- 3 -
М О Т И
В И :
Против подс.Г.М.Г. *** е внесено обвинение
от Врачанска Районна Прокуратура за извършено престъп-ление по чл.216 ал.1 от
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – затова, че на 29.12.***3 год. между 03.00 ч. и 05.00 ч.
на неохраняем паркинг в гр.В., в ж.к.”***”, пред блок № ***, противозаконно е
унищожил, чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „Сеат-Ибиза” с рег.№ ***на
стойност 1 400.00 лв., собственост на С.Т.Г. ***, чрез запалване, вслед-ствие
на което са изгорели предните две гуми, всички части в двигателното отделени,
предните калници, фаровете заедно с предната броня и декоративната решетка,
счупено предно панорамно стъкло, разтопено арматурно табло и разтопена предна
част на тавана, като вещта – лекия автомобил е тотално унищожен.
Настоящето
разглеждане на делото е трето по ред пред РС-В., като първоначално с Присъда №
60/30.09.***5 год. по НОХд № 1400/***4 год. по описа на ВРС, подс.Г.М.Г. е бил признат
за виновен и осъден по това обвинение на „Пробация” за срок от 2 год. с
включени четири пробационни мерки. Тази Присъда на ВРС е обжалвана само от подс.Г.Г.
и с Решение № 45/03.05.***6 год. по ВНОХд № 506/***5 год. по описа на Окръжен
Съд-В., същата е отменена и делото е върнато на прокурора. При второто
разглеждане на делото пред ВРС с Присъда № 3/18.01.***7 год. по НОХд № 1193/***6
год. по описа на ВРС, подс.Г.М.Г. е бил отново признат за виновен и осъден
отново на „Пробация” за срок от 2 год. с включени четири пробационни мерки.
Тази Присъда на ВРС е обжалвана отново само от подс.Г.Г. и с Решение №
34/24.04.***7 год. по ВНОХд № 89/***7 год. по описа на Окръжен Съд-В., същата е
отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения и е постановено ново
разглеждане на делото във ВРС пред друг състав на съда. Фактически по делата
досега пред ВРС и ВОС са проведени общо 20 съд.заседания – 7 с.з. при първото
разглеждане на делото пред ВРС и 2 с.з. при обжал-ването пред ВОС, 4 с.з. при
второто разглеждане на делото пред ВРС и 1 с.з. при обжалването пред ВОС и 5 с.з.
при третото раз-глеждане на делото пред ВРС. При ново обжалване, с.з. пред ВОС
ще бъде 21 по ред.
Подс. Г.М.Г. не се признава
за виновен по обвинението и обяснява, че не е извърши той деянието. Твърди, че
вечерта на палежа на л.а. си е бил в къщи е празнувал с компания, като с полицейско
насилие той и св.М.И. били подписали самопризнания за палежа дадени пред
полицаи през м.май на след-ващата година, когато били и задържани.
Защитника
на подс.Г.Г. - адв.Г.П. *** пледира единствено, че подзащитния му е невинен по
обвинението и следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието в което
е обвинен. Сочи се, че обвинението фактически е недоказано – подкрепя се единствено
от показанията на св.М.И. дадени на ДП, които не е поддържал пред съда и
обвинението фактически почива на предположения.
Подс.Г. М.Г. поддържа защитника си и желае
съдът да вземе правилното решение, т.е. да бъде оправдан.
- 4 -
Участващия
по делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено и пледира за налагане
на наказание „Пробация” за срок от 2/две/ год. с четири пробационни мерки, а и
именно – „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с
периодичност на явяване 3/три/ пъти седмично, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, ”включване в програми за обществено въз-действие” и
„безвъзмезден труд” от 120 ч. годишно.
Анализирайки събраните по делото доказателства - тези на
досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.Г.М.Г. ***
и е известен сред познатите си с прякора „Гопето”. През ***3 год. навършил пълнолетие
- 18 годишна възраст /през м.октомври/ и тогава бил и ученик в ПТГ”Никола
Йонков Вапцаров” - гр.В.. Поддържал близки приятелски отношения със св.М.В.И., живущ в същия жилищен комплекс, но в
бл.***. През същата година подс.Г.М.Г. бил приятел и излизал със св.А.Д., живуща също в бл.***. Познавал се и със съсед на приятелите си - св.i=Т.Г.,
притежаващ към това време л.а. марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с рег. № ***, син
на цвят, който автомобил обичайно паркирал пред входа на блока, в който живее –
бл.***. Подс. Г.Г. често се засичал със св.i=Т.Г. в игралната зала на казино „Лас
Вегас” находящо се в ж.к.”***” до бл.50,като последният при срещите им там се
шегувал, „майтапил” с него по отношение на взаимоотношенията с приятелката му св.А.Д.,
негова съседка, което дразнило подс.Г.Г., като особено сериозно го издразнило, след
като същата го напуснала и същия възприел шегите, „майтапите”, като подигравка.
На 28.12.***3 год., ден събота,
привечер, св.i=Г. паркирал управлявания от него лек автомобил „Сеат-Ибиза” пред
блока и се прибрал в дома си, а по-късно легнал да спи. Междувременно подс. Г.Г.
и неговият приятел – св. М.И. прекарали заедно част от вечерта, като били в
казино „Лас Вегас”. Подс.Г.Г. бил решил за запали лекия автомобил на св.С.Г.,
като отмъщение за подигравките, като пред-варително се снабдил със шише
пластмасово от 0.5 л.
с гориво, което оставил в своя л.а.”Форд-Мондео”, но не казал предврително
затова на св.М.И.. След полунощ, след 03:00 ч. подс. Г.Г. предложил на св.М.И.
да го придружи и двамата се качили в управлявания от подс.Г.Г. автомобил
„Форд-Мондео” и потеглили. Подс. Г.Г. спрял пред блока на св. i=Г. и извадил от
багажника на автомобила си пълната с горивна течност бутилка. Св.М.И. едва
тогава разбрал, че подс. Г.Г. възнамерява да запали автомобила на св.i=Г. и
останал на тротоара пред блока, а подс. Г.Г. се приближил с бутилката в ръка към
паркирания автомобил на св. i=Г., отворил капачката и залял двете предни гуми
на превозното средство, като повече горивна течност изсипал на предната дясна
гума, която
- 5 -
първо залял. След това
подс.Г.Г. извадил запалка и запалил двете гуми, след което двамата със св.М.В.И.
се качили в автомобила на подс. Г.М.Г. и потеглили в посока жил. блок на подс.Г.Г..
Запалването на л.а. „Сеат-Ибиза” станало приблизително около 04.27 ч. на 29.12.***3
год.
Междувременно св.В.Л.С.,***,
находящ се до паркинга, където св. i=Г. паркирал автомобила си, чул силен шум
от гърмеж, в следствие на което и кучето му започнало да лае. Това го
провокирало да стане от леглото и да излезе на терасата, от която имало
видимост към паркинга с горящия вече автомобил. Той веднага подал сигнал на
тел.112 и се отправил към мястото на горящия автомобил, след което отишъл до
дома на св.i=Г., позвънил на звънеца, но тъй като последният не отворил вратата
веднага, позвънил на негов съсед – св.Н.Т., който бил паркирал автомобила си „Хонда-Сивик”
в близост до този на св.i=Г., и го извикал да излезе, за да си премести колата,
която била на газ. Св.Н.Т. бързо излязъл по слипове. През това време св.i=Г.
вече събуден, също излязъл навън, където видял горящия автомобил и насъбралите
се вече хора. Пристигнала пожарна с екип на Районна Служба ”Пожарна безопасност
и защита на населението”/РСПБЗН/ – гр. В., в т.ч. и св. Д.Б. М., които загасили
бързо горящия автомобил. След потушаването на пожара, бил извършен оглед на
местопроизшествието за времето от 05.30 ч. до 06.20 ч., при което горелия л.а.
бил и фотографиран.
За случая било образувано досъдебно
производство /ДП/ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.1 от НК, което след кратко разследване било спряно на 20.02.***4 год. с Пост. на
ВРП, поради неоткриване на извършителя.
Автомобила „Сеат-Ибиза”, с рег. №
***, бил предаден за скраб от собственика св.С.Г., като за него същия получил
около 200 лв. При частичното разглобяване на автомобила от св.С.Г., когато
свалил някои здрави части, му помагал подс.Г.М.Г.. По данни на св.С.Г. л.а. не
е бил застрахован с автокаско.
По делото не се установи точно в
колко часа е подаден сигнала до тел.112 за пожара на л.а., тъй като такава справка
се изиска при третото разглеждане на делото /на 31.05.***7 год./ и съгласно
чл.16 ал.1 от ЗНССПЕЕН112 срока за съхранение на данните е 3/три/ години, който
срок беше изтекъл /при пожар на 29.12.***3 год./. Съгласно Телефонограма на
РСПБЗН-В., за пожара е съобщено в 04.37 ч. и на мястото пожарна е пристигнала в
04.43 ч. Пожара е загасен /ликвидиран/ в 05.10 ч.
По делото не се установи също,
какво е било точно горивото в пластмасовото шише от 0.5 л. – бензин или дизел, и
от коя бензиностанция е заредено. Лекия автомобил на подс.Г.
- 6 -
Г. „Форд-Мондео” е бил на бензин, по негови данни. За л.а. на св.С.Г.
„Сеат-Ибиза” е бил на дизел.
Съгласно назначена на ДП пожаро-техническа експертиза, се установява, че
първоначалното възникване на пожара е в
предната част на автомобила „Сеат-Ибиза” с рег. № ***, в двигателният отсек,
като най-вероятната причина за възникването му е умишлен палеж чрез открити
източници. Възникналия пожар е представлявал опасност върху близко стоящите автомобили,
но ранното му откриване е възпрепятствало той да се разпространи и върху други
автомобили.
Повторната
пожаро-техническа експертиза, назначена от ВОС, установява, че най-вероятната
причина за пожара е използване на открит огнеизточник, като запалка, кибрит и
др. използвани за иницииране на горенето. Най-големите поражения в автомобила
са в предната дясна част и по специално в двигателния отсек, около предна дясна
гума. Определеното огнище и механизма на възникване на пожара съответстват да
свидетелските показания на св.М.И. давани на ДП. Запаления автомобил е бил
паркиран на паркинг между бл.*** и бл.202, като до него в опасна близост са
били паркирани автомобили, като един от тях е частично засегнат и унищожен
заден ляв стоп на „Рено Клио” с рег. № ***. Възникналия пожар е представлявал
опасност върху близко стоящите автомобили, но ранното му откриване е
възпрепятствало той да се разпространи и върху тях.
Допълнителната
повторна пожаро-техническа експертиза, назначена от ВРС при третото разглеждане
на делото сочи, че времето на възникване на пожара е около 04.27 ч. на 29.12.***3
год.
Заключение
на съдебно-оценителна експертиза назначена на ДП сочи, че пазарната стойност на лекият автомобил „Сеат-Ибиза” е 1400 лв. и същият е
фактически тотално унищожен, тъй като
макар изгорялата част от него, оценена като отделни елементи от автомобила да
възлиза на 1050 лв., възстановяването му е невъзможно - изгорели били
предните две гуми, всички части в двигателното отделение, предните калници,
фаровете заедно с предната броня и декоративната решетка, счупено било предно
панорамно стъкло, разтопено било арматурно табло и се разтопила предна част на
тавана. МРЗ /минималната работна заплата/ за страната считано към 29.12.***3
год. е била сумата от 310 лв. /триста и десет лева/.
През м. Май ***4 год., по повод
подозрения в извършването на кражби, подс. Г.Г. и св. М.И. ***, били поставени
в различни помещения и свидетелите служители на полицията св.Б.Б., св.И.Г. и св.М.Г. започнали да
беседват с тях. В хода на беседите, и подс. Г.Г. и св. М.И. разказали за палежа
на автомобила на св.i=Г., както и на мотива за това, което наложило
извършването на проверка дали има такъв регистриран случай, а в резултат на
проверката се стигнало и до възобновяване на 10.05.***4 год. на спряното
наказателно производство и продължаване на процесуално-следствените действия по
случая.
- 7 -
В казино „Лас Вегас” към
м.декември на ***3 год. работели св.Н.Г. – управител и крупиета – св.В.М., св.С.Д.
и св.А.А.. В игралната зала имало охранителни камери, но при проверка от
полицията, извършена едва през м.юли на ***4 год., се установило, че записите
не се съхраняват. Съгласно графика за работа в казиното за работните 28 и 29
декември на ***3 год., нощна смяна за времето от 20.00 ч. на 28.12.***3 год. до
08.00 ч. на 29.12.***3 год. е бил св. А.А., което същия не си спомня.
В ж.к.”***” на гр.В., който е
в близост и граничи със ж.к.”***”, има бензиностанция със същото наименование „***”,
която се стопанисва от фирма „Кан Ойл” ЕООД-С.. Считано към м.декември на ***3
год. на бензиностанцията са работели св.Т.З. и св.Д.С., и нямало камери за
видео-наблюдение. Със Заповед имало забрана за зареждане в пластмасови бутилки.
За дните 28.12.***3 год. и 29.12.***3 год. за времето от 07.34 ч. на първия ден
до 04.30 ч. на втория ден в бензиностанцията е зареждано гориво в малки
количества от под 2/два/ литра - 1.970 л. седем пъти, 0.940 л., 0.790 л., 1.490 л., 2.000 л., 0.800 л., 1.130 л. и 1.210 л.
Втория баща на подс.Г.М.Г. –
лицето Г.И.А. към ***3 год. е работел, като международен шофьор във фирма „Спътник
96”ЕООД. За времето от 12.12.***3 год. до 23.12.***3 год. е бил на курс във
Франция. На територията на гр.В.се е прибрал на 23.12.***3 год. Ресторант
„Хемус” в гр.В.е бил ангажиран от фирма „Спътник 96”ЕООД на 29.12.***3 год. във
връзка с провеждане на Новогодишен банкет на фирмата.
Подс.Г.Г. е бил задържан по
ЗМВР на 07.05.***4 г. в 12.00 ч. до 11.00 ч. на 08.05.***4 г. в РУ-В.на
основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР и на 09.05.***4 год. в 17.00 ч. до 09.00 ч. на
10.05.***4 г. в РУ-В.на осн. чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР. Св.М.В.И. е бил задържан
по ЗМВР на 08.05.***4 г. в 17.00 ч. до 09.00 ч. на 09.05.***4 г. в РУ-В.на основание
чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР от НК. Подс. Г.Г. има задържане по ЗМВ и в РУ-М. със
Заповед № ЗЛ-146/ 09.05.***4 год.
През месец юни на ***4 год.
подс.Г.М.Г. подал Тъжба до ВРП, без дата, но заведена с вх. номер от 06.06. ***4
год. на ВРП. В тъжбата посочил, че при задържането му на 07.05.***4 год. в ПУ”***”
му бил нанесен побой от полицейски служители, както и спрямо него употребен
електрошок. Към тъжбата приложил СМУ № 120/***4 год. на съд.лекар при
МБАЛ”Хр.Ботев”-В.. От това СМУ е видно, че при прегледа на 13.05.***4 год. и от
мед.документация, е установено: оток на лява скула, кръво-насядане на двете
мишници и ляв хълбок, хиперемни изменения на кожата, които увреждания са му
причинили болка и страдание. Образувано е ДП № 1390/***4 год. по описа на ВРП /ДП № 36/14 год. на ОСлО-В./, по което е проведено разследване
и същото е приключило с Постановление от 10.02.***5 год. за прекратяване на
наказател-ното производство, което е било образувано за престъпление по чл.131
ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК срещу неизвестен извършител.
- 8 -
Преписи от това Пост. на ВРП са изпратени на четири лица, в т.ч. и на подс.Г.Г.,
с указание, че може да го обжалват в 7-дневен срок от получаването пред РС-В..
Съгласно справка от ВРП от 22.06.***7 год. същото не е обжалвано от
заинтересованите лица пред съда и не е атакувано по реда на инстанционния
контрол.
Св.М.В.И. и подс.Г.М.Г. имат
общо осъждане по НОХд № 1520/14 год. на ВРС, за извършена кражба, след
предварителен сговор помежду си и с лицето К.П. М., извършена за времето от 23
до 26.11.***3 год. в с.Р., като по споразумение са осъдени с наказание
„Пробация” със съд.акт от 01.12.***4 год. в сила от същия ден.
Спрямо подс.Г. М.Г. и св.М. В.И.
е водено ДП № 1026/14 год. на ВРП /ДП № 391/14 год. на РУ-В./, за палеж на кафе-автомат в ж.к.”***” до бл.17, станал на 02.04.***4 год.
около 22.40 ч. С Постановления на ВРП от 13.10.
***5 год. е прекратено частично наказателното производство срещу тях за
престъпление по чл.216 ал.1 от НК и ДП е спряно. Това Постановление на ВРП също
не е обжалвано пред съда и не е било предмет на инстанционен контрол.
Подс. Г.М.Г. е роден на *** ***, жител и живущ ***,българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, работи понастоящем като шофьор-пласьор във
фирма „Хубев” ЕООД-В., неосъждан - считано към 29.12.***3 год., след това е осъждан,
общо пет пъти, с ЕГН **********. Съгласно изготвени характеристики от ПИ /полицейски инспектор/ към РУ-В., представени на ДП, подс.Г.Г.
е с лоши х-ни данни: След съседите си не се ползва с добро име, дружи с лица
склонни към извършване на престъпления от общ характер и извършвали такива. Сочат
се образувани 7бр.ЗМ /заявителски материали/ срещу него, 5бр. присъди и 7бр. полицейски регистрации. Съгласно
характеристика на подс.Г.Г. изготвена от кл.ръководител от 11.03.***5 год.,
ученикът е постъпил в ПТГ”Н.Й.Вапцаров”-В.през ***1 год., като първо е бил
редовна форма на обучение, след това е преминал на самостоятелна такава, като е
учил специалност „Автотранспорта техника”. Като ученик показва добри познания и
добро поведение в рамките на училището. Не е проявявал агресивно поведение
спрямо съученици и е показвал добро поведение към учителите. Няма оплаквания от
страна на учителския колектив. В часовете по практика показва много добри
трудови навици и познание по специалността си. Слабата му страна, като ученик е
натрупването на отсъствия и не винаги присъствие в дадени часове. Няма
оплаквания срещу него в периода в който е учил в училището. Съгласно
характеристика по месторабота – фирма „Хубев”ЕООД-В., подс.Г.Г. работи на
длъжност „шофьор товарен автомобил” от 13.02.***7 год. и до момента/29.05.***7 год./ е изпълнявал трудовите си задължения добре.
Справя се с възложените задачи в срок, работи добре в екип, като е показал, че
умее да подрежда прио-ритетите си. Към колегите си подхожда с необходимото
уважение и не е имал конфликти. Подс.Г.М.Г. притежава в собственост 3/три/ бр.
МПС – л.а.”Форд-Мондео” с ДК № ***, сив металик, л.а.”Опел-Корса” с ДК № ***, червен
и т.а. ”Щаер 690”
с ДК № ***, бледо жълт.
- 9 -
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
на досъдебното производство /ДП/ и на
съдебното следствие /СС/ доказателства – частично от обясненията на подс. Г.М.Г., частично
и напълно от показанията на свидетелите – С.Т.Г., В.Л.С., М. В.И., Т.В.З., Д.И.С.,
А.С.Д., Л.П.Д., В.И.Д., Д.П.Н., Л.Р.Л., С.А.Г., Н.М.Г., В.И.М., С.Г.Д., И.Ц.Г.,
М.И.Г.,А.И.А., И.К.Л., Б.Д.Б., Д. Б.М. и Н.К.Т., от заключенията
на експертизите: на експерта Р.В.Т. по пожаро-техническата експертиза /основно на л.13 и допълнително на л.14 от ДП/, експерта Г.П.В. по съдебно-оценителна експертиза /на л.17 от ДП/ и експерта Ц.Т.Ц. по повторната пожаро-техническа
експертиза /на л.39-41 от ВНОХд № 506/15 год. на ВОС/ и допълнителната повторна пожаро-техническа експертиза /на л.170 от НОХд № 429/17 год. на ВРС/ и от писмените
доказателства имащи значение за делото, както следва – от ДП: протокол за оглед
/л. 4,5,6/ с приложен фотоалбум /л.7,8/, справка за продажби на гориво /л.39-40/, докладна записка относно игрална зала „Лас Вегас” /л.50/, характеристика на подс. от ПИ при РУП-В./л.55 и л.68/, справка за съдимост на подс./л.70-75/; справка за висящи производ-ство на подс.Г. /л.76/; от първото разглеждане на делото НОХД № 1400/***4 год. по
описа на ВРС: писмо от МБАЛ „Хр.Ботев” с приложени мед.документи /л.35-39/; банкови документи /л.42-43/; СМУ на Г. М.Г. в заверен препис /л.44/; писмо-справка от РУ-В.по отношение служителите на казино „Лас Вегас”/л.46/, характеристика на подс. от кл.ръководител /л.50/; ксерокопие на личен картон/л.51/; справка от търговския регистър /л.58-59/; писмо от Агенция по заетостта,Бюро по труда-В./л.68/; писмо от ПТГ с х-ка на подс. /л.69 и л.70/; справка за съдимост /л.74-78/; писмо от „Виваком” /л.79/, с разпечатка /л.80/; писмо от „Теленор” /л.82/, писмо от НАП /л.85/, писмо от „М-тел” /л.89/; писмо от бензино-станция
със справки /л.91-94/;писмо-справка от фирма
„Спътник-96”
ЕООД /л.96/; писмо справка от НАП /л.109-110/; писмо-справки от „Виваком” с приложена разпечатки /л.112-113/; писмо-справка от „Хемус 2005” ЕООД /л.116/; писмо от ВОП /л.138/, писмо-справка от РУ-В.относно задържане на Г.Г. и М.И. /л.139/; писмо-справка от РУ-М. за задържане /л.140/; Поста-новление на ВРП за прекратяване на ДП /л.151-159/;Тъжба от Г.Г. /л.161/, заверен препис; копие СМУ /л.162/, справка график на работните
дни в игрална зала „Лас Вегас” /л.163/; Постановление за
привличане на обвиняем на Г.Г. по друго ДП /л.166/, от ВНОХД № 506/***5 год. на ВОС:
писмо-справка от РС”ПБЗН”-В./л.27/; телефонограма /л.28/, справка /л.29/ и статистически лист /л.30/, от второто разглеждане на делото НОХД № 1193/***6 год.
по описа на ВРС: актуални справки за съдимост на подс. /л.30-35 и л.89-94/ и от съдебното следствие по настоящето дело НОХд № 429/
- 10 -
***7 год. на ВРС:
писмо-справка от „РЦ тел.112” М. /л.51/; актуална справка за съдимост на Г.Г. /л.56-61/; справка за съдимост на М.И. /л.61-64/; писмо-справка от ВРП /л.92/; Постановление на ВРП
за прекратяване на нак. производството от 13.10.***5 г. /л.93-94/; писмо-справка от РС”ИН”-В./л.132/; писмо-справка сектор „ПП” за притежавани МПС от подс. /л.136/ и характеристика на подс. от фирма „Хубев” ЕООД – В./л.138/.
При
така събраните доказателства, съдът приема, че подс. Г.М.Г. е извършил деянието в което е обвинен, а именно на 29.12.***3 год. между 03.00 ч. и 05.00 ч. на
неохраняем паркинг в гр.В., в ж.к.”***”, пред блок № ***, противо-законно е
унищожил, чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „СЕАТ-ИБИЗА” с рег. №
***на стойност 1 400.00 лв., собственост на С.Т.Г. ***, чрез запалване,
вследствие на което са изгорели предните две гуми, всички части в двигателното
отделени, предните калници, фаровете заедно с предната броня и декоративната
решетка, счупено предно панорамно стъкло, разтопено арматурно табло и разтопена
предна част на тавана, като вещта – лекия автомобил е тотално унищожен.
За да приеме обвинението за
доказано по един несъмнен и категоричен начин съдът не възприе за достоверни обясненията
на подс. Г.М.Г. дадени на ДП и пред съда, където отрича той да е запалил лекия
автомобил, а възприе показанията на св.М.В.И. дадени на ДП пред съдия, както и частично
показанията на свидетелите С.Г., В.С., Н.Т., А.Д., Т.З., Д.С., Д. М., Б.Б., М.Г.,
И.Г., И.Л., С. Симеонов, Л.Д., В.Д., Д.Н., Л.Л., Н.Г., В.М., С.Д. и А.А.,
възприе заключенията на експертизите, както и писмените доказателства по
делото.
Обясненията на подс.Г.М.Г., съдът
не прие за достоверни и обективни в частта ми, където сочи, че няма нищо общо
със случая, че всичко написано на ДП е постановка от полицейските служители и
че каквото и да е казал, е поради нанесено му от полицейските служители в РУ-В.физическо
насилие. Вярно е, че обясненията на подсъдимия са гласно доказателствено
средство по смисъла на чл.115 НК. Същите, обаче, са и средство на защита и
именно заради това, за разлика от свидетелските показания, за заявеното в тях,
дори да не отговаря на действителността, не се носи наказателна отговорност.
Това е и причината всякога, когато трябва да се реши въпросът за кредитиране на
обясненията на подсъдимото лице, съдът да е длъжен да прояви нужното внимание и
да им се довери само и единствено, ако тези обяснения се подкрепят от
останалата доказателствена маса. А в случая разказното от подс.Г.Г. не се
подкрепя от кредитираните доказателства по делото, поради което и съдът счете,
че всичко заявено от него е недостоверно и представлява защитна версия. В
случая тези му обяснения се опровергават напълно от показанията на св.М.И.
дадени на ДП пред съдия, които показания съдът кредитира,за което ще посочи
доводи по-долу. Относно
-
11 -
сбирката в дома на подс.Г.Г., съдът приема, че е имало, но тя не е била
вечерта именно на 28/29.12.***3 год., а някой друг ден, преди този ден. Следва
да се отбележи, че действително подс.Г.Г. и св.М.И. са били задържани по ЗМВР
през м.май на ***3 год. и по жалба на подс.Г.Г. е имало образувано ДП за
полицейско насилие спрямо него и още три лица, но същото е пре-кратено от ВРП,
за което и подс.Г. е уведомен, но не е обжалвал това. Освен това св.М.И. не е
подавал жалба за упражнено спрямо него полицейско насилие, а същия сочи други
мотиви за показанията си дадени на ДП.
Показанията на св.М.И. пред съда са, че не знае
нищо за този палеж, че е заявил на ДП, че подс. Г.Г. е извършил палежа на
автомобила, страхувайки се от наказателно преследване срещу себе си. Съдът не се
довери на това оправдание, тъй като се установи, че при проведените с него
беседи в РУ-В., на които е разказал за палежа, темата на беседа не е била за
палеж на автомобил, а за кражби, при което остава необяснимо и дори нелогично
твърдението му, че е разказал за палежа от страх от наказателно преследване. За
кражба извършена в съучастие подс. Г.Г. и св.М.И. са осъдени по-късно от ВРС,
което е видно от справките им за съдимост. На ДП пред съдия св.М.И. е потвърдил
първоначалните си сведения дадени, както пред полицията, така и показания дадени,
като свидетел пред разследващ орган, като е обяснил как е извършен палежа на
л.а. на св. С.Г., както и на причините затова. Ето защо съдът прие, че
показанията на св.М.И. дадени пред съда, при настоящето трето разглеждане на делото,
както и при първите две разглеждания на делото са недостоверни и целящи
спомагане на подс. Г.М.Г., негов близък приятел, да избегне наказателната
отговорност и счете, че разказното от св.М.И. на ДП пред съдия, следва да се приеме
за отговарящо на обективната действителност. А в тези си показания той подробно
и последователно разказва как в процесната нощ, около 04 часа, с автомобила на
подс. Г.Г., за който автомобил се установи, че действително има подс.Г., а именно
л.а.”Форд Мондео”, са отишли до блока, в който живее св.i=Г., подсъдимият е
извадил от багажника си бутилка с горивна течност, залял е двете предни гуми на
автомобила на св.i=Г. и ги е запалил, след което с автомобила на подс.Г.Г. са
напуснали мястото. Така разказаното от св.М.И. на ДП пред съдия, си кореспондира
изцяло с показанията на св. Б.Б.,св.М.Г. и св.И.Г.. Безспорно, тези показания
се оспорват от защитата като недопустими поради това, че преразказват разказани
им, а не лично възприети факти, както и поради това, че разказаното им е в
резултат на упражнено физическо насилие. Както, обаче, съдът обсъди по-горе,
освен твърденията на подс.Г.Г. и св.М.И. в с.з., не са налице каквито и да е
доказателства за упражнено в РУ-В.физическо насилие.
- 12 -
Отделно от това, обсъждайки обстоятелството дали
подс.Г.Г. и св.М.И. са заявили, че те са запалили автомобила, заради физическо
насилие или страх от наказателна отговорност, не може да не се обърне внимание
на това, че към момента, в който са разказали за процесния случай, водените с
тях беседи не са били по случая, версиите от тях са били абсолютно идентични,
макар и разказани докато двете лица не са имали контакт едно с друго, като
разказаното е съответстващо на установения в пожаро-техническата и повторната
пожаро-техническа експертиза механизъм на възникване на пожара. При това няма
как да не възникне въпросът как би могло да се разкаже с такава точност
събитие, освен ако ти самият не си възприел това събитие. Не би могло да се
възприеме заявеното от св.М.И., че записаното в показанията му на ДП и в
сведенията му е „авторство” на съответния полицейски служител, тъй като св.М.Г.
изрично заяви, че разказът на св.М.И. и подс.Г.Г. е провокирал извършването на
проверка има ли наистина такъв регист-риран случай, в резултат на което се
установило, че е образувано производство срещу неизвестен извършител – т.е. не
е логично и оправдано да се твърди, че това, което св.М.И. е разказал е по
принуда на полицейски служител, който не е знаел за съществу-ването на случая и
не е водел беседа с лицето по повод на подобен случай. Ето защо съдът счете, че
следва да възприеме за достоверни показанията на св.М.И. от ДП дадени пред
съдия, независимо от наведените от защитата в тази насока възражения и доводи
за неприемането им. При това показанията на св.М.И. от с.з. пред съда при три
разглеждания на делото, трябва да не се приемат за достоверни, тъй като същите
са изолирани от доказателствената маса и очевидно са целящи да се постигне не
справедлив, а изгоден за подс.Г.Г. изход на делото.
Съдът счете за достоверни показанията на
свидетелите Б.Б., И.Г. и М.Г., които
разказват за това, че през м. Май ***4 год. са водили беседи с подс.Г.Г. и св.М.И.
по повод разследването на извършени кражби. Свидетелите са единодушни, че при
провежданите с лицата беседи, същите са били в различни помещения, при което не
са чували разказаното от другия, както и са категорични, че върху двете лица не
е упражнявано физическо насилие. Свидетелите твърдят още, че поводът, по който
са започнали беседите и въпросите, които са разисквани по времето на тези
беседи, са касаели разследваните в този момент кражби, като в тези беседи св.М.И.
и подс. Г.Г. сами са разказали за извършения палеж на автомобила и са описали
механизма на деянието по идентичен начин, макар и раз-казвайки го в различни
помещения. Свидетелите служители на полицията разказват за това, че и подс.Г.Г.
и св.М.И. са им обяснили как са пристигнали пред блока на св.i=Г. с автомобила
на подсъдимия, как подсъдимият е извадил от багажника на автомобила си бутилка
с горивна течност, залял е двете предни гуми
- 13 -
на
автомобила на св.i=Г. и ги е запалил, след което отново с автомобила на подс.Г.Г.,
са напуснали мястото, както и за мотива за палежа. Съдът кредитира показанията
на тримата свидетели, служители на полицията, в цялост, като счете, че същите са достоверни,
обективни и кореспондиращи си с останалата доказател-ствена маса. Тук следва отново да се отбележи, че действително по жалба на подс.Г.Г. е
имало образувано ДП за полицейско насилие спрямо него и още три лица, но същото
е прекратено от ВРП, за което и подс.Г. е уведомен, но не е обжалвал това.
Освен това св.М.И. не е подавал жалба за упражнено спрямо него полицейско
насилие, а същия сочи други мотиви за показанията си дадени на ДП, които се
посочиха по-горе. За подс. Г.Г. освен „Сведението” /на л.33 от ДП/ има и
Протокол за разпит на свидетел пред разследващ полицай /л.35/, в които е
посочил повече подробности за случая, но тези му показания нямат
доказателствена стойност.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че тези
„беседи”, които са провели оперативните работници – полицейски служители, при
проверка възможността за съпричастност на лица към извършено престъпление и при
които подс. Г.Г., а и св. М.И. са направили признания за палеж на л.а.,
съставляват оперативно-издирвателно, а не процесуално-следствено действие,
поради което безспорно нямат доказателствена стойност. В резултат на което за
нуждите на наказателното производство са събирани доказателства и
доказателствени средства, чрез разпита на тези свидетели от съда и прилагайки писмени
справки за задържания, за водени други ДП и резултата от тях, както и справки
за съдимост. Тези показания на полицейските служители Б.Б., И.Г. и М.Г., съдът
оцени в пълнота, с всички останали доказателтва, като достоверни, допълващи
останалите доказателства и необходими за изясняване на случая.
Кредитират се от съда показанията на св.i=Г., който разказва, че през ***3
год. е управлявал процесния автомобил, че въпросната нощ е паркирал същия пред
блока, в който живее, и си е легнал. Разказва също, че в ранните часове на
29.12.***3 год. автомобилът му е бил запален и въпреки намесата на екип РСПБЗН
– гр. В., автомобилът му изгорял почти напълно и възстановяването му било
невъзможно, при което единственото, което могъл да направи, е да го предаде за
скрап, като за получената сума не може да уточни, но е около 200 лв. Съдът се
довери и на твърдението на св.i=Г., че на мястото на пожара са излезли и други
от живущите в районна. Съдът се довери и на показанията на св. i=Г. в частта, в
която разказва, че познава подс.Г.Г. и че същият в този период е бил приятел на
негова съседка – А.Д., като се е „майтапел” с подс.Г.Г. по повод това му приятелство
със св.А.Д.. Съдът не се довери на твърденията на свидетеля в частта, в която
настоява, че е излязъл и е видял горящия си автомобил около 03:00-03:30 часа.
За да не даде
- 14 -
вяра на свидетелските твърдения в тази част, съдът съобрази, че при разпита
си, проведен в хода на ДП, същият е посочил, че всичко се е случило в часовото
време около 05 часа. В показанията си при първото разглеждане на делото пък е
посочил час около 02:30 часа – т.е. съвсем различен часови диапазон. При това,
тъй като по делото се установява кога св.i=Г.е бил събуден и е излязъл при
горящия автомобил, а от изготвените по делото писмени материали за случая,
наличните данни за получен за случилото се сигнал и посоченото време на
възникване на пожара на автомобила в пожаро-техническите експертизи, е видно,
че се касае за час след 04:30 часа,
съдът прие, че показанията на св. i=Г. дадени пред съда при третото, при
второто, а и при първото разглеждане на делото в частта относно посочения час
на случилото се са недостоверни. Въпреки така констатираното разминаване,
настоящият състав не счете, че е налице основание да се породи съмнение в
обективността на показанията на свидетеля в останалата част, тъй като
разминаването в сочения от свидетеля час на случилото се е очевидно, че се
дължи на грешно възпроизвеждащи се спомени, избледнели с оглед не малкия
изминал период от време от случилото се до проведения в производ-ството по
делото разпит. Съдът възприема соченото от св.С.Г. обстоятелство, че е видял
непосредствено след загасяването на пожара, как св.М.И. се прибира, докаран от
л.а., което не се оспорва от същия и се потвърждава и от показанията на св. В.С..
Спорно е обстоятелството дали именно св.И.Л., братовчед на св.М.И. е докарал
същия вечерта, което св. И.Л., категорично
отрича.
Съдът се отнесе с доверие и към показанията
на св. В.С., който разказва как в процесната нощ се е събудил от силен шум и е
видял през терасата на жилището си горящия автомобил, при което е подал сигнал
на тел.112 и е отишъл до съседния блок, в който живеел св. i=Г. и пред който
горял автомобила, за да уведоми собственика на автомобила и собствениците на
паркираните в близост превозни средства за случващото се, а именно св. Н.Т.,
което същия потвърждава. Относно часа на случилото се свидетелят твърди да е
било около 03:30-04 часа. Така посоченият час съдът приема, че не е в противоречие
с доказателствената маса, тъй като както бе посочено вече, от изготвените по
делото писмени материали и експертни заключения за случая е видно, че се касае
за час след 04 часа, какъвто и час свидетелят В.С. сочи в показанията си.
Показанията на св.Н.Т. също се кредитират от
съда, същите са в съответствие с показанията на св.В.С. и св.С.Г. относно
случая с пожара на л.а.”Сеат-Ибиза” на св.С.Г.. Същия потвърждава, че бързо
слязъл, дори бил по слипове, за да премести автомобила си „Хонда Сивик”, който
бил на газ и в близост до запаления. Твърди, че взел пожарогасител и започнал
да гаси, като при излизането му пожарната била дошла.
- 15 -
В тази връзка съдът приема за достоверни и показанията
на пожарникаря св.Д.Б. М., който е бил част от екипа загасил пожара. Същия
сочи, че при пристигането на пожарната не е имало никой, който да гаси пожара.
Запаления автомобил бързо бил загасен от екипа на пожарната,като същия горял
само в предната част.
Показанията на св.И.Л., че
вечерта на палежа не е докарал братовчед си св.М.И. с неговата кола пред блока
му, съдът приема за недостоверни. Същите се опровергават от показанията на св.С.Г.,
св.М.И. и св.В.С.. Единствено св.Н.Т. не е забелязъл вечерта на палежа
присъствието на св.М.И. и св.И.Л. на мястото.
Относно показанията на
свидетелите св.Н.Г., св.В.М., св.С.Д. и св.А. А., се установи безспорно, че
същите са работели в казино „Лас Вегас” към м.декември на ***3 год. В игралната
зала е имало охранителни камери, но записите не са били съхранени, поради
късното им поискване. Съгласно графика за работа в казиното за работните 28 и
29 декември на ***3 год., нощна смяна за времето от 20.00 ч. на 28.12.***3 год.
до 08.00 ч. на 29.12.***3 год. е бил св. А.А., което същия не си спомня. Тези
свидетели установяват, че подс.Г.Г., св.М.И. и св.С.Г. са били чести клиенти на
казиното и същото е работело денонощно и без почивен ден. Няма основание да не
се кредитират тези показания на служителите на казиното, освен показанията на
св.А., който не си спомни за вечерта на 28/29.12.***3 год., че именно той е бил
на смяна. В тази връзка съдът приема за достоверни показанията на св.М.И., че
преди да бъде извършен палежа са били с подс.Г. именно в казиното, което е
работело денонощно и предвид сезона – зима и месеца – декември, не е логично да
са били навън след полунощ.
Свидетелите - св.Т.З. и св.Д.С.
са работели в бензиностанция „***” на гр.В., считано също към м.декември на ***3
год. На бензиностанцията не е имало тогава камери за видео-наблюдение.
Действително със Заповед имало забрана за зареждане в пластмасови бутилки, но за
дните 28 и 29.12.***3 год. в бензиностанцията е зареждано гориво в малки
количества от под 2/два/ литра. Също няма основание да не се дава вяра на тези
свидетели и съдът ги кредитира.
Относно показанията на петимата свидетелите
поискани от защитата на подсъдимия при първото разглеждане на делото и
допуснати отново от съда при третото разглеждане на делото, всичките с малки
разминавания твърдят, че вечерта на 28.12.***3 год. в домът на подс. Г.М.Г. са
били и са празнували общо 10/десет/ човека, както следва: вторият му баща Г.И.А.,
майка му К.К.Т., сестрите му - С.Г. А.и Е.М.Т., и приятелят и Л.Р.Л., както и
братовчеда Д.П.Н., а също съседа С.Г., и семейните приятели В.И.Д. и Л.П.Д., по
отношение, на които съдът при направеният анализ констатира следното:
- 16 -
В показанията си св.С.А.Г. съсед и приятел на подс.Г.Г. и
неговото семейство сочи, че заедно са отпразнували „Коледните” празници на ***3
год. и, че на „Коледа” на 25.12.***3 год. тъстът му бил на гости, както и че
един - два дни по-късно /което ще рече на 26 или 27
декември/ отново са се събирали в дома на подсъдимият, като повода
за това събиране бил, прибирането на баща му на 28.12.***3 год. от курс. Също
така сочи и че са пили бира и уиски, и са яли мезета, макар че имало и готвено
с картофи и че до към то 02.00 часа, когато си е тръгнал всички са били в
кухнята на апартамента и никой не е излизал.
Св.Л.Р.Л.,
бивш приятел на по-голямата сестра - Е., твърди че събирането в дома на
подсъдимия било на датата 28.12.***3 год. и че същата е била свързана с
гостуването на „Дидо”,братовчеда на подсъдимия. Вечеряли месо с лук и питка, и
си говорили и слушали музика до сутринта, когато си легнали към 07.00 часа.
Като според него сем.Д.си тръгнало около 02.00 часа, и че никой от
присъстващите включително и подсъдимия не е напускал жилището въпросната нощ.
От своя страна в показанията си Св.Д.П.Н., братовчед на подсъдимия
сочи, че всяка година празнува с братов-чедите си „Коледните” тържества, като
за тази цел дошъл във гр.В.сутринта на 28.12.***3 год., а вечерта имало
събиране, на което присъствали посочените по горе лица, като никой не е излизал
и всички са били в кухнята, където празнували и танцували до сутринта до 07.00
часа, когато си легнали. По отношение на сем.Д.сочи, че същите са си тръгнали
около 05.00 часа.
Несъответствие е налице и в показанията на сем.Д., като от една страна св.Л.Д., първоначално твърди, че
причината за празненството у семейството на подсъдимия бил факта, че на
следващата вечер 29.12.***3 год. е трябвало да бъдат на фирмен банкет, а в
последствие твърди, че са се събрали именно на 28.12.***3 год. защото вторият баща на подсъдимия - Г.И.А.,
тъкмо се бил върнал от курс в чужбина, а и за да се разберат за банкета. Св.Л.Д. сочи и че цяла вечер
всички са били в кухнята и не са излизали, и че със съпругата си са си тръгнали
около 04.00 - 05.00 часа сутринта.
От своя страна св.В.И.Д.,
споделя че причи-ната за събирането е връщането на вторият баща на подсъдимия
от чужбина и че цяла вечер всички са били в кухнята, като след 24.00 часа
децата включително и подсъдимия са отишли в другата стая. Твърди и че със
съпруга си са си тръгнали в ранните часове.
Настоящият съдебен състав не кредитира напълно визираните показания от
една страна поради близките роднински и приятелски взаимоотношения на тези
петима свидетели с подсъдимия и членовете на неговото семейство, които ги
правят пристрастни и заинте-ресовани от изхода на делото, от друга поради това
че същите са взаимно изключващи се в някои части и противоречиви, както по
между си така и с останалият събран гласен и писмен доказател-ствен материал по
делото. Такова събитие - събиране в жилището на подс.Г.Г., може да е имало
действително, но същото е било ден, два или три преди това – на 25, 26 или
27.12.***3 год.
- 17 -
Наличните разминавания биха могли да се дължат на изминалия немалък период
от време, считано от момента на описваното събитие, до момента на даване на
показания пред съда за този случай, което е логично и разбираемо, но от друга
страна прави впечатление твърдението на всичките петима свидетели, че са
празнували „Коледните” празници на 28.12.***3 год. вечерта и то при положение, че и петимата са пълнолетни с постоянно
место-живеене в страната, на които следва да е известно, тъй като това от
повече двадесет и пет години е общо известен и достъпен факт за всички граждани
на страната - официално обявен в КОДЕКСА НА ТРУДА /ДВ. бр.104 от 1991 год./, в чл.154 ал.1 съгласно, който „Коледните
празници” обхващат дните - 24, 25 и 26 декември, от които 24 декември – „Бъдни
вечер”, 25 и 26 декември – „Рождество Христово”, като между впрочем това е и
общо приетото и обичайно традиционно схващане, утвърдило се и в обществото, а
не както се твърди, че е въпрос на свободно тълкуване, с оглед липсата на
законово понятие за това. Не на последно място съдът намира и че показанията на
всичките петима свидетели - Л.Л., Д.Н., С.Г.,и семейните приятели В. и Л.Д., имат за цел именно да изградят
алибито на подсъдимия за процесната нощ и по конкретно относно факта, че
същият, не е напускал домът си в гр.В., които обаче факт се опровергава от
показанията на останалите разпитани по делото свидетели – на прекия очевидец М.И.,
и косвено от свидетелите полицаи - Б.Б.,
И.Г. и М.Г.. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, безспорно установено
по делото с писмени документи, че втория баща на подс.Г.Г. се е прибрал в
страната на 23.12.***3 год., като банкета на фирмата му е бил вечерта на 29.12.***3
год.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на пожаро-техническата, повторна пожаро-техническа, както и
допълнително повторната пожаро-техническа експертиза. От същите се установява,
че пожарът на автомобила е в резултат на открит огнеизточник, като запалка,
кибрит и други подобни, използвани за иницииране на горенето. Установява се и
това, че най-големите поражения по автомобила са в предната част в двигателния
отсек, при което огнището на пожара е в предна дясна част на автомобила и
по-специално в двигателния отсек около предна дясна гума, който механизъм
съответства на описания такъв на ДП от св. М.И.. Установява се и това, че
пожарът е представлявал опасност за близко паркираните автомобили, но ранното
му откриване е препятствало разпространението му върху тях. Времето на възникване на пожара е около
04.27 ч. на 29.12.***3 год.
Съдът се довери и на заключението
на съдебно-оценителната експертиза, от което се установява, че стойността на
автомобила е 1400 лв. при МРЗ към датата на деянието 310 лв. В експертното
заключение, а и при изслушването на вещото лице в с.з., се констатира, че в
следствие на възникналия пожар, автомобилът е тотално унищожен, тъй като макар
оценени по отделно изгорелите му части да възлизат на 1050 лв.,
възстановяването на автомобила е
- 18 -
технически трудно и икономически неизгодно предвид обстоятелството, че
разходите за възстановяването му биха надскочили пазарната му стойност.
Кредитират се от съда и приложените по делото писмени доказателства,
като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на подлежащите на
доказване факти.
Преценени цялостно и поотделно, в
тяхната връзка и логична последователност, събраните доказателства по делото
водят до един единствено логичен, несъмнен и категоричен извод, а именно, подс.
Г.Г. е извършил деянието в което е обвинен.
От
обективна и субективна страна съдът приема, че подс. Г.М.Г. е осъществил състава на чл.216 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ
КОДЕКС – на 29.12.***3 год. между 03.00 ч. и 05.00
ч. на неохраняем паркинг в гр.В., в ж.к.”***”, пред блок № ***, противозаконно
е унищожил, чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „СЕАТ-ИБИЗА” с рег.
№ ***на стойност 1 400.00 лв., собственост на С.Т.Г. ***, чрез запалване,
вследствие на което са изгорели предните две гуми, всички части в двигателното
отделени, предните калници, фаровете заедно с предната броня и декоративната
решетка, счупено предно панорамно стъкло, разтопено арматурно табло и разтопена
предна част на тавана, като вещта – лекия автомобил е тотално унищожен.
Подс.Г.М.Г. е извършил деянието умишлено,
като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и фактически е искал настъпването на тези
последици, което сочи поведението и действията му.
От субективна страна подс. Г.Г. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Знаел е,
че унищожава чужда вещ и че с тази си деятелност нарушава обществените
отношения, уреждащи правото на собственост. Въпреки това той е унищожил, чрез
запалване, лекия автомобил на св. i=Г., при което ясно е съзнавал последиците
на деятелността си и е желаел и целял настъпването им.
Тезата на защитата е, че
обвинението не се доказва от събраната по делото доказателствена маса. При
анализа на доказа-телствата, обаче, посочена по-горе, съдът достигна извод,
като прие, че се установява всеки един от обективно и субективно съставомерните
признаци, както и че се установява по достатъчно убедителен начин авторството
на деянието. При направата на изводите си, съдът не пропусна твърдението на защитата,
че показанията на св.М.Г., И.Г. и Б.Б. не бива да се ползват, тъй като тези свидетели преразказват разказани им, а
не лично възприети факти, както и поради това, че разказаното им е в резултат
на упражнено физическо насилие. По делото обаче, както съдът вече отрази при
анализа на доказателствената маса, не са налице убедителни доказателства за
упражнено физическо насилие над св. М.И. и подсъдимият. Отделно бе взето
предвид, че водените с
- 19 -
двете лица беседи, в рамките на които те са разказали за процесния палеж,
не са водени с оглед процесния случай и няма как да е упраж-нено физическо
насилие над тях с оглед признаване на авторството на запаления автомобил. Взе
се предвид и фактът, че версиите и на двамата са били идентични и са в пълно
съответствие с установения в пожаро-техническите експертизи механизъм на
възникване на пожара. По тези съображения съдът прие, че показанията на св.М.Г., св.И.Г. и св.Б.Б. не са
изолирани и няма данни да се позовават на данни, извлечени от тях чрез
упражнено насилие. По сходни съображения съдът прие, че и показанията на св. М.И.
от ДП дадени пред съдия, са годни и следва да се кредитират, при което тезата
на защитата, че обвинението се крепи само на „извънсъдебни самопризнания” е
лишена от основателност – съдът прие за установени чрез годни, кореспондиращи
си и взаимодопълващи се доказателства по делото всеки един от съставомерните
елементи на обвинението. Не е налице и „алиби” за подс. Г.Г. за вечерта на
28/29.12.***3 год., тъй като съдът прие, че сбирката в дома на същия не е била
именно тази вечер, а ден, два или три преди това, както се посочи и обсъди
по-горе. По делото се установиха безспорно и несъмнено, както авторството на
палежа, така и мотивите затова.
При определяне на вида и
размера на наказанието, съдът прие наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоя-телства съгласно разпоредбата на чл.55 от НК за подс. Г.М.Г.. Тези
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. Г.Г. са - чисто
съдебно минало, считано към момента на извършване на деянието /29.12.***3 год./, млада възраст към този момент /навършил пълнолетие само два
месеца преди това – роден е на *** год./, добри характеристични данни, също считано към момента на
извършване на деянието /като ученик тогава/, както и немалкия период от време изминал от момента на извършване на
деянието досега – близо 4 /четири/ години,
като понастоящем подс.Г.Г. работи и е с много добри трудови данни от фирма
„Хубев”. Отегчаващи отговорността обстоятелства са немалкия размер на причинената щета – 1 400 лв. /при МРЗ към деня на деянието 310 лв./ и сравнително лоши х-ни данни от полицията.
Затова и на основание чл.55
ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС съдът
ОСЪДИ подс. Г.М.Г., като му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни мерки:
-
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” –
за СРОК от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване – 2 /два/ пъти
седмично и
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за СРОК от ЕДНА
ГОДИНА.
С така определеното по вид и размер
на наказания, съдът отчете, че е възможно изпълнението на целите на наказанието
по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция.
Причина за извършване на деянието е ниското правосъзнание
от страна на подс. Г.М.Г..
- 20 -
След
извършване на настоящето деяние – на 29.12.***3 год. подс. Г.Г. е осъждан общо
5/пет/ пъти с влезли в сила съдебни актове. Налице са условията в закона за
определяне на едно общо наказания по всичките му осъждания, тъй като всяко едно
деяние е извършено, преди да е имало влязъл в сила съдебен акт за другото, в
т.ч. и за настоящето осъждане.
Затова и на основание
чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс. Г.М.Г.
от наказанията, по осъжданията му,както следва
1.По НОХд № 911/***4 г. на РС-В., по което дело за деяние извършено на
08.01.***4 год. е осъден на „Пробация” за срок от 7/седем/ месеца, по
споразумение, в сила от 08.07.***4 год.,
2.По НОХд № 30252/***4 г. на РС-М., по
което дело за деяние извършено на 04-05.02.***4 год. е осъден на „Пробация” за
срок от 8/осем/ месеца, по споразумение, в сила от 21.11.***4 год.,
3.По НОХд №
1520/***4 г. на РС-В., по което дело за деяние извършено на 23-26.11.***3 год.
е осъден на „Пробация” за срок от 8/осем/ месеца, по споразумение, в сила от
01.12.***4 год.,
4.По НОХд № 306/***5 г. на РС-В., по което
дело за деяние извършено на 04/05.02.***4 год. е осъден на „Пробация” за срок
от 13/тринадесет/ месеца, по споразумение, в сила от 25.03.***5 год.,
5.По НОХд № 305/***5 г. на РС-В., по което
дело за деяние извършено на 31.01.***4 год.-01.02.***4 год. е осъден на
„Пробация” за срок от 6/шест/ месеца, по споразумение, в сила от 01.04.***5
год. и
6.По НОХд №
429/***7 г. на РС-В., за настоящето деяние извършено на 29.12.***3 год. и за
което се осъжда на „Пробация” за срок от 1/една/ година,
като наложи най-тежкото
наказание от гореизложените, а именно - „ПРОБАЦИЯ”, с пробационните
мерки, както следва:
-
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” –
за СРОК от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ, с периодичност на явяване и
подписване 2 /два/ пъти седмично и
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за СРОК от ЕДНА
ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ.
На основание чл.25 ал.2 от НК
съдът ЗАЧЕТЕ и ПРИСПАДНА от горното общо наказание „Пробация” в размер на 1
/една/ година и 1/един/ месец, или фактически 13 /тринадесет/ месеца,
изтърпяната част от наказанието по първите пет дела, за срок от също 13
/тринадесет/ месеца, изтърпяно за времето от 14.07.***4 год. до 14.08.***5 год.
С така определеното общо наказание „Пробация”,
съдът отчете, че е възможно изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция, като не се налага
приложението на чл.24 от НК, т.е. увеличаване на наказанието.Общото наказание
„Пробация” фактически е изтърпяно
- 21 -
като по последното осъждане, настоящето по НОХд № 429/***7 г. на ВРС,
деянието, както се посочи и по-горе, е извършено преди близо 4 /четири/ години – на 29.12.***3 год.
Подс. Г.М.Г. се ОСЪДИ да ЗАПЛАТИ разнос-ките по делото: от ДП - сумата от
54.00 лв. по сметка на ОД на МВР-В.и сумата от 47.85 лв. по сметка на РС”ПБЗН”-В.,
както и разноските от съдебното следствие – сумата от 70.00 лв. по сметка на
Окръжен Съд-В.и сумата от общо 284.89 лв. по сметка на Районен Съд-В..
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Гр. В.РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
07.12.***7
год. / КРАСИМИР Г. /