№ 555
гр. Плевен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500882 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.30, ал.3, вр. чл. 28, ал. 6 ЗЗДет, вр. с
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1530 от 12.11.2024г., постановено по гр.дело №4415/2024г.
по описа на РС-Плевен състав на същия съд е оставил без уважение молбата
на М. Ц. М., ЕГН**********, като майка и законен представител на
малолетното дете В. Л. Е., ЕГН*** за прекратяване на настаняването на детето
в професионалното приемно семейство с решение по гр.д.№1996/24г. на ПлРС
и реинтеграция в биологичното семейство на майката, като неоснователна.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от М. Ц. М. като майка и законен представител на малолетното дете В.
Л. Е., ЕГН***, чрез служебно назначения процесуален представител адв. М.
И. от АК-Плевен. Жалбоподателят поддържа, че от представените социални
доклади, психологически оценки на децата и възрастни и от социалната
услуга за подобряване на уменията за работа с деца с оглед тяхната възраст се
установява годността на родителите за отглеждане и възпитаване на децата.
Твърди се, че са настъпили нови обстоятелства, които налагат прекратяване
настаняването на детето в приемно семейство, изразяващи се в извършване на
ремонт на къщата, където майката живее във фактическо съжителство с Д.Г.,
както и подобряване на материалното положение на майката след
преместването на детето в приемно семейство. Твърдят, че погрешно в
социалния доклад е отразено, че тя и мъжът, с когото живее, живеят
изолирано и нямат подкрепа, като се сочи, че поддържат добри отношения със
семейството на Д.Г.. Излагат се твърдения, че е налице силна емоционалната
връзка на майката и настаненото дете В. Е.. В заключение се прави искане
съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
1
прекрати настаняването на детето В. Л. Е., ЕГН*** в професионално приемно
семейство на Б.А. И. от гр. Плевен и същото да бъде върнато в семейството на
биологичната му майка.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК заинтересованата страна
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Плевен е депозирала писмен отговор.
В същия се излага становище, че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо, като се прави искане същото да бъде потвърдено. Сочи се, че
предвид краткия период от време от предходното настаняване в
професионално приемно семейство не е установено, че жалбоподателката и
нейния съжител имат необходимите към настоящия момент качества за
правилното развитие на детето и създаване на безопасна среда. Излага се
твърдение, че жалбоподателката с лице с увреждания, трудно взима
самостоятелно решения, като не могат да се предположат рисковете при
реинтеграция, ако се изпадне в рискова ситуация. Сочи се, че не са извършени
всички необходими ремонтни дейности в жилището с цел осигуряване на
сигурна и безопасна среда, въпреки дадените препоръки.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът се
явява и се представлява от адв. И., която поддържа въззивната жалба.
В открито съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция
„Социално подпомагане“, отдел Закрила на детето – гр.Плевен се
представлява от юрк С., който поддържа депозирания отговор. Прави искане
съдът да се потвърди първоинстанционното съдебно решение.
В открито съдебно заседание заинтересованата страна В. Е. се
представлява от служебно назначения адв. Я. К.. Същата заявява, че не са
налице нови обстоятелства, които да налагат прекратяване на настаняването
на детето В. Е. в професионално приемно семейство. Прави искане съдът да
потвърди първоинстанционното съдебно решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По основателността на иска: Решението е неправилно, поради следните
съображения:
За разглеждане пред Районен съд – Плевен е бил предявен иск по чл. 30
и чл.28, т.6 от Закон за закрила на детето с искане да се прекрати настаняване
на детето В. Л. Е. в професионално приемно семейство и настаняването й в
семейството на биологичните му родители.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че с оглед краткия период от време от предходното настаняване при
трето лице, не се установява майката и съжителстващия й партньор да имат
необходимите към настоящия момент качества за правилното развитие на
детето и създаване на безопасна среда. Първоинстанционният съд е приел, че
съжителстващия с майката М. М. Д.Г. е склонен да отправя заплахи и
предупреждения, а майката с определената диагноза лека умствена
изостаналост трудно взема сама решения и има нужда от получаване на
знания и умения, свързани с възрастовото развитие на децата, както и с ролята
й на родител във всички сфери на живота им и осигуряване на безопасна
2
среда. Съдът е взел предвид и изводите на социалните работници, че не могат
да се предположат рисковете при реинтеграцията, ако се изпадне в рискова
ситуация и че не е установена и промяна на средата, въпреки дадените
препоръки от предходното социално проучване и извършена работа с майката.
Съдът е изложил мотиви, че следва да се продължи работата на социалните
служби за поддържане връзка родител-дете и неговата бъдеща реинтеграция.
По изложените аргументи РС-Плевен е оставил молбата на майката М. М. без
уважение.
Така приетото от страна на първоинстанционния съд е неправилно,
поради следните съображения:
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства
се установява, че с влязло в сила съдебно решение №646/09.05.2023г.,
постановено по гр.д.№2194/2023г. по описа на РС-Плевен е предприета
спрямо детето В. Л. Е. мярка за закрила чрез настаняването му за отглеждане и
възпитание в професионално приемно семейство на Б.А. И. от гр. Плевен,
ж.к.“*** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с
детето ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по
административен ред — 16.03.2023г.
От приобщеното по делото копие от влязло в сила съдебно решение
№665 от 21.05.2024г. на Плевенски районен сьд по гр.дело № 1996/24г. е взета
на осн. чл.28 вр. с чл.26 и чл.25,ал.1,т.3 от ЗЗДет. мярка за закрила на детето
В. чрез настаняването му за отглеждане и възпитание в професионално
приемно семейство на Б.А. И. от гр. Плевен, ж.к.“*** за срок от една година
или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето ако е в негов интерес,
считано от датата на настаняването му по административен ред —
15.03.2024г.
Видно от представеното удостоверение за раждане на детето В. Л. Е.
молителката – М. М. е нейна биологична майка.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 31.08.2017г. се установява, че Д.Г. е собственик на имот,
находящ се в гр. Плевен, ул. ***, където молителката посочва, че ще отглежда
детето си В. Е..
От Експертно решение от 18.01.2024г. на ТЕЛК се установява, че
майката М. М. страда от лека умствена изостаналост, като няма нарушение
или е налице минимално нарушение на поведението.
Видно от Разпореждане №14240943958/30.06.2024г. на НОИ – ТП-
Плевен се установява, че на майката М. М. е отпусната лична социална пенсия
за инвалидност по чл.90 от КСО в размер на 399,19лв.
От Разпореждане №14240940582/30.06.2024г. на ТП на НОИ-Плевен се
установява, че на Д.Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74, ал.1 от КСО в размер на 693,78лв.
От Заявление от 09.07.2024г. се установява, че майката М. М. е заявила
желание да полага грижи за детето В. в семейната си среда и е направила
искане да бъде прекратено настаняването на детето В. в приемно семейство,
тъй като разполага с условия, възможност и подкрепа.
По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“-гр. Плевен, в който не са отразени твърдените от
молителката нови обстоятелства, които налагат промяна на настаняването на
3
детето В. Е. в професионално приемно семейство, тъй като същият е изготвен
в периода на ползване на социална услуга от страна на майката.
По делото е постъпил втори социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“-гр. Плевен от 05.08.2024г. с данни за детето В. Л. Е.. В същия се
посочва, че майката и съжителстващото с нея лице имат желание да полагат
грижи за детето в семейна среда, както и че е налице силна емоционална
връзка между майката и детето. Посочено е, че двамата живеят в жилище,
което все още се нуждае от ремонтни дейности, както и осигуряване на
безопасна и сигурна среда. Посочено е, че двамата живеят изолирано, нямат
близки, на които да разчитат.
Постъпил е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-гр.
Плевен от 03.10.2024г. с данни за детето В. Л. Е.. В същия е допълнено, че на
този етап не са налице възможности за трайна реинтеграция на детето в
семейната среда на майката.
От приложената по делото оценка за родителски капацитет на майката
М. М. се установява, че същата живее в дома на Д.Г. в добри битови условия.
Посочено е, че майката обича децата си, налице е силна емоционална връзка
между тях, както и че изаразява желание да се грижи за тях в семейна среда.
Отбелязано е, че майката има нужда от получаване на знания и придобиване
на умения, свързани с възрастовото развитие в конкретните възрасти на децата
й, както и че има нужда от знания и информация за ролята на родителя във
всички сфери на живота на децата и осигуряване на безопасна среда на живот.
От приложения по делото доклад за родителския капацитет на Д.Г., с
когото майката съжителства, се установява, че същият има голямо желание да
има отново семейство, за което да се грижи. Констатирано е, че двамата с М.
М. са в добри и хармонични отношения и разбирателство. Посочено е, че не
могат да се предположат рисковете от реинтеграция на децата, ако
семейството изпадне в кризисна ситуация, както и че двамата живеят
изолирано и не могат да разчитат на подкрепяща среда. Посочено е, че
жилищните условия остава незадоволителни и небезопасни. Констатациите
относно състоянието на жилището са на база домашно посещение на екип на
ЦОП от 30.05.2024г. с цел запознаване с подобренията на условията на живот
след направен ремонт и дадените препоръки.
От приложения финален социален доклад от Център за обществена
подкрепа – гр. Плевен по предоставена услуга „Обучение за придобиване на
умения“ с крайна дата 12.09.2024г. се установява, че на майката са обяснени
характерните особености на детето В. за съответната възраст, в която се
намира. Обсъден е въпроса за осигуряване на безопасна среда, за осигуряване
на подходящи игри, свързани с подпомагане развитието на физическата й
активност, насърчаване на комуниакацията с други деца, развитие на финната
моторика. За да се гарантира безопасността е препоръчано в двора на къщата,
където ще отглеждат детето, да се постави оградна мрежа, която според
свидетелските показания на св. Д.Г. към настоящия момент е вече поставена.
Констатирано е, че в двора е направен кът за игра, както и че майката и
нейният съжител не са спирали да се интересуват от децата, като са
провеждали чести срещи с тях, присъствали са и на рождения й ден.
С определение от 05.12.2024г. въззивният съд е допуснал до разпит
свидетеля Д.Г.. Същият в открито съдебно заседание заявява, че е извършил
всички ремонтни дейности в къщата, където живеят с майката М. М.. Описва,
4
че в къщата има всички необходими мебели и уреди, извършен е ремонт на
детската стая, в която имат желание В. да живее. Сочи, че има желанието да се
грижи В. Е., както и че е силно емоционално привързан към нея. В
показанията си твърди, че къщата му разполага с всички необходими уреди,
баня и външна тоалетна, достъпът, до която вече е ограден, като е поставена
оградна мрежа.
Анализирайки горепосочените писмени и гласни доказателства, съдът
счита, че депозираната от страна на майката М. М. молба за прекратяване
настаняването на детето В. Е. в професионално приемно семейство е
основателна и поради това следва да бъде уважена. Налице са нови
обстоятелства, които налагат прекратяване на така взетата с решение по гр.д.
№1996/24г. по описа на Районен съд Плевен мярка.
Съдът счита, че заключението, направено в представения по делото
социален доклад, съгласно който не могат да се преценят рисковете от
реинтеграция на детето в семейната среда, не е достатъчно само по себе си да
обоснове необходимостта от продължаване на настаняването на детето в
професионално приемно семейство.
В контекста на потенциално отделяне на дете от родителите му е
належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри
интереси. В Общ коментар №13 от 2013 към Конвенция за правата на детето,
приет от Комитета по правата на детето са регламентирани основните
принципни постановки, които всички частни и публични институции следва
да вземат предвид, отчитайки най-добрия интерес на детето. Комитетът
посочва, че винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне
конкретно дете, определена група деца или децата като цяло, процесът на
вземане на това решение трябва да включва предварителна оценка на
възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението върху
съответното дете или деца.
Член 12 от Конвенцията предвижда правото на децата да изразяват
своите възгледи при вземането на всяко решение, което ги засяга.
Обстоятелството, че детето е много малко не го лишава от правото да изразява
своите възгледи и не намалява значението, което следва да се придаде на тези
възгледи при определянето на неговите най-добри интереси. В тази връзка
съдът отчита и демонстрираното положително отношение от страна на детето
към неговата майка при проведеното между тях проучване. Съгласно
възприетите принципни постановки в Общ Коментар 13 семейството е
основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и
благосъстоянието на неговите членове и особено на децата.
Предотвратяването на разделянето на семейството и запазването на неговото
единство са важни съставни части от системата за закрила на детето и се
основават на правото, предвидено в член 9, параграф 1, което изисква „детето
да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато
такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на детето“.
На първо място съдът счита, че от приложените писмени доказателства
се установява по недвусмислен начин, че между майката и детето В. е налице
силна емоционална връзка, както и че детето е привързано към майка си. В
подкрепа на този извод са констатациите от приложената психологическа
оценка на майката М. М. и детето В. Е.. От тях се установява, че при среща,
проведена между тях, детето е било видимо изненадано, изразило е радост
5
чрез вокализация, затичало се е към майка си и я е прегърнало през кръста,
като е останало гушнато в нея за известно време. Установява се, че детето
първоначално не е знаело как да се обърне към майка си, тъй като е казвало
„мама“ и на приемната майка, като впоследствие е наричало и биологичната
си майка с това обръщение. Установява се, че е налице индикация за добър
контакт и желание за близост от страна на детето. В заключение се посочва, че
на проведеното проучване майката е останала спокойна и адекватна, а
държанието й спрямо детето е било грижовно, търпеливо и подкрепящо, като
е показала силна емоционална привързаност с дъщеря си и силно желание и
готовност да я отглежда в семейна среда.
Освен това в конкретния случай майката и нейния съжител са
демонстрирали активно желание да се грижат и да отглеждат детето В. в
безопасна и спокойна семейна среда, за което свидетелства желанието им да
участват в социални услуги с цел придобиване на умения и способности за
отглеждане на детето. Видно от приложения финален социален доклад от
Център за обществена подкрепа – гр. Плевен майката М. М. е преминала
„Обучение за придобиване на умения“, като същата е придобила знания и
умения за характерните особености на детето В. за съответната възраст, в
която се намира, както и за необходимостта от полагане на родителски грижи
за психически, физическо и емоционално развитие, като са им били
предоставени социални услуги в подкрепа на родителите в поемането на
техните родителски отговорности, с цел възстановяване и подобряване на
способността на семейството да се грижи за детето.
Видно е, че не са налице данни за реален съществуващ риск от липса на
грижи, изоставяна на детето или риск за неговата безопасност. Видно от
приложените писмени документи към делото в дома, където майката има
желанието да се грижи за дъщеря си В., са налице всички необходими условия
за това.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай най-добрите
интереси на детето В. ще бъдат в най-пълна степен защитени, ако детето се
отглежда в семейна среда при майка си и нейния съжител. Съдът отчита
тежкото въздействие, което би оказало върху детето отделяне то му от единия
от родителите му, а именно неговата майка, като счита, че към такова отделяне
следва да се прибягва единствено като крайна мярка. Налице са данни, че
майката има желанието и възможността да се грижи за детето, демонстрирала
е готовност да придобие необходимите знания и умения с цел повишаване на
родителския капацитет, който след проведеното обучение е завишен. Съдът
отчита и по-големият риск за детето, ако същото продължава да бъде отделено
от семейна среда, който е по-висок от този при реинтеграция в семейство,
което демонстрира желание за подобряване на условията на живот и силна
емоционална привързаност към детето.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради което следва
същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което молбата на майката
М. М. бъде уважена, като прекратяването на детето В. Е. бъде прекратено на
осн. чл.30, ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.26, т.6 от Закон за закрила на детето.
Тъй като производствата по Закон за закрила на детето са безплатни и
доколкото на страните е предоставена безплатна правна помощ, както и
назначен особен представител на заинтересованата страна, то разноски в
6
настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
На осн. чл.30, ал.3 от Закон за закрила на детето настоящият съдебен акт
е окончателен и не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №1530 от 12.11.2024г., постановено по
гр.дело №4415/2024г. по описа на РС-Плевен, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетното дете В. Л. Е., ЕГН: *** в
професионалното приемно семейство на Б.А. И. от гр. Плевен, ж.к.“***,
постановено с решение по гр.д.№1996/24г. по описа на Районен съд Плевен,
поради промяна на обстоятелствата и РАЗРЕШАВА връщането му в дома на
биологичния му родител – майката М. Ц. М., ЕГН: **********, от гр. Плевен,
ул. ***, на която да бъдат предоставени грижите по отглеждането и
възпитанието на детето.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр.Плевен и на майката М. М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7