№ 13217
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110113255 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, във връзка с
чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за заплащане на сумата от 400 евро
за всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за закъснение на полет FR 4963,
изпълняван от „Р.Д.А.К.“. Ищците Н. Е. Р., с ЕГН ********** и М. Р. Р., с ЕГН *********, и
двамата с постоянен адрес в гр. София, ул. „Султан тепе“ № 1а, ап. 6 твърдят, че полетът им
е трябвало да излети на 16.08.2023 г. в 17:45 ч. от София и да кацне в Брюксел на 16.08.2023
г. в 19:30 ч.
Според ищците, по вина на авиокомпанията, полетът е закъснял с повече от три часа,
и тъй като разстоянието между София и Брюксел е повече от 1 500 км, в тяхна полза е
възникнало право на обезщетение, съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 г. На 25.07.2024 г. е
подадено Заявление за издаване на европейска заповед за плащане, съгласно Регламент (ЕО)
1896/2006 г., като по образуваното ч.гр.д. № 20241100108606, СГС, ГО I-5 е постъпило
възражение от ответника. На основание чл. 79, ал. 1 от ГПК ищецът моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „Р.Д.А.К.“ /RYANAIR DAC/, дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег. № 104547 в регистъра на дружествата на
Ирландия, със седалище и адрес на управление Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд
Ко. Дъблин, Ирландия, оспорва предявения иск. Твърди, че закъснението се дължи на
извънредни обстоятелства – влошени метеорологични условия и наличие на гръмотевични
бурии в района на въздушното пространство над летище по предходен полет, осъществяван
със същото въздухоплавателно средство.
Ответникът поддържа становище, че е бил длъжен да се съобрази с наложени от
„Евроконтрол“ – независима международна организация, осъществяваща контрол на
1
потоците на въздушно движение, слотове за безопасно излитане и кацане. Счита, че
горепосочените обстоятелства попадат в обхвата на „външни“ по смисъла на Регламента и
като извънредни по чл. 14 го освобождават от задължението да изплати обезщетение. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
ПО допустимостта предявен е осъдителен иск.
Исковото производство по чл.626 ГПК при подадено в срок на възражение по чл.16
от Регламент № 1896/2006 год. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по
правилата на заповедното производство по Гл.ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП,
като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случай.
Препращането в Регламента е към процесуална аналогия с националния закон, а не към
процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде
заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на
ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия
процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и
факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе. В този смисъл Решение по т.д.
№ 2697/2019 год. на ВКС-ТК, І т.о.
С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
Между страните е налице валидно правоотношение – Договор за въздушен превоз на
пътници, с номер на полета FR 4963, с планиран маршрут София, България – Брюксел,
Белгия на 16.08.2023 г., 17:45-19:30 ч.
Ищците са се явили на регистрационното гише на летище София, съгласно
указанията на превозвача, като полетът е закъснял с повече от три часа до крайната си
дестинация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:
Видно от приложените доказателства – имейл от „Райънеър“, потвърждаващ
резервацията, бордни карти и снимки на бордните табла, находящи се на Летище София, на
които се вижда час 17:26, ищците са заплатили възнаграждението, явили са се навреме за
полета и следователно са изправна страна по договора за превоз.
От приложеното към отговора на исковата молба Становище на отдел „Полетни
операции“ на Райънеър Офис Дъблин, полет FR 4963 е излетял от летище София в 22:25 ч.
координирано универсално време на 16.08.2023 г. и е пристигнал на летище „Шарлероа“ в
01:08 ч. координирано универсално време на 17.08.2023 г. със закъснение от 8 часа и 8
минути.
Въпреки че горепосоченото доказателство е предоставено от ответника, то ползва
2
ищците, като подкрепя твърденията им за закъснение над необходимите по чл. 6, пар. 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. 3 часа.
В Решение от 07.09.2017 г. по дело C-559/16 BOSSEN и др., СЕС е отговорил на
преюдициално запитване относно правилното тълкуване на приложимия по настоящия спор
чл. 7: “Текстът на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 предвижда в
частност, че при прилагането на този член от Регламента пътниците получават
обезщетение, чийто размер варира от 250 EUR до 600 EUR в зависимост от
разстоянието, което покриват съответните полети, като се има предвид крайният пункт
на пристигане на съответния пътник и предвид факта, че съгласно член 7, параграф 4 от
същия регламент разстоянието трябва да се изчислява по метода на дъгата на големия
кръг.“.
В изпълнение на указанията, дадени в Определение № 21989/19.05.2025 г. по чл. 146
от ГПК, ищците са представили доказателства за разстоянието между летище София и
летище „Шарлероа“ в Брюксел, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, което се
равнява на 1683 км и следователно попада в обхвата на чл. 7, пар. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г.: „400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.“.
От гореспоменатото Становище на отдел „Полетни операции“ на Райънеър Офис
Дъблин става ясно, че са били планирани общо осем броя полети с дата 16.08.2023 г., със
самолет Райънеър SP-RSZ, от серията Boeing 737-800, който е трябвало да превози и ищците.
Полетите са, както следва: FR 1967/1968 София – Варна и обратно, FR 9618/9617 София –
Букурещ и обратно, FR 1209/1208 София – Братислава и обратно, както и FR 4963/4962
София – Брюксел и обратно.
Ответникът е направил възражение, че влошените метеорологични условия във
въздушното пространство над Братислава, следва да се приемат като „извънредно“
обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача, по смисъла на Регламент (ЕО)
261/2004 г.
Това становище не може да бъде споделено, съображенията на съда за което са
следните:
В свое Решение от 23.10.2012 г. по преюдициални запитвания по съединени дела С-
581/2010 и С-629/2010 Съдът на европейските общности дава тълкувание на „извънредни
обстоятелства“ - „тези, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач.“.
Полет FR 1209 София – Братислава излита с 37 минути закъснение, поради слот
контрол от „Евроконтрол“. Към този момент ответникът вече е бил наясно, че няма да успее
да спази графика за оставащите си 4 полета, планирани за 16.08, тъй като не е бил предвиден
запас от време между полетите.
Предвид факта, че е полетът е с продължителност от 1 ч. и 30 минути, и е бил
3
отклонен към летище в Бърно, Чехия, където каца в 13:37 ч. координирано универсално
време, полетите, които самолетът е трябвало да изпълни от 8 стават 9.
Изчезва всяко съмнение, че ако превозвачът не е бил предварително подготвен с
каквито и да е мерки за предотвратяване на закъснения, то е разполагал с времето да
предприеме такива.
Ответникът е бил напълно наясно, че собственият му самолет Райънеър SP-RSZ, от
серията Boeing 737-800 е базиран в град София, както и с вечерния час (21 ч. координирано
универсално време) на летище „Шарлероа“ в Брюксел, от който са позволени изключения
единствено за самолети, базирани на същото летище.
Разумните и необходими мерки, при липса на предвиден достатъчен запас от време,
се изразяват в ангажиране на нов въздухоплавателен съд, който да е годен да изпълни
оставащите 4 полета, спазвайки обявените часове за кацане и излитане, включително полет
FR 4963 София - Брюксел от 17:30 часа.
В действителност ответникът е осигурил друго въздушно превозно средство,
базирано на летището в Брюксел – самолет EI-EVT, но с 8 часа закъснение.
Известни на ответника са били и обстоятелствата относно планираните 8
последователни полета със същия самолет, закъснението дори на един от които, би се
отразило в забавяне на следващите. При така зададения натоварен график, липсата на
предварително подготвени мерки – осигуряване на необходимия запас от време между
осемте полета в случай на закъснение на някой от тях, не може да се приеме като
обстоятелство, извън контрола на превозвача.
Софийски районен съд намира, че не са предприети всички разумни и необходими
мерки за избягване на закъснения по смисъла на параграфи 14 и 15 от Регламент (ЕО)
261/2004 г.:
(14) Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-
специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими
с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.
(15) Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен
ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
Предвид гореизложеното, съдът намира възраженията за наличие на извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността на ответника, за неоснователни.
4
Съгласно Решение на Съда на европейските общности от 23.10.2012 г. по
преюдициални запитвания по съединени дела С581/2010 и С-629/2010, закъснението на
полет с 3 часа или повече (достигнали своя краен пункт с 3 часа или повече след
определения от превозвача час на пристигане по разписание), се приравнява на отменен
полет. Според разпоредбата на чл. 633 от ГПК същото е задължително за настоящия състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в
размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за
всички други полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент
(ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член
7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съгласно
практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест такова, което е от
три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от
Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU: C: 2012:
657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения регламент,
като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният превозвач се освобождава
от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако може
да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се
дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon
и др., C - 402/07 и C - 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh,
C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 38). В тази връзка съображение 14 от Регламента предвижда, че
такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (вж. решение от 22
декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C549/07, EU: C: 2008: 771, т. 21). Като извънредни
обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития,
които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол
(вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU: C:
2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17
септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства
се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение,
закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този
самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за
5
избягване на закъснения или отменени полети. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със
съображение 14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin
Peska срещу Travel Service a. s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване
на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите извънредни
обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с
конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне
отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде
доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки.
С Решение на Съда от 22 април 2021 година по дело C 826/19 г. е прието, че " член
5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при
пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно
обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран
от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата
предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка
между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при
пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид
поспециално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. " С т. 2 от Решение на Съда от 11 юни 2020
година по дело C74/19 г. е прието, че: " Извънредно обстоятелство, което възниква на борда
на самолет, използван в рамките на система за ротация, като в делото по главното
производство, по принцип обосновава освобождаване на въздушния превозвач от
задължението му за обезщетяване на основание отмяна или голямо закъснение, настъпили
вследствие на това, съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При все това
въздушният превозвач ще трябва да докаже, че е предприел всички икономически разумни
мерки, за да избегне отмяната или закъснението. Посочено е, че "Разумните мерки", които
въздушният превозвач е длъжен да предприеме на основание член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004, трябва да целят да се избегнат типичните последици от извънредните
обстоятелства, т. е. отмяната и голямото закъснение при пристигане. Мерките, които в този
контекст могат да се изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се избегнат
последиците от извънредно обстоятелство, а именно в конкретния случай, голямо
закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен случай. /... / дали превозвачът
своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да
е в състояние да предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха
могли да компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, като
използването на заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на
въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника към други въздушни
маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни
превозвачи
6
Според даденото от Съда тълкуване е допуснимо извънредното обстоятелство да се
сочи за един от полетите в рамките на ротацията, като това обстоятелство би довело до
освобождаване на превозвача от отговорност, ако ротацията е планирана по начин, че да се
разполага с известен запас от време, който да му дава възможност, дори при настъпване
на извънредно обстоятелство, да компенсира закъснението или да го намали, какъвто
не е настоящия случай. В този смисъл трайната практика Решение № 1855 от 28.03.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 3027/2023 г., Решение № 1874 от 14.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
14108/2021 г. и Решение № 2661 от 6.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11482/2021 г.
Съдът приема за установено по делото наличие на валидно възникнало вземане на
ищците Н. Р. и М. Р. към ответника по чл. 7, т. 1, буква "б", във връзка с чл. 5, параграф 1, б.
„в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за всеки
от тях.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, делото няма правна и
фактическа сложност, но при намаляването съдът съобразява размерите в Наредбата като
ориентир без да са задължителни за него и като обичай в практиката на основание чл. 5
ГПК. Съдът съобрази че има едно заседание, че двама ищци за засегнати от един фактически
състав на обезщетението, поради което за всеки определя по 300 лв.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К.“ /RYANAIR DAC/, дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег. № 104547 в регистъра на дружествата на
Ирландия, със седалище и адрес на управление Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд
Ко. Дъблин, Ирландия да заплати на Н. Е. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
София, ул. „Султан тепе“№ 1а, ап. 6 следните суми:
на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, във връзка с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. – 782, 50 (седемстотин осемдесет и два лева и петдесет ст.) лева –
обезщетение за отменен полет, равняващо се на 400 евро, съгласно официалния курс на
БНБ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване заявлението
за издаване на европейска заповед за плащане - 25.07.2024 г., до окончателното изплащане.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - 350 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение,
40 лева платена такса за издаване на европейска заповед за плащане и 10 лева платена
държавна такса, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К.“ /RYANAIR DAC/, дружество с ограничена отговорност,
7
регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег. № 104547 в регистъра на дружествата на
Ирландия да заплати на М. Р. Р., с ЕГН *********, с постоянен адрес в гр. София, ул.
„Султан тепе“№ 1а, ап. 6 следните суми:
на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, във връзка с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. – 782, 50 (седемстотин осемдесет и два лева и петдесет ст.) лева –
обезщетение за отменен полет, равняващо се на 400 евро, съгласно официалния курс на
БНБ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване заявлението
за издаване на европейска заповед за плащане - 25.07.2024 г., до окончателното изплащане.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 350 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение,
40 лева платена такса за издаване на европейска заповед за плащане и 10 лева платена
държавна такса, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8