РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502761 по описа за 2021 година
Производство по чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Началника на ОбСЗ – Пловдив
против Решение от 16.06.2021г. постановено по гр.д.№ 2821/ 1996г. по описа
на ПРС – ХVIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за допускане поправка на очевидна фактическа грешка на
постановено по делото Решение от 12.01.1998г. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата.
Ответницата по жалбата К. Д., редовно уведомена чрез писмо-
обратна разписка, не взема становище по жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от ответника по първоинстанционното дело и е в
законния по чл.259, ал.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
1
С Решение № 373/ 12.01.1998г. по делото е отхвърлен като
неоснователен предявен на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ от К. Г. Д. от
гр.Пловдив иск против ПК-Пловдив. С Определение от 03.07.1998г по гр.д.
№496/ 1998г. по описа на ОС-Пловдив жалбата на ищцата е върната и
прекратено производството по делото.
С молба вх.№ 26410/ 25.05.2021г.на ПК е поискано допускане
поправка на ОФГ в постановеното решение, мотивирана с обстоятелството, че
в мотивите на решението на съда било прието наличието на установено право
на собственост върху земеделски земи, които са били собственост на
заявителите или на техните наследодатели към момента на образуването на
ТКЗС, като правото на собственост не подлежи на възстановяване, а начинът
на възстановяване е въпрос, който е извън производството по чл.11, ал.2
ЗСПЗЗ. Поискано е наред с постановения диспозитив на решението на
районния съд да бъде постановено и „Признава за установено, по отношение
на ОПК-Пловдив, че наследниците на Н. К. Б., починал 1966г, притежават
право на собственост за възстановяавне върху земеделска земя от 12 дка,
представляваща имот пл.100, в кв.177 по плана на ЮИЗ – гр.Пловдив“ при
посочени от молителя граници.
С обжалваното решение от 16.06.2021г. искането на ОбСЗ-
Пловдив за поправка на ОФГ в постановеното по делото решение е оставено
без уважение с обосноваване на правното понятие - очевидна фактическа
грешка, а именно всяко едно несъответствие между формираната от съда воля
и нейното външно изразяване в текста на решението, в каквато насока е
налице установена съдебна практика. Прието е, че в конкретния случай не е
налице ОФГ поради това, че изложените от съда мотиви в постановеното
решение, са за неоснователност на претенцията на К. Г. Д., в който смисъл е
постановения отхвърлителен диспозитив на съдебния акт.
С жалбата по делото постановеното решение на основание чл.247
ГПК се обжалва като неправилно и необосновано. Счита се, че е постановено
при нарушена императивна разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК поради
неизследвана действителна воля на съда, при което се сочи вземането предвид
на съдържанието на ИМ с предмет – чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, но в петитума й – е
било направено искане и за обезщетяване на наследниците на Н. Б. за
подлежащото на възстановяване право на собственост върху процесния имот
2
по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Съдът приел ИМ за редовна за разглеждане, така
както е бил формулиран петитумът на ИМ във връзка с указанията на ПОС.
От мотивната част на решението ПРС е формирал воля за установеност на
притежаваното право на собственост от Н. Б. върху процесния имот преди
колективизацията му, но съдът не е компетентен да обезщетява наследниците
на Н. Б. за подлежащото за възстановяавне право на собственост върху
процесния имот по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Заявява се, че при изготвянето на
своето Решение е била приета т.3 от ТР №2/ 25.06.1996г. на ОСГК на ВС,
което явно било съобразено от решеващия съд. Следователно се счита, че
като е пропуснал да се произнесе с отделен диспозитив в насока на
намереното за установено право на собственост на наследниците на Н. Б.,
решаващят съд е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното
решение.
Видно от така комплектованото гр.д.№ 2821/ 1996г. по описа на
ПРС – ХVІІІ гр.с. съдържанието на ИМ сочи на фактическите обстоятелства
за притежавана от наследодателя на ищцата земеделска земя в размер от
около 13 дка, която била включена в строителните граници на гр.Пловдив
като имот пл.№ 100 в кв.177 по плана на ЮИЗ; част от този имот заедно с
постройките в него е отчужден през 1959г., за което било получено
полагаемото обезщетение, но 12 дка в същия квартал, съставляващи имот 100
с посочени граници, били включени в ТКЗС “Райчо Киров“. С петитума на
ИМ е поискано на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ да се признае за установено
по отношение на ПК-Пловдив на наследниците на Н. Б. правото им като
собственици на земеделска земя в размер на 12 дка да бъдат обезщетени,
съобразно чл.10“б“ от ЗСПЗЗ. Видно е също от постановеното по делото
Определение от 19.06.1997г. решаващият съд е приел, че съдът не е сезиран с
иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост върху земеделска
земя, която не е искана в срока по алинея 1 на посочения текст, а с искане за
обезщетяване по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, позовавайки се на текста на ИМ,
както се посочи по-горе. Мотивирал е също, че това обезщетяване не е от
компетентността на съда и не се осъществява по съдебен ред, поради което
искането не е подведомствено на съда, тъй като текста на чл.10 б ЗСПЗЗ
навежда извод за посочен ред за обезщетяване със земи от държ.и общински
3
поземлен форд при условия и ред, определени със ЗППДОП, но не и по
предприетия от ищцата сегашен съдебен ред. По тези мотиви е бил отменен
дадения ход на делото за неговото решаване и прекратено производството по
делото. С Определение от 16.09.1997г. по гр.д.№ 3609/ 1997г. така
постановеното определение на РС-Пловдив е било отменено и върнато делото
на същия съд и състав за неговото разглеждане и решаване по същество. В
изпълнение указанията на ОС-Пловдив районният съд при аналогични на
предходно постановеното определение и допълнителни мотиви разгледаният
иск по същество е отхвърлен като неоснователен. При тези данни по делото
се налага изводът, че формираната воля на съда първоначално с посоченото
Определение от 19.06.1997г. е за недопустимост на предявения иск, който иск
при решаване на спора по същество е приет за неоснователен. При тези данни
не може да се наложи извод, че е формирана различна от обективираната в
постановеното решение воля, която да не е намерила израз в диспозитива на
решението. По повод искането за допускане поправка на ОФГ е недопустимо
да се променя съдържанието на така обективираната воля на съда в
диспозитива на решението, което би довело до пререшване на правния спор и
което е било допустимо по реда на инстанционния контрол при надлежно
упражняване правото на жалба от страна на иницииралата производството по
делото страна, като наследник на Н. К. Б..
С оглед на това жалбата се намери за неоснователна, а
обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.06.2021г. постановено по гр.д.№
4
2821/ 1996г. по описа на ПРС – ХVIII гр.с.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5