Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 26.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на тридесети
януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2100 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.6 от ЗПФУР /Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ във връзка с чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от юрисконсулт Г.К. -
пълномощник на „Кредитреформ България”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София-1606, район Красно село, ул.”Шандор Петьофи”№10,
представлявано от Управителя Радослав Велчев против С.И.С. ***, в която
изтъква, че на
17.01.2017 г. между „4 финанс"ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и С.И.С. е
сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно същия текст, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ /Закона за
електронния документ и електронните удостверителни услуги/. Процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4 финанс"ЕООД и е в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за
кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на
бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последния да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Позовава се на точка 2.2 от общите
условия, съгласно която кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от
изпращането й.
В процесният случай, на 17.01.2017 г. страните сключват
договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под №********** и
явяващ се шести по ред договор за кредит между тях. В заявката си С.С. заявява
желание да му бъде отпусната сума в размер 350 лева, като заявява и ползването
на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 16.02.2017 г. Съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя
посредством системата epay.bg на името на
кредитополучателя в „Изипей"АД на 18.01.2017 г.
На 19.01.2017 г. С.С. заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 450 лева, като отново заявява и
услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите условия,
кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 19.01.2017 г. Съгласно клаузите на
изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки
изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На
19.01.2017 г. кредитодателят отпуска исканата сума на кредитополучателя
в „Изипей"АД. С изменението на договора С. се задължава да върне на
кредитодателя сума в общ размер 1 005,53 лева, от които главница по
кредита в размер на 800 лева, договорна лихва в размер на 25,93 лева за периода на ползване
на договора и такса за експресно разглеждане на заявката в размер на 179,60 лева.
В периода от 20.01.2017 г. до 23.01.2017 г. С.С. извършва плащания
в общ размер на
700,20 лева, с които
погасява договорната лихва, таксата за експресно разглеждане и част от
главницата до размер на 305,33 лева.
Впоследствие договорът е изменен още
на два пъти, на 25.01.2017 г. Допълнително поисканите суми,
съответно в размер на 500 лева и 190 лева са преведени на името на
кредитополучателя в „Изипей"АД на 25.01.2017 г. и на 26.01.2017 г.
С последните изменения на договора
от 25.01.2017 г. С. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ
размер от 1 136,71 лева, от които
главница в размер на 995,33 лева, договорна лихва в размер на 17,02 лева за периода на ползване на кредита и
такса за експресно разглеждане в размер на 124,36 лева. С настъпване на падежа по
договора - 16.02.2017 г., кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2. от
Общите условия, от 17.02.2017 г., „4 финанс"ЕООД (Вивус)
започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент - в конкретния случай -
40,87% (лихвения процент, който е отразен след последната промяна на договора),
върху неизплатената сума за периода на просрочието.
На 23.11.2018 г. „4 финанс"ЕООД, в
качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България"ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията по Договор №********** в общ размер на сумата 2 060,35 лева, от които : главница - 995,33 лева;
такса експресно разглеждане - 124,36 лева; договорна лихва - 17,02
лева; наказателна лихва - 893,64 лева за
периода от
17.02.2017 г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018 г. (денят, предхождащ
цесията); такси за събиране за 3 бр. писма - 30 лева. Посочените вземания са
подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за
цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал. 3
от ЗЗД, „Кредитреформ България"ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи"ЕАД, която е
получена на 14.12.2018 г. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „4финанс"ЕООД предоставят на
„Кредитреформ България"ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. На
19.07.2019 г. С.С. извършва плащане към новия си кредитор в размер на 10,00 лева, с което
погасява част от прехвърлената наказателна лихва до размер на 883,64 лева.
Предвид гореизложеното,
„Кредитреформ България"ЕООД подава, чрез писмовна пратка посредством
„Български пощи"ЕАД, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до Районен съд-гр.Ловеч срещу С.И.С., в което се претендира главница в размер 995,33 лева, такса за
експресно разглеждане в размер на 124,36 лева,
наказателна лихва в размер на 883,64 лева и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане
на вземането. Образувано е Ч.гр.дело №1693/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Ловеч, 4-ти състав.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е отхвърлено
от съда, поради което за „Кредитреформ България"ЕООД възниква правен
интерес от завеждане на настоящия осъдителен иск.
Моли съда като вземе предвид гореизложеното да
бъдат
призовани с ответника в съдебно заседание и след като се увери в основателността
на предявения от „Кредитреформ България"ЕООД иск, да постанови съдебно
решение, с което да осъди С.И.С., с адрес *** да заплати на
„Кредитреформ България"ЕООД сума в общ размер 2 003,33 лева, от които
неплатена главница по Договор за кредит №********** в размер на 995,33 лева, такса за
експресно разглеждане в размер на 124,36 лева и наказателна лихва в размер на 883,64 лева за периода от
17.02.2017 г. до 22.11.2018 г., както и законна лихва върху главницата,
считано
от датата на подаване
на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Моли съда да осъди С.И.С. да заплати на
„Кредитреформ България"ЕООД направените съдебни разноски по настоящото
производствто, както и юрискоснуслтско възнаграждение в размер на 150 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК, отговор на исковата молба, от страна на ответника не е представен по делото.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез
пълномощника си юрисконсулт К. изразява писмено становище вх.№660/20.01.2020
год., в което моли съда, делото да се гледа в отсъствие на техен представител.
Поддържа исковата молба по изложените в нея съображения и моли съда да я уважи
като ако са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК, да се
произнесе с неприсъствено решение. Претендира съдът да му присъди и сторените
по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Настоящият съдебен състав като прецени представените
с исковата молба писмени доказателства, както и доводите на пълномощника на
ищеца, изразени в писмено становище, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установени следните факти :
Въз основа на подадено до РС-гр.Ловеч
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№9594/30.08.2019
год. от заявителя „Кредитреформ България”ЕООД срещу длъжника С.И.С. е
образувано Ч.гр.дело 1693/2019 год. по описа на съда, по което заповедният съд
се е произнесъл с Разпореждане №3167/05.09.2019 год., с което е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу посочения по-горе
длъжник в размер на сумите : 2 013,33 лева, от които главница по отпуснат
кредит в размер на 995,33 лева, такса за експресно разглеждане в размер
на124,36 лева, наказателна лихва в размер на 883,64 лева за периода от
17.02.2017 г. до 22.11.2018 г., законна лихва от подаване на заявлението -
30.08.2019 год. и разноски по делото в размер на 40,27 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. Указал е на заявителя, че на основание
чл.415, ал.1, т.3 и чл.415, ал.3 и ал.4, може да предяви осъдителен иск за
вземането си, в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата държавна
такса.
Препис от цитираното по-горе разпореждане
е връчен на заявителя на 09.09.2019 год. и получен от юрисконсулт К. на
24.09.2019 год., видно от разписката, приложена в заповедното производство, а
исковата молба, с която исковият съд е сезиран е с вх.№11823/28.10.2019 год., пощенско
клеймо с дата 24.10.2019 год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок и е
допустима за разглеждане. По същество тя е неоснователна и недоказана.
Ищецът се позовава на представен с исковата
молба и приобщен към доказателствения материал в исковия процес Договор за
кредит №**********/17.01.2017 год., с кредитодател „4 финанс”ЕООД и
кредитополучател С.И.С., с вид на кредита - потребителски, сума по кредита -
350 лева, лихвен процент - 40.98%, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.6%.
Срокът на кредита е 30 дни, с дата на получаване на сумата 17.01.2017 год. и
дата на връщане на сумата 16.02.2017 год. Начислена е сума в размер на 89.71
лева за експресно разглеждане като по този начин общо дължимата сума възлиза в
размер на 451.50 лева. С този договор за кредит, който включва настоящите
Специални условия на договора за кредит и Общите условия на договора за кредит,
се уреждат всички отношения между страните. Кредитополучателят декларира, че е
получил Общите условия на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема
като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от този Договор за
кредит. Посочено е изрично, че изчисленият по-горе ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните
си задължения и таксата за удължаване на срока. Договорът за кредит е сключен в
два еднообразни екземпляра и е подписан електронно, в съответствие с
процедурата, предвидена в Общите условия на договора за кредит.
Към договора за кредит са представени
Общи условия, представляващи неразделна част от него и задължителни за
кредитополучателя и за кредитора, които Общи условия са одобрени от Управителя
на „4 финанс”ЕООД на 10.01.2016 год. и влизат в сила от 19.02.2016 год., от
които се установява, че кредитният лимит не може да надвишава 1 000 лева.
За неизпълнение по договора за кредит следва да счита възникването на някое от
следните събития се счита за неизпълнение по Договора за кредит от страна на
кредитополучателя : неспазване на някое от задълженията по т.12 и т.13 от
Общите условия на Договора за кредит от страна на кредитополучателя;
предоставяне на неточна, невярна или непълна информация за кредитополучателя
и/или кредита; забавяне на плащане на сума от Общата дължима сума от
кредитополучателя по Договора за кредит или на неустойка, начислена в резултат
от просрочено плащане; непредоставяне на информация, поискана от кредитора във
връзка с Договора за кредит и изпълнението му. Предвидено е и удължаване на
срока за връщане на кредита със 7,14 или 30 календарни дни над първоначално
определения срок за връщане на кредита, поискано от кредитополучателя в
съответствие с условията на настоящите Общи условия на договора за кредит.
Видно то т.9.1 е, че кредитополучателят се задължава надлежно и своевременно да
изплати на кредитора общата дължима сума, включително главница, лихва и всички
други комисионни, разходи и такси, договорени между страните в договора за
кредит, като например таксите за предоставяне от кредитора незадължителни
допълнителни услуги, ако има такива Срокът за връщане на кредита е до датата на
погасяване, посочена в Специалните условия. Видно от т.13.2, б./а/ на Общите
условия е, че в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна
на кредитополучателя, той дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената
сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на договора за кредит
наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10.00%. Наказателната
лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение въз основа на изменението на
основния лихвен процент, определен от БНБ. Поради съществуващите пропуснати
ползи от неплащането от кредитополучателя, страните се съгласяват, че
уговорената лихва, която се е начислявала до момента преди кредитополучателят
да изпадне в просрочие, ще продължи да се начислява върху непогасената
главница, а б.”г” на същата т.13.2 дава правото на кредитора да завежда
процедура за събиране на дългове чрез съдебни или други законови процедури
съгласно българското право.
Като доказателство по делото са
представени специални условия на договор за кредит №**********/19.01.2017 год.,
с кредитодател „4 финанс”ЕООД и кредитополучател С.И.С., за сума в размер на
800 лева потребителски кредит, с лихвен процент 40.96%, ГПР 49.7%. Срок на
кредита 30 дни, дата на получаване - 17.01.2017 год. и дата на връщане на
сумата - 16.02.2017 год. Сума за експресно разглеждане - 179,60 лева или общо
дължима сума 1 005,53 лева. С този договор за кредит, включващ настоящите
специални условия на договора за кредит и Общите условия на договора за кредит,
се уреждат всички отношения между кредитора и кредитополучателя, като
последният декларира, че е получил Общите условия на договора за кредит,
съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи
неразделна част от този договор за кредит. Изчисленият по-горе ГПР не включва
разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения и таксата за удължаване на срока.
Този договор за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра и е подписан
електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на
договора за кредит.
Общата сума, която кредитодателят „4
финанс”ЕООД е отпуснал на кредитополучателя С.И.С. по цитираните по-горе
договори за кредит възлиза в размер на сумата 2 950,66 лева.
Налице са и други два специални условия
на договор за кредит №********** и двата с дата 25.01.2017 год., между същите
страни, като първият е със сума по кредита 805,33 лева, лихвен процент 40.95%,
ГПР 49.9%, срок на кредита - 30 дни дата на получаване - 17.01.2017 год. и дата
на връщане на сумата - 16.02.2017 год., сума за експресно разглеждане - 90,10
лева или общо дължима сума 907,77 лева и вториятза сума на потребителския
кредит 995,33 лева, договорен лихвен процент 40.87%, ГПР 49.7%, срок на кредита
30 дни, дата на получаване - 17.01.2017 год., дата на връщане на сумата -
16.02.2017 год., сума за експресно разглеждане - 124,36 лева или общо дължима
сума в размер на 1 136,71 лева.
С четири броя разписка за извършено
плащане с дати 18.01.2017 год., 19.01.2017 год., 25.01.2017 год. и 26.01.2017
год. наредителят „4 финанс”ЕООД е превел на получателя С.И.С. съответно сумите
353,44 лева, 453,66 лева, 503,77 лева и 192,06 лева, като и в четирите разписка
като основание за превода е посочено : паричен превод към Еаsy Pay. Общият
размер на сумите по тези разписка възлиза в размер на сумата 1 490 лева.
Сключен е договор за прехвърляне на
вземания №ВGF-2018-033/23.11.2018 год., на основание чл.99 и сл. от ЗЗД, между
„4 финанс”ЕООД, като цедент и „Кредитреформ България”ЕООД, като цесионер, по
силата на който всички вземания на цедента срещу длъжниците, обект на
прехвърляне по този Договор, описани в Приложение №1, се прехвърлят заедно с
всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности
Към договора за цесия е приложено
извлечение от Приложение №1 от списъка на длъжниците, вземанията от който са
прехвърлени с договора за цесия, в което фигурира и името на длъжника С.И.С. с
пореден №1009 и номер на кредита **********.
Налице е и представено потвърждение за
сключена цесия, Приложение №5 към Договор за прехвърляне на вземания
№ВGF-2018-033/23.11.2018 год. между „4 финанс”ЕООД и „Кредитреформ
България”ЕООД, с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, „4 финанс”ЕООД
потвърждава изрично, че вземанията, описани в Приложение №1 към Договор за
прехвърляне на вземания №ВGF-2018-033/23.11.2018 год., сключен между цедента „4
финанс”ЕООД и цесионера „Кредитреформ България”ЕООД, са прехвърлени от цедента
на цесионера. С подписване на настоящото потвърждение „4 финанс”ЕООД
потвърждава, че „Кредитреформ България”ЕООД, в качеството си на цесионер, има
правата на кредитор по всички описани в Приложение №1 вземания, в съответствие
със законодателството на РБългария, считано от датата на сключване на договора
за прехвърляне на вземания, като „4 финанс”ЕООД потвърждава, че цесионерът е
упълномощен от цедента за своя сметка и от името на цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях.
С уведомление за прехвърляне на вземания
изх.№6952/23.11.2018 год. ответникът С.И.С., на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, е
уведомен за извършената цесия, като
всяко плащане, извършено от него към „4 финанс”ЕООД, след 23.11.2018 г. ще бъде
недействително и не го освобождава от задълженията му към новия кредитор. Това
уведомление е изпратено с препоръчана пратка с известие за доставяне и е
получено на 14.12.2018 год. от Тинка
Стоянова, вписана като майка на получателя.
При наличието на така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с облигационен осъдителен
иск, с който ищеца претендира вземане от ответника, предмет на сключен между
страните Договор за кредит №**********/17.01.2017 год., впоследствие изменян, за
който договор се твърди, че е сключен чрез средствата за куминикация от
разстояние във формата на електронен документ и отношението между страните е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Легалната дефиниция на понятието „Договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние” е дадено в чл.6 от ЗПФУР,
според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от систама за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон
е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР информация.
Освен това тъй като, както се посочва в
исковата молба се касае за договор за заем, чиято материално правна уредба е нормативно
регламентирана в текста на чл.240-241 от ЗЗД, то по правната си същност този
договор е реален и фактическият състав на сключването му завършва с предаване
на парите или вещите, като тежестта на доказване на предаване на определената договорна
сума на ответника е в тежест на ищеца. В тежест на ищеца е и доказването на
точният размер на претендираното вземане с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, което той не стори, тъй като е налице очевидно
разминаване между сумата, която е дадена в заем на ответника в размер общо на
сумата 2 950,66 лева по представения договор за кредит и сумата 1 490
лева, съгласно представените четири броя разписка за извършено плащане с дати
18.01.2017 год., 19.01.2017 год., 25.01.2017 год. и 26.01.2017 год., извършено
от наредителят „4 финанс”ЕООД в полза на получателя С.И.С..
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретният казус не може да се приеме, че между „4 финанс”ЕООД и С.И.С.
действително е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен
между страните Договор за кредит №**********/17.01.2017 год. и то при условията
на ЗПФУР.
Съгласно чл.18 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация по чл.8 от същия
закон на потребитиля, както и че е получил неговото съгласие за сключването на
договора. За доказване на тези обстоятелства приложение намира разпоредбата на
чл.293 от ТЗ, а в случаите с електронни изявления се прилага Закона за
електронния документ и електронен подпис /понастоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги/. В чл.18, ал.3 на ЗПФУР се
предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Не на последно място съдът намира, че в
конкретният казус и при наличието на наведени в исковата молба твърдения за
облигационни правоотношения, възникнали от договор за кредит, следва да намерят
приложение текстовете на ЗПК. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Процесният договор се
твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е
допустимо съгласно ЗПФУР. По делото обаче липсват и не са представи електронни
записи, от които да се установи по безпорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищцовата страна.
Съгласно чл.2 и чл.3 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронен документ е този по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23.07.2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни транакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28.08.2014 год./, наричан Регламент /ЕС/ №910/2014.
Този регламент определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Според Решение №70/19.02.2014 год. на ВКС
по гр.д.№868/2012 год., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК,
електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ - електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от
Регламент /ЕС/ №910/2014 . Според посочената разпоредба „електронен подпис”
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електорен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението /чл.180 от ГПК/.
С оглед на изложеното дотук и
съобразявайки задължителната практика на ВКС по този въпрос, съдът намира, че в
случая не е налице валидно сключен договор за заем. Представеният договор №**********/17.01.2017
год. не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди да е сключен
от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез
средствата за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези
електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 от ГПК. Същите обаче само на хартиен носител, не са достатъчни, за да се приеме
възникването на облигационна връзка между страните, за което тежестта на
доказване е на ищеца, който трябва да установи и получаването на съгласието на
потребителя за сключване на процесния договор за кредит.
Следователно след като ищецът не доказа
при условията на пълно и главно доказване спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях - чл.153 от ГПК, съдът приема, че
исковата му претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на процеса неоснователна и
недоказана се явява претенцията на ищеца за заплащане на разноските, направени
в настоящото исково производство, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лева.
Отвеникът не е претендирал разноски в
хода на делото и такива не следва да му се присъждат.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от юрисконсулт Г.К. - пълномощник на „Кредитреформ
България”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1606, район Красно село, ул.”Шандор Петьофи”№10, представлявано от
Управителя Радослав Велчев против С.И.С. ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД във връзка с
чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.86 и чл.99 от ЗЗД, за осъждане на ответника С.И.С., с
горните данни да заплати на ищеца „Кредитреформ България”ЕООД, с горните данни сума в общ размер 2 003,33 лева, от които
неплатена главница по Договор за кредит №********** в размер на 995,33 лева, такса за
експресно разглеждане в размер на 124,36 лева и наказателна лихва в размер на 883,64 лева за периода от
17.02.2017 г. до 22.11.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от
датата
на подаване
на настоящата искова молба в съда - 28.10.2019 год. до окончателно изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на юрисконсулт Г.К. -
пълномощник на „Кредитреформ България”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София-1606, район Красно село, ул.”Шандор
Петьофи”№10, представлявано от Управителя Радослав Велчев против С.И.С. *** за заплащане на разноските, направени в
настоящото исково, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата 150 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1693/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :