Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 503

 

гр. Русе, 22.XII.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенският  окръжен съд                                                гражданска колегия в публично заседание на 28 октомври  2016г.                                          в състав :

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ :

 

при секретаря  П.Н.                                                         и прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ                                    като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 330 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ във вр. §5 от ПЗР от ЗОПДНПИ.

Постъпило е мотивирано искане от  К. о. н. п. и., гр.С., БУЛСТАТ ***, чрез *** П. Д., с адрес *** против В.Й.К.,ЕГН**********, Й.М.К., ЕГН********* и М.В.К., ЕГН**********,***  и „БГ Т. “-ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Р., кв.“***“, ул.“***“ №* за отнемане в полза на Държавата, като придобито от престъпна дейност, на имущество на обща стойност 3072780,30лв., както следва :

I.          Недвижими имоти:

1.     **№ * на * етаж във вх. “*“ на ж.бл. „**“, по ул.“*****“№*, кв. “********“, гр.Р., със застроена площ 58.93 кв.м, при граници: север - ап.3 и стълбище, изток – терен на комплекса, юг –ап.6 и терен на комплекса, запад – терен на комплекса и ап. 3, с избено помещение № 5 със застроена площ 2.72 кв.м., ведно с припадащите му се 0.861% ид.ч от общите части на сградата, а по данни от кадастрална карта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***, адрес на имота: град Р., ул. „*****” № *, вх. *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***; под обекта: ***; над обекта: ****, собственост на М.В.К..Според комисията пазарната стойност на имота към момента на депозиране на мотивирането искане е 40000лв.

II.       Движими вещи /МПС/:

Лек автомобил “********”, модел “**”,с ДК№****, рама ***, цвят светло сив металик, собственост на В.Й.К. и Й.М.К., с пазарна оценка към завеждане на производството 1800лв.

III. Парични средства:

1.     Сумата от  продажбата на л. а. ********с рег. № ***, рама ***, собственост на В.К. до 07.08.2012 г., като според комисията пазарната оценка към продажбата е 3000лв.

               - Сумата от продажбата на лек автомобил марка и модел ********с рег. № ***, рама **,  придобит от първия ответник на 22.07.2009 г. и негова собственост до 22.10.2010 г.В мотивираното искане пазарната оценка към момента на отчуждаване  е 25000лв.

     -Суми, постъпили по банкови сметки на В.Й.К., а именно:

-         Сума в размер на 723,66 лв. по банкова сметка №*** в „Т. Б.“ АД;

-         Сума в размер на 785 лв. по банкова сметка № *** в „Р. Б. ” ЕАД;

-         Сумата в размер на 3 430 лв. по банкова сметка  № **** в „Р. Б. ” ЕАД и

     - Сумата в размер на 1 564,66 лв. по банкова сметка № **** в „П. и. б. ” АД.

         - Сума в размер на 500 лв. по банкова сметка № **** в „У. Б.“ АД с титуляр „БГ Т.“ ЕООД.

     - Сумата в размер на 44 074,51 лв. по банкова сметка № ***** в „У. Б.“ АД с титуляр „БГ Т.“ ЕООД.

     - Сумата в размер на 6 954,06 лв. по банкова сметка № **** в „Ю. Б.“ АД с титуляр В.Й.К..

    - Сума в размер на 813,72 лв. по банкова сметка №  *** в „Ю. Б.“ АД с титуляр В.Й.К..

    - Сумата в размер на 2 589608,91 лв. по банкова сметка № **** в „Ю. Б.“ АД с титуляр „БГ Т.“ ЕООД.

     - Сумата в размер на 320183,73 лв. по банкова сметка № **** в  „Ю. Б.“ АД с титуляр „БГ Т.“ ЕООД.

              -Сумата  в размер на 12 508,77 лв. по разплащателна сметка № BG 48 RZBB 9155 1003 4090 15 в „Р.Б.” ЕАД с титуляр Й.М.К..

-         Сумата в размер на 8 729,22 лв. по разплащателна сметка №  ****   в „Р.Б.” ЕАД с титуляр Й.М.К..

-         Сумата в размер на 13 104,06 лв., представляваща трансформирана

сума и вноска на каса по сметка № *** в „ОББ“ АД с титуляр Й.К..

В обстоятелствената част на искането се твърди, че с влязла в сила присъда №39 от 8.10.2014г.на Русенския окръжен съд, постановена по нохд №242/14г. по описа на РОС, В.Й.К. е признат за виновен в това, че  през периода 14.09.2006г.–02.04.2007г. в гр.Русе, в съучастие с неизвестен извършител- като извършител, в условията на продължавано престъпление- на деветнадесет пъти, превел суми извън страната по б. път, в общ размер на 1 504 125,11  евро с левова равностойност 2 941 813,01 лева, използвайки  документи с невярно съдържание: статистическа форма по чл. 3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ от 14.09.06г. към нареждане за превод от същата дата с наредител „M.I.T. INVESTMENTS  LLC” САЩ , поради което на основание чл.250, ал.1 вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 от НК и чл.54 е осъден на три години лишаване от свобода и глоба  в размер на 30000лв.С решение №2 от 27.01.2015г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е изменена, като подсъдимият В.К. е признат за невинен да е извършил деянието в периода 02.03.2007г.-02.04.2007г., както и за разликата в общия размер на сумата от 1 424 813,81 евро до 1 504 125,11евро и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2015г. Престъплението, за което В.Й.К. е признат за виновен попада в приложното поле на чл.3, ал.1, т.15 от ЗОПДИППД /отм./ По  повод постъпило в ТД на КОНПИ-Велико Търново уведомление от 15.10.2012г. от Окръжна прокуратура –Русе  и Решение № 305/18.09.2013г. на К., е било образувано производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.Периодът, за който комисията е събирала  доказателства за придобиване на имущество и е установила предпоставките за неговото отнемане, е 14.09.2006г. до 19.03.2015г. От икономическия анализ е установено, че извършените от ответниците разходи за периода надвишават получените приходи с 3 219 637,46 лв. К. твърди, че имуществото, придобито от ответниците по време и след периода на престъпна дейност на първия ответник, а именно от 11.06.2006г. до м.март 2015г. е на стойност 3 238 208,88 лв.Доходът, който е реализиран е по-малък и посочената стойност на имуществото е значителна по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Според К. за придобиването на имущество на тази стойност първият ответник не е разполагал със законни доходи и източници на средства и може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД /отм./ К. сочи като източници на доходи сумата от 25 000 евро, която му е предоставена по Договор за кредит от 12.09.2008г., сключен с Й.К.П.; сумата 60 000 лв., дарена му на 09.12.2011г. от В.В.К..В мотивираното искане са изложени  съображения защо К. не кредитира договора за заем и дарението. В декларацията е посочено и какви трудови доходи е реализирал В.К. по трудови правоотношения през периода 1980г. - 1998г./извън проверявания/. Твърди се, че по време и след периода на престъпна дейност, а именно 14.09.2006г. до 2015г. ответниците са реализирали общо приходи в размер на 89 830,14 лв., които са от доходи по трудови правоотношения, от продажба на недвижим имот и на МПС, от кредити. Констатирано е, че  за същия период ответниците са извършили разходи в размер на 3 309 467,60 лв., които съответно са за покупка на недвижим имот и на МПС, разходи за издръжка на семейството, за пътувания, за кредити, за покриване на дружествени дялове и суми за захранване на банкови сметки. Включени са и преминали суми през „Б.Г Т.“ ЕООД във връзка с престъпната дейност на В.К., които според КОНПИ са общо  3 110 596,09 лв.В мотивираното искане е изложен извод, че през периода на проверка по чл.11 от ЗОПДИППД/отм./  ответниците са реализирали приходи от 1054,56МРЗ, а разходите им са в размер на 19975,12МРЗ, явява се отрицателна разлика от 18920,46МРЗ/в искането е посочено 18920,70/.С оглед установените  факти и обстоятелства и приемайки, че придобитото е свързано с доходи от престъпна дейност, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да  отнеме в полза на Държавата описаното по-горе имущество. Претендира присъждане на разноски и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответниците В.Й.К., Й.М.К., и  М.В.К.,*** и „БГ Т.“ ЕООД-Русе, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Р., кв.“С.к.“, чрез процесуалните си представители  в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмени отговори, в които  оспорват претенциите на К. о.п. д. н.п. и..Молят искането да бъде отхвърлено, като неоснователно, при законните последици.

                Ответникът В.К. на първо място възразява, че мотивираното искане е  хаотично и объркано -  в т.4 от петитума, в  която К. претендира да бъдат отнети определени суми от банкови сметки,  е заявено за голяма част от тези сметки, че са „внесени от трети лица“. Ответникът счита, че това води до нередовност на така предявените обективно съединени претенции за отнемане на сумите по банковите сметки, тъй като не се сочи от кои лица са внесени те, а освен това, по този начин се затруднява и неговата защита. По основателността на претенциите възразява, че неправилно в изложението на К. са сочени данни и факти, които касаят период още от 1990г., независимо, че е цитирано тълкуването относно периода, направено от ВКС в ТР № 7/2014г.  Оспорва, че е налице връзка между придобитото от него имущество в периода 2006г. – 2015г. с престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда по чл.250 НК. Счита, че мотивираното искане е основано на недоказани предположения и   не е налице пряка връзка между придобиване на имуществото и престъплението. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че не е налице нито пряка, нито косвена връзка между придобитото имущество и извършеното престъпление, тъй като присъдата е за престъпление по чл.250 НК, а не е по състав, който да съдържа и специалната цел за реализиране на имотна облага. Твърди, че л.а. „**“ е продаден, за да се покрият данъците по РА№12388/13.10.2010г.Твърди, че придобитите леки автомобили Джип „****“ и ****,  както и придобитите от него имоти не надвишават сумата от 60 000 лв.определена в закона като „ значителна стойност“. Оспорва изложеното от комисията, че сумите по банковите сметки са доходи от реализирано престъпление. Твърди, че преводите са правени от законни източници на доходи, например преводите на 04.10.2006г.  по сметка в „Ю.Б.“ са преводи от дъщеря му М.К. и лицето Ф.Ф. , които към него момент са били на бригада в чужбина. Оспорва обстоятелството, че задграничните пътувания са финансирани от него лично, а също така и че те възлизат на стойността, на която се сочи от К.. Оспорва и посочените от К. разходи за издръжка на семейството за релевантния период.

                 Ответницата Й.М.К. изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като недвижимият имот - апартамент в гр.Р. с посочен административен адрес:  бл. „****“, ул. „*****“, кв. „********“, е придобила чрез трансформация на лични средства и не са налице предпоставките на закона за отнемане на имота. Заявява, че л.а. „******** КА“ с рег. № *** е нейна индивидуална собственост и не е в режим на СИО по смисъла на чл.19 СК. Твърди, че автомобилът е бил закупен в нейна полза от сестра й на 03.07.2012г., по семейни причини. Автомобил Джип „****“ с рег. № *** е закупен в лошо техническо състояние, не бил в движение и се е налагал ремонт. Лекият автомобил „****“ с рег. № **** е придобит за сума от 18 000 лв., а не на действителната му пазарна стойност, тъй като продавачът е имал за цел бърза продажба. Счита, че е неоснователно искането за отнемане на сумата 12 508,77 лв. на основание чл.9 от ЗОПДИППД /отм./.Неоснователни са  претенциите за отнемане на сумата 13 104,06 лв.,  установена по депозитната й сметка в „ОББ“ АД, тъй като средствата, кумулирани по сметката са със законен източник на доходи, а именно – продажба на гоблени, изработени от нея.Оспорва по размер посочените от Комисията разходи за задгранични пътувания и разходи за издръжка на семейството й, като излага и съображения  за това, че е приложен неправилен метод при изчисление на минималните разходи за издръжка.

                Ответницата М.В.К. счита, че мотивираното искане е допустимо, но неоснователно, тъй като апартаментът-предмет на претенцията за отнемане, е придобит изцяло със законен източник на средства и личен принос на нейната майка. Излага доводи, че същият на практика представлява трансформация на лично имущество на майка й, като в неговото придобиване има и до известна степен участва и сестра й по този начин са уравнили дяловете си върху съсобствено имущество.

                   В писмения си отговор по мотивираното искане, подаден от „Б.Г Т.“ ЕООД-Р., представлявано от ликвидатора В.К., се изразява становище, че не са налице предпоставките за отнемане на паричните средства по банковите сметки на дружеството, тъй като става въпрос в случая за входящ и изходящ паричен поток, който по своята същност не е имуществено благо за търговеца, а оборот на парични средства и не може да бъде обект на отнемане. Твърди се, че исковете, обективирани в мотивираното искане спрямо дружеството, са изцяло неоснователни, тъй като законът има предвид имущество, придобито от търговското дружество, но в случая липсват доказателства за внесено лично имущество на лицето, което е осъдено с влязлата в сила присъда в патримониума на дружеството, за да може това имущество на търговското дружество да бъде квалифицирано като придобито чрез престъпна дейност и подлежащо на отнемане по ЗОПДИППД /отм./. Оспорва се и обстоятелството, че „Б.Г Т.“ ЕООД е контролирано от В.К. и се твърди, че в действителност едноличен собственик на капитала и управител е друго лице.

                   Контролиращата страна - Окръжна прокуратура гр. Русе е изразила становище за основателност на мотивираното искане на К. о. н. п. и..

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното :

 

Мотивираното искане, с което е сезиран съдът е подадено  от надлежна страна - К. о.н.п.и.. С оглед разпоредбата на §5 от ПЗР от ЗОПДНПИ производството е  по реда на чл.28 от ЗОПДИППД/отм./, тъй като проверката и производството за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,  не са били приключили до влизането в сила на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Съдът намира, че е неоснователно възражението на  първия ответник относно нередовност на заявения петитум по т.4 на мотивираното искане, тъй като  в същото конкретно са заявени какви суми се претендират за отнемане, те са индивидуализирани чрез баковите сметки и банките, по които са внесени и предмет на претенцията за отнемане, т.е. претендира се отнемане на конкретни суми, налични по конкретно посочени банкови сметки и  се твърди, че същите са кумулирани вследствие на извършена престъпна дейност от първия ответник. В този смисъл съдът се е произнесъл и с определение в съдебно заседание.

В искането  са изложени обстоятелства, че с  влязла в сила присъда по нохд №242/14г. на РОС първият ответник  е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.250, ал.1 от НК във вр. чл.20 от НК, което попада в приложното поле на  чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД/отм./, както и че в проверявания период от време е придобил имущество на значителна стойност, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност. Ето защо първият ответник е надлежно процесуално легитимирано лице да отговаря по предявения иск, съгласно чл. 28, ал. 1, във вр. с  чл. 3, ал. 1, т.15 от ЗОПДИППД/отм./. Предвид разпоредбата на чл.28,ал.3 от ЗОПДИППД/отм./като ответници са конституирани съпругата на проверявания, негова низходяща, на която е прехвърлено имущество и контролираното от него юридическо лице.

От представения препис от присъда се  установява, че с присъда №39 от 8.10.2014г.на Русенския окръжен съд, постановена по нохд №242/14г.  В.Й.К. е признат за виновен в това, че  през периода 14.09.2006год.–02.04.2007год. в гр.Русе, в съучастие с неизвестен извършител- като извършител, в условията на продължавано престъпление- на деветнадесет пъти, превел суми извън страната по б. път, в общ размер на 1 504 125,11евро с левова равностойност 2 941 813,01 лева, използвайки  документи с невярно съдържание: статистическа форма по чл. 3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ от 14.09.06г. към нареждане за превод от същата дата с наредител „M.I.T. INVESTMENTS  LLC” САЩ – престъпление по чл.250, ал.1 от НК. С решение №2 от 27.01.2015г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е изменена, като подсъдимият В.К. е признат за невинен да е извършил деянието в периода 02.03.2007г.-02.04.2007г., както и за разликата в общия размер на сумата от 1 424 813,81 евро до 1 504 125,11евро и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2015г.

Производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против К. е образувано въз основа на Решение № 305/18.09.2013 г. на К. о. н. п. и. /К.О.Н.П.И/ на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./, въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ – Велико Търново уведомление с вх. № ТД09РУ/УВ-1444/15.10.2012 г. от Окръжна прокуратура - Русе, за образувано досъдебно производство – ДП № 11/2009г. по описа на ОСлО в ОП Русе, съгласно което лицето В.Й.К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 250, ал.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 253, ал. 3, т. 3, вр.с ал. 2, пр. 2 и пр. 6 от НК.  Проверяваният период по смисъла на чл.11 от ЗОПДИППД/отм./ е 01.04.1990г.-31.03.2015г., но К. е съобразила ТР№7/30.06.2014г. на ВКС по т.д.№7/13г. и предмет на проверка и анализ е периода 14.09.2006г.-31.03.2015г.

В декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД/отм./ В.К. е посочил, че към 23.03.2015г. не притежава нито лично, нито в СИО недвижими имоти; има учредено право на ползуване върху дворно място и жилищна сграда. Декларирал е, че с  нотариален акт от 10.09.2007г. съпругата му Й.К. е закупила апартамент за сумата 18725лв., от които 11165лв. са изплатени чрез заем от Райфайзенбанк-АД, а разликата е покрита с доход от продажба на наследствен имот в гр.Л., която е била осъществена през 2006г./сделката е от 10.08.2007г.-вж.нот.акт на л.99 от том 2/.Посочил е, че през периода 1990-2015г. е извършвал сделки с недвижими имоти, за което прилага нотариални актове.За сделки с моторни превозни средства са приложени съответните договори за покупко-продажба на МПС.С договор от 25.06.2012г. съпругата му е закупила л.а. ******** за сумата 300лв., като средствата са от трудови правоотношения.Декларира, че дяловото му участие в търговски дружества се изразява в притежанието на 100дяла по 50лв. от ТД Б.Г Т.-ЕООД, на което е управител.Посочил е банките, в които той и съпругата му са титуляри на сметки.Като лично задължение е декларирал заем от 43000лв., с кредитор лицето Й.К.П..Според декларацията, през 2009г. е получен доход от 2400лв. от отдаване на имущество под наем. По отношение на източниците на доходи от служебни, трудови и приравнени на тях правоотношения в декларацията препраща към РА 1002388 от 13.10.2010г. Преписи от цитирания ревизионен акт №1002388 от 13.10.2010г. се съдържат в т.III. от делото и приложенията от НАП.От данните по същия е видно, че предмет на ревизията е установяване на следните задължения – за  данък по чл.35 от ЗОДФЛ/ в сила до 31.12.2006г./ за периода от 01.01.2004г.-31.12.2006г. и данък по чл.48 от ЗДДФЛ/в сила от 01.01.2007г./ за 01.01.2007г. до 31.12.2008г.006-м.03.2015г./Проверяващите органи са констатирали, че за 2006г./първата година от визирания в искането период/  данъчната основа за облагане е под необлагаемия минимум – 1611,14лв. , а за 2008г.данъчната основа е 3262,97лв./вж.л.л.144-146 от т.II/.От декларираните по чл.17 от ЗОПДИППД/отм./ данни може да се направи извод, че първият ответник е работил по трудови договори през периода 1974г.-1998г. и от 1.12.2009г. до 10.10.2013г.Като доход на член от семейството е деклариран доход от дарение за сумата 60000лв. направено на Й.К. от В.К. по договор от 14.12.2011г. и е посочено, че  за същото е платен данък по чл.49 от ЗМДТ с квитанция от 21.12.2011г.

 От събраните писмени доказателства с установява, че В.К. и  Й.М.К. са сключили граждански брак  на 30.03.1980г. и от брака си имат две пълнолетни деца – В.В.К., род.1981г. и М.В.К., род.1985г.   

От справка в ТР е видно, че В.К. е едноличен собственик на капитала и управител на ТД „Б.Г Т.“-ЕООД, ЕИК****, регистрирано с решение на Русенския окръжен съд от 22.06.2006г., с основна икономическа дейност по националната класификация на икономическите дейности /НКИД/ Неспециализирано търговско посредничество.

При извършената проверка на имуществото на ответника, с оглед доказване на предпоставката за придобиване на имущество със "значителна стойност" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, от представените справки от служба по вписванията и от имотния регистър, е установено следното :

 С нот. акт №**от 12.02.2004г. В.Й.К. /по време на брака си с Й.К./ е закупил от П. Й. К., негова сестра, 1/3ид.ч от поземлен имот №***в кв.** по ПР на кв.С.к., община Р.усес административен адрес ул.“****“ №*, с площ от 772 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 764 кв.м., с построената в това място двуфамилна двуетажна жилищна сграда, с избено и тавански помещения, което по кадастрална карта  представлява поземлен имот с индентификатор 63427.10.55.В.К.  се легитимира като собственик по наследство от баща си Й.И. и на 1/3ид.ч от същото дворно място с нот.акт № ** от 22.03.2011г. на нотариус А. Ф., вписан с вх.рег.№3140/22.03.2011г., акт №** по описа на СлВп. С договор за  прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен нот.акт№ .**, том.**, дв.вх. № 6702/ 23.09.1997г. между В.К. и В. К., негова **, К. придобива 1/3 ид. част от описаното по-горе дворно място,  с площ 727 кв.м по скица и 764 кв.м. по документи за собственост, намиращо се в гр. Р., в ж.кв. „С.к.“, по улица „****“ №* представляващо ПИ с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., заедно със 2/3 ид.части от построената в него двуфамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 64 кв.м с индентификатор ***, избено помещение с площ 10 кв.м. и таванско помещение с площ 60кв.м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том 46, дв.вх.№ 17205/ 05.12.2012 г. по описа на СлВп, първите двама ответници  В.К. и Й.М.К. са дарили на дъщеря си В.В.К.  описания имот в кв.С.к. - ПИ № 55 в кв. 110 по ПУР и ПР на кв. С.к., гр.Р.,  заедно с построената в него двуфамилна двуетажна жилищна сграда.

С нотариален акт №**от 10.08.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с вх.рег.№11509/10.08.2007г. Й.М.К. е придобила собствеността върху апартамент №* на ет.* във вх. “*“ на ж. бл. „****“, ул.“*****“ № *, кв. “********“, гр. Р., със застроена площ 58.93 кв.м, при граници: север- ап. 3 и стълбище, изток –терен на комплекса, юг –ап. 6 и терен на комплекса, запад – терен на комплекса и ап. 3, заедно с избено помещение № 5 със застроена площ 2.72 кв.м., ведно с припадащите му се 0.861% идеални части от общите части на сградата за сумата от 18 725 лв. По данни от кадастрална карта имота  представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***, с предназначение жилище. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, дв.вх.№ 12966/29.10.2010 г. Й.М.К. ЕГН ********** дарява апартамента на дъщеря си М.К..

С нотариален акт за покупко-продажба № **, том ХI, дв.вх. № 5359/21.10.2004 г., К. Н.Г., Й.М.К. и Ц.М.П. са продали собствения си недвижим имот, представляващ застроен поземлен имот с пл.№ 24, кв. 26, за които е отреден УПИ II-** в кв. ** по подробния устройствен план на село Б., Община С. с площ 1640 кв.м., заедно с построените в този имот жилищна сграда и стопански простройки.

С нот.акт № /*, том XХI, дв.вх. № 6351/09.11.2006 г., К. Н.Г. и Й.М.К. продават на Ц.М.П.  собствения си наследствен недвижим имот: 5/6 идеални части от недвижим имот находящ се в гр. Л., ул. „***“ № *, вх. „*“, а именно 5/6 ид.части от Апартамент № 1 на първи надземен жилищен етаж, със североизточно изложение от жилищна сграда- блок, със застроена площ 125.50 кв.м. , заедно с придаващите се  5/6 ид.ч от избено помещение № 2 и 5/6 ид.ч от гараж № 2 със стая към него, разположен на първи надземен нежилищен етаж със застроена площ от 27.58 кв.м. – вж. преписи от нотариални актове и справки от имотния регистър от л.86 до л.127  от том II.

При проверката е установено и какви моторни превозни средства са придобили първите двама ответници и с кои от същите са се разпоредили.  Съдът намира, че при анализ на данните по  писмо изх. № ТД09РУ/УВ-2948/28.06.2013 г. на ОД на МВР-Русе следва да се съобрази само информацията относно придобитите, отчуждени и съответно притежавани МПС в границите на процесния период, както следва :

Лек автомобил марка и модел ********с рег. № **, рама ** Цвят: **, дата на първоначална регистрация 10.11.1998 г., придобит от ответника В.К. на 14.05.2007 г. и негова собственост до 07.08.2012 г.

 Лек автомобил марка и модел ********с рег. № ***, рама *** цвят черен, с първоначална регистрация 21.07.2006 г., придобит от В.К. на 22.07.2009 г. и негова собственост до 22.10.2010 г.

 Лек автомобил марка и модел ******** * с рег. № ***, рама ***, светло сив металик, с първоначална регистрация 02.11.2000 г., придобит от Й.К. на 03.07.2012 г.

Предмет на проверката са и притежаваните от ответниците банкови сметки, движението  и  наличностите по същите. От писмо  изх. № 2086/25.04.2013 г. на „Т. Б. ” АД  е установява, че В.  К. е титуляр на разплащателна сметка в банката, в евро, открита на 31.03.2010 г. През 2010 г. по сметката е получен превод от трето лице в размер на 370 евро или 723,66 лв., която сума е изтеглена от К..

 От данните по писмо  изх. № 10/3911/21.02.13 г. на „Р.Б.” ЕАД е видно, че В.Й.К. е титуляр на разплащателна сметка в лева, открита на 03.10.2008 г. и закрита на 09.12.2010 г. По сметката е внесъл 200лв. през 2008 г.  и през 585лв. през 2009 г. – 585 лв. По тази сметка средства са внасяли и трети лица, като сумите са в общ размер на 3430 лв.В тази банка разплащателна сметка в лева има и Й.К., открита на 26.07.2007г., когато К. усвоява кредит в размер на 11 165 лв. със срок на погасяване 25.07.2017 г.Установява се, че на 22.01.2009 г. кредитът е предсрочно погасен със сумата от 10 223.24 лв., която е внесена от  титуляра на сметката. Ответницата е била титуляр и на картова сметка по кредитна карта ВИЗА, открита на 17.09.2007 г., по която през годините 2007-2012 общо са внесени  8 729,22 лв. Не следва да се обсъжда картова сметка в лева по издадена дебитна карта Маестро, открита в границите на релевантния период - на 14.09.2007 г., тъй като няма движение по същата.От справка, представена от „Първа инвестиционна банка” АД в писмо  от 11.03.2013 г. е видно, че В.К. е титуляр на  разплащателна сметка в евро,  открита в банката на 15.07.2009 г. За захранване на сметката си титулярът е внесъл през 2010 г. сумата от 800 евро.

При проверката е установено, че Й.М.К. е титуляр и на сметки в  „Обединена Българска Банка” АД /писмо от 25.02.2013г. на банката/. По разплащателна сметка в лева през 2006 и 2007г. К.  е получавала преводи с основание работни заплати и пенсии. В същата банка на 28.07.2012г. е открита депозитна сметка с вноска от 5000щд,  които са трансформирани  в лева и после прехвърлени в еврова сметка на същата дата  – 28.07.2012г. е била открита и  депозитна сметка в евро, с вноска от 2 674 евро.Така общата сума на депозита е 6700евро.

От писмо  изх. № **/12.03.2013 г. на „У. Б. ” АД е установено, че  В.К. е титуляр на разплащателни сметки в тази банка, но по същите или няма движение, или съответно са били захранени с малка сума преди периода на престъпната дейност. В тази банка титуляр на сметка е била и втората ответница, като сметката е закрита на 21.06.2010 г. Установено е, че четвъртият ответник - ТД„Б.Г Т.“ ЕООД, има три разплащателни сметки в „У. Б.“-АД. Разплащателна сметка в лева, открита на 30.08.2006г. и закрита на 25.08.2009г., по която през 2006г. В.К. е внесъл 500 лв.По разплащателна сметка в евро, открита на 30.08.2006г., дружеството е получило паричен  превод на 22.06.2007 г.  от PREPAYMENT ZA PUSKO-REGULIRUSHIE AP,за сумата от 22 534,94 евро или 44 074,51 лв.  На 26.06.2007 г. „Б.Г Т.“ ЕООД е превело сумата от 22 534,94 евро на SIMPORTEX CORP. Сметката е закрита на 25.08.2009г.По разплащателната сметка в щатски долари, която дружеството е поддържало през периода 2006-2009г.,  няма движение.

От предоставената информация от „Ю.Б.” АД е установено, че през 2006г. В.К. е бил титуляр на разплащателна сметка в британски лири. Сметката е открита на 14.08.2006 г. и закрита на 06.12.2006 г. На 29.08.2006г. и на 30.08.2006г. се внесени по 1200британски лири, или общо  6 954,06 лв. На 4.10.2006г. по сметката постъпва превод от трети лица в размер на 813,72 лв. Установено е, че през 2006-2007г. търговското дружество - „ Б.Г Т.“ ЕООД е било титуляр на две разплащателни сметки в лева, по които няма движение.По разплащателната сметка в евро, която е открита на  12.07.2006 г. и закрита на 17.05.2007 г. „Б.Г Т.“ ЕООД е получило от ООО INTELLEKT-RESURS различни суми на посоченото в банковите справки дати, които възлизат в общ размер на 1404 180,24 евро. От своя страна  „Б.Г Т.“ ЕООД е превело на M.I.T. INVESTMENTS LLC сума в общ размер на  1 403 746,00 евро.

По разплащателна сметка в щатски долара, открита на 12.07.2006 г. и закрита на 17.05.2007 г. ответното дружество е   получило от ООО INTELLEKT-RESURS  общо 211 945,00 щд или 320 183,73 лв, с преводи от 18.01.2007г. и 05.03.2007г. На 19.01.2007г.„Б.Г Т.“ЕООД  е превело на M.I.T. INVESTMENTS LLC сумата от 177 900 щ.д. или 269 264.10 лева. На 09.03.2007г.„Б.Г Т.“ЕООД  е превело на TEXCOM RESOURCES LTD сумата от 31 513.05 щ.д. или 46 863.06 лв /вж.преписи от банкови извлечения, преводни, платежни и др.документи в том IV/.

От информацията, изискана от  ОД на МВР –Русе относно задграничните пътувания на В.К. се установява, че през периода 26.12.200г. – 07.07.2010г. същият 7 пъти е пътувал до Р Румъния и 6 пъти до Р Турция, като всички престои в Румъния  са еднодневни.  

Във връзка с установяване на реализираните от проверяваното лице и от съпругата му доходи е проучена информацията от НАП, декларации за данъчно облагане по ЗОДФЛ, годишните данъчни декларации. Преписи от анализираните документи се съдържат в т. II, III и IV от делото, а в четлив вид и хронологично подредени – в приложенията, които касаят ревизионните преписки по РА№1002388/13.10.2010г. и РА №1002074/19.07.2010г., предоставени от ТД на НАП-Варна.

От представените писмени доказателства, съдържащи данни за осигурителните доходи на първите двама ответници, се установява, че през всички години, за които е извършена проверка,  В.К. е имал сравнително нисък осигурителен доход, като за 2010,2011 и 2012г. е осигуряван от „Булспед БГ“-ЕООД, с едноличен собственик В.К.. По конкретно за 2009г. осигурителния доход на същия е 400лв. или 1,67МРЗ; за 2010г.този доход е 4802лв., за 2011г.-почти 3100лв. - 3099,80лв.;за 2012г. – 2530лв.Това се отнася и за декларирания данъчен доход – общия деклариран данъчен доход е 1808,90лв.Втората ответница през годините е работила и е била осигурявана от „Жити“-АД  - 1998-2009г. и от „Булспед БГ“—ЕООД – през 2011 и 2012г.За 2009г. К. е декларирала данъчно задължение от данъчна основа в размер на 1788,48лв. Следва да се посочи, че при извършените ревизии, приключили с РА №1002388/13.10.2010г. и  РА №*********/05.05.2011г. проверяващите органи са  установили задължения   в размер на 19884,50лв. – общо данъчен доход на проверяваното лице по РА №1002388 от 13.10.2010г. и в размер на 21672,65лв. по РА №********* от 05.05.2011г. През 2009г. Й.К. е получавала парично обезщетение за безработица, като реално полученото е в общ размер на 1759,66лв. От писмените доказателства и от заключението по икономическата експертиза е установено, че първият ответник В.К. е реализирал доходи от трудови правоотношения  общо в размер на 12318,30 лв или 58 MP3, а Й.К. - общо в размер на  56364,94 лв или 487 MP3/в обстоятелствената част на мотивираното искане е допусната грешка относно размера на МРЗ от трудови правоотношения/. Установените доходи по ГДД /годишни данъчни декларации/ и съобразени от експерта, са   по 3597,40 лв или общо 14 MP3.

За установяване на твърдените в мотивираното искане обстоятелства, касаещи стойността на придобитото от ответниците имущество, са допуснати съдебно техническа експертиза за оценка на недвижими имоти, съдебно техническа експертиза за оценка на МПС и съдебно икономическа експертиза. За установяване на сочените в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД и в писмения отговор източници на доходи на ответниците, по делото са допуснати и приети задачи към експертизите, поставени от ответниците, изслушани са показания на свидетели и са приети писмени доказателства.

От приетите автотехнически експертизи е установена стойността на  придобитите и отчуждени от К. моторни превозни средства през периода 2006-20015г. Относно състоянието на автомобилите, като свидетел е разпитан А.Н., автомонтьор,  съветвал първия ответник при купуване и продаване на автомобили. За автомобила „***“ свидетелят си спомня, че  сменили главата; поставили  част втора употреба, защото новите части са много скъпи. Джипът „****“ имал спукана раздатъчна кутия, при което автомобилът се движи, но само на един мост като кола, а не като джип. Не успели да го ремонтират и К.  го продал. Свидетелят е уредил купуването на ****, към момента на придобиването- сравнително нов модел. Продавачите имали затруднения с изплащането на лизинговите вноски и затова продавали колата, която не била в много добро състояние - одрана, единият калник смачкан до степен за смяна. Вътре било мръсно. Спомня си, че лекият автомобил ******** ** бил в окаяно сътояние – и четирите гуми сцепени, с паднали прагове. От съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от в.л.Г.  се установява пазарната стойност на автомобилите към момента на придобиването, както следва : 9875лв. за ****/към 30.09.2005г.;пазарната стойност на ******** към момента на придобиване -14.05.2007г. е 16100лв., съответно – на ********– 22.07.2010г. – 28550лв.Към 25.06.2012г., когато е закупен ******** Ка, пазарната стойност е 2000лв. Според експертиза на в.л.М.М. пазарната стойност на автомобила след започване на  производството по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./-  към м.12.2015г. е 1733лв.По делото не е било спорно и от справките на ПП при ОД на МВР – Русе се установява, че  на 17.11.2010г. К. е отчуждил л.а.****, с рег.№***; на 07.08.2012г. е продал ***********. На 22.10.2010г. е продаден л.а.****, с рег.№ ***.От заключението по автотехническата експертиза се установява, че пазарната стойност на ****към момента на отчуждаването е 3100лв. ; на ********– 12900лв., а на ********– 14700лв. Следователно от продажба на моторни превозни средства през проверявания период К. е реализирал доход от 30700лв.Съдът кредитира заключението,предвид специалните знания на вещото лице и на обстоятелството, че и на обстоятелството, че при изготвянето му е съобразил и  свидетелските показания относно състоянието на автомобилите и ремонтите, които са извършени,  обстоятелството, че липсват данни за действителния пробег на автомобилите, използувана е и информация от специализирана литература.

От техническата експертиза се установява, че пазарната стойност на апартамент №* на ет.* във вх.* в ж.бл.“****“ в гр.Р.*, подробно описан по-горе, към момента на придобиването му от  ответницата  Й.К. – 10.08.2007г. възлиза на 36790лв. Свидетелката В.К. си спомня, че платената цена е била 30000 или 35000лв.Пазарната стойност на имота към 29.10.2010г., когато е дарен на третата ответница М.К., е 44650лв. На св.И.М. е било възложено да смени входната врата на апартамента и с показанията си  установява  състоянието му непосредствено след като К. го купили - тежка неприятна миризма на старо, застояло, която се набивала в дрехите на човека. Всичко било овехтяло и захабено. Коридорът бил с балатум.Според М. – не ставало за живеене. Предполага, че са го е купили в този вид, защото цената е била изгодна. После продължително  време К. и зет му  правили ремонт. Свидетелката В.К. също  описва апартамента  като „много мизерен”, с мухъл по стените, без тапети, подовете  с мизерни балатуми.Впечатлението било, че в жилището никога не е бил правен ремонт, „дори не беше и чистено”. Ремонтът бил извършен от баща й и техни приятели. Свидетелката твърди, че е помагала с пари за ремонта, но не сочи размера на сумите, с които е помогнала.Продължил две години. Къртили стени и после боядисвали; купили най-евтините плочки, предлагани тогава на пазара. Под балатума имало цимент и те  сложили теракотни плочки. Дограмата била изгнила; имало и счупен прозорец, покрит с найлон. Поставили  ПВЦ дограма. При изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило извършените в жилището подобрения – сменена входна врата,  монтирана  PVC дограма, подовете в стаите  на ламинат,а в коридора и в кухнята – теракот. Санитарния възел е с окачен таван. Експертът е съобразил ш данните, изнесени от свидетели, че ремонтът не е бил възложен на строителна фирма, а извършен със собствени сили и в продължителен период от време. Разходите за извършените подобрения, без включен труд, възлизат на 6863,93лв.

От заключението на експертизата се установява, че пазарната стойност на 5/6ид.ч от апартамента в гр.Л., община В. Т., по ул.“****“, към 09.11.2006г. е 61482лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на целия имот е 73777,50лв., съответно 5/6ид.ч-61482лв.Съдът кредитира заключението относно посочената пазарна стойност, като съобразява характеристиките на имота – жилище с площ 125,50кв.м, заедно с прилежащите към него 5/6ид.ч от избено помещение №2 разположено на първия подземен етаж с площ 10,52кв.м, 5/6ид.ч от гараж със стая към него, разположен на първия надземен етаж, с площ 27,58кв.м. Следователно 1/6ид.ч, съобразно правата на Й.К., е 12296,40лв.

Пазарната стойност на имота в с.Б., община С., според вещото лице е 4920лв. Същият представлява застроен поземлен имот, за който е отреден УПИ II-24 в кв.26 по подробния устройствен план на селото /ПУР/, с площ от 1640кв.м, с построените в него къща и стопански постройки. Къщата е на два етажа, с гредоред, стените са от кирпич, покрива е с дървена конструкция с керемиди. В двора има две едноетажни стопански постройки. Свидетелят И.И., който придружавал майката на първата ответница при продажбата на този наследствен имот, твърди, че е чул разговора с купувачите и уговорената продажна цена от 5000лв. Спомня си, че къщата била около 100кв.м, с голям двор, в който имало зеленчукова и овощна градина; два ореха.Заявената от И. продажна цена почти съвпада с експертната оценка.

Във връзка с установяване възраженията на ответниците, че през проверявания период реално са разполагали с достатъчно средства със законен произход, за да придобият процесното имущество, по делото са разпитани свидетели и са събрани писмени доказателства.Свидетелката  В.К., дъщеря на първите двама ответници и сестра на третия ответник, твърди, че през 2005г. в продължение на 4 месеца е работила в хотел в  Германия. Там продала два гоблена, изработени от майка й - „Лунна нощ“, по-известен  като „Хитлерова зима“, и „Циганска сватба“, за обща сума от  2700 евро.  Установява, че родителите й решили на нея да оставят къщата в кв.С.к. /наследствена на баща й/, а на по-малката сестра да купят апартамент, когато майката получи пари от делба на свой наследствен имот. Съзнавала, че  къщата е по-скъп имот и обявила, че ще участвува с пари при купуване на жилище за сестра й. През 2007г. намерили апартамент и за да осигурят бързо пари, свидетелката взела от една приятелка - Евелина заем от  10 000 лв, за срок от една година. Не твърди наличие на писмен договор за заем.През 2008г. изтеглила потребителски кредит от 7500евро, от които 10000лв. върнала на Е., а 4500-5000лв.предоставила на майка си за ремонт на апартамента. Уточнява, че през този период работила в България и като учителка и в спедиторска фирма.Твърди, че през 2010-2011г. тя лично много е помогнала и с парични средства, за да се направят подобрения в къщата в кв.С.к.. Свидетелката  Е. Г., близка с  В.К. от 2003г., установява, че през 2007 г. била на студентска бригада в Англия и тогава В. взела от нея заем от 10 000 лв.Обяснила, че парите трябват на майка й. През есента на следващата година /2008г./  върнала заема.На свидетелката е известно, че за да върне парите, В.  е теглила кредит.Разпитаната по делото св.Ц.М.П., сестра на втората ответница Й.М.К. твърди, че  от м.май2003г. до 2014г. заедно със съпруга си е живяла и  работила в Испания.През почивните дни работили допълнително и с парите за този труд плащали квартирата и консумативите. По трудов договор свидетелката получавала 700-800евро, а съпругът й – 1200евро месечно. За целия период спестили 50000евро.През м. септември-октомври на 2008 г. свидетелката и съпруга й дали на К. заем от 25000евро. На свидетелката е известно, че В. искал да купи кола; пари му трябвали и за бизнес, както и за ремонт  на апартамента в Русе.През 2014г. той им върнал 4000евро. От продажбата на къща в с.Б. сестра й Й. е получила 2000лв., колкото е получила и самата свидетелка. Твърди, че през м.май 2006г. е дала на сестра си 8000евро, а останалите 7000евро – през 2008г. и така уравнила парично нейния дял от наследствения им апартамент в гр.Л.. Категорична е, че тази сума от 7000евро е отделно от заема, даден през 2008г. в размер на 25000евро.Освен това дала на сестра си и  2000лв., за да си купи кола, с която да обслужва майка им. Твърди, че след като купила кола, Й. й върнала 1000лв.В подкрепа на твърдението за размера на трудовото възнаграждение на св.П.  в Испания, втората ответница е представила извлечения, които съдържат данни за  размера на възнагражденията, върху които са  начислявани осигурителни вноски от испанския работодател.

Свидетелят Й.П. потвърждава, че за жилището в гр.Л. наплатили на Й.  15 000 евро, което било половината от стойността – през 2006г. дали 8000евро, а през 2008г. останалите 7000евро.Потвърждава изнесеното от Ц.П., че през м.август-септември 2008г. е дал на В.К. заем от 25000евро, за което сключили писмен договор. Според свидетеля парите били необходими на К. за ремонт на апартамент в гр.Р., за купуване на кола и за бизнеса.През 2014г. върнал 3000 - 4000евро / заемодателят не може да конкретизира с точност колко са му върнати- с 1000евро повече или по-малко/.На П. е известно, че през 2004г. Ц. и Й. получили по 2000лв. от наследствената къща в с.Б...

За установяване основанието за преводи на някои от сумите, направени от трети лица по банкови сметки на К., са разпитани негови бизнес партньори. Свидетелят З.Б. заявява, че познава сем.К.. от повече от 10 години, тъй като се  занимава с международен транспорт и К. извършвал дейността по оформянето на митническите документи; купувал ТИР карнети, при необходимост уреждал ремонти на камионите, или спешно предоставял пари на шофьорите на фирмата на Б., ако предвидените пари не стигнат, за да се плати веднага /нещо като «краткосрочен заем»/.Впоследствие му възстановявали парите. На практика изпращали на К. пари по банкова сметка, ***. Шофьорите,служители на Б., подписвали ордери за получените суми. Свидетелят Н.И. също развива дейност по осигуряване на превози.Познава В.К. още от 2000г. И оттогава К. е човекът, на който И. разчита на територията на гр.Русе във връзка с работата си – когато на шофьор трябва да се дадат пари при извънредни ситуации, свидетелят се обаждал на К. и казвал кой е шофьора и колко пари да му даде, а после му ги връщал чрез следващ шофьор, който минава през гр.Русе. В случай, че К. спешно има нужда да му бъдат върнати парите, изпращали сумата по б. път.Обяснява, че именно по такъв повод е превел на К. сума от 585лв., чрез „Райфайзенбанк“.В тази насока са и показанията на св.С.Х., който работи в транспортна и спедиторска фирма със седалище в гр.Разград с основни дестинации през Р Румъния и на св.Л.М., разпитан по делегация за превод на сума от 390лв– вж.протокол от ч.гр.д.№412/16г. по описа на РС-Благоевград.

Свидетелят Ф.Ф. си спомня, че също е превеждал суми по банкова сметка *** К., когато през 2006г. заедно с М.К. били на бригада в Англия. Там имали открити сметки в английска банка и преди да си тръгнат трябвало или да ги изтеглят в брой, или да ги преведат по б. път.Парите, които Ф. „изкарал“, били повече от 2000паунда.Не си спомня  веднъж или два пъти е превеждал пари от Англия в България и защо е превеждал суми именно по сметка на В.К.. Заявява, че вероятно К. е имал открита банкова сметка ***, за да спести от такси/ ищецът е представил преписи от банковите документи/.

По делото са разпитани свидетели относно източниците на средства, с които първите двама ответници са пътували извън страната – до Р Турция и Р Румъния.Свидетелят Б. изнася данни, че от 2007г. допреди 1-2 години /до 2014г./ той и В.К. често пътували до Турция във връзка с бизнеса на Б., защото К. имал добри контакти и чрез тях избягвали посредници. Свидетелят заявява, че е плащал транспортните разходи тъй като имал интерес от деловите срещи в Турция. Настаняване в хотел-за 1-2 нощувки било за сметка на турските партньори. От показанията на св.Н. Гиргинчева, която работи в туристическа агенция,  се установява, че пътуването на почивка в Р Турция, осъществено от първите двама ответници през 2010г. е било подарък от дъщеря им В. за техен юбилей. Подаръчният ваучер бил за 345 лв. на човек, заплатен от В.К., но договорът после е сключен с клиента, който пътува.През  2009 г. със същата агенция до Истанбул пътували Й. и В. К.., за което те лично си платили/ вж.договори на л.203 и 207 и списъци към същите, том V/.Съдът кредитира показанията на св.Б. и св.Г., тъй като същите са конкретни и непротиворечиви, отнасят се за обстоятелства, за които свидетелите имат непосредствени впечатления, а  и към м.04.2010г. първите двама ответници имат 30годишен юбилей от сключване на граждански брак.

Разпитаните свидетели установяват, че Й.К. шие гоблени, които продава. Както беше посочено, В.  К. твърди, че  през 2005г. продала два такива гоблена, за обща сума от  2700 евро. Свидетелят Б. си спомня, че при едно от пътуванията до Турция с тях била и Й. и продали два нейни гоблена - „Турската  сватба“ и „Хитлерова зима“ за 5000 долара.Н.И. твърди, че преди около 10 години  дал спешно заем на  К. в размер на 5100лв., а той от благодарност му дал три гоблена /“все едно ги платих“/.Свидетелят Г.Б., съсед на семейството, твърди, че през 2007г. неговата съпруга продала в Швейцария 10 гоблена изработени от Й., за обща сума 5-6000лв.

По делото са събрани и доказателства за демонстрирания от семейството на проверяваното лице стандарт и битовите условия, при които живеят. Според св.Ц.Т., съсед, К.. са хора “средна класа“. В къщата има печка, хладилник, микровълнова и телевизор, климатици. Отопляват се на твърдо гориво с въглища - имат локално парно. Свидетелят Б. си спомня, че до 1990г. К.. гледали пилета и прасета и от продажбите им  реализирали много добри доходи. Впоследствие отглеждали пилета само за нуждите на семейството. През 2003г. -2009г.в двора имало надуваем басейн /св.Б., Ф./.През 2009г. К. започнал изкопни работи за стабилен басейн, но процесът бил спрян. През 2010г. продължили и басейнът бил завършен през 2012г./св.Т./. През 2009г. махнали мрежата, поставена като ограда на имота в кв.С.к. през 2003-2004г. През 2009г. К. купил тухли /втора употреба/ и издигнали стена. През 2012г. оградата била завършена, като св.Б. направил от профили имитация на ковано желязо. Отново през 2012г. на мястото на  временна постройка с винкел е направен стабилен гараж Свидетелите са единодушни, че в имота е изградено барбекю, което представлява пещ с малък обем.

В приетата по делото икономическа експертиза  се съдържат изводи и за обичайните разходи за издръжка на семейството на проверяваното лице. При формиране на разходите за  издръжка на домакинството вещото лице е ползвало данни от НСИ за паричен разход за издръжка на домакинство, според броя на членовете на домакинството. Ползвана е информация на НСИ с уточнението, че данните са на ниво „страна”, защото на териториално ниво те нямат представителност, съгласно Методологията на НСИ.Паричният „разход за издръжка на домакинствата“ е показател, който включва конкретни елементи, които го формират. В елементите на показателя „Паричен разход“  се включват елементи - „Жилищно обзавеждане и поддържане на дома“ и „ Свободно време, културен отдих и образование“, за които се правят отделни изчисления в икономическия анализ. В експертизата са приспаднати тези елементи от общия паричен разход -  Приспаднат е елемента „Жилищно обзавеждане и поддържане на дома“, тъй като  отделно се изчисляват и посочват разходите за ремонт и поддръжка на имотите на К... Приспаднат е елемента  „ Свободно време, културен отдих и образование“, защото отделно са изчислени разходите за задгранични пътувания. Разходите не са формирани само като математически сбор съобразно данните на Националния статистически институт, които са чисто хипотетични. Посочено е през кои  години издръжката на  домакинството е определена за четиричленно семейство и през кои периоди е необходима издръжка за по-малко семейство.Предвид изложеното разходите са преизчислени и общата стойност на разходите за издръжка на сем. К.. е 97043,07 или 1116 MP3.

От приетите експертизи е установено, че за периода 1998-2012г. В.К. има осигурителен доход в размер на 12318,85лв.или 58МРЗ. Към същия следва да се прибавят декларираните облагаеми доходи по ГДД-1987,20лв. или 7МРЗ и общо доходът е 65МРЗ.Втората ответница Й.К. има доход от 60992,75лв. или 487МРЗ по трудови правоотношения и деклариран доход по ГДД 1987,20лв.-7МРЗ или общо 494МРЗ. При съвкупната преценка на показанията на разпитания свидетел И., и данните по строително-техническата експертиза на в.л.К., съдът приема, че от продажбата на наследствен имот в с.Б.. Й.К. е получила сумата от 2000лв. или около 17МРЗ.От горецитираните данни от банкови документи е установено, че на 26.07.2007г. Й.К. е получила кредит от Райфайзенбанк АД в размер на 11165лв. или 62 МРЗ. Заемът е напълно погасен на 22.01.2009г.Доколкото банковия кредит е задължение/пасив/ към определено имущество, а не средство за неговото увеличение, тъй като подлежи на връщане, в съдебната практика се приема, че пълният размер на получен б. кредит не съставлява законен източник на доходи по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, а такъв съставлява само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период – вж.Р№209 от 26.07.2011г. по гр.д.№1462/10г. на ВКС, IIIг.о., като следва да се съобрази източника на средствата за връщане.   В случая кредит от 11165лв/62МРЗ/ е погасен за 1г.и 6м - осем години преди крайния срок, което ответницата обяснява с факта, че й е изплатена стойността на дял от наследствен апартамент в гр.Л..

 Съдът приема показанията на свидетелите Ц. и Й. П. като достоверни и непротиворечиви относно обстоятелството, че е изплатена равностойността на  дела на Й.К. от имота в гр.Л.. Същите не почиват на житейската логика в частта относно твърдението, че е извършена „предварителна“ делба, поради което са  й  заплатили 1/2ид.ч от стойността на имота, по следните съображения : правата на Й. към момента на сделката с нотариалния акт от 09.11.2006г. са в обем 1/6ид.ч и не се сочат данни, че при тази „предварителна делба“ е изключена майката К. Г., с права 4/6ид.ч от апартамента. Следва да се съобрази, че в отговора по чл.131 от ГПК  К. твърди, че е получила „цялата сума от продажбата на имота, включително и дела на майка си“, т.е.5/6ид.ч от стойността на апартамента, а свидетелите П. заявяват, че са й платили 15000евро, което е равностойността на 1/2ид.ч. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено, че  втората ответница е получила  равностойността на своя наследствен дял от 1/6ид.ч или  12296,25лв. от сестра си във връзка с имота в гр.Л. /76,85МРЗ/.

Според заключението по автотехническата експертиза на в.л.Г. от  продажбите на леките автомобили – ****с рег.№***; ********рег.№*** и ***********. е реализирал общо 30700лв./120МРЗ/.

Относно размера на доходите на втората ответница от продадени гоблени съдът съобразява показанията на свидетелите Б., Б. и И. за реализирани около 18000лв./общо около 107МРЗ/, тъй като тези свидетели не са заинтересувани от изхода на делото и имат непосредствени впечатления от някои от продажбите. Не следва да се кредитират показанията на св.В.К. не само поради близката й родствена връзка с първите трима ответници и евентуалната й заинтересуваност, а  и на обстоятелството, че показанията съдържат противоречиви данни – свидетелката твърди, че е продала два гоблена докато била на работа в Германия през 2005г. за период от 4 месеца.От справката за задграничните й пътувания е видно, че през 2005г. е отсъствувала от страната само два месеца – л.48,т.II/.

От приложените данъчни декларации и от констативно – съобразителната част на икономическата експертиза е установено, че през релевирания период ответното дружество Б.Г Т.-ЕООД не е отчитало дейност и не са разпределяни дивиденти. За периода от 2006 г. до 2015 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност – според годишните данъчни декларации. Подавани са Годишни финансови отчети, от които е видно, че не се е осъществявала търговска дейност. Паричните потоци преминали през банковите сметки на дружеството в „Ю.Б.“ АД в евро и щатски долари, а в „У. Б.“ АД в евро, не са намерили отражение като разчети в счетоводни регистри. Постъпвали са суми от търговски дружества и в същия размер са нареждани към други контрагенти. В платежните документи като основание за получените суми са посочени номера на договори напр. за..строителни материали“.Дружеството не е отчело извършване на дейност, от която да се формира печалба и да възникне възможност за разпределяне на дивидент.Изцяло недоказано остава твърдението в отговора по чл.131 от ГПК от втория и четвъртия ответници, че К. е действувал от чуждо име и за чужда сметка в лично качество и чрез дружеството.Съгласно всички официални документи, представени по делото и справките в ТР, дружеството е собственост и се управлява от В.Й.К..Представеното в копие споразумение от 13.01.2007г./без достоверна дата/, според което В.К. и О. Ю. Н., гражданин на Р. признават помежду си, че капиталът на Б.Г Т. ЕООД е собственост на Н. и К. няма фактически и юридически права над дружеството, не беше представено в оригинал. Не се сочат никакви доказателства в подкрепа на твърденията, че всичко, което е придобито от името и за сметка на дружеството, е собственост на О. Н..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ц.П. и Й.П. за даден от П. заем в размер на 25000евро през 2008г., независимо от представения писмен договор за заем с дата 12.09.2008г., по следните съображения : На първо място договорът е без достоверна дата /не е нотариално заверен/.  Първият по хронологичен ред официален документ, в който договорът е цитиран и съдържанието му  на кратко е възпроизведено в него, е ревизионен доклад №1002388 от 31.08.2010г. и това е безспорно установената дата, към която договорът е съществувал.Изложеното  се отнася и до писменото изявление на лицето М. М., който в „договор за заем“ е удостоверил, че на  21.10.2005г. е дал на В.Й.К. сумата от 10000лв., която ще му бъде връщана на вноски до 21.10.2006г.На второ място, не се сочат безспорни доказателства за реалното предаване на сумите.Данни за предоставяне на първата сума-25000евро, изнасят в показанията си свидетелите Ц. и Й. П., които са заинтересувани от изхода на делото – Ц.П. е сестра на втората ответница и леля на третата, а Й.П. – зет. Освен това сумата от 25000евро не представлява приход в имуществото на К., тъй като подлежи на връщане.Твърдението, че част от заема /3000-4000евро/,  е върната, които да бъдат включени в приходи, следва да бъде установено с писмен документ – чл.164,ал.1,т.4 от ГПК, което не е сторено.Още повече, че и заемодателят /св.П./ не може да конкретизира твърдяната върната сума, като я заявява с допустимо отклонение от 1000евро. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на подписаното от лицето И.М. изявление, че „в началото на 2007г. дал на В.К. сумата от 5000лв., която е върната през 2009г.“ Не се сочат данни, от които може да се направи извод за достоверността на вписаните в този документ дати. Ето защо съдът не приема за доказани твърденията, че през периода 2005-2009г. първият ответник е получил  парични средства, предоставени му по договори за заем с цитираните физически лица.

Съдът намира, че жалбоподателят не ангажира безспорни доказателства в подкрепа на твърдението за получено дарение от В.К., независимо от цитираната квитанция за платен данък по ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Следователно писмената форма на договора за дарение на движими вещи /включително и парични средства/ не е форма за действителност,  сключването на същия да се извърши и "чрез предаване", т.е. договорът за дарение на движимо имущество е действителен като формален договор или като реален такъв. Следователно за да се приеме дарението за осъществено, от значение е да се установи реалното предаване на сумите, което от своя страна включва и установяване на обстоятелството, че дарителия е притежавал дарената  сума към момента на договора. Декларирането на доход и плащането на данък върху дохода не доказва неговото действително получаване. От писмените доказателства и данните за доходите на В.К. в приложените ревизионни преписки не може да се направи извод, че към м.12.2011г. В.К. е разполагала със средства в този значителен размер/222МРЗ/ със законен произход. Нещо повече, самата тя през 2008г. е теглила потребителски кредит от 7500евро, а и като управител на Булспед БГ-ЕООД е теглила и ипотечен кредит от 25000евро през 2011г., с краен срок за погасяване 15.05.2014г. На второ място извършването на дарения между роднини по права линия може да бъде доказано с всички допустими по ГПК доказателствени средства, но никой от свидетелите не изнася данни за подобна сделка.

През визирания в искането период първият ответник е придобил 1/3ид.ч от гореописания имот ПИ №55 в кв.”С.к.”, гр.Р., за 4330лв. или 36МРЗ. Както беше посочено по-горе, останалата част от имота е придобил по наследство, съобразно правата си и по договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане.Този недвижим имот не е предмет на отнемане, според съображенията, изложени в мотивираното искане.В искането не се сочат и не се претендира включването на стойността на извършените подобрения в недвижимия имот в разходите направени от ответниците през процесния период. В хода на производството ищецът е поискал установяване на тези разходи с оглед показанията на  свидетелите за множество извършени строителни работи в имота в кв.С.к.. При допускане на експертиза за оценка на строително-ремонтните дейности и направени подобрения в този имот, въпреки че не са предмет на мотивираното искане,  съдът е съобразил, че при прилагането на общите норми на ГПК за процесуална преклузия  следва да бъде съобразявана спецификата на съдебното производство по ЗОПДИППД /отм./ и те не следва да бъдат абсолютизирани, а прилагани съответно, което и  обуславя постановената противоречива практика на ВКС в тази насока. Настоящият съдебен състав приема практиката, според която  в хода на производството по чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ не могат да бъдат заявявани и установявани нови обстоятелства, които са от значение за установяване законността на доходите на ответника, но не са били включени в исковата молба на Комисията. Това е така, защото  заявяването и установяването от ищеца на нови обстоятелства по висящ процес до приключване на съдебното дирене в първата инстанция по съществото  представлява заявяване на нов юридически факт като ново основание на иска и въвеждане на нов петитум, в сравнение с посочените в исковата молба и ако това бъде допуснато би накърнило правото на защита на противната страна – ответника – вж. мотиви на  решение № 17 от 26. 04. 2011 г. по гр. д. № 462 от 2010 г. на ГК, Трето ГО, ВКС и на Решение № 17 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 462/2010 г., III г. о., ГК.Необходимостта представеното от Комисията мотивирано искане да отговаря на изискванията на процесуалния закон се установява и от препращащата нормата на § 2 от ДР на ЗОПДИППД, съгласно която за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. В обратен смисъл са изводите в решение №87 от 29.01.2010г. по гр.д.№369/09г. на ВКС, III г.о.Предвид изложеното не следва да се включва разхода за придобиване на 1/3ид.ч от имота в кв.С.к., гр.Р., с нотариален акт от 12.02.2004г. и разходите за подобрения в него.

Втората ответница е закупила апартамент №.* в гр.Р., ул.”*****” №.** бл.”****” с пазарна стойност 36790лв. или 204МРЗ.В същия са извършени подобрения, които според експертизата са  за сумата 6863,90лв или 31МРЗ.Този разход следва да се съобрази, тъй като е направен за привеждане на имота в годност за ползуване по предназначение - жилище, а   разходите за придобиването на този жилищен имот са предмет на мотивираното искане.

За закупуване на автомобили през периода 30.09.2005г.-22.07.2010г. първият ответник е направил разход в общ размер на 54525лв.според експертната оценка на в.л.Г. към съответните дати на придобиване или 274МРЗ. Според автотехническата експертиза лекият автомобил, купен от втората ответница, е бил с пазарна стойност към датата на придобиване 2000лв или 7МРЗ /към 25.06.2012г./.Съдът приема показанията на св.Ц.П. за това, че е дала /дарила/ 2000лв. на сестра си /втората ответница/ за закупуване на автомобил, за да я улесни при полагане на грижи за тяхната майка. Показанията са непротиворечиви и житейски логични.Доколкото П. е заявила, че Й.К. й върнала 1000лв, следва да се включат като разход само 1000лв или 3,5МРЗ.

В разходите са погасяване на кредити следва да се включат погасителните вноски, направени от втората ответница за банковия кредит от .Р. -АД, а именно 789,85лв. За погасяване на лихви през 2007г, или 4 МРЗ; 1737,22лв или 8МРЗ през 2008г. И през 2009г. – 10209,88лв равни на 43МРЗ. Следователно този разход е 65МРЗ.За същият съдът приема, че е направен със средствата, изплатени на Й.К. за наследствения й дял, по изложените по-горе съображения, че той покрива размера на кредита.

Относно разходите за пътувания : В разходите за пътуване не се включва платеното като подарък пътуване до Р Турция – св.К., св.Г.. Както беше посочено св.Б. установява, че с първия ответник често пътували до Р Турция, но техните пътувания били само за 1-2 нощувки. Свидетелят заплащал транспорта, а нощувките били за турските партньори. От справката на ОД на МВР за задграничните пътувания на В.К. е видно, че пътуване до Турция с 1 нощувка е само това на 15.11.2011г., а всички други са по-продължителни.Доколкото показанията на Б. са конкретни  и непосредствени за това, че се касае за частни пътувания, а цитираната справка касае кратък период 26.12.2008г.-15.11.2011г., съдът намира, че не следва автоматично да се прилага фиксираната по  НСКСЧ ставка за дневни, пътни и квартирни и определя тези разходи в относително по-нисък размер - общо около 3000лв. или около 14МРЗ, а не 19,2МРЗ колкото е по експертизата.

При анализа на банковите сметки вещото лице-икономист устатновява, че по сметка на В.К. в Ю.– АД са постъпили 2680,12британски лири и са изтеглени 2680,79британски лири, като 279,83лири са получени от М.К. и св.Ф..Последният е уточнил, че е превеждал суми в британски лири по сметка на К. докато е бил на бригада в Англия.Сумата от 2400британски лири /43 МРЗ/ и била внесена от първия ответник.  За внесените суми през 2009г. по сметка на Райфайзенбанк-АД  от трети лица – Л.М./390лв./; Н.И.-585лв. и О. С. /1000лв./ се установи, че са свързани с практиката при необходимост К. да помага с парични средства на шофьори от фирмите, с които е имал бизнес отношения и впоследствие дадените пари са  му връщани / в този смисъл св.И., който в платежното нареждане за превод на 585лв. е посочил като основание «връщане заем», а в показанията си определя предоставянето на такива суми като «краткосрочни заеми».

 От данните по икономическата експертиза е видно, че през 2006г.по сметки на В.К. и Й.К. са постъпили 7354,10лв. или 45,5 МРЗ; за 2008г. – 200лв или 1МРЗ; 2009г.-4552лв или 19МРЗ; 2010г.-4328лв – 18 МРЗ и за 2012г. – 20941лв съответни на 72МРЗ.По банковите сметки на ответното дружество са постъпвали средства през 2006-2007г.  Както беше посочено по-горе, предимно в евро или в щатски долари,  в левова равностойност общо 3111344лв. или 17895 МРЗ, въпреки че за периода дружеството не е отчитало дейност. Търговското дружество „Б.Г Т.“ ЕООД е регистрирано през 2006 г. с капитал 5000 лева и за всички периоди ТД на НАП са подавани годишни данъчни декларации без дейност. В Търговския регистър са подавани Годишни финансови отчети от данните по които  е видно, че не е осъществявана търговска дейност. Паричните потоци преминали през банковите сметки на дружеството в „Ю.Б.“ АД в евро и щатски долари, и в „У. Б. “ АД в евро, не са намерили отражение като разчети в счетоводни регистри. Постъпвали са суми от търговски дружества и в същия размер са нареждани към други контрагенти. В платежните документи като основание за получените суми е посочено „по договор, INV №№ ...строителни материали“, а в наредените преводи като основание е посочено „/INV/ №№/. За реалното изпълнение на такива договори не са установени данни.В експертизата вещото лице дава заключение, че дружеството не е отчело извършване на дейност, от която да се формира печалба и да възникне възможност за разпределяне на дивидент. От дружеството не са отчетени суми „Предоставени на собственика“. Ето защо обоснован е извода, че внесените средства по банковите сметки не са свързани с дейността му.   

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен, по следните съображения:

В  разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм. е предвидено, че производство по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК. А с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ е въведена оборима презумпция, съгласно която се предполага, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпната дейност на лице, спрямо което е предприето наказателно преследване, щом като не е установен законен източник на това имущество. Следователно, за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./, е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: наказателно преследване против едно лице за престъпление по чл. 3, ал. 1 от закона; придобиване на имущество със значителна стойност от това лице и липса на законен източник на средствата, с които е придобито имуществото.

Събраните доказателства в процесния случай сочат, че първата от изброените по-горе предпоставки е налице - влязла в сила присъда по нохд №242/14г. по описа на РРС за престъпление по чл.250, ал.1 във вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК, попадащо в приложното поле на  чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./-чл.3,ал.1,т.15 от закона.

Относно следващата предпоставка, визирана в закона - имуществото, подлежащо на отнемане от проверяваното лице, да е на значителна стойност, в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ е дадена легална дефиниция на понятието "значителна" стойност и като такава е приета сумата от 60 000 лв., равняваща се към момента на влизане в сила на закона на 400 МРЗ /м.03.2005г. при МРЗ 150лв. месечно/. В закона липсва разпоредба, която да регламентира начина за определяне стойността на имуществото на проверяваните лица, т. е. дали придобивната /договорна/ или пазарна стойност на имуществото трябва да бъде преценявана, както и към кой момент следва да се съобрази сумата от 60 000 лв. - към момента на придобиване на имуществото или към момента на влизане на закона в сила, а това е от решаващо значение за определяне дали същото е на значителна стойност по смисъла на цитираната норма.За да приеме, че имуществото, придобито от ответника в проверявания период и чието отнемане се иска, е на значителна стойност, КОНПИ се е позовала на изготвената в хода на проверката експертна оценка на процесното имущество, но доколкото тази експертиза е извършена извън съдебното производство, съдът счита, че констатациите в същата не го обвързват.По въпроса относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД/отм./ - придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото, са постановени решения по реда на чл.290 от ГПК – вж.напр.Р №471/6.07.2010г. на ВКС, по гр.д.№641/09г., IIIг.о.,Р на ВКС, IV г. о. по гр. дело № 1116/2009 г., Р № 671 от 09.11.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. дело № 875/2010 г.В тях е прието, че в случаите когато имуществото е придобито безвъзмездно следва да се изхожда от пазарната цена на движимото и недвижимото имущество към момента на придобиването. Доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на Комисията не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото, тъй като е трето лице и удостоверената в нотариалните актове цена не установява с обвързваща за нея сила стойността на сделката, респ. на имуществото.С оглед изложеното при установяване на действителната пазарна стойност на имотите съдът съобразява приетата строително-техническа оценъчна експертиза.

От анализираните по горе писмени и гласни доказателства и приетите експертизи,се налага извода, че общият размер на доходите на ответниците от трудови правоотношения и декларираните по ГДД са общо 559МРЗ.От продажба на наследствената къща в с.Б.., обл.В. Т.– 17МРЗ, а от продажба на апартамент в гр.Л. – 76,85МРЗ съобразно обема на правата на втората ответница. От продажбата на МПС са получени 120 МРЗ.Безспорно е установен заема, получен от втората ответница от Р. -АД, по отношение на който по-горе съдът е изложил съображения, защо приема, че е погасен със законоустановени източници на средства -  62МРЗ. От разпитаните свидетели се установи, че втората ответница шие и продава гоблени, като свидетелите Б., Б. и И., които са незаинтересовани от изхода на делото, изнасят конкретни данни в тази насока и съдът приема, че същата е реализирала доход от 107МРЗ. Тук следва да се включат и внесените през 2009г. по сметка в Първа инвестиционна банка-АД от Бул инс-АД 1317,66евро или 2577,12лв-11МРЗ.Общо установени приходи 952,85МРЗ.

В разходната част следва да се включат разходите за издръжка в общ размер на 1116МРЗ / съдът е изложил съображения защо следва да се приспаднат елементите „Свободно време, култура и отдих“ и „Жилищно обзавеждане и поддържане на дома“./Разходите за придобиване на апартамента в гр.Р., по ул.“*****“, бл.“****“-** и средствата за необходимия ремонт от 31МРЗ.Разходи за придобиване на МПС-277,5МРЗ. За погасяване на кредит – 55МРЗ.По изложените по-горе съображения разходите за пътувания следва да се определят на 14МРЗ.За регистриране на търговско дружество-дялова вноска от 5000лв или 31 МРЗ.Разходи за захранване на банковите сметки  на БГ „Т. “-ЕООД– 3111344лв или 17895МРЗ, за които по делото не се установи основание и източник на доходи/като основание на транзакциите е посочено покупко-продажба, но липсват документи за наличие на договори./ Внесените суми за захранване на сметки на физически лица са 37375лв/155МРЗ/.Общо всички разходи възлизат на 19778,5МРЗ. Недоказано остава възражението, че апартаментът в бл.“****“ по ул.“*****“ в гр.Р. е придобит с лични средства на втората ответница – дори да се приеме, че цялата сума от кредита, взет по договор от 26.07.2007г. в размер на 11165лв. и доходите от продадените преди сделката гоблени- през 2006 и 2007г., общо около 12000лв. /св.И. и св.Б./ са вложени в закупуването му, остава сума от повече от 10000лв за покриване на продажната цена. Нещо повече, в отговора на исковата молба ответницата твърди, че суми от продажбите на гоблени са внесени по банкова сметка ***,06лв.  в ОББ-АД, но депозитната  сметка в тази банка с визираната сума е открита няколко години след купуване на апартамента – през 2012г.Основателно е искането да се отхвърли претенцията по отношение на л.а.******** Ка с ДК№***, рама *** - Събраха се  доказателства, че 1000лв. от цената е заплатена със средства от св.Ц.П.. Комисията е посочила, че пазарната стойност на това МПС е 1800лв. Предвид данните за реализирани от Й.К. доходи от трудови правоотношения и от продажба на гоблени, съдът приема, че остатъкът от цената е заплатен със средства с установен произход и искът за отнемане на този автомобил следва да бъде отхвърлен.

Придобитото имущество е на значителна стойност /над 60000лв. или 400МРЗ към момента на влизане на закона в сила/.Разликата между установените приходи и разходите е 952,85 МРЗ - 19778,5 = -18825,65 МРЗ/недостиг/.

Това обстоятелство,  както и първата предпоставка, не е достатъчно, за да се обоснове основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 1, ал. 2 от закона на отнемане по реда на същия подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което кореспондира с целта по чл. 2 от закона - предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност. Имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав от визираните в чл.3, ал.1 от закона.Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник-вж.мотиви на Р №1488/30.10.2010г., гр.д.№1116/09г. на ВКС, IVг.о. постановено  по реда на чл.290 от ГПК. Първият ответник е признат за виновен за извършено по чл.250, ал.1 вр. чл.26 вр. чл.20 от НК престъпление /продължавано престъпление/. Извършеното престъпно деяние няма инцидентен и еднократен характер. Както беше посочено по-горе, не са установени основанията на множеството транзакции на паричните средства; не са налице никакви документи за реално извършени сделки. Касае се за много големи суми, преведени по б. път от дружество, чиито собственик и управител е първия ответник по сметки на дружества, на които е пълномощник. Паричните потоци, преминали през банковите сметки на ТД „Б.Г Т.“ ЕООД не са намерили отражение в счетоводните регистри, а общата сума е в размер на 3110596,09лв.При това ответното дружество не е осъществявало търговска дейност /според ГФО и ГДД/.Постъплението в банковите сметки на четвъртия ответник на  суми в изключително голям размер, с неизяснен източник и преводи на същите, за които не е установено основание, обосновава извод за  предикатни престъпления. През инкриминирания период, по малко от година/ по сметки на Б.Г Т. ЕООД са постъпвали валутни преводи с левова равностойност 3110596,09лв с основание договори за продажба, но липсват доказателства за  такива. Не е доказан способът за придобиване на вложените и изтеглени суми.По голяма част от парите – 3014752,66лв са преведени по сметки на дружество в САЩ, на което пълномощник е К..Разликата е 95843,43лв.След този период К. реализира сделки за крупни суми – през м.05.2007г. е придобит автомобил за 16100лв.; през м.08.2007г.-апартамент на стойност около 37000лв.; на 22.07.2010г.-автомобил за около 28550лв.Изложеното насочва на извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. С разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД е регламентирано реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършена престъпна дейност. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД/отм./ съдът присъжда равностойността  на имуществото по отношение на отчуждените вещи и на изтеглените суми.

По изложените по-горе съображения, мотивираното искане е основателно и доказано относно претенциите за отнемане в полза на държавата на Апартамент № . на ет.* във вх. ““ на ж.бл. „****“, по ул.“*****“№ *, кв. “********“, гр.Р., със застроена площ 58.93 кв.м, с избено помещение № *, заедно с припадащите му се 0.861% ид.ч от общите части на сградата, а по данни от кадастрална карта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** на основание чл.8 от ЗОПДИППД/отм./, а не текста на чл.9, както е цитирано в искането.Пазарната стойност на имота според експертизата е 44650лв., а според мотивираното искане – 40000лв. и тази сума следва да бъде съобразена при определяне цената на иска.

 сумата от  продажбата на л. а. ********с рег. № **, рама **, която според комисията същата е 3000лв;

сумата от 25000лв. от продажбата на лек автомобил марка и модел ********с рег. № **, рама **.

 Суми по банкови сметки, както следва:

370 евро или 723,66 лв. банкова сметка №*** в „Т. Б.“ АД;

785 лв. по банкова сметка № ** в „Р.Б.” ЕАД;

3430лв. по банкова сметка  № ** в „Р.Б.” ЕАД

 1 564,66 лв. по банкова сметка ** в „П. и. б. ” АД;

 сумата 500 лв. по банкова сметка № *** в „У.Б.“ АД с титуляр „Б.Г Т.“ ЕООД;

 44 074,51 лв. по банкова сметка № *** в „У.Б.“ АД с титуляр „Б.Г Т.“ ЕООД;

 сумата 6 954,06 лв. по банкова сметка № ** в „Ю.Б.“ АД с титуляр В.Й.К.;

813,72 лв. по банкова сметка №  BG ** в „Ю.Б.“ АД с титуляр В.Й.К.;

 сумата 2 589608,91 лв. по банкова сметка № ** в „Ю.Б.“ АД с титуляр „Б.Г Т.“ ЕООД;

 сумата 320183,73 лв. по банкова сметка № ** в  „Ю.Б.“ АД с титуляр „Б.Г Т.“ ЕООД;

сумата от  13 104,06 лв. по сметка  № ** в „ОББ“ АД

8 729,22 лв. по разплащателна сметка №  ***   в „Р.Б.” ЕАД

За сумата  12 508,77 лв. по разплащателна сметка № ** в „Р.Б.” ЕАД с титуляр Й.М.К. и по отношение на лекия автомобил “********”, модел “ ”,с ДК№***, рама ***, исковете следва да бъдат отхвърлени. По делото се  събраха доказателства, че 1000лв. от цената е заплатена със средства от св.Ц.П.. Комисията е посочила, че пазарната стойност на това МПС е 1800лв. Предвид данните за реализирани от Й.К. доходи от трудови правоотношения и от продажба на гоблени, съдът приема, че остатъкът от цената е заплатен със средства с установен произход.Установено е, че К. е продавала гоблени, някои заплащани във валута, получила е и равностойността на своя наследствен дял от апартамента в гр.Л., поради което и за сумата, с която е погасен кредита от 2007г. по разплащателната сметка в „Р.Б.” ЕАД, открита на 26.07.2007г. следва да се приеме, че е кумулирана от законен източник на доходи.

В обстоятелствената част на искането и в петитума Комисията е конкретизирала предмета на всяка от претенциите по чл.28 ЗОПДИППД/отм./.на кой от ответниците принадлежи. При постановяване на решението за отнемане на имущество от патримониума на ответниците съдът съобразява, че автомобилите и паричните средства по банковите сметки на първите двама ответници са придобити при условията на СИО.

С оглед изхода на правния спор, на страните са присъждат разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част, от исковете, както следва:

Съобразно уважената част от исковете ответниците дължат на ищеца разноски за производството в размер на 1672,18лв. Разноски в полза на юридическо лице, което е било защитавано по делото от юрисконсулт, се присъждат в размер, определен по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Естеството на отговорността за разноски, а именно обстоятелството, че тази отговорност е пряко обусловена от крайния изход на правния спор и от основателността на заявеното по съдебен ред искане за защита на нарушено право, обосновава извода, че размерът на присъжданата по реда на чл. 78 ГПК сума се определя при приключване на производството по делото. Поради това във всички случаи, когато размерът на дължимите разноски се определя с оглед правилата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима е онази редакция на наредбата, която е действаща към момента на приключване на производството по делото в съответната съдебна инстанция л – вж.О № 689 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6860/2014 г., I г. о., ГК.В случая към датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по делото действаща е редакцията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ. бр. 84 от 25.10.2016г. Съгласно чл.7, ал.2,т.6 от наредбата дължимото възнаграждение е 42114,71лв.

Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая исковете срещу първите двама ответници са  уважени за обща сума 64104,38лв. и частично са отхвърлени исковете за отнемане на имущество, придобито от първите двама ответници по време на брака им - лек автомобил ******** Ка и парична сума по разплащателна сметка в размер на 12 508,77 лв.-сметка №BG 48 RZBB 9155 1003 4090 15 в „Р.Б.” или общо за 14508,55лв.претенциите са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.направили са разноски за експертизи и призоваване на свидетели в общ размер на 1075лв. и съобразно отхвърлената част от исковете следва да им се присъдят 198,40лв.

Относно разноските за адвокатско възнаграждение - В договорите за правна помощ, сключени между ответниците В.К., Й.К. и ТД «Б.Г Т.»-ЕООД, чрез В.К., от една страна и  техните процесуални представители – упълномощени адвокати, е удостоверено, че възнаграждение не е заплатено и е оказана безплатна правна помощ. Претендира се същото да бъде определено от съда, при предпоставките на чл.38 от ЗА. Представени са декларации от В.К. и Й.К. за семейно и материално положение, в които е заявено, че не разполагат с парични  средства, имуществото им е запорирано.За търговското дружество заявление в този смисъл е подадено от процесуалния представител.Предвид частичното отхвърляне на исковете на първите двама ответници, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 965,26лв или по 482,63лв.Претенциите спрямо ответното дружество са изцяло уважени, а и не е налице правно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, представляващ  търговско дружество. По отношение на третия ответник искът е изцяло уважен и претенцията за разноски е неоснователна.

 

На основание § 2 от ДР на ЗОПДИППД във вр. 78 и сл.84 от ГПК  ответниците дължат държавна такса в размер на 112338,86лв., от които 2564,18лв. върху имуществото, собственост на първите двама ответници, 1600лв. държавна такса върху иска против третата ответница и 118174,67лв. върху исковете против четвъртия ответник.    

 

По изложените съображения съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОТНЕМА  в полза на  Държавата по искане на К. о. н. п. и., гр.С., БУЛСТАТ ***, чрез председателя П. Д. от В.Й.К.,ЕГН**********, Й.М.К., ЕГН********* и М.В.К., ЕГН**********,***  и от „Б.Г Т.“-ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Р., кв.“С.к.“, ул.“****“ №*, с управител В.К., на имущество, придобито от престъпна дейност, както следва :

от В.Й.К. и Й.М.К. :

сумата 3000лв. от  продажбата на л. а. ********с рег. № **, рама **;

сумата от 25000лв. от продажбата на лек автомобил марка и модел ********с рег. № **, рама KNEJC5215**55496678

 

 сумата 370 евро или 723,66 лв. банкова сметка №** в „Т. Б.“ АД ;

сумата 785 лв. по банкова сметка № *** в „Р.Б.” ЕАД ;

сумата 3430лв. по банкова сметка  № ** в „Р.Б.” ЕАД

 сумата 1 564,66 лв. по банкова сметка № ** в „П. и. б. ” АД;

сумата 6 954,06 лв. по банкова сметка № ** в „Ю.Б.“ АД и

сумата 813,72 лв. по банкова сметка №  ** в „Ю.Б.“ АД;

сумата от  13 104,06 лв. по сметка  № ** в „ОББ“ АД

сумата 8 729,22 лв. по разплащателна сметка №  ***   в „Р.Б.” ЕАД

 От М.В.К., на основание чл.8 вр. чл.4 от ЗОПДИППД/отм./

Недвижим имот, представляващ Апартамент № * на петия етаж във вх. “А“ на ж.бл. „****“, по ул.“*****“№ *8, кв. “********“, гр.Русе, със застроена площ 58.93 кв.м, при граници: север - ап.3 и стълбище, изток – терен на комплекса, юг –ап.6 и терен на комплекса, запад – терен на комплекса и ап. 3, заедно с избено помещение № 5 със застроена площ 2.72 кв.м., ведно с припадащите му се 0.861% ид.ч от общите части на сградата, а по данни от кадастрална карта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***, адрес на имота: град Р., ул. „*****” № *, вх.***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** ***; под обекта: ***; над обекта: ***, с пазарна стойност на имота към момента на депозиране на мотивирането искане е 40000лв.

 

От „Б.Г Т.“ ЕООД, ЕИК1****, със седалище и адрес на управление гр.Р**се, следните парични суми :

 сумата 500 лв. по банкова сметка № ******в „У.Б.“ АД;

 44 074,51 лв. по банкова сметка № **** в „У.Б.“ АД;

  сумата 2 589608,91 лв. по банкова сметка № **** в „Ю.Б.“ АД;

 сумата 320183,73 лв. по банкова сметка № *** в  „Ю.Б.“ АД ;

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за отнемане в полза на държавата на   сумата от 12 508,77 лв. по разплащателна сметка № ** ** *** в „Р.Б.” ЕАД, както  и за отнемане на  лек автомобил “********”, модел “ ”,с ДК**** рама ****, на стойност 1800лв., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА В.Й.К.,  Й.М.К. и М.В.К., ЕГН**********,***  и от „Б.Г Т.“-ЕООД,ЕИК** да заплатят на К. за о. на н. п. и. -гр.С. сумата 1672,18лв разноски по делото и 42114,72лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА   К.за .на н.п.и.-гр.С., да заплати на В.Й.К. и Й.М.К. сумата 198,40лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА   К.за .на н.п.и.-гр.С., да заплати на адв.Ю.М.,*** 482,63лв адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА   К.за .на н.п.и.-гр.С., да заплати  на адв.Е.К.,*** 482,63лв адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Й.К. и  Й.М.К. да заплатят по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса  по делото в размер на 2564,18лв.

ОСЪЖДА  М.В.К. да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 1600лв.

ОСЪЖДА „Б.Г Т.“-ЕООД да заплати по сметка на Русенския окръжен съд сумата 118174,67лв. Държавна такса по делото.

 

ОТМЕНЯ наложената обезпечителна мярка запор на лек автомобил ******** с рег.№ ***, рама *** и на разплащателна сметка № **** в „Р.Б.” ЕАД, и ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед от 17.IV.2015г., издадена по гр.д.№330/15г. по описа на РОС  в тази част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ :