Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Сливен, 17 май 2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, ІІ-ри наказателен състав,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година ,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
БОЗУКОВ
при секретаря А.С. като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 403/2016 год. по описа на СлРС, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по
жалба на Щ.К.Л. против НП № 16-0804-000033/29.01.2016 г. на Началник Сектор към
ОД МВР-Сливен, Сектор Пътна полиция – Сливен, с което на жалбоподателя на
основание чл. 638 ал. 3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638 ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли
съда да отмени изцяло НП, като
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя, редовно
призован, не се явява, за него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени НП.
За възз. страна, редовно
призована, не се явява представител.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от факт. страна:
На 08.01.2016 год. около 08.40
часа в гр. Сливен на бул. „Панайот Хитов” срещу автосервиз „Гудиър”, посока
бул. „Ичеренско шосе” жалбоподателя управлявал лек автомобил Опел Астра, с рег.
№ СН 41 95 АН, собственост на Коста Щерев Л.. При направена справка с РСОД ASUS-
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Въз основа на нея, направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана
по същество е основателна.
При издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
опорочава административно наказателното производство и е основание за отмяната
на наказателното производство.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и
6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния
случай има разминаване между описаната фактическата обстановка в АУАН и в
издаденото НП, квалификацията на деянието и основанието за налагане на
административното наказание. В АУАН изрично е записано, че жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил Опел Астра с рег. № СН 41 95 АН, собственост на
Коста Щерев Л., за което се установило, че няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобила, а в издаденото НП при квалификацията на нарушението
е записано „…лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Така описаното
нарушение е квалифицирано в АУАН, като нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
а в НП, като нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочените разпоредби от КЗ
предвижда две хипотези за ангажиране на административнонаказателната
отговорност: 1) на лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение и на лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Следователно законодателят е
предвидил по тези текстове от закона да се ангажира
административнонаказателната отговорност на два вида субекти: на всички лица,
които имат регистрирани МПС на територията на Република България, т.е. всички
лица собственици на МПС и на лицата, които управляват МПС, във връзка с чието
притежание и използване нямат сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. В посочената в АУАН разпоредба на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ не е предвидено ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лице, което не е
собственик на МПС, за това, че управлява МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Още повече, че видно от съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП, изрично е посочено, че процесният автомобил е
собственост на трето лице.
Посоченото разминаване между описаната фактическата обстановка в АУАН и в
издаденото НП, квалификацията на деянието и основанието за налагане на
административното наказание, води до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение
му се търси административнонаказателна отговорност, т.е. в какво качество е
следвало жалбоподателят да представи договор за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Административно – наказващият орган е следвало да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Ако се приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение то
настоящия съдебен състав намира, че по силата на чл. 11 от ЗАНН следва да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В случая АНО не е отчел наличието
на множество смекчаващи вината обстоятелства, а именно: нарушението е извършено
за първи път и в следствие на него не е настъпил вредоносен резултат. От
представените и приети по съответния процесуален ред писмени доказателства е
видно, че в най кратък срок след констатиране на нарушението е била сключена застраховка
„ГО”. В конкретния случай макар формално деянието да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е посочено,
че при определяне на наказанието административно-наказващият орган следва да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както
и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Ако
беше съобразил тази законова разпоредба той би стигнал до извода, че се касае
за маловажен случай на административно нарушение и е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 б. „А” от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при
хипотезата на чл. 28 б. „А” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното наказателно
постановление е издадено от наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че следва да отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 16-0804-000033/29.01.2016 г. на Началник
Сектор към ОД МВР-Сливен, Сектор Пътна полиция – Сливен, с което на Щ.К.Л. с ЕГН ********** ***, на
основание чл. 638 ал. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638 ал. 3 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред СлАС , в 14 дневен срок от съобщаването му, на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :