Р Е Ш Е Н И Е
Номер 555
Година 29.04.2022г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина
НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 429 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на „Пи Еф Си“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.„Драгалевци“, бул.
„Черни връх“ №206, сграда „Аура“, ателие 13 против решение № 13/16.11.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 69/2021г. по описа на Районен съд Малко Търново. Счита решението
за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя изводите на съда за съставомерност на
деянието и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на търговеца на
соченото основание. Възразява за нарушено право на защита и твърди неяснота
касаеща правната квалификация на деянието, както и за неприложимост на
санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Излага доводи за приложение на
чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като „маловажен случай“. Прави искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с
което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът – Централно управление на Националната агенция по приходите, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното
решение, Районен съд Малко Търново е потвърдил наказателно постановление № 584612-F615336/29.06.2021г. на началника на отдел
“Оперативни дейности” Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. За да постанови
решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, безспорно се установява неотразяване на промяната в
касовата наличност в стопанисвания от дружеството търговски обект, с което е
осъществен от обективна страна съставът на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наложената имуществена санкция е намерена от съда за
определена в съответствие с чл.27 от ЗАНН и наказателното постановление е
потвърдено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са частично основателни.
Установява се
по делото, че на 05.06.2021г. при извършена проверка за спазване на данъчното
законодателство на търговски обект – офис дезинфекция, находящ се в гр.Малко
Търново, ГКПП стопанисван от касатора, е констатирана разлика от 273,52 лева
между разчетената касова наличност по междинния отчет от фискалното устройство
в обекта в размер на 40,48 лева и фактическата наличност в касата в размер на 314,00
лева. Прието е, че разликата представлява въвеждане на пари в касата, без това
да е отразено във фискалното устройство, което притежава функциите служебно
въведени-служебно изведени суми. По делото липсват твърдения и доказателства
тази сума да е резултат от продажби, поради което актосъставителят и
наказващият орган правилно са квалифицирали установеното нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която „Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.“. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Според
разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗДДС, извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лева, като съгласно изречение второ, когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените от районния съд мотиви, обосновали
извършването от касатора на административното нарушение, за което е
санкциониран. Доколкото от наказващият орган
не е констатирано и от доказателствата по делото не се установява, че разликата
в касовата наличност се дължи на неотразяването на приходите, размера на
наложената имуществена санкция правилно е определен, съгласно изречение второ
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, в размерите по ал.1, а именно от 500 до 2000 лева.
Фактите
изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава касатора, изрично сочат, че се
касае за разлика между разчетената касова наличност по междинния отчет от
фискалното устройство и фактическата наличност - деяние на което е дадена и съответната
квалификация по чл.33, т. ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г, поради което
право на защита на санкционираното дружество не е нарушено.
От описанието на нарушението и правната му квалификация,
става ясно че се касае за случай различен от продажба, а възражението на
касатора, че не са посочени съставомерни елементи на нарушението, в частност
дали сумата от 273,52 лева е резултат от продажба или от въведени в касата
парични средства, е неоснователно. С посочването на текста „Установената промяна в касовата
наличност е в размер на 273,52лв. и представлява въвеждане на пари в касата,
която не е отразена чрез фискалното устройство в момента на извършването“,
безспорно става ясно, че наказващият орган е приел, че тази разлика не се дължи
на неотразяване на приходи, поради което не е необходимо това да е изрично
посочено.
В допълнение на
изложеното следва да се има в предвид, че всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност с обществена опасност, която обуславя ангажирането на административната
отговорност на нарушителя, без да е необходимо от това да са настъпили вреди за
фиска. Именно затова в привилегирования състав по чл.185, ал.2, изр.2, във връзка
с ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание и имуществена санкция и в
случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
По отношение на възраженията за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, касационният състав на съда счита, че липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално, като настъпването или не на вредни последици, не е елемент от фактическия му състав, нито пък характеризира нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни нарушения от същия вид.
Неправилно обаче, първоинстанционният
съд е приел, че при определяне размера на наложената имуществена санкция е
съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно тази норма, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при
предвиден от законодателя размер от 500,00 до 2 000,00 лева, като мотивите
за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира,
че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното
наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.185, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС, а именно 500,00 лева, който е подходящ да осъществи
функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална
превенция.
С оглед на изложеното обжалваното
съдебно решение следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго с
което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 2 000,00
лева на 500,00 лева.
Мотивиран от горното, Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 13/16.11.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 69/2021г. по описа на Районен съд Малко Търново, в ЧАСТТА в която е потвърдено наказателно
постановление № 584612-F615336/29.06.2021г.
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, ОТНОСНО наложената на „Пи Еф Си“ ЕООД с
ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 584612-F615336/29.06.2021г. издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „Пи Еф Си“ ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2, изр.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева, като ОПРЕДЕЛЯ размер на имуществената
санкция от 500,00 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 13/16.11.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 69/2021г. по описа на Районен съд Малко Търново, в останалата му
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.