Номер 150020.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501955 по описа за 2020 година
при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно
гр.д. № 1955 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение №2105/03.06.2020г. по гр.д.№16011/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден
да заплати на П. С. А. сумата от 1675,42лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.
– 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 240,520лв., представляваща направените в производството пред първата инстанция
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал.2 от с.в., служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова нормите на КТ не се прилагат субсидиарно извън
лимитативно определените случаи. Извънредният труд при работа на смени се отчита по
специален ред, което прави недопустима аналогията с други държавни служители в
граждански ведомства. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС №4/17.01.2007г. не следва да се прилагат по отношение на
служебното правоотношение на ищеца. Установената по-голяма продължителност на
работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
1
различие се дължи на функциите на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от
ЗМВР. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен. Дори и при прилагането на общите трудови
норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен. В условие на евентуалност моли иска да се отхвърли частично за периода
01.01.2018г.-16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчисляването на нощен труд към дневен за размера от 294,35лв.
С писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба
доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените
релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по
делото доказателства.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
2
Ищецът Петър Атанасов е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал.1,
т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1675,42
лева претендирани, като размер на допълнително незаплатено, дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът е изложил, че за посочения период е заемал длъжността „младши инспектор “ в 5-
то РУ на ОД на МВР Варна и статутът му определен от длъжността е на държавен служител.
За посочения период е положил часове нощен труд общо 1560 часа, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1783,08 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 223,08 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е
депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение в МВР. Оспорва иска по основателност с възражение, че
е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Излага, че изрично
регламентираната от законодателя продължителността на работното време при нощен труд в
МВР е 8 часа на всеки 24 часа, според действащите специални норми в ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е неприложима в случая. С оглед характера на служебното правоотношение на
ищеца, относно изчисляването на положения извънреден труд, следва да се прилагат
специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове., които изключват общия ред. Твърди, че не дължи претендираното възнаграждение,
тъй като всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на държавния
служител се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв. и
това възнаграждение е заплатено на ищеца.
Безспорно е било между страните, че отношенията им са регламентирани от служебно
правоотношение в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., което определя на ищеца статут на
държавен служител. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е назначен на пълно
работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден график, при сумарно
отчитане на работното време. Не се оспорва и заключението на вещото лице относно
размера на претенцията.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е
правен и се свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
3
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно чл.176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в
чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. С разпоредбата на
чл.179,ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал.2 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на
министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с
негова заповед. В чл.179, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
Разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи. За процесния период действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена
от Министъра на вътрешните работи , отменена с решение № 16766/10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл.
195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е. от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. В Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва изрично предвидено основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00
часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
4
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение
на проведената пред първоинстонционния съд ССЕ. От него се установява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е
1675,42лв. за 240,24часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да й бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2105/03.06.2020г., постановено по гр. д. № 16011 по
описа за 2019г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2, да заплати на П. С. А. , с ЕГН ********** сумата 410 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6