Определение по дело №2404/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 261034
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20202100502404
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 261034                                        17.12.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори граждански въззивен състав

На:    седемнадесети декември                                                      две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Елеонора Кралева  

частно гражданско дело № 2404 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от А.Р.Т. ***, против Разпореждане № 14702/09.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5406/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено подаденото от А.Р.Т. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Т.Т.Т. ***, за заплащане на сумата от 1980 лв., представляваща 20 % неустойка върху главницата, съгласно чл.8 от договор за заем от 15.07.2017 г., и сумата от 2049.30 лв., представляваща 18 % договорна възнаградителна годишна лихва върху главницата от 9900 лв. по договора за заем от 15.07.2017 г. за периода от 15.07.2019 г. до 01.09.2020 г., както и направените по делото разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, като се сочи, че с подписания Нотариален акт за договорна ипотека изрично е уговорено, че той обезпечава всички задължения, възникнали по силата на конкретния договор за заем. Според жалбоподателя, именно такова е задължението за изплащане на исканите неустойки и възнаградителни лихви, те възникват по силата на описания в нотариалния акт договор и следва да са част от привилегированото с ипотека вземане, като в противен случай кредиторът е лишен от възможността да се снабди с изпълнителен лист, удостоверяващ привилегированото му вземане, обезпечено с ипотека.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д.№ 5406/2020 г. по описа на БРС е образувано по подадено от А.Р.Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК против Т.Т.Т., за заплащане на сумата от 1980 лв., представляваща 20 % неустойка върху главницата, съгласно чл.8 от договор за заем от 15.07.2017 г., и сумата от 2049.30 лв., представляваща 18 % договорна възнаградителна годишна лихва върху главницата от 9900 лв. по договора за заем от 15.07.2017 г., за периода от датата на падежа съгласно заемния договор – 15.07.2019 г. до подаване на заявлението – 01.09.2020 г., както и за разноските по делото.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем от 15.07.2017 г. и Нотариален акт за договорна ипотека № **** г. Посочените документи са приложени в оригинал към заявлението.

С обжалваното разпореждане БРС е отхвърлил подаденото заявление, като е приел, че представените документи не представляват годно извънсъдебно изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК и въз основа на тях не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията на чл.417 ГПК, тъй като претендираните вземания не са уговорени като дължими в нотариалния акт, а договорът за заем, в който те фигурират като задължения, не е с нотариална заверка на подписите.

 

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 ГПК, кредиторът може да поиска постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист при наличието на представен документ по смисъла на чл.417 ГПК. При проверката, която заповедния съд извършва по чл.418, ал.2 ГПК, следва да се прецени дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките по чл.418, ал.2, вр. чл.417, т.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съгласно нормата на чл.417, т.3 ГПК, документите, въз основа на които заявителят може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение са нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.

Подаденото от А.Т. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е основано на договор за паричен заем и нотариален акт за договорна ипотека. В случая, представеният договор за заем не представлява изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК, тъй като подписите на договарящите страни не са с нотариална заверка. Представеният нотариален акт, макар и да е документ от категорията актове по чл.417, т.3 ГПК, също не представлява изпълнително основание, тъй като по смисъла на цитираната разпоредба в нотариалния акт следва да се съдържат претендираните със заявлението вземания, а в случая това не е така. Видно от съдържанието на представения нотариален акт за договорна ипотека, в т.1 от същия е посочен сключения между страните договор за заем от 15.07.2017 г. за сумата от 9900 лв., със срок за издължаване 24 месеца, а в т.2 е посочено, че за обезпечаване на всички вземания, възникнали по силата на сключения договор за заем длъжникът е учредил в полза на заявителя договорна ипотека върху описания в акта недвижим имот. С оглед това съдържание, единственото задължение, което удостоверява процесния нотариален акт е за връщане на главницата от 9900 лв., но не и за претендираните със заявлението възнаградителна лихва и неустойка, тъй като тези задължения не са отразени в акта. До обратен извод не води уговореното в нотариалния акт, че същият е за обезпечаване на всички вземания, възникнали по силата на договора за заем, като възраженията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Тук следва да се отбележи, че обезпечаването на вземането с ипотека създава привилегия за кредитора по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД при предприето принудително събиране на същото в изпълнително производство, но не е основание за издаване на изпълнителен лист, ако не са налице предпоставките на чл.417 ГПК. В настоящия случай само въз основа на конкретния нотариалния акт за ипотека не може да бъде издаден изпълнителен лист, след като в акта не фигурират претендираните парични вземания към длъжника с посочени размери или по поне в степен на определяемост. Следва да се има предвид също, че препращането с нотариалния акт към договора за заем също не е достатъчно за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, тъй като макар и договорът за заем да удостоверява изискуемостта на процесните вземания, същият е без нотариална заверка на подписите на страните, поради което не е изпълнено изискването на чл.417, т.3 ГПК и не е налице редовно от външна страна изпълнително основание.

По изложените съображения, съдът намира, че представените от заявителя документи не представляват годно извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.3 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е неоснователно и правилно е отхвърлено от заповедния съд. Следва да се посочи, че жалбоподателят не е лишен от възможността да се снабди с изпълнителен лист за вземанията си, тъй като същият разполага с правото да ги установи в общия исков процес.

Ето защо, депозираната частна жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а поради съвпадане на изводите на настоящия съд с тези на първата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.418, ал.4 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14702/09.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5406/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.