Р Е Ш Е Н И Е
№ /11.05.2017 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд II
състав
На двадесет и шести
април две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова
при
секретар И. В.
Като разгледа
докладваното от съдията Стоилова
гражданско
дело № 1034 по описа за 2016 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на молба подадена от С.А.Х. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу И.Б.М. с ЕГН **********, с адрес *** с искане да бъде лишена от родителски
права по отношение на децата им Р. С. А. с ЕГН ********** и А. С. А. с ЕГН **********.
В подадената искова молба ищецът твърди, че страните живели
на съпружески начала, като от съвместното им съжителство били родени децата Р. С.
А., роден на ***г. и А. С. А., роден на ***г. През месец април 2011г.
ответницата напуснала домът на родителите на ищеца, под претекст да види майка
си в с. В. и не се върнала. От тогава за децата полагали грижи ищецът и
неговите родители. Ответницата не проявявала интерес дори по телефона. Това можели да го потвърдят съседите, учителите в селото и
от кметството. От роднини на М. ищецът знаел, че същата от години живеела в
Германия с друг мъж и имала дете от него. Според тях тя нямала никакво
намерение да се завръща или пък да полага грижи за техните деца. При тази
фактическа обстановка С.Х. изпитвал куп затруднения при отглеждането на децата.
По закон те се водели с адреса на майката. Той не можел да кандидатства за
детски надбавки, социални помощи и др. Двете му деца посещават училище. Освен,
че майка им не полагала грижи, по никакъв начин не участвала в издръжката на
децата. Иска се съда да постанови
решение, с което да лиши от родителски права ответницата по отношение на децата Р. С. А. и А. С. А..
В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения особен представител на ответника е
постъпил писмен отговор, в който се излага, че искът е
допустим, но неоснователен. Съгласно чл. 132 СК, законодателят предвиждал
възможност за лишаване на родителя от родителски права в следните две хипотези:
в много тежки случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. От
изложената в исковата молба фактическа обстановка не можело да се направи
извод, че са налице обстоятелства, които да предпоставят прилагането на чл. 132 СК. Нямало наведени твърдения, че поведението на майката представлявало
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата. Не
били изложени факти, които да сочат, че издръжка била търсена и отказана без
основателна причина. Не били налице данни, от които да се направи обосновано
заключение, че майката не била в състояние да полага грижи за децата и да им
предоставя издръжка. Преди да прибегне до предявяване на иска по чл. 132 СК,
бащата не се бил възползвал от възможността, предоставена от чл. 127 СК,
местожителството на децата, режимът на упражняване на родителски права, личните
отношения и задължението за издръжка да бъдат определени в споразумение или с
решение на Районния съд, нито от възможностите за последващо изпълнително
производство. Лишаването от
родителски права представлявало тежка мярка, предвидена от законодателя за
изключителни случаи на нарушение на родителските задължения. Прилагането
ѝ би следвало да бъде твърде ограничено, тъй като в най-добър интерес на
децата е за тях да имат право и възможност да се грижат и двамата родители. В конкретния случай, освен, че
нямало достатъчно факти и обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл.
132 СК и нямало основание да се счита, че лишаването от родителски права е в
най-добър интерес на децата, било налице и едно „задочно” производство, в което
възможностите за защита на ответната страна били твърде ограничени. В този
смисъл, прилагането на тази най-тежка санкция по отношение на майката би
представлявало крайна и неоправдана мярка. Предвид изложеното, се иска да бъде
отхвърлен предявения срещу И.Б.М. иск.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответницата, не се
явява. Служебно назначеният й процесуален представител, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковата
молба и моли за отхвърляне на предявения иск.
Заинтересованата
страна ирекция „Социално подпомагане“- гр.Провадия,
представя по делото социален доклад.
РП Провадия изпращат представител, който заяви,
че предявения
иск е основателен.
От събраните по
делото доказателства се установява следното:
Видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0221/17.09.2010 г., изд. от
Община Провадия и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0224/29.01.2009 г., издадено от Община Провадия; Служебна бележка с
изх. № АСД-09-359/03.11.2016 г.изд. от ОУ “Св.св.Кирил и Методий“ с. Блъсково,
общ. Провадия; Служебна бележка с изх. № АСД-09-358/03.11.2016 г.изд. от ОУ “Св.св.Кирил
и Методий“ с. Блъсково, общ. Провадия; се
установява, че: децата Р. С. А., роден на ***г., ученик
в първи клас в
ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ с. Блъсково и А. С. А., роден на
***г., ученик в Подготвителна група в ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ с. Блъсково, са с
родители: майка - И.Б.М., ЕГН ********** и баща - С.А.Х., ЕГН **********.
Видно от писмо от Дирекция
„ Социално подпомагане“ - гр. Провадия с вх.№ 2103/12.04.2017г. на ПРС се
установява, че на постоянния адрес на ответника не е установено никое лице, поР.
това не е запозната с изготвения Социален доклад.
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Провадия се установява, че към момента
на изготвяне на доклада за децата се полагат добри грижи, потребностите им са
задоволени. Децата Р. и А. са в добро общо здравословно състояние, редовно
посещават учебните занятия. Бащата имал желание да направи всичко необходимо за
правилното им израстване, развитие и възпитание, като се стреми да осигури една
добра и спокойна среда. Ищецът е силно привързан към двете си деца и притежава
нужния родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното им израстване
и развитие. В дома на бащата има добри условия за децата.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Б. З., се
установява, че същия познава С.,
който живеел в селото от раждането си, но никога не е виждал ответницата. Ищецът
живеел в с. Блъсково с баща си, майка си и двете си деца. За децата се грижил
баща им и дядо им. Те се грижат добре за децата, те ходели редовно на училище.
Децата не са виждали майка си от около 5-6 години, тя не ги търсила по телефона
и не им изпращала пари за издръжка или подаръци.
С оглед на
установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, за лишаване от родителски права на И.Б.М.
с ЕГН ********** по отношение на децата й Р. С. А. с ЕГН ********** и А. С. А.
с ЕГН **********., поР. трайно неполагане грижи за тях без основателна причина
и неплащане на издръжка. Ищецът следва да докаже,
че с ответницата имат деца Р. С. А. и А. С. А., къде и с кого живеят децата, кой
полага грижи за децата, отношенията между децата и майка им. Ответницата следва да докаже, че полага грижа за децата
си и им дава издръжка или че има основателна причина за неполагането на грижи и
неплащането на издръжка.
От събраните по делото доказателства се установи, че
е налице предвиденото
от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на
ответницата. От събраните по делото доказателства се установи, че за период от
около 6 години ответницата не е полагала никакви грижи за децата си и не давала
издръжка. Този период се определя от настоящият състав като траен. Децата са от
кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във
всички производства, с които се засягат техните права и законни интереси съдът
служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/.
Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция
за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица,
отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна
грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974
г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени
разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между
родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай.
Критерий е интересът на детето, който е обективна категория. От събраните по
делото доказателства се установи, че майката трайно се е дезинтересирала от децата,
като не ги е търсила, не им е изплащала издръжка. Поведението й може да се
тълкува като трайно пренебрегване на родителския й дълг за период от 6 години.
Налице е едно виновно поведение на ответницата, затова и формалното притежаване
на родителските права е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на
децата. Трайното неполагане на грижи за децата и липсата на финансов или друг
материален принос за отглеждането им сочи противоправно поведение на родителя и
представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване
от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК..
За да може да полага грижи за децата, родителят преди всичко следва да проявява
активност и настоятелност в търсенето на контакти с децата, за да може да
осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да
покаже грижата си/решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан. На основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК съдът следва да
определи режим на лични отношения между майката
и децата. С оглед на изхода по делото съдът намира, че следва да се определи
намален режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца, от
10:00 часа до 19:00 часа.
Разпоредбата на чл. чл.134 т.1 от СК задължава
съда служебно да определи при лишаване от родителски права издръжката дължима
на децата. Нормата на чл.143. ал.1 от СК вменява на родителите да издържат
своите деца до навършване на пълнолетие независимо от финансовите им
възможности, но размерът на издръжката следва да се съобрази с тях и с минимума
посочен в чл.142, ал.2 СК, който е ¼ от минималната работна заплата за
страната, определена с ПМС № 22/26.01.2017г. на 460 лева
от 01.01.2017г., т.е.
минималния размер на издръжка от 01.01.2017г. е 115 лева.
Недопустимо е определяне на издръжка в размер под минималния. Ищецът не успя да
докаже финансовото състояние на ответницата, нито представи доказателства за
своето, не доказа децата да посещават някакви курсове и занимания, да страдат
от заболявания или здравословни проблеми, които да обосновават по-висок размер
на издръжка. ПоР. това съдът определя, че двете деца, които са почти на еднаква
възраст има нужда от издръжка общо в размер на 240 лева, всяко едно от тях,
които следва да се разпределят по равно между двамата им родители. ПоР. това
ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на всяко едно от децата си
месечна издръжка в размер на по 120 лева.
Ищецът
не е поискал заплащане на разноски по делото, поР. което съда няма да се
произнесе в тази насока.
Ответникът
следва да заплати по
сметка на ПРС дължимата държавна такса по присъдената издръжката, в размер на
345,60 лева, определена съобразно чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд
ЛИШАВА И.Б.М., ЕГН **********
с последно известен постоянен и настоящ адрес ***, от родителските права по
отношение на децата Р. С. А. с ЕГН ********** и А. С. А. с ЕГН **********, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между И.Б.М., ЕГН ********** с последно известен постоянен и
настоящ адрес *** и децата Р. С. А. с ЕГН ********** и А. С. А. с ЕГН **********:
всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 19:00 часа.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН **********
с последно известен постоянен и настоящ адрес *** да заплаща на децата си Р. С. А. с ЕГН **********
и А. С. А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 120 (сто и двадесет) лева на всяко едно
от децата, чрез техния баща и законен представител С.А.Х. с ЕГН **********, с адрес *** с падеж до 25-то число на месеца, за който се дължи,
считано от предявяването на иска 03.11.2016 г. до настъпването на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, на основание чл.134 вр. с чл.143, ал.1 от СК .
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН **********
с последно известен постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Районен съд
гр.Провадия държавна такса по присъдената издръжка, в размер на 345,60 лв., на основание чл.71, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………