РЕШЕНИЕ
№ 4670
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20223110111029 по описа за 2022 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
„Йеттел България" ЕАД /с предишно наименование „Теленор България"/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 срещу ответника Д. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес:
г*********************, положителни установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ , за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата в размер на 131,51 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури ************* за периода от 25.07.2019 г. до 04.11.2019 г.,
от които: 93.03 лв. по Договор за мобилен номер ************* от дата 03.11.2016 г.,
със сключено към него Допълнително споразумение от дата 23.11.2018 г. и 38.48 лв. по
Договор за мобилен номер ************* от дата 04.09.2017 г., със сключено към него
Допълнително споразумение от дата 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата в размер на 191,88 лв. представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 23.11.2018 г., във връзка с договорен абонамент за
номер ************* относно мобилно устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue,
1
формирана като сбор от следните суми, а именно: от сумата от 175.89 лева -
незаплатени 11 бр. лизингови вноски за периода от месец ноември 2019 г. до месец
октомври 2020 г. за предоставено на абоната мобилно устройство Samsung Galaxy А7
Dual Blue и от сумата от 15.99 лв. – допълнителна дължима сума по чл. 1, ал. 2 от
Договора,
- сумата в размер на 278,03 лв. , представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.11.2018 г. за мобилен номер
*************, от които: сумата от 112.47 лева - стойност на 3 месечни абонаментни
такси и сумата от 165.56 лева - неустойка за предоставено за ползване устройство
Samsung Galaxy А7 Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т. 1
от Допълнително споразумение от 23.11.2018 г.;
за които суми е издадена Заповед № 1801/19.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5413/2021 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна - 35 състав.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се,че ответникът Д. Т. Т. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД със сключени договори, както следва:
- По Договор за мобилни услуги от дата 03.11.2016 г. абонатът е
предпочел мобилен номер ************* с абонаментна програма Нонстоп 60,99 със
срок на действие 24 месеца до 03.111.2018 г. Съгласно последно сключено към него
Допълнително споразумение от дата 23.11.2018 г. абонатът е предпочел нов абонамент-
Тотал 44,99, със срок на действие 24 месеца до 23.11.2020 г.
Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата 23.11.2018 г. към
договора за мобилни услуги от 23.11.2018 г., по силата на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А7 Dual Blue за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 15.99 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната
след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 15.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от
договора за лизинг/. Видно е раздел 2, т. 1 от допълнителното споразумение, че
устройството е предоставено на обща цена от 383.76 лв. при стандартна такава в
размер на 729.90 лв., т. е направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на
346.14 лв.
- По договор за мобилни услуги от дата 04.09.2017 г. абонатът е
предпочел мобилен номер ************* с абонаментна програма Тотал 10.99 със
срок на действие 12 месеца до 04.09.2018 г. Съгласно последно сключено към него
допълнително споразумение от дата 22.12.2017 г. абонатът е предпочел нов абонамент-
Тотал 36,99, със срок на действие 24 месеца до 22.12.2019 г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 131.51 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за услуги, като във връзка с
чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор България ЕАД е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е
издал крайна фактура № ********** от дата 25.11.2019 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т.11 от договорите, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в
2
сила на постигната Спогодба между Теленор България ЕАД и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
размер на 210.90 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в
т.11 от договорите.
Претендираната неустойка в размер на 278.03 лв. представяваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер.
Неустойката за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
28.08.2019 г. за мобилен номер +359********* в размер на 278.03 лв. се формира, както
следва: 112.47 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети
без ДДС и 165.56 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство SAMSUNG Galaxy А7 Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно
Раздел II, т. 1 от Допълнителното споразумение от дата 23.11.2018 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната
мобилно устройство - SAMSUNG Galaxy А7 Dual Blue. са обявени за предсрочно
изискуеми.
Съгласно чл.3 (2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилния номер месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „ Теленор България " ЕАД.
При сключване на процесните договори е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски
е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по
вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски
и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими
съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура- месец 12/2019 г. до края
на уговорения погасителен план по всеки договор, както следва:
- За мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy А7 Dual Blue се дължи
цената в размер на 191.88 лв., представляваща 11 бр. незаплатени лизингови вноски в
размер на 175.89 лв., дължими за периода от месец 11/2019 г. до месец 10/2020 г.,
съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 15.99 лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия,
а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
3
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. При неспазване на което
и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
ответникът е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
задължил се е да заплаща цената на предоставеното усторойство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Предвид неизпълнение на претендираните вземания от страна на
ответника и с оглед на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция, като се присъдят сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
Ответникът Д. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес: *******, п. к.
************* в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител , е
депозирал отговор на исковата молба, като се излага , че предявените искове са
допустими, но неоснователни.
Оспорват се всички изложени от ищцовата страна фактически и правни
твърдения - за валидно възникнали и налични облигационни отношения между
страните; за изпълнение на задълженията от страна на ищцовото дружество; за реално
предоставяне на мобилни услуги, за вярно отчитане на предоставени такива; за
получаване на лизинговата вещ от ответника; за неизпълнение задълженията от страна
на ответника, за размер на претендирано задължение.
Оспорва се в полза на ищцовото дружество спрямо Д. Т. Т. да
съществуват твърдените задължения. Счита се,че ответникът не дължи
претендираните искови суми.
Оспорват се представените по делото документи, като относно
депозираните договор от 03.11.2016г. за мобилни услуги за номер *************;
приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти
от 03.11.2016г.; декларация-съгласие от 03.11.2016г.; допълнително споразумение от
23.11.2018Г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
*************; договор за лизинг от 23.11.2018Г. за ползване на устройство
SAMSUNG Calaxy А7 Dual Blue; декларация-съгласие от 23.11.2018г.; приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
4
23.11.2018Г.; договор от 04.09.2017г. за мобилни услуги за номер З59895702941;
декларация-съгласие от 04.09.2017г.; приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 04.09.2017г.; допълнително
споразумение от 28.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *************; приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 28.10.2017г.; декларация-съгласие от
28.10.2017г.; допълнително споразумение от 22.12.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *************; декларация-
съгласие от 22.12.2017г.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни
и корпоративни клиенти от 28.12.2017г. , се твърди, че всички те не са подписани от
ответника. Оспорва се тяхното съдържание, както и авторството на подписите,
положени, съответно за потребител, абонат, лизингополучател, да са подписани от
ответника.
За фактура
******************************************************** се сочи, че те не
дават достатъчно данни и идентификация за техния съставител, а от друга страна- ако
се приеме за съставител ищцовото дружество, то те представляват съставени от него
частни документи, съдържащи изгодни нему факти.
По изложените съображения се моли да се отхвърлят като неоснователни
предявените искове.
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ :
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 5413/2021 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна - 35 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител
срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на
съда на 15.04.2021 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
1801/19.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът Д. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:
г******************************************************** да заплати на
кредитора "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик, общ. Столична, обл. София
(столица),
сумата от 131.51 (сто тридесет и един лева и петдесет и една стотинки)
лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, формирана, както следва: 1) сумата от 93.03
(деветдесет и три лева и три стотинки) лева - незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, потребени за периода 25.07.2019 до 04.11.2019 г.,
по Договор за мобилен номер ************* от 03.11.2016 г., със сключено към него
Допълнително споразумение от 23.11.2018 г., за което са издадени - фактура
************* за отчетен период на потребление от 25.07.2019 г. до 24.08.2019 г., на
стойност 32.05 лв., по която за посочения номер е дължима сума в размер на 32.05 лв.
и фактура ************* г., за отчетен период на потребление от 25.08.2019 г. до
24.09.2019 г., на стойност от 99.46 лв., по която за посочения номер е дължима сума в
размер на 60.98 лв.; 2) сумата от 38.48 (тридесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки) лева - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, потребени за периода 25.07.2019 до 04.11.2019 г., по Договор за мобилен
номер ************* от 04.09.2017 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от 22.12.2017 г., за което са издадени - фактура ************* по която
5
за посочения мобилен номер не е дължима сума и фактура ************* г., по която
за посочения номер е дължима сума, в размер на 38.48 лв.;
сумата от 278.03 (двеста седемдесет и осем лева и три стотинки) лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.11.2018 г. за
мобилен номер *************, за което е издадена крайна фактура ************* г.,
на стойност 278.03 лева, от които: сумата от 112.47 (сто и дванадесет лева и
четиридесет и седем стотинки) лева - стойност на 3 месечни абонаментни такси и
сумата от 165.56 (сто шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) лева -
неустойка за предоставено за ползване устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue, c
отстъпка от стандартната цена, в размер на 346.14 лв., съгласно Раздел II, т. 1 от
Допълнително споразумение от 23.11.2018 г.;
сумата от 191.88 (сто деветдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки) лева - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.11.2018 г.,
във връзка с договорен абонамент за номер ************* относно мобилно
устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue, формирана, както следва: сумата от 175.89
(сто седемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) лева - незаплатени 11 бр.
лизингови вноски за периода от месец ноември 2019 г. до месец октомври 2020 г., за
предоставено на абоната мобилно устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue и сумата
от 15.99 лв. (петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) лева – допълнителна
дължима сума по чл. 1, ал. 2 от Договора,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 15.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК,
както и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна
такса, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и заплатено адвокатско възнаграждение,
в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнени парични задължения произтичащи от - 1) Договор за мобилен номер
************* от 03.11.2016 г., със сключени към него Допълнително споразумение от
23.11.2018 г. и договор за лизинг от 23.11.2018 г., 2) Договор за мобилен номер
************* от 04.09.2017 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
22.12.2017 г. , за което са издадени - фактура ************* фактура ************* г.
и крайна фактура ************* г.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец
в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №
5413/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна - 35 състав. Вследствие на изложеното
, съдът намира,че производството по предявения иск с правно основание чл.422 от
ГПК е допустимо и валидно учредено. С оглед на гореизложеното, е налице правен
интерес от предявената искова претенция.
Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет между
предявената искова претенция с издадената заповед съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че производството по
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
6
На 22.12.2017 г. страните са сключили допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер *************, с който е
уговорен стандартен месечен абонамент за този план от 36.99 лева, като в раздел II, т.
1 е посочено, че при подписване на споразумението потребителят получава
устройство LENOVO Moto C 4G. Потребителят е подписал допълнителното
споразумение (л. 31 от заповедното дело).
В раздел IV, т.4 и т.5, е предвидена клауза касаеща дължимост на
неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
абоната, в срока по т. 2 – до 22.12.2019г., както следва: - в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на срока на договора и - в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, дължи и разликата между цената на устройството
без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа към момента на
прекратяването на договора по отношение на която и да е СИМ карта/номер, посочени
в него и заплатената при предоставяне на устройството цена в брои или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг.
От представеното по делото допълнително споразумение, сключено
между страните на 23.11.2028г., към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен
номер *************, с който е уговорен стандартен месечен абонамент за този план
от 44.99 лева, като в раздел II, т. 1 е посочено, че при подписване на споразумението
потребителят получава устройство SAMSUNG Galaxy A7 Dual Blue, с цена в брой или
обща лизингова цена с абонаментен план 383,76 лева; стандартна цена на
устройството без абонаментен план 729.90 лева и е уговорена месечна лизингова
вноска за 23 месеца, в размер на 15.99 лева. Потребителят е подписал допълнителното
споразумение (л. 38 от заповедното дело).
В раздел IV, т.2, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, преди
срока по т. 1 – 23.11.2020г., както следва: а) в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на
оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, дължи и такава част от разликата между цената на стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Представен е договор за лизинг от дата 23.11.2018 г. за мобилен апарат
SAMSUNG Galaxy A7 Dual Blue към номер *************, с лизингова цена от 367,77
лева с ДДС. Договорът е сключен за срок от 23 месеца. В чл. 3 (1) от договора,
лизингополучателят се е задължил да заплати посочената лизингова цена, както
следва: първоначалната лизингова вноска в размер на 0 лева с ДДС, платима при
сключване на договора и 23 месечни вноски от 15.99 лева с ДДС. В чл. 4 от договора е
посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Уговорено в
чл. 1 (2) право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното
му за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на договора и след изпълнение на
условията на Общите условия и заплащане на сумата от 15.99 лева. В чл. 1(3) е
предвидено, че при неупражняване правото на лизингополучателя да изкупи
устройството, същото подлежи на връщане в срок от един месец от изтичане срока на
договора. Потребителят в чл. 6 от договора е декларирал, че е получил и е запознат с
Общите условия.
7
Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените
от ищеца общите условия за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги. В чл. 26 е предвиден редът и сроковете за плащане на
дължимите суми - въз основа на фактура. В чл. 27 е посочено, че плащането на
фактурата става в срока посочен в нея, но не по-късно от 18 дни от издаването на
фактурата, като изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението за плащане на сумите - чл. 26, изр. последно.
По делото са представени и Общи условия на договор за лизинг,
приложими при предоставяна на устройство на потребител, видно от които в чл. 11 е
предвидено право на лизингодателя да развали договора за лизинг при неизпълнение
на договора за предоставяне на мобилни услуги по който страните по договора за
лизинг също са страни. В чл.12, ал.2 е предвидено в случай на неизпълнение на
задължения за плащане от страна на лизингополучателя, месечните вноски и други
дължими суми стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите
за предоставяне на мобилни услуги, сключени с лизингополучателя, както и в случай
на забава в плащане на дължимите съгласно договора за лизинг плащания.
От ищеца са представени и 3 броя фактури, издадени за претендираните
вземания, както следва:
- фактура №************* за отчетен период 25.07.2019 г.-
24.08.2019 г. на стойност 99.53 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен
абонаментен план за телефонен номер ************* на стойност 36,99 лева с ДДС,
месечен абонаментен план за телефонен номер ************* на стойност 44,99 лева
с ДДС и 15.99 лева - лизингова вноска като дължимата сума е редуцирана с 0.20 лв.;
- фактура ************* г. за отчетния период на потребление от
25.08.2019 г. - 24.09.2019 г. на стойност 198 лева с ДДС, която сума е формирана от
месечен абонаментен план за телефонен номер ************* на стойност 36,99 лева
с ДДС, месечен абонаментен план за телефонен номер ************* на стойност
44,99 лева с ДДС и 15.99 лева - лизингова вноска и баланс от предходен период с ДДС
на стойност 99.53 лева.
- фактура ************* за отчетния период на потребление от
25.10.2019 г. - 24.11.2019 г. на стойност 724.52 лева с ДДС, която сума е формирана от
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги на стойност 401.13 лева,
вноска за лизинг на стойност 191.88 лева, задължения от предходен период с ДДС на
стойност 131.51 лева.
Видно от заключението на вещото лице Ю. А. по приобщената към
доказателствения материал съдебна-техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, вещото лице приема,
че на ответника е предоставено потребление на ползваните от абоната мобилни номера
- 1/ ************* на стойност 32.07 лева без ДДС /включващи абонаментна такса
30.82 лева без ДДС, т.е. 36.99 лева с ДДС и 1.25 лева без ДДС допълнителен пакет
2000 SMS/MMS/ и 2/ ************* съответно на заявения тарифен план, като
достъпа на абоната до мобилната мрежа на оператора не е бил ограничен в периода
25.07.2019г. – 04.11.2019г., с изключение на случаите в които предоставените услуги не
са били платени в срок. Установено е, че двата мобилни номера са имали предоставен
достъп до мобилната мрежа на ответното дружество със сигурност до 27.09.2019г.,
когато е изпратен последния SMS за дължими суми до ответника. Ограничението на
услугите не е прекъснало връзката на потребителя с мрежата на оператора, ограничени
са били само изходящите телефонни разговори, SMS, MMS и интернет трафик.
Потребителят е имал възможността да получава входящи повиквания, SMS, MMS и е
могъл да използва услугите им.
По делото липсват доказателства и твърдения ответникът да е заплатил
задължението по издадените от ищцовото дружество фактури в посочените в същите
8
падежи.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай
ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване
наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а
именно: учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от
ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на облигационно отношение между
страните, че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния
период по сочения договор, пораждащо задължение за ответника да плати стойността
на потребени далекосъобщителни услуги, размера и настъпване изискуемостта на
задълженията; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на
валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил
посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно
индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане
в посочения във фактурите размер; факта на сключен между страните договор , по
силата на който за ответника е възникнало валидно задължение за предоставяне на
далекосъобщителна услуга и предоставяне на устройство на лизинг; факта, че
ответникът е нарушил обективирано в процесния договор валидно задължение;
размера на лизинговите вноски; наличието на предпоставките за дължимост на
претендираната неустойка и нейния размер, в това число чрез доказване на алгоритъма
за изчисляването й, факта, че е изправна страна по договора и е упражнил надлежно
правото си да го прекрати предсрочно.
От своя страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението
си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Досежно предявените искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК
вр. чл.79 за установяване на вземане на ищеца срещу ответника за незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги:
От приетите по делото доказателства, се установява наличието на валидна
облигационна връзка между страните, произтичаща от договори за мобилни услуги,
условията по които са изменени с допълнителни споразумения от 22.12.2017г. за
мобилен номер ************* и 23.11.2018г. за мобилен номер *************, по
силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две
години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги.
Ответникът по делото е поел задължение да заплаща за срока на
договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни
услуги.
Следва да се посочи, че така както е уговорена абонаментна такса е
минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на
договора за мобилни услуги и се дължи за това, че мобилният оператор е поддържал
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги.
Абонаментната такса включва и изначално уговорени в договора услуги, които абоната
има право да ползва - брой минути за разговори в страната, брой минути за
9
международни разговори и пр., които не се остойностяват от оператора допълнително,
по представената ценова листа, а са включени в пакета ползван от потребителя.
Поради това заплащането на месечната абонамента такса и нейният размер не зависят
и не са обвързани от реалното потребление на мобилни услуги за конкретния месец.
Вследствие на процесния договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, са възникнали облигационни правоотношения между страните.
От представените по делото фактури, надлежно осчетоводени в ответното
дружество, се установи, че ищецът е начислявал такси и стойност на потребени
услуги, като при липса на твърдения за неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги.
От представените по делото писмени доказателства – договори,
приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото дружество е
изпълнило договорните си задължения да предостави определените услуги, като
ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на задължението си за
заплащане по стойност и за съответните периоди така, както са посочени в издадените
фактури.
В представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени
ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към
мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги следва да се
приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи заплащането им в уговорения
между страните срок.
Видно от заключението на вещото лице Ю. Б. А. по приобщената към
доказателствения материал съдебна-техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, за процесния период
на потребление на процесните фактури е предоставено потребление на ползваните от
абоната мобилни номера, като достъпът на абона до мобилната мрежа на оператора не
е бил ограничен и той е могъл да използва услугите им.
Предвид на това , че ответникът , в чиято тежест е било , не е представил
доказателства за престиране на падежа на всяка от претендираните суми за
предоставени далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът намира, че е
налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
. С оглед изложеното и съобразно записванията във фактурите, следва да
се приеме, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 131,51 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 25.07.2019 г. до 04.11.2019 г., от които: 93.03 лв. по
Договор за мобилен номер ************* от дата 03.11.2016 г., със сключено към него
Допълнително споразумение от дата 23.11.2018 г. и 38.48 лв. по Договор за мобилен
номер ************* от дата 04.09.2017 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от дата 22.12.2017 г.
Следователно ищцовото дружество е изпълнило договорните си
задължения да предостави дължимите далекосъобщителни услуги по процесния
договор.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове по отношение
на претендираните суми за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на
ответника , са основателни и следва да бъдат уважени. Предвид направеното искане,
тези претенции, като основателни следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на
задължението.
10
Досежно предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр.
чл.345 от ТЗ за установяване на вземане на ищеца срещу ответника за
претендираните суми по Договор за лизинг от 23.11.2018г.:
Предмет на претенцията са и суми представляващи дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 23.11.2018 г., с който на ответника е предоставено
ползването на движима вещ - мобилно устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue към
номер ************* срещу лизингова цена от общо 367,77 лева, платима на 23
вноски всяка в размер на 15,99 лева . Съобразно клаузите на договора, мобилният
оператор се е задължил да предостави за временно ползване мобилното устройство
срещу възнаграждение, платимо от ответника, които уговорки разкриват белезите на
договор за оперативен лизинг, според който лизингодателя се задължава да предостави
за ползване вещ срещу възнаграждение. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с
подписването му, лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради
което и предвид на липса на оспорване, съдът приема, че лизингодателят е изпълнил
това си задължение. Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща
дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово- кредитния елемент по
придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването-
лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг, който не
страда от пороци водещи до неговата недействителност. Напротив, договорът валидно
обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане на
дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на облигационната
връзка са на общо основание дължими.
От приложения по делото договор е видно, че абонатът е удостоверил
факта на получаване на вещта, предмет на договора, поради което и за него е
възникнало задължение да заплаща уговорените лизингови вноски. По делото не се
твърди, а и не са представени доказателства, че ответникът е върнал лизинговата вещ
на лизингодателя, поради което и не може да се приеме, че е отпаднало и
задължението му да заплаща лизинговата цена по договора. Ответникът не е
ангажирал и доказателства, че е заплатил лизинговите вноски в срок, т.е. че е плащал
всеки месец уговорената сума по договора. Отделно от горното съгласно чл. 12, ал.2 от
Общите условия на оператора месечните вноски и другите дължими възнаграждения
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за
предоставяне на мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащанията на дължими съгласно тези договори
плащания. Договорът за предоставяне на мобилни услуги, към който е сключван
договора за лизинг на горепосоченото устройство е прекратен с неплащане на
дължимите такси по тях, като ответникът не е твърдял и не е представил доказателства
да е заплащал сумите, с оглед което съдът намира за установено неизпълнение от
негова страна, довело до възникване на правото на оператора да прекрати договорите
за мобилни услуги едностранно съобразно чл.19б от Общите условия. Видно е, че във
всеки един от договорите или в отделна декларация, ответникът е декларирал, че се е
запознал със същите и е съгласен с тях.
Към настоящия момент всяка една от незаплатените лизингови вноски е
падежирала и не е заплатена от ответника.
Няма данни за заплащане на лизинговите вноски към датата на
депозиране на исковата молба , а последните лизингови вноски падежират най-късно в
м.10.2020 година , а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 15.04.2021г. ,
т.е. след изтичане на падежа на вноските. Не са представени доказателства за
заплащане на дължимите лизингови вноски от страна на ответника, поради което тази
претенция се явява доказана в своето основание и размер.
Съгласно чл. 1 ал.2 от процесния договор за лизинг, потребителят може
да заяви желание за придобиване собствеността върху устройството и доплати
11
съответната последна 24-та вноска, данни за каквото заявено желание отсъства. Но и
не се доказва, че е изпълнил задължението си за връщане на предоставеното му
мобилно устройство. Освен това съгласно последното изречение на цитираната
разпоредба, ако устройството след срока не бъде върнато, се дължи допълнителна
сума в размер на последната вноска . Така практически отново се стига до изкупуване
на вещта от потребителя и отказ от страна на мобилния оператор да претендира
връщане. /В този смисъл Решение , постановено през м.06/2020г. по въззивно
търговско дело № 365 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-гр.Варна./
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по отношение на
претендираната сума в размер на 191,88 лв. , дължима по Договор за лизинг от дата
23.11.2018г., е основателен и следва да бъде уважен.
В заключение от събраните по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че между ищеца и ответника са възникнали валидни
облигационни правоотношения по силата на посочените в исковата молба договори за
мобилни услуги и договори за лизинг. Автентичността на подписите на ответника
върху договорите и съпътстващите ги документи не са опровергани. Във всеки от
договорите за мобилни услуги изрично са посочени телефонния номер и номера на
СИМ-картата, както и предоставеното мобилно устройство, така както е описано и в
съответния договора за лизинг. Получаването на устройствата е потвърдено от абоната
във всеки от договорите. Ползването на мобилни услуги от предоставените на
ответника мобилни номера се установява от представените към всяка фактура справки
за общо потребление. Следва да се отбележи, че ответникът като страна по договорите
за мобилни услуги и за лизинг е носител на правата и задълженията по тези договори
и не е материалноправно легитимиран да възразява, че не е ползвал предоставените
мобилни услуги, както и предоставените му мобилни апарати, след като е получил
СИМ-картите и устройствата и не твърди, че мобилният оператор по някакъв начин е
възпрепятствал ползването на услугите и/или вещите. /В този смисъл Решение №
953/25.05.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 20213100500667 по
описа за 2021 година на Окръжен съд-гр.Варна./
Досежно предявените искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК
вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца срещу ответника за
неустойка:
И в двете допълнителни споразумения от 22.12.2017 г. и 23.11.2018 г. ,
сключени към договорите за мобилни услуги, за мобилни номера ************* и
*************, е предвидена клауза, касаеща дължимост на неустойка в случай на
прекратяване на договорите по вина или по инициатива на потребителя, като
последният дължи неустойка – 1/ по допълнително споразумение от 22.12.2017 г. - в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора и 2/ по
допълнително споразумение от 23.11.2018 г. - в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на
оставащия срок на договора. Ищецът претендира неустойка единствено по
допълнителното споразумение от 23.11.2018 г. за мобилен номер *************.
Съдът намира, че процесните договорите са прекратени при приложение на чл.19б на
ОУ, в които е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора
включително в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на
сроковете по индивидуалния договор. В ОУ не е налично изискване оператора да
изпрати уведомление, че ще прекрати договора. Условие за предсрочното
прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е налице, доколкото ответникът
не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по договорите по
издадените фактури. В случая се касае за потребителски договор, като ответникът-
12
физическо лице, което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно същият
се ползва от предвидената в ЗЗП защита, като съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в потребителските договори.
Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е
конкретизирано, че неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Доказване на
обстоятелството, че дадена клауза е договорена индивидуално е в тежест на ищеца при
условията на пълно доказване. Процесните неустоечни клаузи не са индивидуално
договорени. Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност на клаузите от
договора, на които се основават вземанията на кредитора за заплащане на сумите по
договора за мобилни услуги, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за електронни съобщителни услуги представляваща сбора от три месечни
абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на не
повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка.
Така договорена клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не само да предвиди
кога ще дължи неустойка - в случая при неплащане на месечните абонаментни такси,
но и да предвиди максималния размер на неустойката - 3 месечни абонаментни такси.
Предвид това, че срокът на договора е 24 месеца, то неустойката не се явява и
прекомерна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В смисъл, че клаузата за неустойка в
размер на 3 месечни абонаментни такси са действителна са и Решение № 142 от
9.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2174/2022г., Решение № 1242 от 18.10.2022 г.
на ОС – Варна по в. гр. д. № 1248/2022г.
По отношение на неустойката, представляваща разлика в
преференциалната и редовна цена на полученото мобилно устройство:
Съдът намира, че абонатът не дължи 165.56 лева, представляваща
дължима неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A7
Dual Blue към номер *************, с отстъпка от стандартната цена, по следните
съображения:
В договора за лизинг за устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black е
предвидена неустойка по чл. 11 (2), според която при разваляне на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на
оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена,
посочена в писмения договор между страните, както и всички други парични и други
задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки
и др.
В случая, вземането за неустойка е поставено в зависимост от други
обстоятелства и изтекъл период от време. Действително, възможно е размерът му
може да не е посочен с точна сума в цифрово изражение, като е достатъчно страните
да са уговорили начин за изчисляване, който да прави този размер определяем.
Формулировката на процесната клауза, обаче, не създава яснота за определения или
определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и начало на периода.
Отделно от посоченото за неизпълнение на задълженията си по
сключеният договор за мобилни услуги, потребителят вече е санкциониран с
неустойката в размер на 3 месечни абонаментни такси. Налага се извода, че разликата
в цената на устройството, претендирана под формата на допълнителна неустойка по
13
договора за мобилни услуги, води до задължаване на потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП и противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на вещта ( В този смисъл Решение № 1242 от
18.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1248/2022 г.). На следващо място, не е
установена и методика за изчисляване на съответната част от разликата, формираща
размера на неустойката. Също така, към предоставените на потребителя документи,
подписани от него, липсва такъв с разяснителни клаузи относно изчисляване на
неустойката ( В този смисъл Решение № 465 от 13.04.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д.
№ 203/2022г.)
При изложеното, съдът намира, че този вид неустойка не се дължи,
вследствие на изложеното исковата претенция следва да се отхвърли в тази част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за
реализирани разходи- като се претендира присъждане на разходите за държавна такса
в размер на 100,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 449,82 лв. и изплатен депозит за назначения на
ответника особен представител в размер на 400,00 лв. От така сторените и доказани
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 818,81 лева.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство, съобразено на предмета на
настоящото производство. Претендираните разноски в заповедното производство са
за държавна такса в размер на 25,00 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 180,00 лв. С оглед изложеното , следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 148,56 лв., с оглед
предмета на настоящото производство, съразмерно на уважената част на исковата
претенция .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 , от една страна
и ответника Д. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес: ************************от друга
страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
сумата в размер на 131,51 лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури ************* за периода от 25.07.2019 г. до 04.11.2019 г., от които:
93.03 лв. по Договор за мобилен номер ************* от дата 03.11.2016 г., със
сключено към него Допълнително споразумение от дата 23.11.2018 г. и 38.48 лв. по
Договор за мобилен номер ************* от дата 04.09.2017 г., със сключено към него
Допълнително споразумение от дата 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
14
сумата в размер на 191,88 лв. представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 23.11.2018 г., във връзка с договорен абонамент за
номер ************* относно мобилно устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue,
формирана като сбор от следните суми, а именно: от сумата от 175.89 лева -
незаплатени 11 бр. лизингови вноски за периода от месец ноември 2019 г. до месец
октомври 2020 г. за предоставено на абоната мобилно устройство Samsung Galaxy А7
Dual Blue и от сумата от 15.99 лв. – допълнителна дължима сума по чл. 1, ал. 2 от
Договора,
сумата в размер на 112,47 лв. , представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.11.2018 г. за мобилен номер
*************, на стойност на 3 месечни абонаментни такси;
за които суми е издадена Заповед № 1801/19.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5413/2021 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна - 35 състав, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от
ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 , от една страна, срещу ответника Д. Т. Т. ЕГН:
**********, с адрес: *********************** от друга страна, положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА сумата в размер на 165.56 лв. , представляваща неустойка за предоставено
за ползване устройство Samsung Galaxy А7 Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение от 23.11.2018 г., за която сума
е издадена Заповед № 1801/19.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5413/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна - 35
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна ул.Братя
Миладинови № 57 ет.2 ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 сумата в размер на 148,56 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. № 5413/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна - 35
състав, както и сумата от 818,81 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението , ведно със съобщението за
постановяването му , на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15