№ 5
гр. Ловеч, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Г. Любч. Арг.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214300600494 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 5/09.08.2021 г., постановена по НОХД № 107/2021 г.
Троянският районен съд, трети състав е признал подсъдимия Т. Л.. Г. с ЕГН
**********, от *** за виновен, в извършване на престъпление по чл.354 а,
ал.3, пр.2 - ро, т.1, пр.1 - во, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като го е осъдил
на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
ефективно, при първоначален общ режим, съгласно чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
както и на Глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
Държавата, по сметка на съдебната власт.
Съдът е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК, подсъдимият Т.Г., да
изтърпи отделно от наказанието 3 /три/ месеца лишаване от свобода и
наказанието от 7 /седем/ месеца лишаване от свобода, наложено му с
Протоколно определение № 7/25.01.2019 г. по НОХ дело № 33/2019 г. по
описа на РС - Троян, влязло в законна сила на 25.01.2019 г., което да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим, съгласно чл.57 ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
1
С цитираната присъда подсъдимият Т. Г. е бил осъден да заплати
разноските по делото, като съдът се е произнесъл и досежно веществените
доказателства по делото.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от от Т. Л.. Г. чрез защитника му адв. Р. Б. от АК –
*****. В жалбата се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна,
постановена е в противоречие с материалния и процесуалния закон и
практиката на съдилищата. Твърди, че неправилно са разтълкувани нормите
на НК и НПК от страна на първоинстанционият съд, както и неправилно е
разтълкувана фактическата обстановка и е кредитирана обвинителната теза
така, както е внесена. Счита, че ТРС неправилно е кредитирал годността на
протокола за обиск, с който е приобщено наркотичното вещество, като
вследствие на това неправилно съдът е приел надлежното изземване на
процесното вещество. Сочи, че ТРС не е отчел действителната обществена
опасност на деянието и на дееца, съобразени към датата на инкриминираното
деяние, както и всички смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.
Твърди, че съдът не е взел предвид здравословните проблеми, които
има, както жалбоподателят, така и баща му. Счита, че ТРС не е отчел
действителната стойност на своя краен съдебен акт, с който се налага
лишаване от свобода в размер на 3 месеца, с който акт се осъжда освен
подзащитният му, но и „се осъждат“ членовете на неговото семейство,
лишавайки ги от бащина подкрепа, работоспособно и трудолюбиво лице при
това общо за срок от 10 месеца в условия на социална и икономическа криза.
Твърди, че неправилно са разтълкувани нормите на чл.9, ал.2 от НК, респ. на
чл.354а, ал.5, вр. с чл.93, т.9 от НК.
Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която оправдае
подзащитния му поради недоказаност на деянието от обективна страна, респ.
на основание чл.9, ал.2 от НК.
При условията на алтернативност, в случай, че съдът не приеме
доводите нм моли настоящата инстанция да измени присъдата, като признае
подсъдимия Г. за виновен в извършено престъпление по смисъла на чл.354 а
ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК и му бъде наложено наказание глоба ориентирана
към справедлив според разбиранията на съда размер.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба. В същото се
2
твърди, че издаденият първоинстанционен акт се явява неправилен -
необоснован и постановен в противоречие с материалния и процесуалния
закон.
Сочи, че на пледоария са въведени възражения досежно нарушаване на
процесуалния закон - чл.160, ал.1, вр. с чл.164, ал.1 т.2 от НПК във връзка с
отразяване целите на извършеното процесуално - следствено действие.
Изтъква, че на стр. 10 от протокола от с.з. от 09.08.2021 г., защитата е въвела
като възражение, че никъде в протокола за обиск по НПК, не е отразено
какво се търси, защо се търси и каква е целта на извършваното действие.
Счита, че непосочването на тези реквизити, е в нарушение правото на защита,
а от тук и неправилно ТPC е валидирал това процесуално -следствено
действие. Твърди, че в действителност в тази част липсва произнасяне на
първоинстанционния съд, което прави акта му немотивиран.
Намира, че ТРС неправилно е валидирал процесния протокол и от
гледна точка на това, че в протокола за обиск е отразено, че процесуално-
следственото действие се е осъществило в гр.Троян. Счита, че няма как да се
аргументира тезата, че се касае за техническа грешка, което е сторил PC -
Троян в мотивите си към крайния съдебен акт, защото тази техническа грешка
е възпроизведена и в протокола за одобряване на процесуално-следственото
дейсгвие. Сочи, че съдът е дал одобрение за извършен обиск на лице в
гр.Троян, а не в с.Д., от където твърди, че е нарушено и правото на защита на
подсъдимото лице.
На следващо място счита, че неправилно първоинстанционният съд е
възприел, че има единност на доказателствения материал, след като видно от
разпита на поемните лица и полицейския служител - веднъж досежно
мястото, на което е извършено процесуално следственото действие, втори път
относно това дали доброволно е извадил подсъдимия наркотичното вещество
или е било предадено от Г.. Изтъква, че всякога противоречията следва да се
тълкуват само и единствено в полза на обвиняемия, респ. подсъдимото лице.
Твърди, че тези възражения, са били наведени именно с оглед липсата
на доказано престъпление от неговата обективна страна, въз основа на
ненадлежно приобщаване предмета на престъплението. Сочи, че в тази връзка
на пледоария, е било наведено възражение относно фактът, че не може с
гласни доказателства да се приобщават веществени такива, когато има строго
3
разписан ред за това, уреден в НПК. Излага, че досежно тези възражения,
липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд, което прави актьт
немотивиран.
Сочи, че когато ТPC е разсъждавал относно неприложимостта на чл.9,
ал.2 от НК в двете му хипотези, никъде не е коментирал факта, че Г. е баща на
дете, за което полага грижи, че полага грижи за болния си баща (в която
насока е имало наведени доводи на пледоария и приложени медицински
документи, които не са обсъдени) и, че подзащитният му работи, както и
добрите характеристични данни, изложеи от кмета на селото, в което живее.
Сочи, че част от тези аргументи са обсъдени едва при прилагане разпоредбата
на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, но не и при искането от страна на защитата да се
приложат при условията на алтернативност една от двете хипотези на чл.9,
ал.2 от НК, респ. на чл.354 а, ал.5 от НК. Приема, че необсъждането на
аргументите прави акта немотивиран, което се явява съществено процесуално
нарушение. Счита, че поради необсъждането на редица аргументи и
приложени по делото доказателства, е нарушено формирането на вътрешното
убеждение на съда, основен принцип на наказателния процес.
Твърди, че в мотивите си, когато съдът се е позовавал на съдебно
Решение № 870/17.10.2005 г. по н.д. № 242/2005 г., II н.о. на ВКС е посочил,
че : „…Не би могло да бъде изключено приложението на чл.9 ал.2 от НК
особено в случаите, когато тези важни обществени отношения, свързани със
здравето на гражданите, са били засегнати в една абсолютно незначителна
степен“, от което следва, че съдът не е изключил възможността да бъде
приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК независимо, че се касае за
засягане на здравето, след което същият в началото на същото изречение е
обосновал защо не може да се приложи чл.9, ал.2 от НК, а именно защото се
засяга здравето на хората (стр.4 от мотивите). Счита, че така изложените
постановки на ТРС са вътрешно нелогични и противоречиви, което от своя
страна прави актът немотивиран.
Изтъква, че първоинстанционният съд, на нито едно място не се е
спрял и на предложената от страна на защитата съдебна практика. Твърди, че
същата е цитирана на стр.12 от протокола от с.з. от 09.08.2021 г. и макар и да
не се явява задължителна за решаващия съд, защитата е аргументирала част
от своята теза за прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от HK,
4
позовавайки се на подкрепяща доводите съдебна практика.
Счита, че абсолютно грешно и неправилно пръвоинстанционният съд в
мотивите си на стр.5 приема, че има данни, че подсъдимото лице е държало
наркотика с цел разпространение да бъде изпушен с неговите приятели.
Изтъква, няма такова обвинение и като няма, то няма как да се правят изводи
в тази насока, още повече, че липсват каквито и да било доказателства в тази
насока. Твърди, че обсъждането на съдебно психиатричната експертиза не е
разпит на свидетел, за да е основание да се тълкуват в този смисъл
доказателства по делото.
Счита, че грешни и неправилни са изводите на решаващия съд
касателно обремененото съдебно минало на подсъдимия (стр.5 от мотивите).
Твърди, че към датата на инкриминираното деяние, а именно 28.04.2020 г., Г.
има една единствена присъда, поради която причина, неправилно ТРС в
мотивите си, при формиране на своето вътрешно убеждение е взел предвид
факти и обстоятелства относно съдимостта на подсъдимия, след
инкриминираната дата. Счита, че същите се явяват ирелевантни, дотолкова,
доколкото трябва да се прилага материалния закон в една от двете му
хипотези - тази на чл.9, ал.2 от НК, респ. на чл.354 а, ал.5 от НК.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени постановената
осъдителна присъда и вместо нея да оправдае подзащитния му, на основание
недоказаност на деянието от обективна страна, респ. на основание чл.9, ал.2
от НК. При условията на алтернативност, в случай, че въззивната инстанция
не приеме доводите му, моли съда да измени обжалваната присъда, като
признае подзащитния му за виновен за извършено престъпление по смисъла
на чл.354 а, ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК и му наложи наказание „глоба“
ориентирана към справедлив според разбиранията на съда размер. Поради
липсата на обсъждания на възражения и доказателствен материал в мотивите
на първоинстанционният съд и вътрешно противоречие в същите, моли
настоящата инстанция да отмени присъдата и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на Троянският районен съд.
В съдебно заседание въззивникът Т. Л.. Г., редовно призован, се явява
лично и с пълномощника си - адв. Б.. Изтъква, че поддържа казаното от
защитника му. Заявява, че съжалява много за постъпките си. Твърди, че
откакто се е родила дъщеря му, не спира да полага грижи за нея, за жена си,
за болния си баща. Моли съда да му даде шанс да със семейството си.
5
Защитникът адв. Б. заявява, че поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея, като пред настоящата инстанция преповтаря същите.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Г.А., дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива, излага
съображения в тази връзка.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
допълнението към същата, становищата на страните заявени пред съда и
събраните по делото доказателства от РС – Троян, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Въззивникът Т. Л.. Г. е роден на 14.08.**** г. в ***, обл. *****,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи във „***“ АД,
осъждан е, с постоянен и настоящ адрес в с. Б., обл. *****, ул. „В.Л.“ № 32,
ЕГН **********.
С влязло в законна сила на 25.01.2019 г. протоколно определение
№7/25.01.2019 г. по НОХД№ 33/2019 г. на РС – Троян, Г. е бил признат за
виновен за извършени при условията на разнородна реална съвкупност
престъпления по чл.343 б, ал.3 от НК, по чл.325, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2
пр.4, т.3, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК му е
било наложено едно общо най-тежко наказание измежду трите наложени за
всяко едно от престъпленията, а именно 7 /седем/ месеца лишаване от свобода
, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било
отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева. На
основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното от ТРС общо най-тежко
наказание лишаване от свобода са били присъединени и наложените му
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/месеца и
обществено порицание.
С Присъда № 26/17.06.2020 г. на РС - Севлиево, постановена по НОХД
№ 94/2020 г., Г. е бил признат за виновен за извършено престъпление на
18.12.2019 г. по чл.354 а, ал.3, т.1 пр.1 от НК, като му е наложено наказание в
размер на 6 /шест/месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
реално, при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е било
приведено в изпълнение и наказанието 7/седем/ месеца лишаване от свобода
по НОХД № 33/2019г. на РС - Троян. Цитираната присъда е била обжалвана и
с Решение № 260010/14.10.2020 г. на Окръжен съд - *****, постановено по
6
ВНОХД № 52/2020 г. присъдата е била изменена, като деянието е
преквалифицирано по чл.354 а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК и на Г. е
било наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000 лева.
По делото няма данни, че Г. е заплатил двете глоби, които са му били
наложени.
Видно от писмо изх.№ 66-00-363/13.07.2020 г. на Министерство на
здравеопазването, на въззивинка не е издавано разрешение за дейности,
свързани с наркотични вещества по реда на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/.
Свидетелят Л.Е.З. - полицейски служител в РУ Троян получил
оперативна информация, че въззивникът Г. държи в себе си високорискови
наркотични вещества, както и, че на 28.04.2020 г. се придвижва с лек
автомобил „******“ в посока с.Д., обл.Ловешка. На посочената дата около
14.10 часа служители на РУ Троян се установили в с.Д. на ул. „*****“ № 3.
Св. З. спрял за проверка лекия автомобил, който управлявал въззивникът. С
Протокол рег. № 369000-390/28.04.2020 г. (л.25 - 26 от ДП) в присъствието на
свидетелите Р.К. и М.Г. е бил извършен личен обиск на Г. и изземване на
найлоново пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса. В с.з. проведено
пред първостепенния съд свидетелите уточняват, че Г. сам е извадил
пликчето от джоба си. В обясненията на последния, снети в посочения
протокол той е заявил, че това е канабис /марихуана/ и го е взел за лична
употреба. След изземването на тревистата маса, подробно описана в
протокола за обиск и изземване от 28.04.2020 г., същият е бил одобрен с
Разпореждане № 170/29.04.2020 г. от съдия при РС – Троян (л.28 от ДП).
От заключението на назначената по делото физико-химическа
експертиза (л.34-37 от ДП) на която е била предоставена за изследване
посочената по-горе растителна маса /суха зелена тревиста маса/ се
установява, че по морфология и по наличието на канабиноиди тази растителна
маса се определя като коноп /канабис, марихуана/. Теглото на изследваната
маса възлиза на 4.007 /четири цяло, нула, нула седем/ грама, като процентното
съдържание на активния, наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол е 6.54%, а левовата й равностойност е 24.04 лева.
Според заключението, конопът /марихуана, канабис/ имат наркотично
действие, нямат легална употреба, пазар и производство и подлежат на
7
контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от
1961 г., изм. с Протокол от 1972 г. и ратифицирана от Република България.
Съгласно Списък № 1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП марихуаната е в списъка на
„растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарна медицина“.
По досъдебното производство е била реализирана и съдебно -
психиатрична експертиза на подсъдимия Т. Л.. Г., изготвена от д-р Т.И.Н.,
специалист психиатър (л.122 - 143). Вещото лице излага, че при Г. липсват
белези, насочващи към редовна и продължителна употреба на канабис за
клинично значим период от време. Счита, че към момента на деликта, същият
е бил в ясно съзнание и неповлиян от прием на психоактивни вещества. Бил е
със запазена психична годност правилно да разбира свойството и значението
на извършеното, както и да ръководи постъпките си в съответствие с това
разбиране. Според експерта, мотивацията на Г. с оглед на личностовата му
характеристика е била да достави канабис за него и приятелите от компанията
му, който да изпушат съвместно, което било едно обичайно за тях действие
през последните около три - четири години. Вещото лице счита, че Г. може да
участва пълноценно в съдебното производство като възприема, запаметява и
възпроизвежда правилно фактите и обстоятелствата, имащи значение за
делото. С оглед на факта, че експертното изследване не е установило при
подсъдимия белези на психично разстройство в тесния или широк смисъл на
това понятие, включително и такива на злоупотреба с канабис, спрямо него не
е наложително прилагането на каквито и било медицински мерки, най-
малкото такива от принудителен характер.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящата инстанция прави
категоричния и безспорен извод, че въззивникът Т. Л.. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354 а, ал.3,
пр.2 - ро, т.1, пр.1 - во от НК.
Троянският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
8
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав намира за неоснователно становището на защитата,
че неправилно решаващият съд е кредитирал годността на протокола за
обиск, с който е приобщено наркотичното вещество, като вследствие на това
неправилно ТРС е приел надлежното изземване на процесното вещество. В
тази връзка на първо място се сочат възражения досежно нарушаване на
процесуалния закон - чл.160, ал.1, вр. с чл.164, ал.1 т.2 от НПК във връзка с
отразяване целите на извършеното процесуално - следствено действие, тъй
като никъде в протокола за обиск не е отразено какво се търси, защо се търси
и каква е целта на извършваното действие. Въззивната инстанция не приема
тези възражения, тъй като цитираният протокол отговаря изцяло на
разпоредбите на НПК, където няма възведено императивно изискване да се
посочи целта на съответното процесуално-следствено действие. Впоследствие
процесният протокол е бил одобрен по надлежния ред от съответния
пърноинстанционен съд, в случай от РС – Троян.
На следващо място в протокола за обиск е отразено, че процесуално-
следственото действие се е осъществило в гр.Троян, докато действително
обискът е бил извършен в с.Д., общ.Троян, обл.Ловешка. Този пропуск на
разследването е квалифициран от първостепенния съд като „техническа
грешка“. Настоящия състав не счита, че по някакъв начин е било нарушено
правото на защита на подсъдимия, тъй като по време на съдебното следствие
пред ТРС в качеството на свидетели са били разпитани двете поемни лица
присъствали на извършването на обиска - свидетелите Р.К. (л.55 от НОХД) и
М.Г. (л.55-56), както и полицейският служител – св. Л.Е.З. (л.56). И тримата
са категорични, както за мястото на извършване, така и за процедурата на
протичане на конкретното следственото действие. В показанията си и тримата
свидетели заявяват, че подсъдимият доброволно е извадил процесното
наркотично вещество от джоба на панталона си, както и, че същотото след
направен полеви тест е реагирало на „канабис“. В тази връзка са и данните от
9
изготвения при извършването на процесния обиск и изземване - фотоалбум
(л.29-31), като и саморъчно изписаните в протокола обяснения от въззивника,
в които последният заявява, че : „намереното вестество е канабис /марихуана,
зел съм си а за лична употреба.“.
Този съсав на ЛОС не приема становището на защитата, че неправилно
ТРС е отказал да приеме, че в конкретния случай са налице основания да се
приложи института на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна, като това следва от характера на конкретното
инкриминирано деяние и възможността му да засегне обществените
отношения, които са обект на престъпленията от този вид. Правилно след
преценка на събрания по делото доказателствен материал, решаващият съд е
преценил, че в конкретния случай извършеното от въззивника държане на
канабис не е инцидентно и е общественоопасно, както и, че неговата
обществена опасност не е незначителна, поради което не може да се изключи
престъпния му характер на основание чл.9 ал.2 от НК. Дефинитивно
престъпленията по основните състави против народното здраве,
регламентирани в чл.354 а от НК са тежки умишлени, с висока степен на
обществена опасност предполагаща настъпването на вредни последици или
възможност за настъпване на такива против здравето и живота. Спецификата
на същите е, че те представляват по естеството си своеобразен вид
посегателство срещу здравето, както с оглед на техния интензитет, обективна
честота на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, като
предвид характеристика на формите на изпълнителното си деяние, на
общественоопасния си резултат и съобразно особеностите на
инкриминирания си предмет - рискови и високорискови наркотични вещества
сочат на сериозна социална нетърпимост в контекста на общата престъпност.
В тази връзка следва да се имат предвид и зачестилите престъпни деяния по
чл.354 а от НК в Ловешкия съдебен район.
Константна е съдебната практика на ВКС, че в случаите засягащи здравето и
живота на хората общите критерии за маловажност, като ниската стойност на
наркотичното вещество или малкото му количество респ. предназначението
му за лична употреба, нямат същото значение и правна оценка. В този смисъл
10
са : Решение № 345/2012 г. по н.д. № 1142/2012 г. на III н.о на ВКС; Решение
№ 620/2008 г. по н.д. № 636/2008 г. на I н.о на ВКС; Решение № 528/2011 г. по
н.д. № 2477/2011 г. на I н.о. на ВКС; Решение № 201/08.06.2015 г. по н.д.
329/2015 г. на І-во н.о.ВКС; Решение № 34/ 08.04.2015 г. по н.д. № 1914/2014
г. на III н.о. на ВКС; Решение № 19/ 30.01.2008 г. по кас. д.№ 616/2007 г.;
Решение № 362/15.07.2011 г. по н.д. № 1776/2011г. на II н.о.на ВКС и др.
Освен това, по делото са налице данни, че Г. има и други други
противоправни прояви, обусловени от употребата на наркотични вещества,
което дава основание да се приеме, че не се касае за една инцидентна и
импулсивна проява в поведението му, при неправилно преценяване характера,
значението и последиците на извършеното деяние. В тази връзка съдът
съобразява обстоятелството, че Г. е с обременено съдебно минало, че е с
престъпни наклонности за извършване на инкриминирани деяния, свързани с
високорискови наркотични вещества и по-конкретно коноп /канабис/, както и
че същият е с негативни характеристични данни. Видно от приложената
справка за съдимост – по НОХД № 33/2019 г. на РС -Троян въззивникът е бил
признат за виновен за извършени при условията на разнородна реална
съвкупност престъпления по чл.343 б, ал.3 от НК, по чл.325, ал.1 от НК и по
чл.131, ал.2, пр.4, т.3 във вр. чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1
от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду трите
наложени за всяко едно от престъпленията, а именно 7 (седем) месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Видно от
горецитираната справка първото престъпление касае управление на МПС
след употреба на високорисково наркотично вещество – коноп /канабис/.
На следващо място както и по-горе е посочено в заключението на
съдебно - психиатричната експертиза, въпреки, че при въззивника Г. няма
установена физическа и психическа зависимост, той през последните 3-4
години периодично е употребявал канабис /марихуана/. Видно от
приложената по ДП характеристична справка /л.117 от ДП/ на РУ - Севлиево,
по време на извършване на деянието Г. не работи на трудов договор, явява се
системен нарушител на обществения ред и е склонен към извършване на
престъпления. В справката е отразено, че използва и разпространява
наркотични вещества, че се ползва с лошо име в селото, в което живее и че
има седем броя криминалистически регистрации.
На следващо място, видно от справката за съдимост с Присъда № 26/
11
17.06.2020 г. на РС - Севлиево, постановена по НОХД № 94/2020 г., Г. е бил
признат за виновен за извършено престъпление на 18.12.2019 г. по чл.354 а,
ал.3, т.1 пр.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на 6 /шест/месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален
общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение и
наказанието 7/седем/ месеца лишаване от свобода по НОХД № 33/2019 г. на
РС - Троян. Цитираната присъда е била обжалвана и с Решение №
260010/14.10.2020 г. на Окръжен съд - *****, постановено по ВНОХД №
52/2020 г. присъдата е била изменена, като деянието е преквалифицирано по
чл.354 а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК и на Г. е било наложено наказание
глоба в полза на държавата в размер на 1 000 лева. Т.е. това деяние за което е
бил осъден подсъдимия, намиращото се в съвкупност с престъплението по
настоящото дело отново е свързано със държане на високорисково
наркотично вещество, макар и същото да е преквалифицирано от съда като
маловажен случай.
Изложеното дотук навежда на извода, че предишните осъждания на Г.
не са го мотивирали да преустанови престъпната си дейност, като същият е
лице с трайни престъпни навици. Ето защо, настоящият състав не счита, че в
конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Доводите на защитата касаещи семейното положение и трудовата
ангажираност на дееца (активизирана едва след извършеното деяние) не водят
до обратния извод.
Въззивната инстанция не приема аргументите на защитата, че
неправилно ТРС е отказал да приеме, че в конкретния случай са налице
основания за преквалификация на престъплението във вр. с ал.5 на чл.354 а,
ал.3, пр.2 - ро, т.1, пр.1 - во от НК, т.е. да се приеме, че деянието извършено
от Г. следва да се преквалифицира като „маловажен случай“. Според
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК – маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Установената по делото релевантна фактическа конкретика относно
време, място и начин на извършване на процесното деяние, инкриминирания
предмет и данните за личността на дееца не обусловят маловажност на
осъществената от подсъдимия Г. инкриминирана деятелност, респ. не
обуславят приложение на привилегирована разпоредба на чл. 354 а, ал.5 от
12
НК. При разискване на въпросите които поставя правната квалификация на
престъплението, при условията на чл. 93, т.9 от НК и обсъждане
обективираната в цитираната допълнителна разпоредба легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“, както установената наказателно - правна
доктрина, така и последователната и константна съдебна практика на ВКС са
категорични, че следва да се интерпретират в кумулативна даденост, както
относимите към обществената опасност на конкретното деяние обстоятелства
/времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания
механизъм, характеризиращи инкриминира -ния предмет, особености,
мотивите и подбудите ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на
престъплението/ така и тези досежно личността на автора на съответното
престъпно посегателство. Маловажност на престъпния акт е налице само
когато извършеното ценено при съобразяване на посочения комплекс от
правнозначими фактори представлява по - ниска степен на обществена
опасност и морална укоримост в сравнение са обикновените случаи на
престъпления от съответния вид, което в конкретния случай не е налице. В
тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че при второто
предявяване на обвинението и при разпита му в качеството на обвиняем (л.67
от ДП) Т.Г. е заявил, че намереното в него наркотично вещество не е негово, а
на К.А.Б. – жената с която съжителства на семейни начала, майката на детето
му.
Настоящият състав не приема възражението на защитата за вътрешна
противоречивост на мотивите на първоинстанционният съд, тъй като
изложените от решаващия съд мотиви са ясни, точни и логични, основаващи
се на събрания по делото доказателствен материал и отговарящи на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата
инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По отношение на наложеното наказание, въззивният съд счита, че
същото относно наказанието лишаване от свобода е било правилно
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в минималния законов
размер, като по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция предвидени в чл.36 от НК.
С оглед материалното положение и имотното състояние на подсъдимия
(л.69 от ДП), с оглед на семейното му положение - това, че следва да полага
грижи за малолетното си дете и безработна съпруга, и съобразявайки
обстоятелството, че при налагане на основното наказание лишаване от
свобода решаващият съд е определил същото при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, настоящият състав приема, че в конкретния случай на основание чл.55,
13
ал.3 от НК не следва да му бъде налагано и по-лекото наказание глоба, което
законът кумулативно е предвидил наред с наказанието лишаване от свобода.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде изменена обжалвана присъда, като същата бъде отменена в
частта й, в която на подсъдимия Т. Л.. Г. е наложено наказание Глоба в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по
сметка на съдебната власт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. с
чл.334, т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 5/09.08.2021 г., постановена по НОХД №
107/2021 г. от Троянския районен съд, трети състав, като :
На основание чл.55, ал.3 от НК ОТМЕНЯ присъдата в частта й, в която
на подсъдимия Т. Л.. Г. с ЕГН **********, от *** е наложено наказание
Глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на Държавата,
по сметка на съдебната власт.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14