№ 951 / 19.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 803 по описа на
съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбоподателят – „Демар – 2012“ ЕООД – поддържа
жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и
в представени писмени бележки. Излага съображения за нарушение на относимите
материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона при
издаването на обжалваната заповед. Алтернативно моли да бъде намалена мярката
до законовия минимум. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началник на РУ Септември при ОД на МВР -
Пазарджик – оспорва жалбата в подаденото съпроводително становище. Сочи доводи за законосъобразността на обжалваната заповед.
Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна:
Заповедта е издадена след извършена
проверка от служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактическо основание за
издаването ѝ е посочено обстоятелството, че жалбоподателят е
предоставил управлението на собствения си лек автомобил на М.Н.Н., който в
срока на лишаване от право да управа МПС по административен ред със ЗППАМ №
19-1030-000896/29.06.2019 г., е управлявал същия на 28.08.2019 г. в 23:00 ч. в
село Варвара по улица „28“.
Обстоятелството, че М. Н. е бил лишен по
административен ред с влязла в сила заповед от правоуправление и че в периода
на лишаването е управлявал процесното МПС е установено по делото и не е спорно.
Представена е заповедта, която е връчена на Н. на 16.07.2019 г. и е влязла в
сила.
По делото беше разпитан М. Н. като
свидетел. Според показнията му Н.Т. (управителят на дружеството-жалбоподател)
му е предоставил автомобила да го изпрова предвид евентуално да го закупи, след
като го е попитал дали има „книжка“ и дори Н. му я е показал. Н. твърди, че към
същия момент не си е спомнял да му е връчвана заповед, с която е лишаван от
право да управлява МПС и от полицията не са искали да върне СУМПС.
При тази фактическа обстановка е
безспорно, че са налице условията за прилагане на принудителната мярка:
Като правно основание за издаването на
обжалваната заповед е посочен чл. 171, т. 2а от ЗДвП, който предвижда следното:
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Обстоятелствата, посочени като мотиви за
издаване на заповедта се установиха безспорно по делото. Законът предвижда
налагане на принудителната мярка на собственик, чието МПС е управлявано от
неправоспособен водач. Ирелевантна е причината за това управление или дори
знанието на собственика, че водачът е неправоспособен. Собственикът на
автомобила носи отговорност ако неправоспособно лице управлява същия независимо
от начина и причината за това управление, освен ако същите са извинителни.
Например, ако неправоспособно лице открадне автомобил и управлява същия. В
настоящия случай, до резултата – управление на автомобила от неправоспособно
лице – се е стигнало, след като управителят на жалбоподателя го е предоставил
на това лице, макар и формално уверявайки се, че то притежава свидетелство за
управление. Но същият не е отчел възможността, въпреки наличието на
свидетелство лицето да е лишено от правоуправление. Поради това и след като
обективно същият е бил управляван от неправоспособното лице то това е
достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя:
Обжалвата заповед има
както фактически, така и правни основания, които бяха обсъдени по-горе.
Непредставянето по делото на съставения при извършената проверка акт за установяване
на административно нарушение не е пречка за доказване на извършеното нарушение
и на законосъобразността на оспорената заповед. Както е обсъдено по-горе по
делото се събраха достатъчно други доказателства, от които се установява
наличието на предпоставките за налагане на принудителната мярка.
Основателно е
възражението на жалбоподателя досежно срока на наложената мярка.
В обжалваната
заповед липсват изрично посочени мотиви относно определения срок на ПАМ – 1
година, при законов диапазон от 6 месеца до 1 година. Освен това с
определението за насрочване на делото съдът указа, че тежестта на доказване се
носи от ответника. Въпреки това същият нито изложи твърдения, нито представи
каквито и да са доказателства, от които да може да се прецени защо е определил
срок на мярката в размер на законовия максимум от 1 година. В тази връзка
следва да се има предвид и обстоятелството, че в административната преписка
липсват данни на дружеството-жалбоподател до момента на извършване на
процесното нарушение да са налагани административни наказания или други
принудителни мерки по ЗДвП.
Освен това,
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че макар и М. Н. да е бил лишен от
правото да упражнява МПС, не е му е било отнето свидетелството за управление,
което в крайна сметка е станало причина за
предоставянето на автомобила на последния от представляващия
дружеството-жалбоподател.
При това
положение съдът намира, че срок на прекратяването на регистрацията от 6 месеца
(т.е. в размера на предвидения в закона минимум) в най-висока степен би
постигнал целите на принудителната мярка и би способствал за текуща и бъдеща
превенция на нарушения от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС.
Следователно,
обжалваната заповед следва да бъде изменена, като бъде намален срока на
наложената принудителната мярка на 6 месеца. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, от
компетентен орган, овластен с нарочна заповед да налага принудителни
административни мерки, със законосъобразната цел да се препятства за известен
период от време извършването от жалбоподателя на нови нарушения в качеството му
на собственик на МПС.
С оглед изхода на делото е частично
основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съразмерно на
уважената част от иска следва да бъдат намалени наполовина сторените от него
разноски: 50 лв., платена държавна такса и 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски по делото в размер на 225 лв.
Предвид гореизложеното Административен съд
– Пазарджик
Р Е Ш И:
Изменя Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0340-000212/28.08.2019 г., на началника на РУ Септември при ОД на МВР -
Пазарджик, с която е на „Демар – 2012“ ЕООД е наложена мярката „прекратяване на
регистрацията“ на собственото му ППС – лек автомобил БМВ Х 6 Х Драйв 30Д, с ДКН
РА2248КК“ за срок от до 1 година, като намалява срока на мярката от 1 година на
6 (шест) месеца.
Осъжда Районно управление Септември при Областна дирекция на
МВР - Пазарджик да заплати на „Демар – 2012“ ЕООД разноски по делото в размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева).
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия:/П/