№ 260299 / 8.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2021 година
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1218 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.143 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата К.П. xxx твърди в исковата молба, че лицето Л. Й. Д. от с.Копиловци е кредитополучател по Договор за банков кредит за текущо потребление, сключен на 11.09.2001 г. в гр.Монтана с „Банка ДСК” ЕАД. Поддържа, че с Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 12.02.2013 година между „Банка ДСК” ЕАД и ОТП „Факторинг България” ЕАД същият придобива от Банката вземането й в негова цялост. По молба на „Банка ДСК” ЕАД е заведено изпълнително дело № 2-161/2005 година при Държавен Съдебен Изпълнител при Районен съд – Монтана, по което дело първоначално вноски е правела Л. Й. Д. и от месец маи 2009 г. започнали да й правят удръжки и на нея. Заявява, че Л. Й. Д. си й връщала парите на ръка, докато не се разболяла през 2016 година и не била във възможност да ги връща. Твърди, че до прекратяване на изпълнителното дело 14.11.2019 г. Л. Й. Д. й дължала общо сумата в размер на 800,00 лева. През месец юни 2018 г. Л. Й. Д. починала и „ОТП Факторинг България” ЕАД насочило изпълнението към нея като поръчител. Ищцата твърди и това, че на 19.06.2020 г. получила Покана за доброволно изпълнение от Частен Съдебен Изпълнител - Мая И., че има образувано дело № 486/2020 г. и на 29.06.2020 г. внесла сумата, която се дължала в размер на 1 175,68 лева, а на 02.07.2020 г. внесла и остатъка по делото в размер на 44,00 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците - К.В.И. и В.В.И. да й заплатят внесените от нея суми в размер на 2 019,68 лева по двете дела, 5,00 лева - такси за банката, както и всички направени от нея по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците К.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx и от В.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx са представили писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Твърдят, че от представените доказателства, може да се направи извод, че наследодателката им Л. Д., приживе в качеството си на кредитополучател е получила от Банка ДСК, ФЦ Монтана, кредит за текущо потребление по Договор за банков кредит за текущо потребление от 11.09.2001 год. Тъй като Договорът за кредит не е представен, може да се направи извод, че поръчители по този договор са лицата: Мария Маркова Каменова, ЕГН xxxxxxxxxx, Цена Цветанов Г., ЕГН xxxxxxxxxx, К.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx и Снежана Г. Маркова, ЕГН xxxxxxxxxx. Поради неплащане на задължението към 16.06.2005 год., Банка ДСК се снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./ за сумата от 2413.12 главница, по Договор за банков кредит за текущо потребление от 11.09.2001 год., 472.38 лева договорна лихва, сумата от 184.28 лева разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2005 год. до датата та окончателното плащане. Твърдят, че кредитополучателят и поръчителите са осъдени да заплатят горните суми солидарно. Поддържат, че съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Твърдят, че въпреки, че не е представен Договора за банков кредит може да се направи вероятния извод, че кредиторът е уговорил със съдлъжниците /поръчители/ задължението им да отговарят солидарно заедно с длъжника за получената сума по същия, т.е. договорът за поръчителство е материализиран в договора за предоставяне на банков кредит. Затова заявяват, че оспорват твърденията на ищцата за заплащане на сумата от 800 лева по изп. дело № 2-161/ 2005 год. на ДСИ при РС Монтана, вместо длъжника Л. Д., както и представените от него писмени доказателства /Квитанции към ПКО/, които според тях са неотносими към настоящия процеси и не доказват плащане към ДСИ. Оспорват и платените от ищцата суми от 1175,68 лева и 44 лева, платени от нея по изп.дело № 486/2020 на ЧСИ Мая И. Считат, че тази сума не се дължи на Банка ДСК АД, тъй като задължението по изпълнителния лист към нея е изплатено по изп.дело № 2-161/ 2005 год. на ДСИ при РС Монтана.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ответниците К.В.И. и В.В.И. са законни наследници на Л. Й. Д., б.ж. на село Копиловци, област Монтана, починала на 03.06.2017 година. Приживе Л. Й. Д. е била кредитополучател по Договор за банков кредит за текущо потребление, сключен на 11.09.2001 година в гр.Монтана с „Банка ДСК” ЕАД. Не се спори, че с Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 12.02.2013 година между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД, последното дружество е придобило от Банката вземането й в неговата цялост. По молба на „Банка ДСК” ЕАД е заведено изпълнително дело № 2-161/2005 година при ДСИ при Районен съд – Монтана, по което дело първоначално вноски е правела Л. Й. Д. и от месец май 2009 година започнали да се правят удръжки и на ищцата по делото в качеството й на поръчител по посочения по – горе договор за кредит. Не се спори, че Л. Й. Д. е връщала парите на ръка на ищцата, докато не се разболяла през 2016 година, когато изпаднала в невъзможност да връща заплащаните от ищцата суми. До прекратяване на изпълнителното дело на ДСИ при МРС, Л. Й. Д. дължала на ищцата общо сумата в размер на 800,00 лева, които ищцата е заплатила в качеството на поръчител по процесния договор за кредит. Установено е също, че през месец юни 2017 г. Л. Й. Д. починала и „ОТП Факторинг България” ЕАД насочило изпълнението към ищцата като поръчител. От приетото по делото заключение на вещото лице В.П.Т. се установява, че по изп.дело № 2-161/2005 година няма отчетен остатък за плащане към взискателя. Видно е също така, че „ОТП Факторинг България” ЕАД образува второ изпълнително дело при ЧСИ Мая И. под № 486/2020 година, по което ищцата К.П. е заплатила сумата от 1219,68 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
От съдържащите се в приложеното изпълнително дело № 2-161/2005 година при ДСИ при Районен съд – Монтана писмени доказателства, приобщени в настоящото производство и заключението на вещото лице Т., се установява по категоричен начин факта, че в качеството си на поръчител по разрешен кредит на Л. Й. Д. от „Банка ДСК” ЕАД, ищцата е погасявала задължението на Л. Д., като последната си е връщала на ищцата парите на ръка, докато не се разболяла през 2016 година. Самата ищца твърди, че Л. Д. й е останала задължена със сумата от 800,00 лева, към момента на прекратяване на посоченото изпълнително дело. Категорично е вещото лице В.П.Т. в заключението си, че по цитираното изпълнително дело към 04.11.2017 година размерът на вземането е 5477,11 лева , като са погасени 2413,12 лева – главница, договорна лихва в размер на 472,38 лева, 204,28 лева – разноски и законната лихва в размер на 2387,33 лева. Вещото лице е отразило в заключението си, че по изп.дело № 2-161/2005 година няма отчетен остатък за плащане към взискателя.
Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. Следователно, за ищцата е налице правен интерес да встъпи в правата на кредитора и да претендира установеното плащане в изпълнителното производство, което по отношение на нея продължава вече в качеството й на кредитор. В случая са налице елементите от фактическия състав на чл.143 ал.1 от ЗЗД. Задължението за връщане на погасеното от нея в качеството й на поръчител по разрешения кредит е изискуемо от деня на плащането. Доводите, заявени от пълномощника на ищеца в отговора на исковата молба и в откритите съдебни заседания сочат на оспорване на обстоятелството, че заплатените от ищцата суми по второто изпълнително дело в размер на 1219,68 лева, не следва да се търсят от ответниците, тъй като няма отчетен остатък за плащане по процесния кредит по първото изпълнително дело. Към момента на прекратяването му са издължени всички суми към кредитора „Банка ДСК”. Твърдението на ищцата, че Л. Й. Д. си й връщала парите на ръка, докато не се разболяла през 2016 година и не била във възможност да ги връща, както и че същата й останала задължена общо със сумата в размер на 800,00 лева, е от безспорно, поради което съдът намира, че исковата претенция се явява основателно до размер на 800,00 лева.
За заплатената от ищцата сума 1219,68 лева на „ОТП Факторинг България” по второто изпълнително дело, съдът намира, че същата не е дължима и не е следвало да бъде заплащана от ищцата в качеството й на поръчител, тъй като с прекратяването на първото изп.дело, изцяло са погасени задълженията по процесния договор за кредит.
Ето защо съдът намира заявената от ищцата претенция за доказана по основание. Исковата претенция се явява основателна и по размер до 800,00 лева. По тези съображения исковата претенция следва да бъде уважена до размер от 800,00 лева, като бъдат осъдени ответниците по делото да заплатят на ищцата сумата от 800,00 лева, като за разликата над уважения до заявения размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ищцата следва да заплати на ответниците съразмерно с отхвърлената част от иска сумата от 376,28 лева – разноски по делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx и В.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx солидарно да заплатят на К.П. xxx7, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 800,00 лева – дължима на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД, като като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 2024,68 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.П. xxx7, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на К.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx и В.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx сумата от 376,28 лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :