№ 754
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500440 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 7936/ 14.09.2022 година от „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет.7, чрез
юриск. С. Б. К., срещу Разпореждане № 1832/ 02.09.2022 г., постановено от Районен
съд – Ловеч по чгд № 1354/2022 г., с което е отхвърлено изцяло Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Считат, че изводите на съда за противоречие
на неустойката с добрите нрави, тъй като се отклонява от присъщите й функции са
неправилни, като се аргументира с разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК – разходите,
заплащани при неизпълнение на задълженията. Посочва още, че клаузата за неустойка
е индивидуално уговорена и не е неравноправна по см. на чл. 146 от ЗЗП. На следващо
място, потребителят има право по закон на отказ от потребителския заем и то без да
дължи каквото и да било обезщетение за това, което е инкорпорирано и в договора - чл.
50 ЗЗП.
Сочи, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението в цялост, тъй като дори да
се приеме, че има нищожни клаузи, то те не водят до нищожност на целия договор и
следва да бъде присъдена сумата съгласно валидните клаузи.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
разпореждане и постановено уважаването на претендираните в заповедното
производство суми, както и разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева.
1
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет.7, чрез юриск. С.
Б. К., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Д.
С., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Летница, Община Летница, Област Ловеч,
ул. „Рила“ № 17, за парично вземане общо в размер на 1 317.74 лева, от които 561.81
лева – главница, 77 лева – възнаградителна лихва дължима и неплатена за периода
01.05.2021г. - 02.05.2022 година, 424.76 лева – договорна неустойка дължима и
неплатена за периода 01.05.2021г. - 02.05.2022 година; 57.34 лева – законна лихва за
забава, дължима и неплатена за периода 01.12.2021г. - 01.08.2022 година; 106.40 лева –
неустойка за забава (начислена еднократно), дължима и неплатена за периода
30.01.2022г. до изплащане на вземането; 90 лева разходи за събиране на вземането,
поради забава в плащането за периода от 08.06.2021 година до 01.08.2022 година,
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението,
както и разноски – 260.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 26.35 лева държавна
такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем Кредирект №
521917/ 01.05.2021 година в размер на 700 лева за срок от 12 месеца с месечна вноска:
3 х 23.36 лева и 9 х 91.32 лева и падежна дата на всяко 1-во число от месеца. ГПР –
47.93%, годишен лихвен процент 40.05%, общо дължима сума 891.96 лева. Посочено е,
че длъжникът е заплатил сумата от 805 лева, като е останала неплатена главница в
размер на 561.81 лева. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати
договорно възнаграждение общо 191.96 лева, чийто неплатен размер е 77.43 лева.
Посочва, че Заемателят се е задължил да в тридневен срок, считано от усвояване на
кредита, за представи обезпечение, отговарящо на условията на чл. 33, ал.1 от ОУ, в
противен случай дължи неустойка в размер на 932.04 лева, уговорена индивидуално в
договора, дължима съгласно погасителния план, чийто неплатен размер е 424.76 лева.
Предвидена е и неустойка за забава на плащането в размер на 106.40 лева, дължима
еднократно при 90 дни забава. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си,
което е поел по договора за заплащане на дължимите суми, поради което на 30.01.2022
година е начислена и неустойка 10% от остатъка на дължимата сума, която в този
момент била 1 064 лева.
Поради изпадането на длъжника в забава на основание чл. 7 от Договора вр. чл.
2
37 от ОУ е начислена сумата от 135 лева (претендират 90 лева) за събиране на
вземането – напомнителни имейли, съобщения, писма, уведомления, покани за
доброволно изпълнение, обаждания на клиента, посещение на адрес. За периода от
изпадане на длъжника е начислена лихва за забава в размер на 57.34 лева. Претендира
се заплащане общо на сумата 1 317.74 лева, както и съдебно деловодни разноски в
размер на 260.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 26.35 лева държавна такса.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, изцяло,
като е приел, че са налице противоречие с чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК по отношение на
клаузите за двата вида неустойки и разходи за извънсъдебно събиране на вземането
поради забава в плащането. Посочил е, че при наличие на нищожни клаузи и
извършено плащане по договора, в заповедното производство не би могло да бъде
направено преизчисляване на дължимите суми по валидните клаузи.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на
заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и неустойки
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок,
неустойка за забава на плащането, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението.
В случая се касае за договор за потребителски кредит, като по отношение на
него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които съдът
следва да съобрази служебно от съда. Съгласно императивната норма на чл. 33, ал.1 и 2
от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Настоящият състав счита, че клаузите, предвиждащи начисляване на разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, при определени условия след сключване на
договора, както и за неустойката за забава на плащането, заобикалят ограничението на
чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е обусловена
от забава на длъжника. Предвид на това, те противоречат на чл. 33 от ЗПК и в този
смисъл не пораждат права и задължения за страните. При това положение вземането е
недължимо и заявлението по чл. 410 от ГПК следва да бъде отхвърлено.
3
Съдържащата се в чл.6.2 от Договора уговорка, че длъжникът при неизпълнение
на задължението да представи обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на
условията на чл. 33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция и липсата на
възможност за промяна от страна на кредитополучателя, т.е. възможност да промени
изискванията, на които да отговарят поръчителите – да имат осигурителен доход най-
малко седем пъти размера на минималната работна заплата, или четири пъти при двама
поръчители, да не са поръчители по други договори за заем, на са с лоша кредитна
история, както и условията за банковата гаранция, установява значително неравновесие
в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Действително уговорката за неустойка е в индивидуалния договор, но условията на
които следва да отговаря изискването за обезпечение на кредита са инкорпорирани в
Общите условия, а и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. При това положение същата е неравноправна и като
такава е нищожна.
Допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя за неустойка
по чл.62 от Договора, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с
добрите нрави. От изложеното в т.12 от заявлението и приложения договор за паричен
заем става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването
на обезпечение, не е определено като предварително условие за сключване на
договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат
предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до
необосновано оскъпяване на кредита. Следва да се отбележи и факта, че при отпуснат
кредит в размер на 700 лева, уговорената неустойка е 932.04 лева, което също
противоречи на добрите нрави.
Въззивната инстанция намира за неоснователни и изложените в
частната жалба възражения относно отхвърлената претенция за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането, обоснована с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда.
В случая претендираната такса за извънсъдебно събиране в размер на
139 лева, е начислена в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от
Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да
е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Освен това въпреки, че е наречена такса, е обвързана с неизпълнение на
4
задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на
чл.33 от ЗПК. Съгласно чл. 411, 2, т.2 пр.1 от ГПК, съдът следи служебно за
наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на
такова отказва издаване на заповед за изпълнение
По отношение на претендираната главница и лихви, настоящата инстанция, като
съобрази, че длъжникът е заплатил сумата от 805 лева, а част от клаузите по договора,
както бе прието по-горе са нищожни, което е от значение за начина на формиране на
лихвите за забава и върху какви суми са начислени. В този смисъл заявлението и в
тази част следва да бъде отхвърлено.
При тези съображения атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид този изход от процеса, разноски не следва да се присъждат.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1832/ 02.09.2022
година, постановено по ч.гр.дело № 1354/ 2022 година на Ловешкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5