№ 7061
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110106455 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, ал.1, т. 1 ЗЗДН, подадена от М. В. М.,
ЕГН **********, срещу Л. М. М., ЕГН **********, син на молителя, с искане
за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършени от ответника
актове на домашно насилие на 02.02.2025 г. Молителят твърди, че след
смъртта на съпругата му на 18.08.2024 г. ответникът започнал да го притиска
и заплашва, че ако не му даде своята част от къщата, ще го пребие, ще плати
на наркомани да го убият, като на 02.02.2025 г. заплахите прераснали във
физическо насилие. На посочената дата около 20.00 часа, в обитаваната от
страните къща, находяща се на адрес: с. Лозен, ул. „Иван Пешев“ 16,
ответникът в нетрезво състояние влязъл в стаята на молителя, за пореден път
вдигнал скандал, искайки собствеността на къщата. Молителят отказал и
ответникът започнал да го бие. Ударил два шамара на молителя, след това с
дървено столче го ударил по левия крак и му нанесъл разкъсно-контузна рана.
Последвал и втори удар, насочен към главата на молителя, но същият успял да
се предпази с ръка и столът се ударил в стената. Освен нанесените
травматични увреждания, ответникът заплашил молителя, като му казал:
“Платил съм на наркомани да те пребият“. Молителят твърди, че е
1
неподвижен, не може да става и е уязвим, а ответникът нарочно оставял
входната врата отключена. Снахата на молителя, която живеела на втория етаж
с другия му син, чула скандала и подала сигнал на телефон 112. При
посещение на органите на реда ответникът бил задържан. В съдебно
заседание, чрез пълномощник, поддържа молбата.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
По делото се твърди, а и от служебно изисканата справка /л. 9/ се
установява, че ответникът е син на молителя, предвид което същият безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено психическо и
физическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съобразно дадената дефиниция, актът на
домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него
следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
По делото е депозирана декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са
индивидуализирани процесните актове на домашно насилие, поради което
същата е годна да установи фактите, за доказване на които е представена.
Отделно от това се събраха гласни доказателства, чрез разпит на Е.ия М.а –
снаха на молителя. Свидетелката заявява, че живеят със съпруга й, М. и сина
му Л. в една къща. На процесната дата ответникът бил в нетрезво състояние и
2
се чул удар. Свидетелката отворила вратата на втория етаж, чула свекър й да
крещи „Не ме бий, не ме бий“, но се изплашила и не слязла долу. В един
момент молителят се обадил на свидетелката да извика полиция. Е.ия М.а
сочи, че е позвънила на телефон 112 от мобилния си номер и казала, че чува
как девер й бие свекър й. След пристигането на органите на реда,
свидетелката слязла на първия етаж и видяла, че свекър й е много изплашен и
разстроен, имал рани по крака от удара със стола. Имало драскотини от стола
и по другия крак на молителя, и следи по стената – гипскартонът бил наранен.
Свидетелката сочи, че пристигналият екип на „Бърза помощ“ констатирал
нараняванията. От изисканата справка от МВР - Дирекция „Национална
система 112“ се установява, че на 02.02.2025 г. в 20.00 часа е подаден сигнал от
телефонен номер ********** от Е.ия М.а. Предвид събраните доказателства
съдът намира, че се установява извършено от ответника домашно насилие
спрямо молителя под формата на психическо и физическо насилие, поради
което молбата за защита следва да бъде уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват налагани от съда
принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да осъществи друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е
обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на
ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя, отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното с молителя жилище, забрана да го доближава, както и забрана да
доближава жилището. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
не следва да се определя срок. Задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето, тъй като съгласно Конституцията на Република България и
Наказателния кодекс, личната и телесна неприкосновеност не може да бъде
нарушавана от други физически лица. Съдът намира по отношение на мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, с оглед постигане на целта им, че подходящ
срок е максимално предвиденият от 18 месеца, т.е. до 04.08.2026 г. /след
приспадане срока на действие на мерките на издадената заповед за незабавна
3
защита № 34/04.02.2025 г., съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН/.
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителят има право на разноски.
Процесуалният представител е поискал навременно присъждането на
разноски, но доказателства за направата им не са представени, поради което и
не следва да бъдат присъждани. Съобразно чл. 16 от ТДТКССГПК размерът
на държавната такса по молбата за защита е в размер на 25,00 лв., като
ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на Софийския районен
съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на М. В. М., ЕГН **********, срещу Л. М. М.,
ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Л. М. М., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на баща си М. В. М., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Л. М. М., ЕГН
********** от съвместно обитаваното с М. В. М., ЕГН ********** жилище,
находящо се в ...., за срок до 04.08.2026 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН Л. М. М., ЕГН
**********, да приближава М. В. М., ЕГН **********, както и жилището му,
находящо се в ...., на разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане
на държавен орган, за срок до 04.08.2026 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. М. М., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Л. М. М., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 25,00 лв.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от 18.04.2025 г. /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5