Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260221
гр. Пловдив, 24.01.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3316 по описа за 2020 година на ПРС, ІІ –
ри граждански състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба, подадена от Л.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, дейставаща чрез адв. Н. Р., против С.Р.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 15.03.2016 г. ищцата предоставила в заем на
ответницата сума в размер на 3000 британски лири, чиято равностойност в български
лева по фиксинга на БНБ към датата на падежа -20.06.2016 г. възлизала на
7583.19 лева. За предоставената в заем сума ищцата се снабдила със
собственоръчно написана и подписана от
ответницата декларация, както и извлечение от сметката й по която е постъпила
сумата. Твърди, че въпреки множеството вербални контакти с ответницата, същата
отказва да върне заетата сума, чийто падеж настъпил на 20.06.2016 г.
С оглед
изложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответната страна да заплати на ищцата сумата от 7583,19 лева – представляваща
левовата равностойност на предоставената в заем сума от 3000 британски лири,
както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 2837,42
лева, считано от дата на падежа 20.06.2016 г. до дата на завеждане на исковата
молба 26.02.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 26.02.2020 г.
до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ищцата в
писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК,
особения представител на ответника адв. А.П.
е депозирала писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Оспорва да е налице
валидно възникнало заемно правоотношение между страните. Твърди, че ответницата
не е получила претендираната от ищцата сума в размер на 3000 британски лири на
дата 15.03.2016 г., а представената банкова разписка не може да се приеме като
доказателство, че сумата е постъпила от името на ищеца с основание „предоставен
заем“. Оспорва представената от ищцата декларация, като написана и подписана от
ответницата. Прави възражение относно претенцията за обезщетение за забава за
периода 20.06.2016 г. до 26.02.2020 г. – дата на завеждане на исковата молба,
като погасена по давност съгласно чл.111, б „в“ от ЗЗД.
Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като в случай, че главния
иск бъде приет за основателен, то моли
на ищеца да бъде присъдена дължимата сума във валута, в която е уговорено
задължението. Позовава се на ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Като писмено
доказателство по делото е приета декларация, написана саморъчно от ответната
страна С.П., от която се установява, че на 15.03.2016г. е получила по банковата
си сметка в заем сумата от 3000 британски лири от ищцата Л.Г., които се е задължила
да върне на 20.06.2016г. Представено е
от ищцата и заверено извлечение от сметката на ответната страна, от което е
видно постъпването на сумата от 3000 британски лири. Като писмено доказателство
по делото е приета и разпечатка от имейл кореспонденция между страните, в която
ответницата С.П. признава задължението за връщане на сумата от 3000 лири в
заем, като сочи, че има финансови затруднения, но ще върне парите. Действително
особения представител на ответната страна оспори така приетите писмени
доказателства, но оспорването касае в случая тяхната доказателствена стойност.
Не се оспори нито авторството на декларацията, нито са изложени твърдения, че между страните не е разменяна кореспонденция
или пък, че електронните писма не са изпратени от лицата, посочени като
изпращачи. Доколкото всички приети по делото писмени доказателства съдържат
неизгодни за ответната страна факти или извънсъдебно признание на задължението,
то обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно водят до извод, че между страните
са възникнали облигационни правоотношения произтичащи от договор за заем, както
и съществените елементи на същия. Ответната страна не твърди, а и не установи в
хода на процеса да е извършила плащане, поради което и искът за осъждане на ответната
страна да заплати на ищцата сумата от 3000 британски лири, получена на
15.03.2016г. въз основа на договор за заем следва да се уважи.
Действително
дължимата сума следва да бъде присъдена във валутата, в която е уговорено
задължението-британски лири, а не в левовата им равностойност, както претендира
ищцата. В този смисъл са задължителните указания, намерили израз в ТР №4/2014г.
на ОСГТК на ВКС на Р. България.
По отношение на
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на 2837,42 лева за
периода от 20.06.2016г. /падежа на задължението/ до подаване на исковата молба
в съда- 26.02.2020г., съдът намира за основателно направеното от ответника
правопогасяващо възражение. Действително
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на кратката три годишна давност. Падежа на задължението
за връщане на заема е 20.06.2016г. и следователно на 20.06.2019г. тази
претенция е погасена по давност, а исковата молба е подадена на 26.02.2020г.,
т.е след настъпване на този факт. По тези съображения акцесорната претенция
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото, на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска,
които се изчислиха от съда в размер на 1554,27 лева и заплащането им следва да
се възложи в тежест на ответната страна. Последната също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска но такива не се претендират, а и реално
не са направени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Л.С.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от
пълномощника си адв. Н. Р. сумата от 3000
британски лири /три хиляди британски лири/ дължима въз основа на договор за
заем от 15.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба в съда- 26.02.2020г. до окончателното изплащане,
като ОХВЪРЛЯ акцесорния иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на
ищцата сумата от 2837,42 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
20.06.2016г. до подаване на исковата молба в съда, поради погасяването му по
давност.
ОСЪЖДА С.Р.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Л.С.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от
пълномощника си адв. Н. Р. сумата от 1554,27 лева /хиляда петстотин петдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.