№ 231
гр. Сливен, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500281 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Н. в качеството и на
пълномощник на Р. В. Е., ЕГН ********** от ******* против решение №
46/20.05.2024 г. по гр.д. № 851/2024г. на Районен съд – К., с което на
основание чл.15 ал.8 във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН съдът е задължил
жалбоподателката да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
С. П. Х., ЕГН ********** и Б. П. Х., ЕГН **********, двете от *******. На
жалбоподателката е било забранено да се доближава до постоянния адрес на
малолетните С. и Б. Х., до техните училища и детски градини, както и до
местата за социален отдих и контакти на 30 м. разстояние за срок от 6 месеца
считано от датата на постановяване на решението – 20.05.2024г. С
обжалваното решение на въззивницата е била наложена глоба в размер на
200.00лв. Тя е била осъдена да заплати 50.00лв. държавна такса и деловодни
разноски за насрещната страна в размер на 1200.00лв.
1
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Съдът не
бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не бил
изложил мотиви, а единствено преписал протоколите със свидетелски
показания. Съдът не взел предвид, че свидетелите са заинтересовани лица.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени
деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.С. пълномощник на законния представител на малолетните С. и
Б. Х., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна счита, че при постановяване на съдебния си акт
съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е
приложил правилно материалния закон. Извършеното домашно насилие се
потвърждавало от разпитаните свидетели и от представените писмени
доказателства – съд.медицинско удостовеР.е и декларация по чл.9 от ЗЗДН.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и на страната да и
бъдат присъдени деловодни разноски. Страната не е направила нови
доказателствени искания.
В с.з. въззивницата редовно призована се явява лично и с представител
по пълномощие – адв.Н., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
тя да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които подробно
аргументира позицията си.
В с.з. въззиваемите редовно призовани се представляват от представител
по пълномощие – адв.М., която заявява, че оспорва въззивната жалба,
поддържа депозирания отговор на по нея, моли да се потвърди обжалваното
решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.05.2024г. и
в рамките на законоустановения срок – на 21.05.2024 г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – К. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
2
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В чл.2, ал.2 от ЗЗДН е посочено, че за психическо
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
Делото е образувано във връзка с осъществен акт за домашно насилие на
27.05.2023 год. В декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН П. С. Х., баща и законен
представител на малолетните С. и Б. Х. е посочил, че децата са били жертва на
физическо, психическо и емоционално домашно насилие изразяващо се в
притискане на дясната ръка на детето С. от страна на баба и – въззивницата Р.
Е., между стената и вратата на помещението където са се намирали. Ударите
са били многократни и са довели до подуване на ръката на детето, изтръпване
на пръстите и и затруднение при движение. Детето Б. станало пряк очевидец,
както на насилието осъществено от баба и – въззивницата Р. Е., така и на
виковете от болка на по – голямото дете С..
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които изясняват
фактическата обстановка описана от молителя. Съдът намира, че следва да
кредитира показанията на разпитаните свидетели К. и Г.. Те са били
непосредствени свидетели на случилото се. Свидетелят К. е лице външно на
семейството, което не е заинтересовано по никакъв начин от изхода на делото.
Свидетелката Г. е баба по бащина линия, но е загрижена за здравето на децата
и също е придобила лични и непосредствени впечатления от случилото се.
Нейните показания са в синхрон с тези на св.К., както и с разказаното от
самото дете С.. Показанията на свидетелите не са в противоречие с
констатациите на медиците прегледали пострадалото дете. В приложеното по
делото съдебно – медицинско удостовеР.е, съдебният лекар е посочил, че
3
констатираните наранявания отговарят да са получени по начина, който е
споделило детето при предварителния разговор с него, т.е. да са получени при
блъскане на ръката му с врата докато ръката е притисната до стената.
По делото е изготвена и съдебно – медицинска експертиза, вещото лице
по която също е изразило становище, че получените травматични наранявания
отговарят на механизма на получаване описан в молбата за защита от
домашно насилие, както и че описаните болки и страдания претърпени от
детето С. е напълно възможно да са били реалност.
Нараняването по ръката на детето С. е обективна находка, която няма
как да бъде игнорирана. Дали то я е получило от няколко удара или е
следствие на един удар, резултатът е същият – посиняване, подуване,
затрудняване в ежедневното използване на крайника. Това неминуемо е
довело до стрес у детето С. и претърпени от него физически болки. Съдът
няма съмнение, че у бабата е липсвало намеР.е нарочно да причини физическа
болка у внучка си, но няма и съмнение, че тя е била в състояние на афект,
желаела е срещата да протече по „нейните правила“ (да наложи волята си) и е
блъснала вратата без да съобрази, че там е поставена ръката на детето
проявила е небрежност). Ако перифразираме процесуалния представител на
възизвната страна твърдението, че детето нарочно е било поставило ръката си
на вратата за да бъде наранена прилича на филмов сценарий, но не и на
обективна действителност. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
едва в с.з. въззивната страна излага становище за „случайно събитие“. До този
момент тя винаги е твърдяла, че срещата на 27.05.2023г. е протекла
изключително спокойно без никакви инциденти. Всички събрани по делото
доказателства обаче сочат, че срещата не е минала мирно и спокойно, а по
време на осъществяването и е било упражнено домашно насилие от страна на
въззивницата спрямо малолетните деца – С. и Б.. Първото е получило
физически наранявания в стремежа на въззивницата да контролира средата на
среща, да наложи волята си над детето (което е желаело отворена врата на
стаята за да се чувства по – спокойно). Второто дете е присъствало в стаята,
когато е било осъществено насилие спрямо сестра му. То е станало свидетел,
притеснило се е и е споделило своето притеснение с другата си баба. Без
съмнение с поведението си на 27.05.2023г. въззивницата е осъществила
домашно насилие по отношение на двете си внучки малолетните С. и Б. Х..
4
Съдът намира, че определените от РС мерки за защита, както и периода,
за който те са допуснати са подходящи за конкретния случай и няма основания
да ги отмени или намали. Единствено следва да се отмени наложената на
въззивницата „глоба в размер на 200.00лв.“ в полза на държавния бюджет, тъй
като такова наказание не се предвижда в закона.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
По правилата на процеса въззивната страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 600.00 лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 46/20.05.2024 г. по гр.д. № 851/2024г. на Районен
съд – К., в частта с която на Р. В. Е., ЕГН ********** от ******* е била
наложена глоба в размер на 200.00лв. в полза на държавния бюджет.
В останалата част
ПОТВЪРЖДАВА решение 46/20.05.2024 г. по гр.д. № 851/2024г. на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА Р. В. Е., ЕГН ********** от *******на Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ
на П. С. Х., ЕГН ********** като баща и законен представител на С. П. Х.,
ЕГН ********** и Б. П. Х., ЕГН **********, тримата от ******* деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 600.00 ( шестстотин ) лева.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6