Р Е Ш Е Н И Е
№ …..………./……..…………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
МЛ. С. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното от председателя
на състава
въззивно гражданско дело № 271 по
описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 20618/05.07.2019 г., подадена от “Вюрдигес
Алтерн” ООД, чрез адв. И.Д., с която е отправено искане за поправка на очевидни
фактически грешки в Решение № 626/21.05.2019 г. по настоящото дело.
В молбата се излага становище, че във въззивното решението неправилно е
посочен съставът постановил първоинстанционното решение, постановени са едновременно
отхвърлителен диспозитив и потвърждаване на първоинстанционното решение в
осъдителната му част по иска с правно основание чл. 215 от КТ, както и липсва
потвърдителен диспозитив за решението по иска с правно основание чл. 128 от КТ
за сумата от 3421,56 евро.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, насрещната страна В.И.Б., чрез адв. А.П.,
изразява становище за основателност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за поправка на очевидна фактическа е процесуално допустима –
подадена е от надлежна страна, като по отношение на постановеното решение е
приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна
по следните съображения:
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната воля на съда и отразяването и́ в
диспозитива на постановения съдебен акт.
В мотивите на решението въззивният съд е формирал
воля за основателност на иска по чл. 128 от КТ, вр.
чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.) до размера от 3421,56 евро, като не е потвърдил първоинстанционното решение, в частта в която на основание
чл. 128, т.2 КТ във връзка с чл. 121, ал.3 КТ /отм./ „Вюрдигес
Алтерн” ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на В.И.Б.,
ЕГН ********** сумата от 3421,56
евро, представляваща разликата между заплатеното и дължимото месечно
брутно трудово възнаграждение за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда
- 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението с изричен диспозитив.
В мотивите съдът е формирал воля за
основателност на иска с правно основание чл. 215 от КТ, вр.
чл. 20, ал. 1 и чл. 22 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина до пълния претендиран от ищеца размер. При обективиране на становището си в диспозитива
на съдебното решение в частта, в която е отхвърлил иска по чл. 128, т. 2 от КТ,
вр. чл.121, ал. 3 КТ /отм./, съдът неправилно включил
и претенцията по чл. 215 от КТ.
Настоящият състав
приема, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, която
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 626/21.05.2019 г.,
постановено по в. гр. дело № 271/2019 г. по описа на ВОС, на основание чл. 247
от ГПК, както следва:
1) В решението след „ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, в която на основание чл.215 КТ във връзка с чл.20, ал.1 и
чл.22 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина „ВЮРДИГЕС
АЛТЕРН“ ЕООД, ЕИК- *********, е осъдено да заплати на В.И.Б., ЕГН- **********,
сумата 1306.62 евро, представляваща дължимо и неплатено за периода
28.03.2015г.- 30.08.2015г. обезщетение за командироване, със законната лихва от
датата на исковата молба- 19.01.2018г.,“ ДА
СЕ ЧЕТЕ диспозитив „ПОТВЪРЖДАВА решение № 4810/ 26.11.2018г., постановено по гр.д.№ 857/ 2018г. Варненски районен съд, XLVIII състав, в
частта в която на основание чл. 128, т.2 КТ във
връзка с чл. 121, ал.3 КТ /отм./ „Вюрдигес Алтерн” ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на В.И.Б.,
ЕГН ********** сумата от 3421,56 евро, представляваща разликата между
заплатеното и дължимото месечно брутно трудово възнаграждение за периода от
28.03.2015 г. до 30.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.“
2) В
отхвърлителния диспозитив след израза “за разликата над 3421,56 евро до 5336,40
евро, със законната лихва върху главницата” ЗАЛИЧАВА текста “и изцяло иска с основание чл.215 КТ във връзка с чл.20,
ал.1 и чл.22 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина,
за 1306.62 евро, представляваща дължимо и неплатено за периода 28.03.2015г.-
30.08.2015г. обезщетение за командироване , със законната лихва“.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.