.224 от КТ, в случай, че този иск бъде уважен. Ангажира доказателства.
С Разпореждане №1111/09.10.2019г. съдът е приел
за съвместно разглеждане в настоящето производство предявеният на основание
чл.211 от ГПК от ответника срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 844.20 лева, представляваща
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
В срока по чл.131 от ГПК ищецът е депозирал
отговор на насрещния иск, с който взема становище за неоснователност и
недоказаност. Във връзка с предявения при условията на евентуалност иск по
чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
заявява, че след образуване на делото ответникът му е заплатил по банков път
дължимото обезщетение, като сумата е преведена на 14.10.2019г. и е в размер на
4 446.73 лева. Моли насрещния иск да бъде отхвърлен.
В с.з. ищецът се явява лично и ведно с надлежно
упълномощен процесуален представител - адв.К., чрез който поддържа исковата
молба и писмения отговор по предявения срещу него насрещен иск.
В с.з. ответната страна „Национален институт
по метеорология и хидрология“ се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Л., чрез
който поддържа писмения отговор и насрещния иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове от ищеца срещу ответното
дружество по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и чл.221 ал.2 от КТ, като при
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Предявен е насрещен иск на основание чл.211
от ГПК от ответното дружество срещу ищеца
по чл.221 ал.2 от КТ. Възраженията на ответната страна, че предявеният
насрещен иск за заплащане на сумата от 844.20 лева, представляваща обезщетение
по чл.221 ал.2 от КТ, е неясен, е неоснователно – ответната страна точно и ясно
е изложила претенцията си, а допуснатата техническа грешка при изписване на
основанието, на което предявява насрещния иск, / чл.211 от КТ вместо чл.211 от ГПК/ е несъществена, доколкото ответната страна е заявила ясно и недвусмислено,
че предявява насрещен иск в срока за писмен отговор, а съдът не е обвързан с
правната квалификация, дадена от страните, като с доклада по делото съдът е дал
правилната правна квалификация на основанието, на което е предявен насрещния
иск.
По делото не се спори между страните, че
ищецът е работил в НИМХ с работно място
–почивната база на НИХМ в гр.Ахтопол, по силата на трудов договор
№330/01.07.2003г., като съгласно сключено между страните допълнително
споразумение №621/19.04.2019г. към трудовия договор, ищецът е заемал длъжността
«*****» с място на работа почивната база на НИХМ в гр.Ахтопол за неопределен
срок при 8 часа работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 670
лева и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 174.20 лева,
или общо брутно месечно възнаграждение в размер на 844.20 лева.
От представената по делото длъжностна
характеристика, връчена на ищеца на 02.01.2018г., се установява, че ищецът съгласно
заеманата длъжност «****», е бил материално-отговорно лице /МОЛ/ на почивна
база, като е извършвал приемане, съхраняване и опазване на дълготрайни
материални активи /ДМА/ и материали в поверените му сгради в гр.Ахтопол.
Съгласно длъжностната характеристика, ищецът е бил длъжен да следи за
недопускане на липси и повреди на имуществото в помещенията, да следи за
хигиената на помещенията, санитарните възли, дворното пространство, да се грижи
за прането на спалното бельо, да извършва дребни поправки в поверените му
сгради, да коси тревата в двора на почивната стнацияда се грижи за опазването
на повереното му имущество, ежедневно да обхожда поверените му сгради и
проверява за посегателства, аварии и др.
Не е спорно, че на 30.05.2019г. със заповед №
РД-11-103/30.05.2019г. на генералния директор на НИМХ проф. д-р Х.Б., е било назначено извършването на инвентаризация
на имуществото, заведено на И.А. - **** на КХС на НИМХ, гр.Ахтопол и “Ракетна
база” в местност “Айроди”, гр.Ахтопол, като е била определена комисия за това.
Съобразно издадената заповед,
инвентаризацията била извършена от определената комисия на 03.06. и 04.06.2019г., като при
инвентаризацията на почивната база ищецът лично е присъствал и се е подписал в
съответните протоколи за извършването й без забележки.
На 06.06.2019г. Комисията е съставила доклад
за извършената инвентаризация, получен от НИМХ с вх.№ АС-01-36/07.06.2019г. При
извършената инвентаризация Комисията е констатирала и докладвала за следните
нарушения: Помещенията не са поддържани и хигиенизирани след края на почивен
сезон 2018г.; В апартамент № 3 има олющени стени и паднала мазилка вследствие
на проникнала влага; В един от санитарните възли има следи от влизали птици,
които са замърсили същото; На прозорците на апартамент № 2 и № 3 има счупени
външни щори, които са захвърлени в двора зад сградата; Тревата на прилежащия
район около сградата не е окосена; Всички сгради са напълно занемарени и
превърнати в сметище; Сградата не е почистена след края на почивния сезон
2018г.; Санитарните възли са силно замърсени и лошо поддържани; Готварските
печки, хладилниците и мивките в кухненските боксове са оставени непочистени; Вследствие
на системно непроветряване на помещенията в сградата и от влагата латексовата
боя по стените в коридорите и в част от стаите е започнала да се лющи и да
пада; В стая № 8 има счупен матрак, за който не е подаден сигнал за подмяната
му преди започване на новия почивен сезон; Спалното бельо не е подготвено за
новия сезон. Възглавниците и одеялата са оставени неизпрани, силно захабени,
прашни и миришещи на мухъл, което е ги е увредило и е препятствало започването
на новия сезон в почивната база; На пода в офиса на домакина е оставен
употребявано спално бельо 30 комплекта, 15 броя големи хавлиени кърпи и 13 броя
малки хавлиени кърпи неизпрани, влажни и мухлясали и негодни за употреба; На
покривната терасата има счупено стъкло за подмяна; Тревата в двора не е окосена
и шумата от есента не е събрана; Метеоклеткта не е боядисана и е започнала да
изгнива; На пожарогасителите не е извършвана годишна проверка от 2007г.
Комисията също така е установила липса на
един брой телевизор THOMSON, липса на 19 броя хавлиени кърпи големи,
липса на 1 брой ПВЦ маса с размери 80/80
см., липса на 10 броя легени квадратни и излишък на два броя хавлиени кърпи
малки.
На 07.06.2019г., със заповед №
РД-11-109/07.06.2019г. на генералния директор на НИМХ проф. д-р Х.Б. са би
поискани писмени обяснения на И.А. за нередностите, констатирани при
гореописаната инвентаризация и описани в доклада на комисията АС-01-36 от 07.06.2019г.,
като препис от същата е връчена на ищеца на 11.06.2019г.
На 12.06.2019г. И.А. е дал подробни писмени
обяснения по доклада на комисията, за констатираните нередности и липси.
На 27.06.2019г. със Заповед №
РД-11-117/26.06.2019г. на генералния директор на НИМХ проф. д-р Х.Б., на И.А. е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и трудовото му правоотношение е
прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като заповедта е връчена на
ищеца на 27.06.2019г., а отказът на
ищеца да получи същата е удостоверен по надлежния ред със свидетели.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че в периодът от 01.07.2019г. до 31.08.2019г.
ищецът е работил в ДЗЗД „Агатополис“, като е получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 566.00 лева, а от 01.09.2019г. е регистриран като
безработен в Дирекция „Бюро по труда“
–гр.Царево, като му е отпуснато парично
обезщетение в размер на 21.22 лева на ден.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите
материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
1.По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението незаконно и
неговата отмяна:
Не е спорно по делото, че наказанието е
наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт – заповедта е издадена от директор
на НИМХ, който е и представляващ същия.
Твърдението на ищеца, че не е спазена
процедурата по чл.193 ал.1 КТ, тъй като не
са му били изискани от работодателя обяснения за нарушенията, за които с
процесната заповед е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което
уволнението се явява незаконно, се опроверга категорично от събраните по делото
доказателства и се явява неоснователно.
По делото безспорно се установи, че работодателят
е спазил изискването на чл.193 от КТ за изискване на писмени обяснения от
служителя преди налагане на дисциплинарното наказание.
Видно от заповед № РД-11-109/07.06.2019г.,
писмените обяснения от А. са изискани на основание чл.193 от КТ. В искането за
писмени обяснения е посочено, че същите следва да се предоставят във връзка с
констатираните нередности, нарушения и липси, изчерпателно описани в цитирания
по-горе доклад, а именно: доклад № АС-01-36/07.06.2019г. В цитирания доклад
пределно ясно е описана фактическата обстановка, която комисията е установила
при извършване на възложената и инвентаризация и ищецът е бил запознат с този
доклад. Подробно липсата на каквато и да е елементарна грижа за повереното
имущество може да се установи от посочените в обстоятелствената част
констатации.
Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните
и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията. В същия смисъл Решение № 363/10.01.2012г. по гр.д.№ 354/2011 г. на
ВКС, III Г.О.; Решение № 177/11.07.2012г. По гр.д. № 193/2011г. на ВКС.
От гореизложеното, а и от съдържанието на
писмените обяснения, предоставени от А., е видно, че обясненията са поискани по
разбираем начин, предвид обстоятелството, че същият е предоставил подробни обяснения
за констатираните при инвентаризацията нарушения и липси. По делото безспорно
се установи, че А. е бил напълно наясно за какви нарушения му се търси
дисциплинарна отговорност, тъй като освен всичко друго е и присъствал докато е
извършвана проверката, въз основата на която му се търсят обяснения и лично се
е подписал под протокола, а в последствие е депозирал подробни обяснения за
констатираните в протокола нарушения и липси.
Съобразно чл.195,
ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в
дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за конкретните
факти, по които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени
строги формални изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното
наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание на
заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ е императивна.
В конкретния
случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание е подробно
мотивирана, съдържаща всички факти и данни относно нарушението и нарушителя.
Поради това и съдът намира за неоснователно оплакването на ищеца, че изложеното
в заповедта не може да се определи като посочване на конкретното нарушение,
нито като мотиви на работодателя за налагане на най-тежкото наказание. В
заповедта ясно и недвусмислено е посочено, че на А. е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” за следните нарушения:
1.Не е полагал
грижи за повереното му имущество
2.Не е изпълнявал
трудовите си функции по опазване на имуществото.
От гореизложеното
е видно, че поведението, санкционирано от работодателя, е бездействие. Когато
нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови
функции, е продължавало за определен период, включително и до откриването му,
изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на
момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадат, а именно извършването на проверката и получаване на
доклада за извършената инвентаризация. В същия смисъл Решение № 78/11.04.2018г.
по гр.д.№ 416/2016г. на ВКС, IVT.O. Ето защо съдът намира, че дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл.194 КТ.
Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед
възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се
съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказания работник
или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на
чл. 195 ал. 1 КТ. В настоящия случай, от посоченото в заповедта и доклада на
комисията по инвентаризацията, сведен до знанието на А., е видно, че става ясно
за какво нарушение е наложено наказание, че са спазени сроковете по чл.194 от КТ и е осигурена възможност на работника да се защити. В същия смисъл Решение №
126/26.06.2013г. по гр.д.№ 1060/2012г. на ВКС III Г.О. Без значение е дали в
заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването
точно ли е, правилно ли е квалифицирал (терминологично) работодателят вида
нарушение. Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци.
По делото
безспорно се установи, че А. е заемал длъжност на материално-отговорно лице,
като Работодателят му е поверил грижата за цялото имущество, намиращо се в
почивната база в гр.Ахтопол. Въпреки това, А. не се е грижил за него
добросъвестно, като видно от показанията на св.З. и св.К., и от писмените
обяснения на ищеца, макар че е на работа целогодишно, към момента на извършване
на инвентаризацията помещенията в базата не са били поддържани и хигиенизирани
след края на почивен сезон 2018г.; в апартамент № 3 имало олющени стени и
паднала мазилка вследствие на проникнала влага; в един от санитарните възли имало
следи от влизали птици, които са замърсили същото; на прозорците на апартамент
№ 2 и № 3 имало счупени външни щори, които са били захвърлени в двора зад
сградата; тревата на прилежащия район около сградата не е била окосена; всички
сгради са били напълно занемарени и превърнати в сметище; сградата не е била почистена
след края на почивния сезон 2018г.; санитарните възли са били силно замърсени и
лошо поддържани; готварските печки, хладилниците и мивките в кухненските
боксове са били оставени непочистени; вследствие на системно непроветряване на
помещенията в сградата и от влагата латексовата боя по стените в коридорите и в
част от стаите е била започнала да се лющи и да пада; в стая № 8 имало счупен
матрак, за който не е бил подаден сигнал за подмяната му преди започване на
новия почивен сезон; спалното бельо не е било подготвено за новия сезон, възглавниците
и одеялата са били оставени неизпрани, силно захабени, прашни и миришещи на
мухъл, което е ги е увредило и е препятствало започването на новия сезон в
почивната база; на пода в офиса на домакина е било оставено употребявано спално
бельо 30 комплекта, 15 броя големи хавлиени кърпи и 13 броя малки хавлиени
кърпи неизпрани, влажни и мухлясали и негодни за употреба; на покривната
терасата имало счупено стъкло за подмяна; тревата в двора не е била окосена и
шумата от есента не е била събрана, а А. е заявил, че намереното на пода спално
бельо “не е мухлясало, просто е мръсно. Базата обикновено се поддържа, но
основно започвам да почиствам към края на м.Май. ” (стр.3 от писмените
обяснения).
От гореизложеното
е видно, че служителят е признал, че не е поддържал повереното му имущество
както е следвало - тъй като е мръсно, а макар да е целогодишно на работа,
обикновено е започвал да чисти едва към края на май месец, което видно от
направената инвентаризация не се е случило. Базата е била абсолютно непригодна
за започване на сезона, същата не е била поддържана по време на неактивния
сезон и е била оставена на абсолютния произвол на атмосферните условия.
От показанията на
св.К. се установява, че ищецът системно
не е изпълнявал съвестно трудовите си задължения като се е възползвал от
отдалечеността на обекта от работодателя му и затрудненията при осъществяването
на контрол още много преди да бъде дисциплинарно уволнен. Става ясно, че извън
активния сезон, когато базата е затворена, А. е смятал, че няма никакви
задължения към работодателя да опазва повереното му имущество и да се грижи за
него. От показанията на разпитания по делото св.З.се установява, че А. е имал
достъп до средства, с които е можел да заплати малките ремонти, които са се
налагали и за които е отговарял, за да поддържа сградата в добър вид и да я
пази от атмосферните влияния, но е липсвала каквато и да е инициатива от него.
Несъмнено след като е имало счупен прозорец в едно от помещенията, през който
са влезли птици, гнездили са в помещението и са замърсили същото с изпражнения,
не е било необходимо ищецът да пише писмо до централата в София, след което да
се чака одобрение, при положение, че е разполагал със служебни средства, с
които е можел да заплати смяната на счупеното стъкло и да почисти помещението,
но не го е извършил своевременно. Същото се отнася и до ремонта на казанчето,
за който ищецът не е предприел никакви
мерки да бъде извършен своевременно, както и за запушените воронки, които
ищецът не е почистил своевременно, и които са довели до теч в два апартамента и
несъмнено до увреждане на повереното му имуществото. Въпреки вменените му
задължения А. не е имал каквото и да е желание да запази имуществото на работодателя
си. В края на почивния сезон както и през цялата зима А. е абдикирал изцяло от
задълженията си и не е проверявал състоянието на повереното му имущество, нито
пък след края на почивния сезон е дал да се изперат мръсното спално бельо и
кърпи. Да се зарежат всички завивки и кърпи на мухлясват на земята говори, че
работникът е проявявал груба небрежност при изпълнение на повереното му
имущество, а явно основната причина за това е било, че работодателят му е бил
препятстван да упражнява ефективен контрол поради голямата отдалеченост на
почивната база от седалището на НИМХ. Това поведение на ищеца се потвърждава и
от всички останали констатации на комисията - течовете, които са станали от
счупен прозорец и от запушените олуци и воронки, силно замърсените помещения,
неокосената трева, мръсотията навсякъде, падналите капаци, гниещата и
небоядисана метеостанция.
От дадените
писмени обяснения на работника се установява, че липсва самокритичност на
работника към станалото. Случилото се и
събраните по делото доказателства никъде дори не се загатва. Вярно е, че когато
приключи активният сезон базата трябва
да се зазими, което не означава обаче, че просто трябва да се заключи, а че
същата следва да се почисти и съхрани, а при необходимост – и да се извършат и
дребни ремонти, тъй като ищецът е назначен на
работа на постоянен трудов договор и на пълен работен ден, т.е. било е
нужно да полага грижи за съхраняването на имуществото в базата целогодишно, а не сезонно. Несъмнено
е, че след като е имало гнездо на птички
в едно от помещенията, то последния път когато А. е влизал там, е било доста
преди да се появят тези птички в помещението и необезпокоявано да свият гнездо.
От всичко казано по-горе несъмнено е, че А. системно не е изпълнявал трудовите
си задължение всекидневно да обхожда помещенията на базата и своевременно да
извършва наложителните дребни ремонти, свързани с поддръжката на базата, като в
резултата на бездействието на ищеца и неизпълнението на следващите му се
задължения непоправимо е нарушено доверието между работника и работодателя. За
да има злоупотреба с доверие на работодателя не е необходимо да има липси,
въпреки че такива са констатирани, а да се оцени как работникът е изпълнявал
функциите си, докато не е бил непрестанно контролиран. От описаното по-горе е
видно, че изпълнението на функциите като домакин и пазач не са изпълнявани от
ищеца добросъвестно. В същия смисъл Решение №3 от 12.03.2012г. по гр.д.
№1325/20Юг. на ВКС IV Г.О. и Решение № 542 от 07.02.2012г. по гр.д. №1083/20Юг.
на ВКС IV Г.О.
Наложеното
наказание е съответно на тежестта на извършените нарушения, като съображенията
за това са следните:
При определяне
съразмерността на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените
нарушения, следва да се вземат предвид всички данни от обективен и субективен
характер. В процесния случай, А. е заемал длъжността на материално отговорно
лице, на което е поверено имущество за пазене. В това свое качество А. е
извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяваща се в
неполагане на дължимата грижа за повереното имущество, увреждане имуществото на
работодателя, злоупотреба с доверието на предприятието и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, довели до
увреждане имуществото на работодателя и злоупотреба с доверието му. С оглед
характера на възложената работа и субективното му отношение към поведението му,
илюстрирано в дадените писмени обяснения, в които се вижда пълна липса на
разбиране тежестта на извършените нарушения и съжаление за извършеното,
поведението на А. представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което
законосъобразно е обусловило и налагането на най тежкото дисциплинарно
наказание от работодателя - “уволнение”. В същия смисъл Решение № 36 от
03.04.2018г. по гр.д. № 2546/2017г. на ВКС, III Г.О.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че искът по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
2. По
отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Предвид
обусловеността на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ от изхода на производството
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и предвид отхвърлянето на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то
и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
3. По отношение на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Предвид
обусловеността на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ от изхода на
производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и предвид отхвърлянето на главния
иск по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, то и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 3752.08 лева, представляваща обезщетение за
времето през което е останал без работа поради уволнението, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
4. По отношение на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 224 от КТ
за заплащане на обезщетение за неползван отпуск в размер на 141 дни, то съдът
дължи произнасяне по същия с оглед отхвърлянето на исковете чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ :
В хода на
производството ищецът писмено е заявил, че след образуване на делото ответникът
му е превел на 14.10.2019г. по банковата сметка
сумата в размер на 4 446.73 лева, представляваща обезщетение за
неползван отпуск, с което претенциите му
по чл.224 от КТ са изцяло удовлетворени.
С оглед на горното
искът по чл.224 от КТ за заплащане на сумата в размер на 4 446.73 лева, представляваща обезщетение за
неползван отпуск, следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването
му изцяло в хода на производството.
5. По отношение на
предявения насрещен иск по чл.211 от ГПК за заплащане на сумата в размер на
844.20 лева, представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ с оглед на
наложеното дисциплинарно наказание уволнение:
Съгласно
разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
С оглед на
законосъобразното наложено наказание дисциплинарно уволнение на ищеца, то същият
дължи на ответната обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, което в
конкретния случай е в размер на 844.20 лева. Ето защо насрещният искът чл.221
ал.2 от КТ, предявен от работодателя срещу ищеца за заплащане на сумата от
844.20 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, се явява основателен и следва да
бъде уважен.
6. По направеното от
ответната страна искане за прихващане:
Доколкото в хода
на процеса ответната страна е изпълнила изцяло задължението си да заплати на
ищеца обезщетение за неизползван отпуск и към момента на постановяването на
решението липсва вземане на ищеца спрямо ответната страна, като съществува само
вземане на ответната страна към ищеца, то не са налице предпоставките за
прихващане на суми, тъй като няма две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания
По разноските и
държавната такса:
Производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното
процесуално качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/.
Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по
производството /за свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове
производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на
работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността
за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го
е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на
тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на
работодателя на общо основание(чл. 78, ал. 3 ГПК- Определение № 58 от 8.02.2011
г. на ВКС по ч. гр. д. № 496/2010 г., III г. о., ГК).
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение досежно иска по чл. 224 от КТ, тъй като с
поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска. Искът е оценяем
– предявен е за сумата от 4 446.73 лева, поради което и на основание чл.7 ал.2
т.2 от от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., което се равнява на 541.27 лева.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
претендира заплащане на направените от него разноски по делото, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер общо на 1730 лева с ДДС, от които 670.00
лева с ДДС за защита срещу исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, 700.00 лева
с ДДС за защита срещу иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ и 360.00 лева с ДДС за
процесуално представителство по предявения иск по чл.221 ал.2 от КТ.
Според
разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. при хипотеза
на самостоятелно предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ /за отмяна на
уволнение и възстановяване на предишната работа/ се дължи за една инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие или към
датата на служебното му определяне от съда, а според предл.последно на горната
разпоредба при трудови дела с определен интерес възнаграждението се определя по
реда на чл.7 ал.2 от Наредбата. В случая защитата на ответника е осъществена
срещу исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, които обаче не са предявени
самостоятелно, а са обективно съединени с иск по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1
и ал.2 от КТ, който е с определен материален интерес и е в размер на 3752.08
лева. По аргумент от предл.1 и последно на цитираната разпоредба следва, че ако
исковете за отмяна на уволнение и за възстановяване на предишната работа не са
предявени самостоятелно, а са съединени с иска за обезщетение по чл.344 ал.1
т.3 вр.чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, то за трите обективно съединени иска дължимото
адвокатско възнаграждение е едно общо и се определя на база материалния интерес
по третия иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. В настоящето производство е бил приет
за съвместно разглеждане предявен от ответника срещу ищеца насрещен иск по
чл.221 ал.2 от КТ, който е оценяем иск. Така
за защитата срещу трите обективно съединени иска и процесуално представителство
по приетия за съвместно разглеждане в производството насрещен иск на ответника се
следва едно общо адвокатско възнаграждение на база материалния интерес. При
цена на третия иск от 3752.08 лева и цена на насрещния иск 844.20 лева, или
общо 4596.28 лева и съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата ищецът дължи на
ответника адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 300 лв. +
7 % за горницата над 1000 лв., което се равнява на 551.74 лева, върху която на
основание §2а от Наредбата следва да се начисли ДДС в размер на 20%, т.е.
дължимата сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 662.09 лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.А. с ЕГН ********** ***, против:
„Национален институт по метеорология и хидрология“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №66, представлявано от Х.Б.,
обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3
вр.чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със заповед Заповед № РД-11-117 от 26.06.2019
г., възстановяване на предишната му работа и заплащане на обезщетение в размер
на 3752.08 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението
за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.А. с ЕГН ********** ***, против:
„Национален институт по метеорология и хидрология“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №66, представлявано от Х.Б.,
иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ за заплащане на сумата в размер на 4 446.73 лева, представляваща обезщетение за
неползван отпуск за 141 дни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради извършено в хода на исковото производство погасяване на задължението.
ОСЪЖДА И.Г.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Национален институт по метеорология и хидрология“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“
№66, представлявано от Х.Б., сумата от
844.20 лева, представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА И.Г.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Национален институт по метеорология и хидрология“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“
№66, представлявано от Х.Б., сумата от 662.09
лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА„Национален
институт по метеорология и хидрология“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №66, представлявано от Х.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 541.27 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата, на която е постановено – 11.03.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Районен съдия: