Присъда по дело №252/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда №25/07.03.2023г. на Пловдивския окръжен
съд, постановена по ВНОХД №252/2023 г. по описа на съда

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 41/23.12.2022 г. на Районен съд- Асеновград, постановена
по НОХД № 642/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият Л. Д. И. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал. 5 вр с ал. 3
т. 1 от НК. При условията на чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. В негова тежест са били възложени направените по делото
разноски. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.
В предвидения за това срок срещу присъдата е депозирана жалба от
защитника на подсъдимия И.- адв. Р. Д., с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения в производството
пред първостепенния съд. Аргументира се незаконосъобразност поради
неприложението на чл. 9 ал. 2 от НК. Иска се отмяната на присъдата и
постановяване на оправдателна такава.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив счита жалбата за
неоснователна, а присъдата на първостепенния съд- за законосъобразна.
Пледира да бъде потвърдена.
Подсъдимият И. не се яви пред въззивния съд, редовно призован. Не е
депозирал становище по основателността на депозираната от защитника му
жалба. Защитникът- адв. Д., поддържа жалбата изцяло. Излага аргументи за
незаконосъобразност на присъдата, поради признаването на подсъдимия за
виновен при наличието на основанията на чл.9 ал.2 от НК. Акцентира върху
малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност - 43.03 лв.,
личността на подсъдимия, необремененото му съдебно минало, трудова
ангажираност. Счита изводите на АРС за относимост на инкриминираното
наркотично вещество към работното място на подсъдимия и за наличието на
различни по вид наркотични вещества за неправилни. Поддържа искането си
за постановяване на нова, оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, в пределите на чл. 313 и 314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му. Разгледана по същество е основателна.
Не се оспорва от страните в процеса възприетата от първостепенния съд
фактическа установеност на извършеното. Тя е идентична с описаната в
обвинителния акт. Производството пред първостепенния съд е протекло по
диференцираната процедура на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на
чл. 371 т. 2 от НПК. Пловдивският окръжен съд констатира, че при решаване
1

на въпроса относно възможността делото да се разгледа по посочената
диференцирана процедура са изпълнени от решаващия делото съд всички
дължими действия, спазени са всички процесуални изисквания и са обсъдени
по единствено правилния начин основанията за разглеждане на делото по
реда, пожелан от подсъдимия. Искането е удовлетворено, делото е разгледано
по посочения ред при наличието на процесуалните предпоставки за това,
правата на нито една от страните не са били нарушени.
Деятелността на подс. И., предмет на разследване по настоящето дело, е
несъмнено установена. Тя е следната:
Свидетелите * и * – служители в * при РУ Асеновград, на 08.12.2022 г.
участвали в наблюдение във връзка с постъпила в РУ-Асеновград оперативна
информация, че подсъдимият Л. Д. И. държи наркотични вещества в дома
си- в гр. Асеновград, ул. *. Около 16.15 ч полицейските служители
установили подс. Л. И. пред дома му. При проведената с него беседа той им
признал, че държал в дома си, в неговата стая, около 10 гр. наркотични
вещества. Това наложило в условията на неотложност за времето от 16.45 ч.
до 17.15 ч. на 08.12.2022 г. да бъде извършено претърсване и изземване в
обитаваното от подс. И. жилище. При извършеното претърсване в стая,
обособена като спалня, в горното дясно чекмедже на шкаф до източната стена
били намерени стъклен буркан с червена метална капачка с надпис „Ганчев“,
който съдържал суха зелена листна маса и бяла полиетиленова кутийка с
надпис „XYLITOL“, която съдържала отворен полиетиленов свитък със суха
зелена листна маса. Тези вещи били иззети, запечатани и обозначени като ВД
№ 1. В същото чекмедже била намерена и пластмасова мелничка тип
„гриндер“, с изобразено на капака листо от канабис /обозначена като ВД № 2/.
Съставеният протокол за претърсване и изземване бил одобрен с
Разпореждане по ЧНД № 629/2022г. на съдия при Районен съд гр.
Асеновград. Със Заповед № 239-зз-264 Екз/08.12.2022 г. /л.2 от БП/ Л. Д. И.
бил задържан за срок от 24 часа за времето от 16.30 ч. на 08.12.2022 г. до
15.20 ч. на 09.12.2022 г. При условията на чл.356, ал.3 от НПК по случая
стартирало БП № 847/2022г. по описа на РУ Асеновград за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.
От заключението на назначената и изготвена хода на досъдебното
производство съдебно физико-химическа експертиза /л. 20 от БП/ се
установява, че обекти на експертизата са били: Обект №1-полиетиленов плик,
съдържащ суха зелена тревиста маса; Обект №2 полиетиленов плик,
съдържащ суха зелена тревиста маса; Обект №3 пластмасова кутийка-
мелничка тип „гриндер“, от две части, с изобразено листо от канабис върху
горната част, опакована в прозрачен полиетиленов плик. При изследването на
отделните вещества е установено, че сухата, зелена на цвят растителна маса –
обект № 1 на експертизата, представлява марихуана, с нето тегло 6,046 гр. и
съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,5
тегловни %. Сухата, ситно смляна, зелена на цвят растителна маса- обект № 2
на експертиза също представлява марихуана, с нето тегло 1,125 гр. и
2

съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,2 тегловни
%. При изследването на цилиндричната по форма пластмасова кутийка-
мелничка тип „гриндер“, състояща се от две части, с изобразено листо от
канабис върху горната част, е установено наличие на следи- микрочастици от
растението марихуаната /коноп,канабис/.
Остатъкът от изследваните ВД-та е постановен в нова полиетиленова
опаковка, запечатан е и е върнат на възложителя. Това заключение съдът е
ценил изцяло като обективно и пълно.
Марихуаната (коноп, канабис) е включена в Приложение № 1 към чл.
3, т. 1, Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за
общественото здраве.
Впоследствие остатъкът от наркотично вещество бил изпратен за
съхранение, като това станало с писмо /л.31 от БП/ до Централно митническо
управление гр. София, Отдел „МРР-НОП“.

Първостепенният съд е изпълнил задължението си да изложи мотиви,
в които да анализира наличните по делото доказателства, съответствието им с
направеното от подсъдимия И. самопризнание и с фактите, залегнали в
обстоятелствената част на обвинението. Приел е, че самопризнанието е
подкрепено от свидетелските показания, писмените и веществени
доказателства, които е кредитирал. Фактическата установеност на
извършеното е съответна и на изводимото от доказателствената съвкупност.
Направеното от подс. Л. Д. И. самопризнание на фактите по обвинителния акт
се подкрепя от обясненията му, депозирани в хода на ДП, от показанията на
свидетелите полицейски- служители * и *, които сочат обстоятелства,
възприети от тях лично преди и по време на установяване на
инкриминираното по делото поведение; от заключението на СФХЕ,от
писмените доказателства и веществените такива. Мотивите на
първостепенния съд са правилни и се споделят напълно и от настоящия
съдебен състав.
При правилната фактическа установеност на деянието съдът е приел,
че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1
от НК, като на 08.12.2022 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества, а именно: –
марихуана, с нето тегло 6,046 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,5 тегловни %, на стойност 36,28 лева и –
марихуана, с нето тегло 1,125 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,2 тегловни %, на стойност 6,75 лева, или
всички наркотични вещества на обща стойност 43,03 лева, съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г.
3

за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен. Така първостепенният съд е,
при изложената от прокурора и призната от подсъдимия фактология, в
рамките на повдигнатото с обвинителния акт обвинение е приложил закон за
по- леко наказуемо престъпление, тъй като правната квалификация на
прокурора в ОА е била по чл. 354а ал. 3 от НК. При констатация за
наличието на предпоставките на чл. 78а от НК съдът е освободил подсъдимия
от наказателна отговорност и е ангажирал административно- наказателната
такава в най- ниския предел на глобата- 1000 лв.
Изложените мотиви на първостепенния съд за държането от подс. И.
на инкриминираните по делото наркотични вещества, техният вид,
количество и стойност се споделят напълно от настоящия съд. Не
съществува съмнение относно вида на наркотичното вещество и установената
обща забрана за държането му. В допълнение следва да се посочи, че
държането, като форма на изпълнителното деяние в настоящия случай, е
налице. Доказано е упражняването на трайна фактическа власт от
подсъдимия върху инкриминиранираните вещества. Наличието на наркотично
вещество в дома на извършителя винаги е сериозна улика срещу него, защото
упражняваната от него фактическа власт върху имота се разпростира и върху
намиращите се там вещи. В случая, макар да не е посочено в обвинителния
акт колко са били обитателите на конкретното жилище, съответно не се
съдържа такъв факт в направеното самопризнание, то подсъдимият И. е
признал факта той да е държал наркотичните вещества. В тази насока са и
показанията на свидетелите- полицейски служители- още преди разкриване
на престъплението, на улицата, без да е задържан, подс. И. не само е
направил признание относно държани от него наркотични вещества, но е
описал и точното им местонахождение-в стаята му. Изпълнителното деяние
е несъмнено установено. Доказано е и съзнанието на подсъдимия относно
вида на държаните от него наркотични вещества.
Правилна е и констатацията на РС-Асеновград, че подс. И. е оказал
пълно съдействие на разследващите. В допълнение следва да се изтъкне, че
съдействието се е изразило още преди да е било налице образувано
наказателно производство. От показанията и на двамата разпитани по делото
свидетели – полицейски служители се установява, че при първоначалния им
контакт с подсъдимия, още пред дома му, при отправен му въпрос дали има в
себе си или в дома си наркотични вещества, той е съобщил за притежаваните
от него такива в стаята му. При личния обиск по реда на ЗМВР наркотични
вещества не са открити. Инкриминираните по делото са открити на мястото,
назовано от подсъдимия още преди да е образувано наказателното
производство.
Неправилно контролираният съд е намерил за неоснователно
възражението на защитата за наличието на предпоставките на чл. 9 ал. 2 от
НК и го е отхвърлил със съображение, че деянието е маловажно ( каквато по-
лека от заявената от прокурора правна квалификация на извършеното е
4

приел), но не и малозначително.
С идентично възражение е сезиран и настоящия съд, който го намира
за основателно.
Последователно е виждането на съдебната практика, че и при
приложена процедура по чл. 371 т. 2 от НПК е възможно оневиняването на
подсъдимия. Направеното от него признание на фактите по обвинението не е
пречка в това отношение. В принципен план този изход предполага не само
трансформиране на приетите от прокурора факти (което в условията на
съкратено съдебно следствие в сочената хипотеза без съмнение е
недопустимо), но обхваща и случаите, когато тези факти не съдържат
признаците на престъпление.
В проверяваната присъда правилно и в съответствие с доказателствата
по делото е прието, че количествата на веществата и техния вид, левовата
равностойност на същите, процентното съдържание на активния наркотично
действащ компонент, не са особено високи. Неправилно първостепенният съд
е аргументирал отказа да приеме обществена опасност на извършеното,
относима към която и да е от хипотезите на чл. 9 ал. 2 от НК, с
несъставомерни и недоказани обстоятелства по делото. Те не са намерили
отражение във фактическото описание на извършеното в обвинителния акт,
съответно не попадат в обхвата на направеното от подсъдимия признание.
Напълно неподкрепен от доказателствата по делото е изводът на
контролирания съд, че „ подс. И. е закупил наркотичното вещество на
работното си място…… същото се намира на територията на * Пловдив /
известно със завишената си степен на трудови инциденти“/“ което
обстоятелство „ изключва каквото и да е допълнително омаловажаване на
извършеното“. Признание на сочените факти отсъства. При проведения
разпит в хода на досъдебното производство подсъдимият е изразил
съжаление за случилото се, позовал се е на оказаното от него съдействие на
полицейските служители, но не е давал обяснения относно времето, мястото,
начина на придобиването на наркотичното вещество. Свидетелите, разпитани
по делото, също не заявяват никакви факти в тази насока. Писмените и
веществени доказателства не съдържат информация къде е било закупено.
Т.е. закупуването на наркотичното вещество (факт, извън предмета на
доказване по делото, с оглед възведеното обвинение), за държането на което
подс. И. е предаден на съд, е напълно неизяснено. Не съществува и индиция
това да е станало на работното място на подсъдимия. Завишена степен на
трудови инциденти на територията на * Пловдив не е общоизвестен и
неподлежащ на доказване факт. За последното също по делото няма и
индициращи го доказателства.
Според настоящия състав на съда изводимата от доказателствата по
делото информация относно обществената опасност на процесното деяние
обуславя именно необходимост от приложението на чл. 9 ал. 2 от НК.
Сочената норма регламентира, че не е престъпно деянието, което макар и
5

формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Приемането на едно деяние за
малозначително е законодателно уредено в два варианта - липса на
обществена опасност поради малозначителност на същото деянието;
извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на
явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват
деянието и обществената опасност- два от основните признаци на всяко
престъпление.
В случая не може да се изведе несъществуваща обществена опасност
на инкриминираното по делото поведение на подсъдимия. Налице е
флагрантно престъпление, кореспондиращо със законодателната идея за
подлежащо на криминализиране общественоопасно поведение. Пловдивският
окръжен съд приема незначителна обществена опасност на извършеното, тъй
като степента на засягане на охранявания обект е минимална. Несъмнено, с
разпоредбата на чл. 354а от НК законодателят е установил защита на важни
обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Тяхната
значимост е преценена принципно при криминализиране и на държането на
високорискови наркотични вещества, непредназначени за разпространение.
Но, за да бъде определено като престъпно конкретното поведение, то трябва
да показва типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на
деянието, с което да обоснове използване на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Същевременно,
прието от съдебната практика е, че приложението на общата норма на чл. 9
ал. 2 от НК не е несъотносимо към която и да е от нормите на особената част
на НК.
В настоящия случай следва да се има предвид малкото количество и
ниската стойност на предмета на престъплението. Касае се за общо 7,171гр.
марихуана (нето тегло) на стойност 43,03 лв., с процентно съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,5 и 9,2 тегловни %.
Процентното съдържание на активния компонент също не е по- високо от
обичайните за този вид дела. Макар и високорисково наркотично вещество,
марихуаната е по- лек вид от множество други такива- кокаин, хероин,
екстази и т.н. Тези качествени и количествени характеристики следва да
бъдат оценени и наред с начина на извършване на конкретното деяние-
наркотичното вещество е било държано в дома на подсъдимия, в стаята, която
той е обитавал и с това е застрашавал в значително по- малък обем
обществените отношения, криминализирани в нормите и чл. 354 а ал. 3 и ал.
5 от НК. От значение за преценката на обществената опасност и на деянието,
и на дееца е несъмнено установеното поведение на подсъдимия. Още на
улицата, при зададен му въпрос за притежание на наркотични вещества,
неносещ в себе си такива, той е съобщил за наличието им и е указал
конкретното място, където да бъдат намерени. Наказателното производство,
видно от съобщението по чл. 356 ал. 3 от НПК (л. 1 ДП), е стартирало след
6

това, когато инкриминираните вещи са били намерени именно на мястото,
указано от подсъдимия. Значими за преценката на обществената опасност на
дееца са и данните за личността на подсъдимия- неосъждан, трудово
ангажиран, изразяващ критично отношение към действията си. Липсва
каквото и да е доказателство, съдържащо негативна оценка за него извън
разследваното по делото поведение.
Всички посочени по-горе обстоятелства очертават извършеното деяние
като малозначително, с незначителна обществена опасност. Приложението на
чл. 9 ал. 2 от НК се явява събразено и с характеристиките деянието, и с
личността на дееца. Като е приел недопустимо приложение на чл. 9 ал. 2 от
НК, Асеновградският районен съд е нарушил материалния закон. Присъдата
подлежи на отмяна. Подс. Л. И. следва да бъде оправдан изцяло по
възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 353 а ал. 3 т. 1
от НК.
По силата на чл. 314 от НПК, въззивният съд е задължен да провери
изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. В обхвата на тази
проверка е не само правилността на присъдата, но и предхождащата
постановяването й процесуална дейност на първостепенния съд. Именно с
оглед на това е и единственото ограничение в пределите на въззивната
проверка- забраната за влошаване на положението на подсъдимия (
reformatio in pejus). В посочения смисъл е и задължителната практика на
ВКС. В т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2017 г., ОСНК е указано, че израз на ревизионното начало, характерно за
въззивното производство е цялостната проверка на съдебния акт – „по
отношение на всички основания, включително и непосочени от страните, по
отношение на целия акт, включително и в необжалваната му част, и спрямо
всички лица, включително и неподалите жалба и неприсъединили се към
нея“.
В настоящия случай пределите на коментираната проверка не са
ограничени от извършената от първостепенния съд благоприятстваща дееца
преквалификация на деянието. Съдебното производство е било образувано по
обвинителен акт на РП-Пловдив, с който подсъдимият Л. И. е предаден на
съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК.
Първостепенният съд е приложил закон за по- леко наказуемо престъпление,
като е приел случая да е маловажен и е квалифицирал извършеното по чл.
354а ал. 5 вр. с ал. 3 т. 1 от НК. Ревизионната дейност на настоящия съд,
съобразно обсъдените по- горе предели на чл. 314 от НПК, обхваща не само
приетата в проверяваната присъда правна квалификация, а тази, по която се е
развило първоинстанционното производство. С отмяната на присъдата
извършените чрез нея правни разпореждания не са породили правно
действие, защото не са влезли в законна сила. Подсъдимият Л. И. следва да
бъде оправдан по възведеното му с обвинителния акт обвинение- за
извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК.
7

Следващо оправдаването на подс. И. е и приложението на чл. 190 от
НПК, при което направените разноски остават за сметка на Държавата.
Разпореждането с веществените доказателства е правилно и в тази част
присъдата следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Пловдивският окръжен съд постанови присъдата
си.

Председател:

Членове:1.

2.

8

Номер на акта:	25
Дата:	7 март 2023 г.
Съдия:	Елена Йорданова Захова

Дело:	20235300600252
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 февруари 2023 г.

Присъда по дело №252/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите