Р Е Ш Е Н И Е
№ 876
гр. Бургас, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Бургас, трети състав, в публично заседание на втори юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретар И.Л.,
като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 1063/2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „МБАЛ Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бул. „Димитър Димов“, представлявано от
д-р С.И. - прокурист против Заповед за налагане на санкции №
РД-25-582/19.04.2021 год., издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас само в
частта касаеща констатирани нарушения и наложени финансови неустойки по т.т. -
1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 2.1, 2.2 и 2.3, всяка една в размер от по 200,00 лева. С оспорената заповед по
описани в същата 11 нарушения са наложени общо 11 бр. санкции „финансова неустойка“ в размер на
200,00 лева. Оспорените по тях са както следва:
1. По т.1.5 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО,
чл.295, т.9 от НРД за медицинските
дейности 2020г.-2022г., на основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на 200,00 лева.
2. По т.1.6 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.295, т.9 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., на
основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева.
3. По т.1.7 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.295, т.9 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., на
основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева.
4. По т.1.8 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.295, т.9 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., на
основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева.
5. По т.2.1 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.295, т.9 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., на
основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева.
6. По т.2.2 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2,
т.5 от ЗЗО, чл.380, чл. 385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности
2020г.-2022г., на основание чл. 416, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г.
е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева.
7. По т.2.3 За констатирано нарушение на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.295, т.9 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., на
основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева.
С жалбата заповедта се оспорва в посочената по-горе
част като незаконосъобразна и издадена при несъответствие с целите и духа на
закона.
Относно наложените санкции от т.1 до т.5, вкл., както
и т.7 жалбоподателят твърди, че е налице разминаване между фактическите и
правни основания за налагане на финансова неустойка, доколкото според него
описаните като допуснати нарушения не представляват нарушения на условията и реда
за оказване на медицинска помощ. Касае се за нередовно водена документация,
която според жалбоподателя представлява нарушение на разпоредбата на чл.55,
ал.2, т.5 ЗЗО, в който случай е налице различно правно основание за налагане на
финансова наустойка.
Що се отнася до констатираното в т.2.2 нарушение,
същото според жалбоподателя правилно е преценено като такова, свързано с водене
на документацията. Според инициатора на настоящото производство видно от
указанията за попълване на НХ при отчитане на КП, за някои от блоковете, които
следва да бъдат попълнение като част от медицинското направление присъства
фразата „задължително се вписва“, като се сочи, че за блок „придружаващи
заболявания и усложнения“ липсва изрично указание за задължителност на
попълването. Предвид това и с оглед цитирана практика на ВАС допуснатия пропуск
е преценен като маловажен, като според оспорващия не е следвало допускането му
да бъде санкционирано като явно маловажно. От съда се иска да се отмени
оспорената заповед и да се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Ответникът предоставя административната преписка по издаване
на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли за оставяне на същата без уважение. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Бургас, трети състав, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установено следното:
На 18.02.2020г. в гр.Бургас, между НЗОК,
представлявана от директора на РЗОК-Бургас, като възложител и „МБАЛ Лайф
Хоспитал“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор № 020623/18.02.2020г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни
процедури с НЗОК (л.51-л.78).
Със заповед № РД-25-125/28.01.2021г. (л.30), на
основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от ЗЗО, глава 20 и 21 и §10 от НРД за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020г.-2022г., директорът на
РЗОК-Бургас е разпоредил извършване на тематична проверка на „МБАЛ Лайф
Хоспитал“ ЕООД, със срок на проверката до 26.02.2021г., вид и обхват на
проверката – тематична, и по жалба, със следните задача: Контрол относно
спазване на изискванията на НРД за медицински дейности 2020г.-2022г. между НЗОК
и БЛС, ЗЗО по отношение на дейностите през м. ноември и м. декември. 2020г.;
Контрол по жалба с вх. № 35-00-93/18.01.2021г.; Контрол относно спазване на
изискванията на НРД за Мед. Дейности 2020-2022г. и ЗЗО по отношение на дейност
м. Януари 2021г.по КП №104.; Контрол по писма от Управителя на лечебното
заведение; Контрол по доклади и справки от РЗОК - Бургас.
Във връзка с така постановената заповед, през периода
02.02.2021г. - 09.02.2021г. определените лекари-контрольори започнали
извършването на указаната проверка, като резултатите от същата са обективирани
в протокол № 142/11.02.2021г., съставен на основание чл.74, ал.3 от ЗЗО. Видно
от същия, при извършената проверка са направени 11 бр. констатации за допуснати
нарушения, а именно:
По т.т. от 1.5 до 1.8, както и 2.1 и 2.3 се касае за
идентични случаи при които по 5 бр. ИЗ с номера : 7518, 7973, 7551, 7858, 8164
и 8222, всички по КП 74.1 направената електрокардиограма, отчетена като основна
диагностична процедура с код МКБ 89.52, не съдържа собственоръчно положено име
и подпис от осъществилия изследването съгласно чл.295, т.9 от НРД за
медицинските тейности 2020-2022г.
По т.2.2 е констатирано нарушение при работа с
първичен документ „Направление за хоспитализация“към ИЗ №8222 на ЗОЛ ,
хоспитализирано от 14.12.2020г. до 17.12.2020г.по КП № 74.1. Придружаващото
заболяване - Артериална хипертония, отразена в титулна страница и епикриза, не
са вписани в част IV Данни попълване при изписване на преминал през
стационара“ към Направление за хоспитализация, съгласно изискванията на
Указания за попълване на направление за хоспитализация - Приложение №2 към
НРДза медицинските дейности за 2020 - 2022г.
Протоколът е бил връчен
на д-р С.И. – прокурист, представляващ „Многопрофилна болница за активно
лечение Лайф Хоспитал” ЕООД на 19.02.2020 год. с указание, че може да подаде
писмено становище в 7-дневен срок пред директора на РЗОК Бургас по направените
констатации. Няма данни да са постъпили възражения по протокола.
По делото е представена
медицинската документация, свързана с хоспитализациите, Доклад на лекарите-контрольори, адресиран
до Директора на РЗОК-Бургас и декларации за липса на заинтересованост.
Впоследствие, след
запознаване с всичко изложено по-горе, директорът на РЗОК
- гр. Бургас е издал оспорената в
настоящото производство заповед, а именно: Заповед
за налагане на санкция № РД-25-582/19.04.2021год., издадена от директора на РЗОК-Бургас. С нея
при същите фактически установявания, по оспорените 7 нарушения са наложени 7бр. санкции
„финансова неустойка“ в размер на
200,00 лева всяка.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, въз
основа на приетите за установени факти, счита следното относно допустимостта и
основателността на предявената жалба:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от
търговско дружество, което е адресат на издадения срещу него индивидуален
административен акт. Налице са и останалите предпоставки за редовност и
допустимост на съдебното оспорване, поради което съдът намира жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е частично
основателна,
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е
Заповед за налагане на санкция № РД-25-582/19.04.2021год., издадена от
директора на РЗОК - гр. Бургас.
Административният акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма. Заповедта е с право основание чл.74,
ал.5 от ЗЗО и чл.422, ал.1 от НРД за медицински дейности 2020г.-2022г.,
съгласно които когато проверяваният субект не изрази писмено становище,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която
налага санкция.
Заповедта съдържа изискуемите реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. В производството по издаването й не е допуснато съществено
процесуално нарушение. Проверката е възложена на основание чл.20, ал.1, т.2 и
чл.72, ал.2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД за медицински дейности 2020г.-2022г.
Според чл.72, ал.3 от ЗЗО, в редакцията му към момента на извършване на
проверката, служителите на НЗОК по ал.2 могат да извършват проверки на
територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на
оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат
да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния
директор или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или
на оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай, според издадената
заповед, проверката е инициирана от директора на РЗОК, т.е. възложена е в
съответствие с приложимите процесуални правила.
От своя страна чл. 55, ал.2 от ЗЗО определя
съдържанието на НРД, като част от него са и условията и редът за контрол по
изпълнението на индивидуалните договори (чл. 55, ал.2, т.6а от ЗЗО), т.е. в
правомощията на Надзорния съвет на НЗОК е да определи със свое решение
изискванията за осъществяване на контрол.
Съгл. чл.72, ал.10 от ЗЗО условията и редът за
осъществяване на контрола по ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се
определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на
цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция
№РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по
чл.72, ал.2-8 вкл. от ЗЗО, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК
(http://www.nhif.bg/web/guest/1052/) и е изцяло в синхрон с разпоредбите на
чл.75, ал.1 и сл. ЗЗО. Предвид това,
правилно в хода на проверката длъжностните лица са съставили протокол, връчили
са копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок
за отговор.
Самият оспорен адм. акт е издаден от административен
орган с териториална компетентност. В текста на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е указано,
че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или
дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица –
служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от
оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК –
контрольори. В настоящия случай, между жалбоподателя „МБАЛ – Лайф хоспитал“
ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен Договор №
020623/18.02.2020год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване
на амбулаторни процедури с НЗОК. Безспорно, проверката е извършена от
компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК Бургас –
контрольори.
След анализ на събраните в хода на настоящото производство
писмени доказателства, съдът намира заявените в жалбата възражения и
подкрепящите ги твърдения за основателни по следните съображения:
В нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е указано, че в
случаите, когато лицето не оспори констатациите на съответното длъжностно лице
по чл. 72, ал. 2 или изразеното от него становище не съдържа възражения по
направените от длъжностното лице по чл.74, ал. 3 констатации, управителят на
НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател не е
представило становище пред органа, респ не е възразило против направените от
длъжностните лица констатации. Липсата на възражение в този случай
законодателят е предпочел да цени като съгласие с направените констатации от
страна на нарушителя. Именно поради това, в коментираната хипотеза
разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия не е
предвидено като елемент от такаразвилото се производство и констатациите се
считат за верни, като не подлежат на последваща преценка по същество нито от
Директора на РЗОК, нито от съдебния състав, разглеждащ жалбата. Този извод
следва при системното тълкуване на разпоредбата на чл.74, ал.5 ЗЗО, сравнението
й с чл.75 и чл.76 от ЗЗО и мястото им в нормативния акт. По делото спор относно
констатациите липсва.
Сравнителният анализ навежда настоящия съдебен състав
на извода, че разпоредбите са с императивен характер и целят бързо уреждане на
процедурата, в хипотезата, когато липсват възражения относно фактите и правната
им квалификация, извършена от страна на проверяващите.
За разлика от хипотезата на чл.75, ал.1 ЗЗО, според
която, в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно
лице по чл. 72, ал. 2, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на
писменото становище по чл. 74, ал. 4 е длъжен да изпрати спора за решаване от
арбитражна комисия, тук подобни процесуални задължения липсват. Т.е. става
ясно, че при условията на чл.74, ал.5 ЗЗО Директорът е задължен, а не просто
упълномощен да санкционира нарушителя на база неоспорените правни и фактически
констатации, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност за
разлика от хипотезите на чл.76, ал.3 и ал.4 ЗЗО, където директорът на РЗОК е
предвидено, че „може“ да наложи предвидените по закон санкции.
Предвид горното, постановяването на заповед за
налагане на санкции след надлежноустановена липса на възражение против
констатираните факти и обстоятелства отразени в протокол № 142/11.02.2021г., от
страна на носителя на правото на оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
е правилно и законосъобразно от процесуална гледна точка.
Относно материалната законосъобразност на атакуваната
заповед, съдът намира следното:
От материалноправна гледна точка липсва съответсвие
между фактическите и правни основания за наложената санкция
Между страните в настоящото
съдебно производство липсва спор досежно фактите. Спорът е за правилното
приложение на материалноправните разпоредби.
Относно констатациите за допуснати нарушения в т.1.5, т.1.6,
т.1.7, и т.1.9, както и в т.2.1, т.2.3, квалифицирани като такива по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО,
чл.295, т.9 от НРД за медицинските
дейности 2020г.-2022г., за всяко от които на основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на 200,00 лева, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
И в шестте случая се касае за липса на собственоръчно положено
име и подпис на осъществилия изследването ЕКГ. В чл.295 от НРД
за медицинските дейности 2020г.-2022г. - Документиране в хода на хоспитализацията, в т.9 е посочено, че
при извършване на ЕКГ изследване
електрокардиограмата и интерпретация на същата се прилагат в ИЗ, като същата
съдържа апаратна дата и час на извършването, име на пациента и собственоръчно
положено име и подпис от осъществилия изследването. В горните случи това не е сторено,
следователно с непопълването на този задължителен реквизит лечебното заведение,
изпълнител на БМП не е водил надлежно медицинската си документация. Допуснатото бездействие обаче е било
неправилно привързано, както възразява и жалбоподателят, като такова на разпоредбата на чл.55, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗЗО, според която норма Националните рамкови договори съдържат: „2.
отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3. условията и реда за оказване на
помощта по т. 2;“ Съдебният състав възприема тезата на жалбоподателя, че
привръзката на констатираното нарушение е с посочената от жалбоподателя
разпоредба на чл.55, ал.2, т.5, според която НРД съдържа и „документацията и
документооборота;“, тъй като цитираната разпоредба не визира единствено първичните
медицински документи, посочени в Приложение № 2, към НРД, а и всички други
документи, за които НРД създава правила. Такива той е създал относно ИЗ и ЕКГ в
разпоредбата на чл.295, т.9 (правилно посочена като нарушена от страна на ответния
орган).
Предвид изложеното, посоченото в коментираните случаи правно основание за
налагане на санкциите „финансова неустойка“, а именно чл.414, ал.3 от НРД,
според което „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и
реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени
в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
„финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. се явява незаконосъобразно. Не
се касае за допуснато нарушение в условията и редът за оказване на медицинска
помощ. Напротив такова твърдение липсва, както липсват и фактически
установявания в негова подкрепа. Според настоящия съдебен състав се касае нарушение
съответстващо на диспозицията на чл.416, ал.3, според която „Когато изпълнител
на болнична медицинска помощ наруши установените
изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение
на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500
лв. Разпоредбата е обща и визира цялата уредена от НРД документация,
включително и регламентираната в чл.295, т.9 от НРД. Констатираното обосновава
извод, че наложените санкции по т.1.5, т.1.6, т.1.7, и т.1.9, както и в т.2.1,
т.2.3 се явяват незаконосъобразни, поради противоречие с материалноправните
разпоредби.
Не може да бъде възприето становището на ю.к. Д., че главата, в която се
намира нарушената норма предопределя вида на самото нарушение. Действително
посочената като нарушена норма е разположена в Глава 19 Болнична помощ, раздел
3 - Условия и ред за оказване на болнична медицинска помош по КП, амбулаторни и
клинични процедури“ на НРД - 2020-2022, но самата нарушена норма на чл.295 е
именована „Документиране в хода на хоспитализацията“, т.е. касае се за правила,
свързани с документацията и документооборота. За още по-голяма прецизност
следва да се посочи, че е служебно известно, че именно такъв е бил
административният подход на ответния орган до момента при квалифициране на
идентични случаи.
По отношение на констатацията за допуснато нарушение в т.2.2, а именно нарушение
при работа с първичен медицински документ - „Направление за хоспитализация“ към
ИЗ № 8222 на ЗОЛ по КП 74.1, не се спори от страните наличието на пропуск,
представляващ неотбелязване в част IV „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара“ към
Направление за хоспитализация , съгласно изискванията на Указания за попълване
на направление за хоспитализация“ - Приложение №2 към НРД за медицинските
дейности за 2020-2022г.
Съгласно чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО - Националните рамкови договори съдържат:
документацията и документооборота.
В приложение №2 към НРД за медицинските дейности за 2020г.-2022г. „Първични
медицински документи“ и по точно в Направление за хоспитализация, в „Указания
за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“,
част IV „Данни попълвани при
описване на преминал през стационара“ в блок „Преминал през лечебното заведение
пациент“ в подточка придружаващи заболявания и усложнения следва да бъдат
вписани на три реда съответните състояния съобразно правилата на кодиране, като
се поставя и допълнителен код, когато се изисква, съобразно правилата за
кодиране, обозначен с * в МКБ 10.
В случая това не е било сторено, след като такова придружаващо заболяване е
било вписано в титулна страница и епикриза, а именно „Артериална хипертония“ и следователно
с непопълването на този задължителен реквизит лечебното заведение, изпълнител
на БМП не е водило надлежно медицинската си документация. Като нарушени
разпоредби на НРД за МД за 2020г.-2022г. са посочени относимите такива – тези
на чл.416, ал.3 НРД.
От сравнителен анализ за изискванията за попълване на другите блокове,
които са част от направлението за хоспитализация, прави впечатление, че за
някои от тях фигурира думата „задължително се вписва“ определени данни при
отчитане на КП. За блок „придружаващи заболявания и усложнения“ липсва
задължителност за попълването, което според жалбоподателя води до заключението,
че пропускът е формален и несъществен, поради обстоятелството, че в останалата
си част направлението за хоспитализация е попълнено надлежно, а съпътстващите
заболявания са видни от амбулаторния лист и от епикризата, издадена на ЗОЛ. В
конкретния случай според изрезеното от МБАЛ Лайф хоспитал ЕООД становище, липсата
на посочени придружаващи заболявания поради своята маловажност не следва да
води до налагане на санкция „финансова неустойка“. В този смисъл е налична и
цитирана от страна на жалбоподателя съдебна практика, а именно Решение
№1412/04.02.2019г. по адм.д. № 92/2018г. по описа на Върховния административен
съд, шесто отделение.
Въпреки това, настоящият
съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на
констатираните нарушения по смисъла на § 1, т.4.2 от ДР на НРД за медицински
дейности 2020г.-2022г. Съдържащото се в цитираната разпоредба определение на
маловажните случаи касае изчерпателно изброени хипотези във връзка с чл.408,
ал.4 от НРД за медицински дейности 2020г.-2022г., а сред тях не попадат процесните
нарушения, което изключва процедиране в случая само с даване на предписания
вместо санкциониране. Това определение не може да се тълкува разширително, в
който смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, шесто
отделение, изразена в решение № 13393/09.10.2019г. по адм. дело №1955/2019г.,
решение № 1075/ 25.01.2019г. по адм. дело № 1297/2018г., решение № 10283/27.07.2020г. по
адм. дело № 12853/2019г. и много други. Санкционираното нарушение по т.2.2,
не попада в изчерпателно изброените хипотези на маловажни случаи по НРД за
медицински дейности 2020г.-2022г. Не може да намерят приложение и чл.28 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН, защото производството по налагане на санкция финансова
неустойка по чл.74, ал.5 от ЗЗО е различно от
производството по налагане на административно наказание по ЗАНН.
В обобщение на гореизложеното,
съдът приема, че подадената
жалба е частично основателна, като атакуваната заповед за
налагане на санкция № РД-25-582/19.04.2021 год., издадена от директора на РЗОК
– гр. Бургас в частта й по
т. т.1.5, т.1.6, т.1.7, и т.1.9, както и в т.2.1, т.2.3 се явява
незаконосъобразна, поради което същата следва да бъдат отменена в тази й част.
В
останалата част, а именно по т.2.2, атакуваната заповед се явява законосъобразен
административен акт, поради което жалбата срещу нея в тази част е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалните представители и
на двете страни за разноски, на същите следва да се присъдят направените от тях,
съобразно с уважената част на жалбата, съответно съобразно отхвърлената част на
жалбата. Направените и доказани от оспорващия разноски са в размер на 50 лева,
заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00
лева, и с оглед уважената част на жалбата /86%/ на същия следва да се присъдят
разноски в размер на 344 лева.
Разноските
на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, определени при
съобразяване характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, са в размер на 100
лева, като на основание чл.143, ал.4 от АПК,
съобразно отхвърлената част от жалбата /14%/, на страната се дължат разноски в
размер на 14,00 лева.
След
прихващане на двете суми, ответникът дължи на жалбоподателя разноски в размер
на 330,00 (триста и тридесет лева).
Воден от изложените съображения и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, бул. „Димитър Димов“, представлявано от д-р С.И. - прокурист против
Заповед за налагане на санкции № РД-25-582/19.04.2021 год., издадена от
директора на РЗОК – гр. Бургас в частта касаеща констатирани нарушения и
наложени финансови неустойки по т.т. - 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 2.1, и 2.3, всяка
една в размер от по 200,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бул. „Димитър Димов“, представлявано от
д-р С.И. - прокурист против Заповед за налагане на санкции №
РД-25-582/19.04.2021 год., издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас в частта
касаеща констатирано нарушение и наложена финансова неустойки по т. 2,2 в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА РЗОК Бургас да заплати на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бул. „Димитър Димов“,
представлявано от д-р С.И. - прокурист съдебноделоводни разноски в размер на
330,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: