РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. П., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103602 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 4744/10.11.2020 г., уточнена с молба с вх.
№ 490/03.02.2021 г. и молба с вх. № 2100/12.05.2021 г. на С. АС. Д., с която срещу К. Н.
Д. е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответника поради погасяването им по давност сумата от 10966.67 лв.,
заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решение №
503/24.10.2014 г. по в.гр.д. № 477/2014 г. на ПОС- 06.12.2014 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 1743.64 лв.- направени разноски по делото, за които
вземания е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г. по гр. д. № 3376/2013 г. по
описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 55/2015 г.
по описа на ЧСИ Е. Д., което е преобразувано по молба на взискателя като изп.д. №
760/2020 г. по описа на ЧСИ Р. А.
Първоначално по исковата молба е било образувано гр. д. № 662/2020 г. по описа
на Пернишки окръжен съд, което е прекратено с определение № 507/18.06.2021 г., с
което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по родова
подсъдност на Районен съд-Перник.
Ищцата твърди, че изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемция и че вземанията по
издадения изпълнителен лист са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникътК. Н. Д., чрез адв. С.В., е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорило исковите претенции като неоснователни, като
излага подробни съображения. Посочва, че с определение от 20.01.2016 г. по гр. д. №
9293/2015 г. по описа на ПРС, образувано по предявен между същите страни иск за
делба, е било допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д. №
1
55/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Твърди, че допуснатото обезпечение е било отменено
с определение от 24.07.2019 г., влязло в 1 сила на 14.11.2019 г., като до този момент не
е било допустимо да се извършват изпълнителни действия, съответно не е текла
погасителна давност за процесните вземания. Ответникът прави искане за присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Въз основа на влязло в сила решение № 230/17.03.2014 г. по гр.д. № 3376/2013 г.
на ПРС, потвърдено с решение № 503/24.10.2014 г. по в.гр.д. 477/2014 г. на ПОС, полза
на К. Н. Д. е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г. срещу С. АС. Д. за сумата в
размер на 10966,67 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане на решението в сила- 06.12.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата 1743,64 лева – направени по делото разноски.
Установява се от приложеното копие на изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Е.
Д., че същото е образувано въз основа на посочения изп. лист от 23.12.2014 г. по молба
с вх. № 2517/13.02.2015 г. на К. Н. Д., С молбата за образуване на делото на основание
чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ Д. да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи
начина на изпълнение, и да бъде пазач на описаното и на даденото в обезпечение
имущество.
ЧСИ Д. е извършила справки за имотно състояние и семейно положение на
длъжника и е изпратила до длъжника С. АС. Д. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, за която няма данни да е редовно връчена.
На 14.04.2015 г. в Служба по вписванита- гр. П. е вписана възбрана върху 1/ 2
идеална част от недвижим имот, собственост на С. АС. Д. за обезпечение на вземането
на К.Д. по изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д..
С молба с вх. № 28.04.2015 г. К.Д. е поискал извършване на икономическа
експертиза със заключението от 04.05.2015 г. по която е изчислен размерът на дълга по
изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Д..
На 23.04.2015 г. е извършен опис на горепосочения възбранен недвижим имот-
1/ 2 идеална част от самостоятелен обект- жилище с идентификатор 55871.508.108.3.12,
находящ се в гр. П., ул. „С. Ш.“ бл.*, ет. 5, ап. 12, собственост на длъжника по изп.д. №
55/2015 г. по описа на ЧСИ Д..
Изгответно е заключение по извършена оценителска експертиза и с обявление от
27.04.2015 г. описаният имот е изнесен на публична продажба от 04.05.2015 г. до
04.06.2015 г., като е определена пазарна стойност на 1/ 2 идеална част от същия0
20 596 лева.
Видно от приемо-предавателен протокол и протокол, съставени на 05.06.2015 г.,
е постъпило 1 наддавателно предложение от К.Д. с рег. № 14537/01.06.2015 г., но
взискателят не е бил допуснат от ЧСИ Д. до участие в публичната продан поради липса
на молба за цена имота на основание чл. 492, ал. 1 ГПК.
С молба с вх. № 08419/15.06.2015 г. К.Д. е поискал да бъде насрочена втора
поред публична продажба на горепосочения имот, тъй като първата не е станала. С
протокол от 15.06.2015 г. ЧСИ Д. е насрочила втора продажба на имота в периода от
10.08.2015 г. до 10.09.2015 г. Обявлението за продажбата е разгласено по
законоустановения ред, видно от протоколи от 06.08.2015 г. за залепването му, а С.Д. е
била уведомена за насрочената продан по пощата с обратна разписка на 17.06.2015 г.
Изготвено е ново заключение по извършена оценителска експертиза от 05.08.2015 г.
2
С определение № 668/03.09.2015 г. по гр.д. № 641/2015 г. на ПОС, потвърдено с
определение № 202/19.01.2016 г. по в.ч.гр.д. № 64/2016 г. на САС, е оставена без
разглеждане подадената от С.Д. жалба срещу изнасянето на гореописания имот на
търг, дължимия размер на вземането и невръчването на покана за доброволно
изпълнение.
На 08.09.2015 г. производството по изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Д. е
спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК по молба на взискателя, като е спряна и
публичната продан, насрочена в периода от 10.08.2015 г. до 10.09.2015 г., като видно
от приемо-предавателен протокол от 11.09.2015 г. няма постъпили наддавателни
предложения по нея.
С определение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 09239/2015 г. на ПРС е допуснато
обезпечение на предявен иск, от С. АС. Д. против К. Н. Д. с искане за допускане до
делба на останалия им в наследство имоти и вещи от общия им наследодател Н. А. Н.,
ЕГН **********, починала на 28.05.2013г., подробно описани в исковата молба, чрез
налагане на обезпечителна мярка спиране изпълнението по изп.д. № 55 от 2015 година
по описа на ЧСИ Е. Д. с район на действие Пернишки окръжен съд с рег. № 751, срещу
представяне на обезпечение парична гаранция в размер на 1 966.67 лв.
С определение от 24.07.2019 г., влязло в сила на 14.11.2019 г., е отменено
обезпечението на исковете, предявени от С. АС. Д., за които е образувано гр.д.
№09293/2015г. на ПРС, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на
изпълнението по изп.д.№55 от 2015г. по описа на ЧСИ Е. Д.. С молба с вх. № 4001 от
21.08.2020 г., подадена от К. Н. Д., чрез пълномощника му адв. С.В., е представено
копие от определението по изпълнителното дело и взискателят е поискал да се
извършат справки в НАП-София за наличие на сключени трудови договори на
длъжника, и в БНБ за банкови сметки и сейфове в банки, притежавани от длъжника
С.Д., както и да се наложат запори върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С постановление от 23.10.2020 г. ЧСИ Д. е възобновила производството по
изп.д. № 55 от 2015 година.
С молба с вх. № 5483/27.10.2020 г. взискателят е уведомил ЧСИ Д., че
длъжникът С.Д. е с постоянен адрес в гр. С., поради което е поискал на основание чл.
427, ал. 1, т. 5 ГПК изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на ЧСИ Р.
А. С протокол от 28.10.2020 г. изп.д. № 55 от 2015 година по описа на ЧСИ Д. е
прекратено на основание чл. 427, ал. 5 ГПК, като със съобщение от 28.10.2020 г.
делото е изпратено на ЧСИ Р. А.за продължаване на изпълнителното производство.
Изп.д. № 55 от 2015 година по описа на ЧСИ Д. е преобразувано по нов №
760/2020 г. по описа на ЧСИ Р. А. С молба с вх. № 5981/04.11.2020 г., подадена от К. Н.
Д., чрез пълномощника му адв. С.В., е поискано да се извършват справки и да се
наложи запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му
възнаграждение.
След извършени от ЧСИ Р. А.справки за имотното състояние на длъжника, със
запорно съобщение от 06.11.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на С.Д. в
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, получено в банката на 13.11.2020 г.
С постановление от 21.01.2021 г. ЧСИ Р. А.е оставила без уважение молбата на
С.Д. за прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д. № 760/2020 г.
С постановление от 26.01.2021 г. изп.д. № 760/2020 г. на ЧСИ Р. А.е наложена
възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот- 1/ 2 идеална част от
апартамент № 21, находящ се в гр. С., район „М.“, бл. *, вх. 1, ет. 7, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4089.172.3.21, вписана на
27.01.2021 г. в Служба по вписванията- гр. С..
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
влязло в сила съдебно решение, настоящият съдебен състав счита, че погасителната
давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е
давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
С решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година на ВКС,
IV ГО, са доразвити постановките на ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, като е прието, че при
направено искане за нов способ по изпълнително дело, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или
друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
4
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горепосочената съдебна практика на
ВКС, като намира същата за приложима към настоящия казус.
Давността е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение, въз
основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, като поради липсата на
данни относно това по делото, следва да се приеме, че същото е влязло в сила най-
късно на датата на издаване на изпълнителния лист- 23.12.2014 г.
Към 13.02.2015 г. - датата на образуване на производство по изп.д. № 55 от 2015
година на ЧСИ Е. Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай /в същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. Съгласно
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. двугодишният
срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Следователно давността е била прекъсната на 13.02.2015 г. и е била спряна до
26.06.2015 г., когато е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е била
прекъсната с разгласяването на 06.08.2015 г. на насрочената с протокол от 15.06.2015 г.
от ЧСИ Д. втора продажба на имот на длъжницата в периода от 10.08.2015 г. до
5
10.09.2015 г.,
Изпълнението по изп.д. № 55 от 2015 година по описа на ЧСИ Е. Д. е било
спряно с определение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 09239/2015 г. на ПРС, с което е било
допуснато обезпечение на предявен иск, от С. АС. Д. против К. Н. Д. с искане за
допускане до делба на останалия им в наследство имоти и вещи от общия им
наследодател Н. А. Н., ЕГН **********, починала на 28.05.2013г., подробно описани в
исковата молба. Допуснатото обезпечение е било отменено с определение от
24.07.2019 г., влязло в сила на 14.11.2019 г., по гр. д. № 09239/2015 г. на ПРС.
Следователно в периода от 09.12.2015 г. до 14.11.2019 г. давност не е текла поради
спирането на производството и забраната в този период да се извършват изпълнителни
действия по същото. Поради същата забрана за предприемане на принудителни
действия в периода на спиране на изпълнението не би могла да настъпи и перемпция
на изпълнителното производство, тъй като подаването на искания от взискателя за
принудителни способи не биха подлежали на разглеждане.
В периода от 06.08.2015 г. до 09.12.2015 г. са изтекли 4 месеца и 3 дни от 5-
годишният давностен срок, който е започнал да тече отново на 24.07.2019 г., като
впоследствие е бил прекъсван многократно преди изтичането му- на 21.08.2020 г.,
когато взискателя К. Н. Д. е поискал да се наложат запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника, на 04.11.2020 г., когато взискателят е поискал да се
извършват справки и да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника и върху
трудовото му възнаграждение, на 26.01.2021 г.
Следователно давността за процесните вземания не е изтекла и предявеният иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски в производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, за изготвяне на копия на изпълнителни дела в
размер на 99.60 лева и 5 лева за съдебно удостоверение. Не е основателно
възражението на ищеца, че ответникът не е трябвало да прави копия на целите
изпълнителни дела, доколкото единствено при представено в цялост дело е възможно
да се извърши преценка за всички предприети по същото изпълнителни действия.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. АС. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ЖК „М.
4“, бл. *, вх. 1, ет. 7, ап. 21, срещу К. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.
Ш.“ № *, ет. 5, ап. 12, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че С. АС. Д. не дължи на К. Н. Д. поради погасяването им
по давност сумата от 10966.67 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решение № 503/24.10.2014 г. по в.гр.д. № 477/2014 г. на ПОС-
06.12.2014 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1743.64 лв.- направени
разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.12.2014 г. по
гр. д. № 3376/2013 г. по описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е
образувано изп.д. № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д., което е преобразувано по молба
на взискателя като изп.д. № 760/2020 г. по описа на ЧСИ Р. А.
ОСЪЖДА С. АС. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ЖК „М. *“, бл. *, вх. 1,
ет. 7, ап. 21, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С. Ш.“
6
№ *, ет. 5, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 704.60 лева
/седемстотин и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7