№ 631
гр. Перник, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720105811 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С. П. К., ЕГН:
********** от гр. ******, ул.****** ****** "бл.**,вх.*, ап.*** чрез адв. Х. Х. от АК-
Перник срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съдът е констатирал с Определение № 122 от 11.01.2024 г. , че исковата молба е частично
нередовна, тъй като не ищцата не е обосновала правния си интерес по отношение на сумата
от 446,50 лв., съставляваща такси по изпълнението и разноски по изпълнително дело и
сумата от 217,99 лв., съставляваща такси към ЧСИ. Не конкретизирано основанието на
което се претендира да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество разноски по изпълнително дело, нито е конкретизирано по кое от двете
изпълнителни дела се претендират тези разноски, нито какви са тези разноски. Следва да се
посочи правното основание на което се ангажира отговорността на ответното дружество по
отношение на дължимите такси от ищцата на ЧСИ по изпълнителните дела. На ищцовата
страна следва да бъде указано в определен от съда едноседмичен срок да отстрани
констатираните нередовности като обоснове правния си интерес по отношение на сумата от
446,50 лв., съставляваща такси по изпълнението и разноски по изпълнително дело и сумата
от 217,99 лв., съставляваща такси към ЧСИ. Следва да се конкретизира основанието на
което се претендира да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество разноски по изпълнително дело и дали не се касае за предявен отделен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от
неоснователно воден изпълнителен процес, както и да конкретизира по кое от двете
изпълнителни дела се претендират тези разноски и какво съставляват тези разноски. Следва
да се посочи правното основание на което се ангажира отговорността на ответното
дружество по отношение на дължимите такси от ищцата на ЧСИ по изпълнителните дела.
С молба от 31.01.2024 г. ищцата чрез процесуалния й представител адв. Х. е посочила, че
сумата от 446,50 лв. и сумата от 217,99 лв. съставляват такси начислени от ЧСИ съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст.Б.. Моли
1
съдът да допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст.Б. и по отношение на тези суми. Прилага
удостоверение от ЧСИ Ст. Б. от 25.01.2024 г. и запорно съобщение.
Съдът с влязло в сила определение от 31.01.2024 г. е счел, че производството по делото
следва да бъде прекратено в частта по отношение на сумата от 446,50 лв. и сумата от 217,99
лв. съставляват такси начислени от ЧСИ съгласно Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст.Б., тъй като по отношение на тези вземания
ответното дружество не притежава надлежна пасивна процесуална легитимация и същите се
дължат от ищцата на трето неучастващо по делото лице ЧСИ Ст. Б., тъй като представляват
такси дължими по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Поради липсата на
надлежен ответник производството по делото в тази част се явява недопустимо и следва да
се прекрати.
Ищцата С. П. К., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.****** ****** "бл.**,вх.*, ап.*** чрез
адв. Х. Х. от АК-Перник в исковата си молба твърди, че по искане на дружеството-
ответник спрямо нея било образувано частно гражданско дело № 04085/2017 г по описа на
Пернишки районен съд. По посоченото дело и на основание чл. 410 ГПК била издадена
Заповед за изпълнение № 3272 от 30.06.2017 г. и изпълнителен лист от 11.10.2017 г., с които
длъжникът бил осъден да му заплати суми както следва: сумата от 1315,36 лв., съставляваща
главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 265,01 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 31,61 лв., съставляваща държавна такса
и сумата от 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист дружеството ответник било образувало
изпълнително дело № 1771/2017 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие Пернишки
окръжен съд на 29.11.2017 г., което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изпълнително дело № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст. Б. било образувано на 14.06.2023 г. след
изтичане на петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено
на 07.07.2023 г. като бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и върху
банковите му сметки.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че не дължи
на ответното дружество сумата от 1200,20 лв., главница съставляваща стойността на
неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и законна лихва в
размер на 630,59 лв., съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 29.06.2017
г. до 01.06.2023 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по
описа на ПРС. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който
е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна
практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно
прекъсването на давността. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна при условие на евентуалност.
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва : указал е на ответника, че следва да докаже на всички предпоставки на отричаните
от ищеца вземания, т. е. фактите, от които произтичат. Ответникът следва да докаже, че е
предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на
твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяване на установителните
2
искове, т. е. следва да се докаже, че ответникът претендира процесните вземания (наличието
на правен спор). Следва да докаже настъпването на нови факти след приключване на
съдебното дирене по което е било издадено изпълнителното основание и образувано висящо
изпълнително производство по отношение на претендираните вземания.
В о.с.з. ищеца редовно призован не се явява лично, а се представлява от адв. Х. от АК-
Перник, която поддържа предявените искове. Претендира сторените по делото разноски и
представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие юрисконсулт
Софрониева, която моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и излага
съображения по същество, претендира сторените по делото разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
С оглед становището на страните съдът счита, че по делото липсва спор, че за процесните
вземания е издаден изпълнителен лист от 11.10.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед
№3275/30.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изп.д. № 1771/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаване на исковата молба-14.12.2023 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ С. Б., което е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 11.10.2017 г. поради което и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 11.10.2017 г., въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3275/30.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на
Пернишкия РС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът е
бил осъден да заплати на ответното дружество следните суми: сумата от 1315,36 лв.,
съставляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 265,01 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2017
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 31,61 лв., съставляваща държавна
такса и сумата от 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, като въз основа на
този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 1771/2017 г. на ЧСИ Б. на 28.11.2017 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че по изпълнителното дело №
1771/2017 г. на ЧСИ Б. не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или
прекъсване на давността от 04.12.2017 г., когато е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на ищеца като изпълнителното дело се е прекратило по
право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 04.12.2019 г. , а постановлението за
прекратяване на изп. дело е с дата 15.05.2023 г. Изпълнително дело № 1739/2023 г. на ЧСИ
Ст. Б. е образувано на 13.06.2023 г. Последното изпълнително действие по това
изпълнително дело е извършено на 07.07.2023 г. като е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца и върху банковите сметки на ищеца.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
3
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. №
1771 /2017 г. е е образувано на 28.11.2017 г. или след постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС не намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се прилагат разрешенията на
последното. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са
посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността от 04.12.2017 г., когато е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на
ищеца. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради
липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително
събиране на дълга след 04.12.2017 г., в продължение на повече от две години взискателят не
е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното
дело е перемирано към 04.12. 2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на
закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване,
към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил
своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 1771/2017 г. е перемирано на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 04.12.2019 г. По изложените съображения съдът
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
4
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият случай това ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. не намира приложение, тъй като процесното изпълнително производство е
било образувано на 28.11.2017 г. след обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, което намира приложение по отношение на него.
Релевантна към процесния случай е т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
(чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
което в случая от приложените по делото писмени доказателства се установи, че е било
извършено на 04.12.2017 г., когато е бил наложен запора върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на ищеца. Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на
процесните вземания е започнала да тече на 04.12.2017 г. и е изтекла в този случай на
04.12.2022 г., а исковата молба е подадена на 14.12.2023 г. Второто изпълнително дело №
1739/2023 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е било образувано на 13.06.2023 г. по молба на
взискателя, в която са били посочени конкретни изпълнителни способи, но към този момент
пет годишната погасителна давност вече е била изтекла на 04.12.2022 г.
Предвид горното към 14.12.2023 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
вземания на ответното дружество са погасени по давност.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът, не дължи на
ответника обективираните в процесния изпълнителен лист вземания за главница в размер на
сумата от 1200,20 лв., главница съставляваща стойността на неплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и законна лихва в размер на 630,59 лв.,
съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 29.06.2017 г. до 01.06.2023 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на ПРС и които
суми са претендирани по изп.д. № 1771/2017 г. и изп.д. № 1739/2023 г. и двете по описа на
ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 700 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар
и сумата от 99,81 лв., съставляваща държавна такса. Съдът счита за неоснователно
направеното възражение при условие на евентуалност по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна, тъй като същото е уговорен в близък на
минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, който е 549,53 лв. Водим от
горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, че С. П. К., ЕГН: ********** от гр. ******,
ул.****** ****** "бл.**,вх.*, ап.*** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ главница в размер на сумата от 1200,20 лв., главница съставляваща стойността
на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и законна лихва
5
в размер на 630,59 лв., съставляваща законна лихва върху главницата за периода от
29.06.2017 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2017 г.
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3275 от 30.06.2017 г.
по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на ПРС и които суми са претендирани по изп.д. №
1771/2017 г. и изп.д. № 1739/2023 г. и двете по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на
сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, да заплати на С. П. К., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.****** ******
"бл.**,вх.*, ап.*** сумата от 700 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар и сумата от
99,81 лв., съставляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6